Ако Донбаската крепост падне, пред руската армия се открива незащитимата украинска степ
С превземането на долината на агломерацията Славянск-Краматорск-Дружковка-Константиновка – на последните 7 хил. кв. км. от територията на Донецка област, руските войски ще получат плацдарм, за да обградят украинските сили както до гр. Харков на север, така и до гр. Запорожие на юг, пише британското издание
Руският президент Владимир Путин ясно заяви, че иска останалите под украински контрол 7 хил. кв. км. от Донецка област в замяна на това да спре военните действия и така да седне на мирни преговори, но за Украйна отстъпването на последните остатъци от „Донбаската крепост“ е „практически немислим вариант“, пише британският в. The Telegraph.
Изданието посочва три основни момента, които обясняват защо „Донбаската крепост“ е толкова важна и за двете страни в конфликта.
Релеф
Целият Донбас се намира в планински и полупланински район, доминиращ над голямата околна равнина, която се простира на запад до река Днепър, а на север чак до границата с Беларус. Следователно Донбас има огромно стратегическо и военно значение.
„Днес тези склонове и била са осеяни с украински отбранителни линии, изграждани повече от десетилетие… С други думи, това са възвишения, които пазят входа към централното сърце на Украйна, защитавайки го. Нещо повече: осеян с миньорски шахти, тунели и речни оврази, и гъсто заселен от градове и села, които буквално се сливат едно с друго Донбас е бастион, който защитава цялата настояща украинска фронтова линия. Ако Донбас падне – или бъде предаден без бой – пред руските войски не само ще се отвори като на длан слабо населената и равна като тепсия украинска степ зад него, но и руските войски ще получат плацдарм, за да обградят украинските сили както до гр. Харков на север, така и до гр. Запорожие на юг“, пише изданието.
Ако Украйна бъде принудена да се откаже от последните останали под нейн контрол 7 хил. кв. км. от Донецка област, тогава задържането на фронтовата линия или дори защитата на останалата част от страната до река Днепър ще бъде неизмеримо по-трудна, ако Русия реши да атакува и да завземе нови територии, пише The Telegraph.
Инфраструктура
След като откъснаха от Украйна градовете Донецк, Горловка и Луганск през 2014 г., местните проруски сепаратисти получиха най-удобния и развит клъстер от инфраструктура между руската граница и град Днепър. Под контрола на Киев останаха следващите по важност градове в Донбас – тези от агломерацията Краматорск-Славянск-Дружковка-Константиновка. Агломерацията се намира в долина в подножието на донбаските възвишения и превземането й отваря пътя към обширната украинска степ на север и юг.
Но благодарение на наличието на голяма железопътна и авто магистрала, свързваща четирите почти слели се териториално града с Харков и Киев, долината беше удобна за логистика, оръжейни доставки и медицински грижи. А вътрешната икономика стигаше за да задоволи останалите нужди на армията, пише изданието.
„Ако долината от Славянск до Константиновка падне, украинците ще загубят не само укрепления и благоприятен терен, но и градска логистика и инфраструктура, които им позволяват да поддържат армията и отбраната си в огромен периметър от десетки километри… Следващите възможни места за отбрана са градовете Изюм и Барвинкове в Харковска област, и Петропавливка в Днепропетровска област – но и те ще са уязвими с открити флангове, ако крепостта в долината на Донбас – агломерацията Славянск-Краматорск падне“, отбелязва британският вестник.
История
Интересът на Путин към този ъгъл на Донбас е отчасти и политически: той е заявявал неведнъж пред руската общественост, че целта му е да освободи целия Донбас – тоест Донецка и Луганска област в административните им граници. Това беше и една от причините за началото на СВО, както я нарича Москва. Така че сега Путин няма друг избор, освен да я превземе, ако иска да обяви победа.
Всъщност именно тук започна руско-украинската война – през април 2014 г. Превземането на окупирания от проруските сепаратисти Славянск и останалата част от долината наоколо от Въоръжените сили на Украйна през юни същата година е първият голям успех на войната. Всъщност това е първият случай, когато украинските военни доказаха, че могат да се изправят срещу сепаратистите, подпомагани от Русия и да ги победят.
Оттогава Славянск е емблематичен и за двете страни. За руснаците това е мястото, от което тръгна сепаратисткия бунт на жителите на Донбас срещу централната власт в Киев. А последвалите събития послужиха като претекст за инвазията на Русия в Украйна. За украинците пък Славянск е епицентърът на борбата им за национално им оцеляване, пише изданието.
Войната в Украйна
Часове след преговорите в Аляска, западните медии съобщиха, че руският президент Владимир Путин е поискал от Тръмп изтеглянето на украинските войски от останалата под техен контрол част от Донбас в замяна на това да седне да преговаря при спрял огън.
В същото време FT пише, че основната цел на украинския президент Володимир Зеленски, която ще се стреми да постигне на срещата с президента на САЩ Доналд Тръмп в Овалния кабинет в понеделник, 18 август, е да стигне до преговори с Путин като избегне „подводните камъни“, заложени от руския президент, в това число исканията му за изтегляне на украинските войски от Донбас. За тази цел украинският президент е готов да започне преговорите, отстъпвайки от първоначалното си искане за предварително спиране на огъня по фронтовата линия.
Коментирай първи