Харисън Бергер, theamericanconservative.com

С нарастването на вероятността за договорено уреждане на войната между Русия и Украйна президентът Володимир Зеленски се изправя пред огромна пречка пред сключването на мир, която идва не от Москва, а от ултранационалистките и неонацистки сили в собствената му страна.

В скорошно интервю за The Sunday Times лидерът на основаната от неонацисти паравоенна група „Десен Сектор“ Серхий Стерненко предупреди Зеленски, че ако отстъпи каквато и да е територия в мирна сделка с Русия, „ще бъде труп – политически, както и в истинския смисъл“.

Макар изданието да го представи просто като „граждански активист“, Стерненко е служил като шеф на одеския клон на „Десен Сектор“, където е ръководил престъпната дейност на екстремистката бандеровска група през 2014 г., чиято кулминация бе касапницата в залата на Профсъюзите в Одеса, при която бойци хвърляха коктейли „Молотов“ и изгориха живи 48 мирно протестиращи срещу правителството проруски активисти – всичките младежи – момчета и момичета.

The Times характеризира касапницата в Дома на профсъюзите в Одеса просто като „сблъсъци“, без да приписва насилието на никоя конкретна страна в тях, независимо от факта, че част от убитите проруски младежи са доубивани с куршуми, а „Десен Сектор“ – основната сила, реализирала Майдана, чието политическо крило влезе в управляващата след това коалиция, гордо поеха отговорността за това престъпно деяние.

Изпирането на украинските ултранационалисти не е нито ново, нито случайно. Както известният и вече покоен специалист по американско-руски отношения Стивън Коен предупреди преди близо десет години, Западните журналисти и официални лица омаловажават крайнодесните военни групировки в Украйна и преповтарят официалните твърдения на Киев за тях, като по този начин овластяват екстремистките групи за извършване на още насилие.

Възходът на крайнодесните украински екстремисти е неотделим от политиката на САЩ от 2014 година насам, когато САЩ устроиха свалянето от власт на демократично избраното правителство в Киев на президента Янукович, за да поемат властта прозападните сили, които нямаха достатъчно одобрение сред населението, за да спечелят властта на избори. Въпреки че в „Революцията на Майдана“ участваха украински либерали, мускулите бяха осигурени от крайнодесните бандеровски екстремистки групи, на които Западът беше осигурил легитимност, а в крайна сметка и оръжие и финансиране. Започналото като оправдаване на украинските неонацистки саморазправи, се превърна в нормализиране на неонацистките батальони, които сега са част от елита на украинските сили за сигурност.

Сега същите тези екстремистки сили, грижливо отглеждани и финансирани в продължение на десетилетия от САЩ и НАТО, заплашват да саботират мирната сделка и да свалят правителството на Зеленски, което разкрива необясним парадокс в сърцевината на нашата намеса в Украйна, с който все още не сме се сблъскали.

Вашингтон се намеси в украинската вътрешна политика и финансира прокси война срещу Русия, привидно за да предпази демокрацията в Украйна от тирания. Но под американско ръководство – и в услуга на целите на прокси войната – Украйна бързо се превърна в авторитарна държава.

Тясното сътрудничество на Запада с украинските нацисти не е престъпление от последното десетилетие. То започва веднага след Втората световна война и с началото на Студената война и е част от много по-широка и всеобхватна американска стратегия за подпомагане на екстремистките сили в много от държавите – сателити на СССР – те трябва да бъдат набирани, изпирани и вземани на въоръжение.

Един от първите и най-явни случаи на тази стратегия беше решението на ЦРУ да защити, вместо да изправи пред съда, украинските националисти, които по време на Втората световна война открито са сътрудничили на германските нацисти и са извършвали масови убийства на евреи и поляци. Сред тях е Степан Бандера и неговата военна група ОУН (Организация на украинските националисти), която действа в съюз с нацистките „освободители“ на Украйна (под „Украйна“ по онова време Бандера и неговите съмишленици разбират единствено петте най-западни области на днешна Украйна – а именно историческите области Волиния и Галиция-б.ред.) в първите дни на Хитлеровата операция „Барбароса“ в 1941 г., когато силите на Оста (Рим-Берлин-Токио – б.пр.) нападат Съветския съюз.
Новосъздадената следвоенна национална сигурност на САЩ защитава Бандера от екстрадиция в Съветския съюз, въпреки че е наясно с нацистките му престъпления и статута на неговата организация като „предимно терористична“, и заедно с други известни нацистки колаборационисти от ОУН го наема като сътрудник в програми на ЦРУ като „AERODYNAMIC“, чиято цел е „използване и разширяване на анти-съветската украинска съпротива за целите на Студената война и на горещата война“.
Вместо да се превърнат в национален срам за Украйна заради геноцида над полското и еврейското малцинства – Бандера и съмишлениците му са убили над 500 хил. цивилни поляци и повече от 100 хиляди евреи – нацистките колаборационисти стават икони на украинския национализъм и източник на гордост.

Наред с Бандера, исторически доказани военни престъпници като Роман Шухевич, командир на паравоенното крило на ОУН, са посмъртно прославени от различни украински управници след 91 г.. И на двамата е присъдено държавното звание „Герой на Украйна“, съответно през 2007 и 2010 година. Рожденият ден на Бандера продължава да се чества с ежегодно факелно шествие, обхващащо цялата страна.

По време на Майдана през 2014 г. неонацистки милиции, вдъхновени от Степан Бандера и свързани с крайнодесните украински екстремисти от партия „Свобода“ използват снайпери, за да стрелят по протестиращите – както по подкрепящи, така и по протестиращи срещу правителството – а също и по силите на полицията.

Въпреки че по-късно процесът срещу масовите убийства по време на Майдана ще припише отговорността за насилието на неонацистките парамилиции от „Десен Сектор“ и политическата партия „Свобода“, хаосът е незабавно използван от администрацията на Обама, за да поиска отстраняване на демократично избрания президент Виктор Янукович, който е обвинен за всичко това.

Изтекъл разговор на Държавния депратамент разкрива как дипломатът от кариерата Виктория Нюланд урежда влиятелна позиция за лидера на партия „Свобода“ Олех Тяхнибок в пост-превратаджийското правителство на Киев, разпореждайки се лично посоченият от нея премиер Арсений Яценюк да бъде „на телефона“ с лидера на „Свобода“ „четири пъти седмично“. Прословутият разговор, както и други доказателства за подкрепа за силите срещу Янукович, доказа и документално, че „Революцията на Майдана“ на практика е подкрепен от САЩ преврат.

Решението на Вашингтон през 2014 г. да защити и подкрепи екстремистките групи, които извършиха масовите убийства на Майдана, внедри ултранационалистки и неонацистки елемент в украинските политически и управленски среди, което по-късно доведе до саботаж на мирните усилия с Русия.

Когато Зеленски дойде на власт с обещанието да разреши конфликта с Русия в разбунтувалия се източен украински регион Донбас, Коен предсказа, че мирните усилия на новия президент вероятно ще срещнат тежка и възможно кръвопролитна съпротива от ултранационалистките фракции, които Вашингтон неотдавна беше подкрепил. „Животът на Зеленски е застрашен от квази-фашисткото движение“, предупреди Коен.

Администрацията на Байдън обаче продължи да си си затваря очите за екстремистките сили, заплашващи Зеленски. Нещо повече – погледна ги директно в очите и през юни 2024 г. реши да премахне рестрикциите на Държавния департамент за финансиране на батальона „Азов“, позволявайки на американското правителство да залее неонацистката групировка с оръжия.

Под патронажа на президента Джо Байдън и НАТО „Азов“, чиито членове открито носят нацистки инсигнии, метастазира от батальон в цяла бригада, интегрирана в Украинската национална гвардия.

Политиката на Байдън беше поне последователна, в съзвучие с десетилетната практика на закрила, оборудване и подкрепа на престъпни екстремистки групи в различни държави, стига те да служат на интересите на неофициално избраните елити от сферата на националната сигурност – в този случай анти-руски настроените неокони.

По-рано тази година „Азов“ допълнително консолидира влиянието си в апарата за национална сигурност на Украйна, като се разрастна до множество корпуси. Политическото му влияние успоредно се разшири до това негови ключови членове да влязат в правителството и да поемат ключови управленски длъжности… в това число и директорът на Института за национална памет Олександър Алферов, което дава на неонацистката група пряко влияние както върху политиката за сигурност, така и върху формулирането на историческия наратив на Украйна.

Престъпните украински националистки сили като „Десен Сектор“, „Азов“ и бойците на Стерненко станаха войници на терен, крайно необходими на Вашингтон, за да може да осъществява проекта си, поради което обширните досиета с техни терористични актове и престъпления бяха потулени. Въпреки че сега Зеленски среща заплаха за живота си от същите тези сили, те все още са почитани от Западните медии като герои на демокрацията.

Парадоксът се разкрива: Самите групи, възвеличавани като „защитници на украинската демокрация“, я подкопават отвътре, заплашвайки да убият президента, ако той поиска мир. Макар и непреднамерена последица, тази гибелна динамика произтича от политиката на САЩ и разкрива истинските цели на Вашингтон.

Стратегията на САЩ в Украйна никога не е имала за цел да защитава украинската демокрация. Нейната цел – както призна секретарят по отбраната на Байдън Лойд Остин – е поддържане на прокси война за „отслабване на Русия“. И появата на атнидемократични престъпни сили в Киев не е страничен ефект на тази стратегия, а неин основен инструмент.

Източник:theamericanconservative.com