Две години и половина след широкомащабното нахлуване на армията им в Украйна, руснаците изглеждат все така незасегнати от войната и видимо по-доволни от живота си в сравнение с периода преди 2022 г.

Нито украинската атака срещу Курск, нито последвалите санкции на Запада предизвикват недоволство сред обикновените граждани или сред най-заможното население в най-големите градове в Русия.

Това се оказа изненада за много западни политици и руски дисиденти. Те се осланяха на надеждата жителите на Москва и Санкт Петербург да започнат да недоволстват срещу „военната икономика“, заради изчезването на луксове като западните бутици, ограничаването на достъпа до някои интернет сайтове и дори улеснените нискотарифни пътувания за уикенда до европейските столици. Но въпреки че Русия значително се откъсна от Запада (вече може да се стигне до Париж и Берлин само през Истанбул или Доха, а за да имаш достъп до „забранените“ уебсайтове ти е необходим VPN) всичко това дразни твърде незначителен процент от руснаци, за да предизвика обръщане на обществените настроения срещу властта.

Как може да се обясни мълчанието на онези руски общности, за които се смяташе, че са възприели западните либерални ценности в най-голяма степен?

Предлагам на пръв поглед доста парадоксален отговор, но според мен и най-верният: Москва и други руски метрополии като Санкт Петербург, Екатерининбург и Новосибирск през последните години усвоиха в много по-голяма степен западния начин на живот, въпреки че Русия се явява най-яростният противник на Запада.

Да вземем за пример Москва – там можем да видим не само огромна концентрация на богатство. 20 процента от всички данъци във федералния бюджет на Русия идват точно от столицата, където се наблюдава и бърза модернизация на инфраструктурата, както и развитие на различни дигитални услуги, които постепенно се внедряват и в останалите големи градове.

Западните санкции, наложени през 2022 г., доведоха до рязък спад на изтичането на капитали от Русия. Всички пари, които преди руските граждани наливаха в покупката на луксозни и не толкова луксозни европейски имоти, сега започнаха да се вливат в Москва, в Санкт Петербург, в Сочи, в Краснодар… и в техните предградия. От 2021 г. средната цена на апартамент в Москва в долари се е повишила с невероятните 43 процента. Столичната управа инвестира огромни средства и усилия за разширяване на транспортните съоръжения и стимулиране на частния бизнес в сектора на услугите, за да отговори на нарастващото търсене.

През последното десетилетие там са построени 78 нови станции на московското метро — повече, отколкото за предишните 40 години общо. Транспортната мрежа беше интегрирана в по-широка железопътна система, която напомня на парижкото метро-RER. В момента градът разполага с най-големия автопарк от електрически автобуси в Европа, като всички са произведени в Русия, докато речните електрически трамваи укрепват транзитната инфраструктура на Москва.

Въпреки че Visa и MasterCard спряха да оперират в Русия, руснаците продължават да използват системата за моментални плащания на Централната банка. която позволява незабавно и без комисионна да се прехвърлят пари, използвайки за целта единствено номера на мобилния телефон като идентификатор. Руските големи градове вече изпреварват европейските по използването на плащания с QR код и по разпознаване на лица при финансови транзакции, а мобилните данни в Русия остават най-евтините и най-бързите в Европа. Хранителните магазини предлагат същия асортимент от стоки както преди войната, включително френски вина и италиански сладкарски изделия. На всичкото отгоре доставката на храна и стоки до прага на дома от автономни ботове е нещо съвсем обичайно.

Разбира се, последствията от войната се усещат в най-богатите градове в Русия. Например масовата емиграция през 2022 г. и нарастващият брой мобилизирани на военна служба доведе до недостиг на работна ръка. Този недостиг се покри частично от 6-те милиона етнически руснаци от Украйна, които се преместиха да живеят в Русия след началото на военните действия там през 22 г. А и в Москва и в Санкт Петербург броят на мобилизираните не е твърде голям, тъй като местните жители имат доста висок стандарт на живот и не могат да бъдат съблазнени дори от огромните пари, които се дават на доброволците в армията. Междувременно нарасналото търсене на работна ръка повиши заплатите в цяла Русия.

Освен това предложенията за работа през последните месеци са толкова примамливи, че много от руснаците, които напуснаха страната в началото на войната, сега се завръщат, след като не са успели да се интегрират в европейските общества. Нещо повече, дори западни знаменитости като икономиста Джефри Сакс участват в бляскави международни събития като неотдавнашния Форум за градско бъдеще на БРИКС, който привлече десетки кметове на големи градове от Азия, Африка и Близкия изток.

Разбира се, руските големи градове винаги са се различавали от останалата част на страната, но през последните години разликата между тях и провинцията се стапя. Обаче тъкмо изследвайки руските метрополии човек може да проследи развитието на Русия, за да си обясни защо руските граждани забогатяват, докато страната им е във война с най-близкия си съсед.

Както заявих преди 15 години в Le Monde, руското посткомунистическо общество стана автаркизирано и самодостатъчно. То се фокусира върху това, което покойният полско-британски социолог Зигмунт Бауман, наричаше лични решения на системни противоречия. Затова тези хора не са толкова обезпокоени, а по-скоро доволни от изселването на либералните руснаци и приветстват положителните икономически промени, на които са свидетели в ежедневието си.

Този икономически прогрес на Русия, ускорен от конфронтационната политика на Запада, спря антипутинските настроения в страната много повече от всеки друг фактор. Задоволството от икономическия напредък надделява над ограничаването на политическите свободи в страната през последните години – тъй като тези свободи се оценяваха от малцина, а икономическият просперитет се усеща от всички.

Опитът на Запада да подкопае Русия икономически от 2022 г. насам доведе до обратен резултат – поне досега.

Автор: Владислав Иноземцев, The Hill

Източник: The Hill