След като медийното едноумие за руско-украинската война днес се наложи като задължителна норма, едноумието за руско-турската война преди 146 години е новата директива на трите правителствени телевизии. Вече не национални!
На Трети март 2024-та трите ни водещи телевизии изгубиха правото да се наричат национални. Какво национално има в електронни медии, които в деня на националния празник омаловажават или обругават историческия ден, защото не се побира в калъпа на евроатлантическите „ценности“, които пък ни повеляват да мразим и отричаме Русия и всичко руско.
Не е никаква изненада, че БТВ и Нова не предаваха пряко тържествата на връх Шипка. Чуждите им собственици не могат да допускат транслация на събитие, на което десетки хиляди ще скандират срещу Сглобката. За тях това е опасна ерес, анатемосана в правоверните медии на евроолигарси и задокеански генерали.
Обществената по статут БНТ излъчваше величествения митинг, но на секундата прекъсна живия ефир, когато парламентарният председател бе мощно освиркан. Очевидно е – за БНТ ГЕРБ са защитен политически вид и всеки, дръзнал да оспори свещения им статут, светкавично се лишава от ефир. Все пак е любопитно кой държи шалтера на прякото излъчване и цензурира политически некоректните изяви – редактор, режисьор или самият генерален директор?
Ако БНТ оглуша за мощния протестен вот на Шипка, в сутрешното й студио шумно шестваха подбрани гости с една кауза – не само да се отрече величието на Трети март, но и да се наложи новата мантра за „окупационния характер“ на Освободителната война. Най-тъжното бе, че това го стори професионален историк, за когото най-важно бе да се избере друга дата за национален празник. Та точно балканистът Топалов ли не знае,че ако нямаше Трети март, нямаше да има 24 май, нямаше да има Съединението на 6 септември 1885-а, нямаше да има Денят на независимостта – 22 септември 1908-а, нямаше да я има България?
Слушах „тежките“ аргументи на проф. Кирил Топалов срещу Трети март и вече сериозно се питам за истинската му роля в Смесената историческа комисия с Република Северна Македония. Апропо, въпросната комисия скоропостижно фалира в обречените си опити да сближи историческата истина с македонистките фалшификати, но София и Скопие все още имитират изкуствена активност, за да не признаят фалита си.
Малко преди БНТ да прекъсне предаването от върха, репортерът й политкоректно обяви, че „хората са тук, за да почетат…българските освободители“.
И пак наивно се питам: в БНТ работят природно зомбирани или на „Сан Стефано“ 29 страхливо си пазят хляба, избягвайки споменаването на забранената фраза „руски освободители“?
Само от едно се боя: кога ли БНТ ще поиска смяна на името на улица „Сан Стефано“ с патриотичния аргумент, че „в това предградие на Цариград е подписан договор, с който България е окупирана“?
Гледахме БНТ със сълзи на възторг от пробудилия се народ и омерзение към хулителите на Трети март, а в Нова телевизия Лора Крумова се кикотеше на една трогателна гледка – как човек бута по пътя към Шипка детска количка. „Ох, не зная, стана ми смешно, имаше една количка, детска, която по шосето я разкарваха местни патриоти“, каза водещата на госта Камен Воденичаров, заливайки се в смях.
Няма съмнение – за тв водещите на Трети март драмата е комедия, а подвигът е падение. А за Евелина Келбечева – другият гост на Крумова, Трети март ни струвал 32 тона злато. Но професорката от Нов български университет неволно съгреши към евроатлантизма, уличавайки тогавашните управници в Берлин, Виена и Лондон, които чрез член 2 на Берлинския договор ни задължават да платим 10 618 200 рубли, равняващи се на 89 690 златни лева или на 32 тона злато. И за да не бъде разбрана погрешно, тя твърдо отсече: “За мен Трети март е най-абсурдната дата за празник на България. Въпросът е много по-широк и по-дълбок“.
Да, въпросът наистина е по-дълбок. България плаща тези милиони, но по решение на Берлинския конгрес, задраскал очертаните от Русия в Сан Стефано български граници. Ние плащаме не за водената от император Александър II война, а за издръжката на пребиваващите у нас руски войски в освободените от тях български земи. В смутните месеци след Трети март 1878-а около 50 000 руски воини пазят в Северна България и Източна Румелия границите ни с Османската империя и Румъния. Тези шест пехотни и две кавалерийски руски дивизии най-вече опазват етническия мир в т.нар. смесени райони в Делиормана и Родопите в следващите 9 месеца. Ясно защо! Но дали за Келбечева е ясно?
Докато в Нова тв преподавателката от Нов български клеймеше руския император и дипломатическия му пратеник граф Игнатиев, в Би Ти Ви професорката от Софийския университет Румяна Коларова обяви, че „Шипка става място за агресия и противопоставяне“ и поиска „с общи усилия да предефинираме честването на Трети март“.
По изисканата й академична логика, за да се усмирят защитниците на Трети март, може би Паметникът на свободата на връх Шипка трябва да се постави в дълга карантина?
Ако някой е очаквал, че Би Ти Ви ще даде трибуна на опонент на Коларова, той е в дълбока заблуда. Императивната повеля на Новото време гласи: всяко мнение за Трети март, оспорващо генералната линия, няма право на трибуна!
Така, след като медийното едноумие за руско-украинската война днес се наложи като задължителна норма, едноумието за руско-турската война преди 146 години е новата директива на трите правителствени телевизии.
Вече не национални!
Автор: Велизар Енчев
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Нашите евроатлантически лакеи планират 3 годишен ремонт на паметника на Шипка.
Целта е да няма чествания на 3 март и да не се споменава името Русия.
И всичко това по заповед на Генерал Губернатора Кравар.
Нов Български Университет!
Там и магаре да вкараш ще се дипломира и то без да е ходило на лекции.
Висше образование в България – да имаше, ама сега го няма!
Едно по-различно мнение от това на уважавания от мен професор Енчев. Всички телевизионни програми излъчвани в България имат нулево информационно и възпитателно въздействие. Това не са програми които дават сведения, информация или както още може да се нарече техният “ продукт“. Те се превърнаха в едни обикновенни дъски за телевизионни реклами. Вероятно рекламодателите си мислят, че всички зрители на националните ни телевизии не свалят поглед от излъчваните техни реклами. Дали това е така, оставам всеки да прецени сам за себе си. Лично за мен рекламата за дамски превръзки или кремове за бръчки ме интересуват силно и без да ги гледам аз не мога да заспя! Тук телевизия в тесния смисъл на понятието няма и всеки миг прекаран в гледане на техните програми е безвъзвратно и безсмислено загубен.
Там целевата група не сме ние, а децата. Умишлено ги дебилизират и тикат пред екраните, за да им промият мозъка тотално. Успехите им са смайващо добри, поне за мен. Преди време смятах, че българският народ е прекалено умен и тук няма да им се получи, но си промених мнението. Сега смятам, че в бъдеще ако останат 10% нормални дечица ще е добре.
Останалото на фронта, ваксинирано, омъжено за брадата сирийска майка, превърнато в безполов зеленчук…….. и до го има е ненужно.
Едва ли има по-голямо позорище от този проф. Кирил Топалов сред българските историци. Беше отвратително да го слушаш.
Иначе по темата, Енчо след 35 годишното обезбългаряване чак сега се сетил, че телевизиите били лоши. Това беше кристално ясно Енчо, още докато имахме к1 и е2, просто след това процеса се ускоряваше, ставаше по-жесток и безродниците започнаха да се плодят като хлебарки.
Спомням си как преди над 12-13 г. бях писал че дръжките на микрофони са за дръвник и тогава маса сънародници ме псуваха. Те хорицата нямали вина ……. дрън-дрън оФча толерастия. Тъй като нямат, сигурно вече са възпитали и децата на тези кухите.
Време за тв публицистика си нямам, подлъга ме сал история бг, уви и за последно. Не мислех че ИИ генерирани образи, съждения ще ме леят, и ми е обица. Не откривам и публика за тв сеансите им, децата знаят историята от дома, поднасят учениците цветя на рускиите освободители, младите средна класа заети с равлечения и политиката не ги достига. Мене отвращения и презрение извикват на сребърници лизачи, ни чест ни доблест ни национална идентичност. Хвала на опълченците на Шипка не се дават
Две думи са най-поевтинелите в уважението на българите, журналист и професор. Журналист стана символ на лице, което се разписва в журнала за получени грантове, а професор е друго лице което прокламира да си сложим феса, т.е да забравим всичко, което сме били и сме, бъдеще време няма в тази логика, има вливане в някаква чужда маса, в някаква аморфна формация от безродни и безидейни плюскалници, за които нищо добро не може да се каже. Нагаждат се хората, защото нищо друго не могат.
Извинявам се на единиците, които останаха верни на старото разбиране за журналистика, но те трудно се забелязват, избутани в краищата от разширяващата се евроатлантическа тъма.
Всички знаем как се става доцент,професор,и т.н.А за оня сбърканяк воденичаров…..и него си о знаем от време оно