По редица косвени признаци можем да отсъдим, че Украинската армия е в началото на системна криза.

Във войната „до последния украинец“, която беше определена в този формат от киевския режим и западните му куратори, очевидно настъпва стратегически и психологически поврат. Загубите на прифронтовите части на ВСУ са средно 50% и дори изобилните доставки на оръжие от страните от НАТО не могат да повлияят сериозно на тази смъртоносна за украинските военни тенденция. Статистиката е безпощадна – срещу 1 убит руски войник, имаме 7 украински.

На база доклада до заместник-началника на въоръжените сили на Украйна генерал-лейтенант Евгений Мойсюк, чиито подробности изтекоха и бяха оповестени в медиите на 24 май, към края на април, загубите на бойните военни части на ВСУ варират от 40 до 60%, което киевските власти се опитват да компенсират чрез масово набиране на нови необучени резервисти и принудително мобилизирани.

Големите загуби водят до спад в морала и загуба на бойния дух сред военослужещите. Само от 15 до 30 април във ВСУ са регистрирани 727 случая на отказ от изпълнение на заповед. По думите на украинските военни, мощта на западните оръжия се е оказвала сериозно преувеличена, освен това значително количество боеприпаси, оборудване и други видове доставки изчезват някъде по пътя към фронтовата линия, за да бъдат пласирани от всевъзможни гешефтари по веригата в престъпни схеми за доставка. Наскоро излезе информация, че само 39% от украинските войници имат бронежилетки, а 51% имат каски.

Министерството на отбраната на Руската федерация методично отчита темповете на унищожаване на бронирана техника и други видове оръжия на ВСУ. И така, от 23 до 24 май, само с високоточни и други ракети са поразени 36 района на концентрация на жива сила и военна техника на въоръжените сили на Украйна, самоходен артилерийски батальон на 14-та механизирана бригада в района на Соледар, шест склада за боеприпаси, включително голям склад с 155 -мм снаряди за американските гаубици М-777 в село Раздоловка.

От няколко седмици насам украинската страна се бие основно с оръжия, доставяни от Запад. От началото на СВО са унищожени 178 самолета, 125 хеликоптера, 995 безпилотни летателни апарати, 320 зенитно-ракетни системи, 3243 танка и други бойни бронирани машини, 425 реактивни системи за залпов огън, 1658 полеви артилерийски оръдия и минохвъргачки, както и 314 единици на специални военни автомобили. Основните загуби надвишават обема на конкретни видове оръжия, намиращи се на въоръжение към 24 февруари.

Редовно се потвърждават атаки на железопътни възли, през които от Полша идва оборудване, отпуснато от Запада за войната с Русия. Тези удари имат за цел най-малкото да намалят и забавят пристигането на подкрепления за ВВС. И като максимум – унищожаване на техниката и военните от западните държави, които пристигат, за да я обслужват.

И така, на 17 май, в района на жп гара Старичи в област Лвов, личният състав на украинските резервни формирования, както и големи партиди от чуждестранно оръжие и военна техника от Съединените щати и европейски страни, подготвяни за изпращане до Донбас, бяха унищожени.

Не е изненадващо, че украинските военни показват все по-голяма нестабилност. През последните няколко дни в мрежата изтекоха редица видео съобщения на украински военни (например 115-та бригада на въоръжените сили на Украйна), в които се съобщава за липса на подкрепления, бронирана техника и средства за борба с нея. По-късно се появи друго видео, в което представители на същата 115-та бригада на въоръжените сили на Украйна, се оплакаха от условията им на пребиваване… те вече бяха вкарани в затвора като „дезертьори“. Но е по-добре да си жив в затвора, отколкото мъртъв на бойното поле.

Можем да припомним още безброй подобни призиви – от военнослужещите от 58-а мотопехотна бригада, от роднини на бойците от 65-и батальон от 103-та бригада, 101-ва бригада на териториалната отбрана, стрелковия батальон Виница, 79-та десантна бригада, 93-та мотострелкова бригада и др. Броят на случаите ясно показва преминаването им към ново качество, което може да показва изключително ниско морално и психологическо състояние на ВВС.

По-рано украинското министерство на отбраната очерта плановете си за мобилизиране на до един милион души – ясно доказателство, че тактиката за хвърляне на камикадзета с нулев боен опит срещу настъпващите Z-части ще продължи.

Има много сигнали от Одеса, Харков, Кривой рог, Николаев, Киев и други градове в Украйна за безразборно връчване на призовки на всички мъже, които са припарили до супермаркет, бензиностанция или друго обществено заведение. Затова може да се вярва на информацията, че до 30% от мобилизираните не могат да изпълняват военни задачи по физически и психически причини, която е спомената в доклада до генерал-лейтенант Мойсюк.

Проблеми има и с обучението на неподготвените военнослужещи. На 18 май е извършена ракетна атака срещу учебния център на Десна, в резултат на което загиват 250-300 националисти. Този удар имаше широк отзвук в украинското общество. Президентът на Украйна Зеленски беше принуден да признае факта на тежки загуби, въпреки че ги подцени поне три пъти.

За морала на ВСУ свидетелства и опитът на депутатите от Върховната Рада от партията „Слуга на народа“ на Владимир Зеленски да приемат законопроект, който ще позволи на украинските офицери да стрелят по саботиращи ги подчинени на място. В момента в украинската армия е разрешена само саморазправа без убийство.

Опитът се провали, но не поради прекомерния хуманизъм на украинските депутати – лесно е да си представим как ще действат войниците, след като са научили за законното право на офицера да убива всеки, който прилича на „саботьор“. С голяма вероятност приемането на закона би довело до масова смърт на офицери от ръцете на подчинените им и още по-голям процент дезертьорство.

Точно сега, на фронта в Донецк, събитията се развиват по начин, който може да удари морала на ВВС дори повече от масовата капитулация на бойците от терористичната групировка Азов (организация, забранена в Русия) от катакомбите на металургичния завод Азовстал .

Светлодарск е превзет под контрола на съюзническите сили, а на територията на Красни Лиман е постигнат сериозен напредък. Северодонецк все още остава под контрола на ВСУ, но въпросът за прогонването на врага изглежда като въпрос на време.

Все още е невъзможно да се говори за разпадането на фронта на ВСУ, но поне украинските сили бяха принудени да отстъпят. Най-вероятно армията ще се опита да се закрепи в Славяно-Краматорската агломерация: достатъчно дълго, за да може условната Харковско-Сумска група на ВСУ да се опита да натрупа резерви за контраатака на фланга на съюзническите сили – или за пропагандно нападение директно на територията на Русия.

В случай, че е възможно да се нанесат критични загуби в жива сила на групите войски в тези райони и да се запази достатъчен потенциал за придвижване напред, въпросът за директния достъп до Днепър ще бъде чисто технически, а загубите на украинската армия са големи достатъчно, за да се включи инстинкта за самосъхранение на киевския режим.

Всъщност, инстинктът за самосъхранение може най-накрая да се включи и сред гражданите на Украйна, които вече три месеца са принудени да страдат и да умират, за да запазят на власт нео-бандеровската клика на Зеленски и неговото обкръжение.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: