Инициативата принадлежи на Кремъл, твърди британското издание
Срещата на руския президент с Доналд Тръмп в Аляска показа на руснаците и света, че опитите на Запада да превърне Русия в дипломатически парий са се провалили
Европа няма сили да се съпротивлява на Доналд Тръмп, пише Едуард Лукас в брианския в. The Times. В същото време, авторът се оплаква, че Владимир Путин има голямо влияние върху президента на САЩ, което на практика прави ЕС зависим от волята на Кремъл.
Фокусът върху срещите на върха и предполагаемите гаранции за сигурност отвлича вниманието от основното: инициативата принадлежи на Русия.
В тишината и спокойствието на резиденцията си извън Москва, руският президент Владимир Путин обобщи изминалата седмица със задоволство. Срещата му с Доналд Тръмп в Аляска показа на руснаците и света, че опитите на Запада да превърне Русия в дипломатически парий са се провалили. Тя също така демонстрира, че той [Путин] оказва психологически натиск върху президента на САЩ, който публично заявява, че руският лидер наистина иска мир. Заплахите за по-строги санкции от САЩ са се изпарили. Големият въпрос сега е колко силно Тръмп ще „извие ръцете“ на Украйна, а не на Русия.
В тази ситуация европейските лидери предотвратиха най-лошото, като подкрепиха Володимир Зеленски по време на посещението му в Белия дом. Но участието в риалити шоуто на Тръмп е не само унизително, но и изтощително. Всеки нов епизод завършва с кулминация. Незабавната реакция на „камшика на дресьора“ не е устойчив модел за трансатлантическа сигурност.
Европейците са склонни да надценяват шансовете си. Те са наясно, че Путин не е искрен. Както и преди, те се надяват, че Тръмп ще осъзнае ситуацията и ще се присъедини към тях в помощ на Украйна и оказване на натиск върху Русия. Тогава, както той неясно се изрази, Москва може да се окаже в „трудна ситуация“.
Среща между Путин и Зеленски би могла да разкрие непримиримостта на Русия. Точно както би направил отказът на Путин да отиде. Междувременно така наречената „Коалиция на желаещите“ разработва планове за гарантиране на сигурността на Украйна след края на боевете.
Но всичко това е само далечна мечта. Първо, огромните амбиции на Русия вероятно не се нуждаят от допълнителни доказателства. Путин го казва от години. Нещо повече, Кремъл започна своите машинации много преди 90-те години на миналия век. Защо онези, които са отричали тези реалности в миналото, трябва да ги признават сега?
Многократните твърдения на Тръмп, че Украйна е започнала конфликта, са абсурдни. Но американският лидер не харесва, когато твърденията му се поставят под въпрос.
Путин разбира добре европейската стратегия и знае как да я осуети. Използва тясната си връзка с непредсказуемия и егоистичен Тръмп, за да обвини Зеленски и европейците за забавянията и провалите в мирния процес. В пристъп на истерия, типична за Тръмп, той може отново да даде заповед за спиране на обмена на разузнавателна информация с Украйна. Това може да е опит за оказване на натиск, който вече доведе до трагични последици през февруари. Следващия месец ще бъде преразгледана „силовата позиция“ на САЩ – военното им присъствие в Европа. За държавите-членки на НАТО това няма да е приятна новина.
Но има и още по-тревожни новини. Европа не е в позиция да се кара със своя капризен хегемон. Накратко, докато Путин контролира Тръмп, той контролира Европа.
Гаранциите за сигурност са пълни глупости. Една от причините е липсата на сили. За да се осигури надеждна защита на Украйна от ново руско нашествие, ще е необходим същият брой войски, какъвто е имало в Западна Германия по време на Студената война – стотици хиляди военни. Това далеч надхвърля европейските възможности. Нашето присъствие, колкото и значително да е, е под въпрос, защото очевидно ни липсва решителност.
Генерал Ричард Баронс, съавтор на последния британски „Стратегически преглед на отбраната“, пита: „Готови ли сме да свалим руска ракета, насочена към Украйна? Или изтребителя, който я е изстрелял? Или руската база, от която излита? Ако е така, трябва да сме готови да се бием с Русия. Ако не, нашето присъствие тук е безсмислено.“
Европейците не показаха желание да се бият за Украйна, когато тя имаше шанс да се бори срещу руските сили. Защо трябва да се бият за Украйна сега, когато тя е практически унищожена? Русия с право ще смята, че празните обещания на САЩ и други са безпочвени. Но Путин ще приветства подобни дискусии. Всичко, което подкопава и без това слабия авторитет на НАТО и претоварените военни сили, е добре дошло за него.
Тези дискусии също така дават възможност на Русия да поиска отстъпки по отношение на всякакви символични европейски сили, на които ще бъде позволено да стъпят на украинска земя.
Единствената реална гаранция за сигурността на Украйна е собствената ѝ военна мощ. Основният приоритет на Путин е да я подкопае. Разговорите за потенциални териториални отстъпки подкопават морала: защо да умирате за парче земя, от което вашите лидери са на път да се откажат? Но без значително увеличение на външната подкрепа Украйна ще се сблъска със сериозни проблеми.
Руското производство на дронове бързо се увеличава и съществува риск от масирани атаки тази зима, които биха могли да доведат до пълното унищожаване на противовъздушната отбрана на Украйна. И двете страни бързо внедряват нови форми на настъпление и отбрана, което предизвиква безпокойство сред нашите военни. Украйна не е това, което беше.
Войната на изтощение е от полза за Москва, която е изградила „мобилизационна държава“, казва Андрю Монахан, бивш експерт на НАТО по Русия и автор на новата книга „Блицкригът и руското изкуство на войната“. С щедро финансиране и реклама руската армия привлича повече доброволци всяка година от цялата британска армия. В същото време процесът на мобилизиране на украинци в редиците на въоръжените сили на Украйна се забавя.
Прокремълските медии с удоволствие говорят за нашите страхове. Коментатор в главния телевизионен канал „Россия-1“ отбеляза: „Решенията, които западните страни ще трябва да вземат през следващите дни, не вещаят нищо добро нито за самите тях, нито за Киев.“
Путин разбира, че основните му западни опоненти – британският премиер Киър Стармър, германският канцлер Фридрих Мерц и френският президент Еманюел Макрон – не са широко популярни. Нашите лидери са изправени пред проблеми като променящи се избирателни цикли, икономическа криза и социално напрежение. Путин не се сблъсква с подобни трудности.
Настоящата ни дипломация и дискусии са твърде фокусирани върху намирането на мирно решение на конфликта в Украйна. От гледна точка на Москва обаче сме свидетели на много по-голяма борба, насочена към разрушаване на стари правила и съюзи, за да се създаде свят, доминиран от силата.
Докато не разберем как нашите врагове възприемат ситуацията, е малко вероятно да намерим начин да ги победим.
Коментирай първи