Рядко съм бил съгласен с президента Тръмп, но последните му масово определени като противоречиви изявления за Украйна, са по-скоро верни. Те изглеждат абсурдни само на западната публика, защото тя единствена повече от десетилетие беше заливана с дезинформация за Украйна. Време е да изясним три ключови точки, които осветяват защо украинците и бившият президент Джо Байдън носят основната вина за избухването и продължаването на войната в Украйна.
Първо, както наскоро беше документирано чрез огромен масив от съдебни доказателства и потвърдено дори от киевски съд, именно украинските крайнодесни започнаха насилието през 2014 г. Насилие, което предизвика отговор на етническите руснаци в южните и източните части на Украйна и провокира първоначалното нахлуване на Русия с прокси войски в югоизточната част на страната – в части от Донбас и в Крим. Тогава Украйна имаше проруски президент Виктор Янукович, който бе станал такъв на свободни и честни избори през 2010 г. със силната подкрепа на етническите руснаци в югоизточната част на страната.
През 2013 г. Янукович реши да продължи икономическото сътрудничество с Русия и да забрави интергацията на страната с Европа по икономически причини. Прозападните активисти отговориха с мирна окупация на столичния площад Майдан и правителствените сгради в района и в крайна сметка президентът в средата на февруари 2014 г. им предложи значителни отстъпки и провеждането на нови президентски избори пред международни наблюдатели, след което протестиращите се оттеглиха.
Точно тогава десни екстремисти, позиционирани в сградите около площада, както и група неизвестни чуждестранни снайперисти, започнаха да стрелят по украинската полиция и по малцината останали протестиращи на площада. И въпреки, че имаше убити полицаи украинските и западните медии представиха историята като непредизвикано нападение срещу невъоръжените протестиращи от страна на полицията на Янукович. Възмутени от това уж организирано от правителството клане, хиляди украинци се стекоха в столицата и свалиха президента, който заплашен от линч, избяга в Русия.
Путин отговори на това, като разположи войски в Крим и тежки оръжия в югоизточния регион на Донбас в защита на етническите руснаци там, които въстанаха срещу свалянето на демократично избрания президент с преврат. Те считаха Янукович за гарант, че страната няма да се превърне в еднонационална и да ги лиши от техния език и култура. Въпреки че тази предистория не оправдава руската инвазия, тя обяснява защо руската реакция не беше „непровокирана“.
Второ, президентът на Украйна Володимир Зеленски, избран през 2019 г., допринесе за разрастването войната, като наруши мирните споразумения с Русия и поиска от Запада военна помощ и членство в НАТО. Споразуменията, известни като Минск 1 и 2, бяха договорени при неговия предшественик Петро Порошенко през 2014 г. и 2015 г., за да прекратят боевете в югоизточната част на страната – Донбас и да защитят местното население от етническо прочистване.
Споразуменията задължаваха Украйна да гарантира ограничена политическа и културна автономия на онази част от Донбас, която бе под контрола на сепаратистите. За Путин това беше достатъчно, за да попречи на Украйна да се присъедини – или да служи като военна база на НАТО. За съжаление Украйна отхвърли Минските споразумения буквално на следващия ден след като ги подписа.
Предизборната си кампания през 2019 г. Зеленски проведе с обещанието, че ще изпълни споразуменията, за да предотврати назряващата война с Русия. Но след като спечели изборите, той се отказа, очевидно по-малко загрижен за риска от война, отколкото да изглежда слаб пред Русия.
Вместо това Зеленски увеличи вноса на оръжия от страните от НАТО, което беше последната капка за Путин. И така, на 21 февруари 2022 г. Русия призна независимостта на Донбас, разположи там войски за „опазване на мира“ и поиска от Зеленски да се откаже от стремежа си за милитаризация и членство в НАТО.
Когато Зеленски отново отказа и в отговор поиска ядрено оръжие от Запада, Путин разшири военната си офанзива и се стигна до 24 февруари. Умишлено или не, Зеленски беше провокирал руска агресия, въпреки че това очевидно не извинява интервенцията на Москва.
Трето, Джо Байдън също допринесе решаващо за ескалацията. В края на 2021 г., когато Путин след натовско учение в пограничния руско-украински район разположи руски сили по границата с Украйна и поиска изпълнение на споразуменията от Минск, изглеждаше очевидно, че ако Зеленски не отстъпи, Русия ще нахлуе, за да създаде поне сухопътен коридор между Донбас и Крим.
Като имаме предвид, че Украйна вече беше екзистенциално зависима от военната помощ на САЩ, ако президентът Байдън беше настоял Зеленски да изпълни искането на Путин, той щеше да го направи. Вместо това обаче Байдън остави решението на Зеленски и обеща, че ако Русия нахлуе, САЩ ще й отговорят „бързо и решително“, което Зеленски разчете като зелена светлина да се противопостави на Путин.
Ако Тръмп беше президент, той вероятно нямаше да предостави такъв празен чек, така че Зеленски нямаше да има друг избор освен да изпълни споразуменията от Минск, за да предотврати войната. И дори ако Зеленски все пак беше отказал и провокирал Русия да нахлуе, Тръмп щеше да му откаже правото на вето върху мирните преговори, което Байдън безразсъдно му даде, като заяви: „Няма да предприемем нищо за Украйна без да питаме Украйна“.
Това обещание насърчи трагично Украйна да продължи войната в очакване на евентуална решителна военна помощ от САЩ, която Байдън след това отказа да предостави заради страх от ядрена ескалация. По този начин Байдън събуди фалшиви надежди в Украйна, ненужно поддържайки война, която за три години уби над 1 млн. украинци.
Основните очертания на сделката за прекратяване на боевете са очевидни, дори ако подробностите остава да бъдат договорени, както Тръмп и Путин започнаха да правят днес в телефонния си разговор. Освен Крим и Донбас Русия ще придобие и други рускоезични части от Украйна на югоизток, докато останалата част от страната няма да се присъедини към НАТО, но ще получи гаранции за сигурност от някои западни страни. Тъжното е, че това можеше да бъде постигнато и без война, ако президентът Байдън не беше давал лъжливи обещания на Зеленски.
Още по-трагичното е, че каквото и мирно споразумение да се случи сега след войната, то ще бъде много по-лошо за Украйна от споразуменията от Минск, които Зеленски отказа да изпълни заради политическите си амбиции и наивното очакване на безкрайна подкрепа от САЩ.
Автор: Алън Куперман, професор в Тексаския университет в Остин, където преподава военна стратегия и управление на конфликти.
Източник: The Hill
Коментирай първи