Най-важното в неотдавнашната реч на американския президент Доналд Тръмп бе това:

„Америка винаги ще действа съобразно нашия национален интерес… Америка се управлява от американци. Отхвърляме идеологията на глобализма и прегръщаме идеологията на патриотизма… Никога няма да предадем суверенитета на Америка на една неизбрана, безотчетна глобална бюрокрация… По целия свят отговорните държави трябва да се защитят от заплахите за суверенитета си не само от претенциите на едно глобално правителство, но и от другите форми на принуда и господство“.

Самохвалствата на Тръмп за икономическите му успехи и съвета към Германия за енергийна независимост бяха посрещнати с присмех в залата, но думите за патриотизма паднаха съвсем на място.

Да, за американския президент, въпреки последното цитирано по-горе изречение, суверенитетът очевидно се отнася само за САЩ и евентуално за техните по-големи и покорни васали. Интересите на САЩ да изнасят нефт, газ и чисти въглища по цял свят според него трябва да се реализират, но интересите на Русия да изнася евтин природен газ в близката й Западна Европа не бива да се ползват със същата привилегия.

Но все пак популисткия бунт срещу „неизбраната безотчетна бюрокрация“ – било то Международния наказателен съд, който в случая визира Тръмп, било то самият ЕС- бунт, обхванал цяла Европа и САЩ в последните години, бе легитимиран и заявен от възможно най-високата световна трибуна от предполагаемият световен лидер.

Всички други го чуха. Дори в. „Дойче Веле“ вече отписа Меркел- знаменоската на глобализма. А Путин – борецът срещу претенциите на САЩ и ЕС за глобален диктат, принуда и господство, радетелят за истински суверенитет, се превърна в истинския герой на Тръмповото послание към света. Глобализмът никога вече няма да е същият.

Национализмът е лесно разбираем и изключително заразителен. Наполеоновите войни и Октомврийската революция отприщиха бента на националистическите революции съответно в Европа и в Третия свят през последните два века. Анти-глобалисткото евангелие на Тръмп неизбежно ще предизвика от анти-глобалистки смени на режими по целия свят.

В България не само ГЕРБ и остатъците от старите десни, поставили се в подчинение на западния Глобалистки естаблишмент, но и смятаните сега за „Патриоти“ ще бъдат в най-скоро време лишени от западната си подкрепа. Разбирай, че системата от НПО-та у нас, създадени и финансирани от Запада – ще се разпадне. И половината градско-снобска дясна класа у нас ще остане без грантове и съответно – без работа.

Какво е обаче позитивното съдържание на Тръмповия анти-глобализъм? В същото време „Доналдът“ изригна необичайно много с остри идейни нападки срещу „социализма“ и „комунизма“ – конкретно във Венецуела и Куба, но и въобще. Това донякъде е парадоксално- не само значителна част от електората му е традиционно „социалистическа“ – работническа, от действащи и безработни труженици от индустриалните предприятия и мините от Средния Запад на САЩ, страдащи от „глобализма“ на евтиния внос от Китай и Мексико – но и в предизборната си кампания Доналд неведнъж изразяваше симпатия към социалиста Бърни Сандърс, който всъщност целеше да му отнеме този електорат.

Общата неприязън на двамата към лагера на „глобалистите“ и лично към тяхното златно момиче Хилари Клинтън правеше Бърни симпатичен на Тръмп, но не и обратното. Бърни наелектризираше тълпите си привърженици с лозунги за сплотяване на всички обикновени хора от всички раси, включително нелегалните работници- мигранти, срещу „Доналд Тръмповците на света“ – тоест расистите, потенциалните нацисти измежду капиталистите. Тръмп спечели изборите защото предаде на „патриотизма“ си и социалистически нотки – за „власт на народа“, национална индустриална политика с приоритетно развитие на американската индустрия, импортозаместване, създаване на милиони работни места– нещо, което глобалистката фурия Хилари така и не успя да осъзнае и включи в кампанията си, въпреки настояванията на мъжа си Бил Клинтън. А борбата на Тръмп срещу нелегалните мигранти е съзвучна на болката на американските работници и на профсъюзите, каквото и да говорят публично.

В иналугурационната му реч имаше и силни думи за необходимостта да се спре упадъка на средната класа, ограбването й от олигархията, за добри училища, против военните авантюри на Обама и други потенциално социалистически акценти.

Неслучайно. Преди изборите за президент в 2016 г. проучванията показваха, че 47 % от американците имат положително отношение към социализма – те не го свързват вече с ГУЛАГ и свръхвисоки данъци, а с евтино и качествено медицинско обслужване за всички, с безплатни или евтини държавни (щатски) университети, с качествени държавни училища, с детски градини, добър градски транспорт, паркове и други обществени блага. А и няма американски физически работник, който да не мечтае за union job, профсъюзно работно място. Значителна част от потенциално социалистическия вот на американската бяла работническа класа отиде за Тръмп.

Според редица водещи световни икономисти главната дилема на съвремеността е именно „към глобална офшория за олигархията или към интегрирани национални икономики за мнозинството“. Глобализмът е неприемлив за народите, защото е в служба на олигархията, защото е супер капиталистически. Патриотизмът, който прокламира Тръмп е по определение „ляв популизъм със социалистическа украска“.

Растящата концентрация на световното богатство във все по-малко ръце, системното му и „висококомпетентно“ бягство от национално данъчно облагане – до степен някои големи рентабилни американски корпорации да не плащат нито стотинка данъци в САЩ – са всъщност гигантска помпа, изсмукваща доход и богатство от обществата в полза на глобалната финансова олигархия, вид рента, преразпределение, или образно казано – корпоративен „комунизъм“, при който корпорациите получават от обществата „според потребностите си“. Клетвите на Тръмп срещу социализма и „комунизма“ за бедните не са нищо друго, освен перфидно адвокатстване за „корпоративния комунизъм“ за богатите. Те зачертават всичките му помпозни думи против глобализма, за патриотизъм и национален суверенитет.

Възможните изходи от сегашната дълбока световна икономическа и социална криза са само два – като на САЩ в 30-те години на миналия век с Ню Дийла, или като на Германия по същото време – с нацизма. Отричането и на глобализма, и на социализма едновременно тласка света в прегръдката на нацизма. Skandalno.net

Автор: Пею Благов, Skandalno.net