Най-важната информация, излязла от операцията „Наводнение в Ал-Акса“, ни убягна. Атаката срещу Израел не е извършена от джихадисти от Хамас, а от четири въоръжени групи, действащи заедно. За първи път от петдесет години палестинците от Газа се събраха и започнаха да действат като единен фронт.

Независимо дали ни харесва или не, дългите години на западно безразличие към тежкото положение на палестинците са към своя край. Оттук нататък ще трябва да се прилага международното право.

Противно на това, което написах миналата седмица въз основа на съобщения от западни и арабски новинарски агенции, атаката срещу Израел на 7 октомври 2023 г. (Операция „Наводнение Ал-Акса“) не беше извършена единствено от Хамас. Решението за операцията е взето от Обединения оперативен щаб на общата палестинска съпротива. Хамас, който е основният компонент, предостави по-голямата част от войските, но три други групи също участваха в операцията:
• Ислямски джихад (сунити и хомейнисти),
• Народен фронт за освобождение на Палестина (марксисти),
• и Народен фронт за освобождение на Палестина – Главно командване (PFLP-GC).

Западната преса съобщава за варварските престъпления, извършени от някои от нападателите, като деликатно премълчава военните престъпления на други. Но не бива да се учудваме на кривогледата западна журналистика.

Това уточнение променя интерпретацията на събитието. Това далеч не беше джихадистка атака на Мюсюлманските братя, а съвместна атака на всички палестинци в Газа. Само управляващата Западния бряг организация Фатах, която отдавна е разпробита и опитомена от израелските служби, поддържа дистанция от гореспоменатите групировки, не взе участие.

Целта на тази операция не беше да „убие евреи“, въпреки че някои джихадисти от Хамас го направиха (в крайна сметка убиха 2700 израелци), а да заловят затворници, цивилни и военни и да ги разменят за арабски затворници, държани в израелски затвори с максимална сигурност. Сред тези затворници има не само бойци, но и цивилни. Те бяха отведени, без да им бъде позволено да се преоблекат, което напомня отношението на израелската армия към египетските затворници в края на Шестдневната война (Арабско-израелската война от 1967 г. – б.р.).

Израелско-палестинският конфликт не е конфликт между две държави (Израел все още няма международно признати граници, а Палестина все още не е призната като независима държава), а между два народа. Това е специална ситуация: палестинците нямат своя собствена държава, а израелците носят допълнителната отговорност да бъдат окупационни сили.

Тези събития се случиха точно когато на 15 май 2023 г. Съветът за сътрудничество в Персийския залив, Групата на 77-те, Арабската лига, Организацията за ислямско сътрудничество и Китай призоваха за временно прекратяване на членството на Израел в ООН, докато Тел Авив не изпълни собствените си ангажимент.

БЕШЕ ЛИ ОПЕРАЦИЯТА „НАВОДНЕНИЕ АЛ-АКСА“ НЕОЧАКВАНА ЗА ИЗРАЕЛ?

Противно на твърденията на коалиционното правителство на Бенямин Нетаняху, операцията не дойде като изненада за Израел. Атаката е била планирана още от сблъсъците през май 2021 г.

Според CNN Хамас е подготвял своите бойци за тази операция в продължение на година и половина. В Газа бяха построени шест тренировъчни лагера и бяха заснети рекламни филми. Видеозаписи от тези тренировки бяха публикувани няколко седмици преди атаката.

През март 2023 г. Хамас изпрати голяма делегация в Русия. По този начит групировката предупреди руския външен министър С. Лавров, че търпението е изчерпано и че гнявът нараства.

През 2023 г. Иран организира преговори между антиизраелските сили в региона – Хизбула, Ислямски джихад и Хамас. Преговорите се проведоха в Бейрут (Ливан) под председателството на генерал Исмаил Каани, командир на бригадите Ал-Кудс на Иранската революционна гвардия. Целта на тези срещи беше да се помирят страните, които бяха противници в бруталната война в Газа и Сирия. Тези срещи станаха известни през май, 2023 г. В същото време ливанската преса съобщава за подготовка за съвместна операция на 7 октомври. Тоест именно Иран е инициаторът на помирението на палестинските групи.

На 30 октомври шефът на египетското разузнаване Камел Абас се обажда на израелския министър-председател и го предупреждава за голяма операция на Хамас срещу Израел. Египет, борейки се с Мюсюлманските братя, се опасява, че Израел ще им позволи да продължат да се развиват в бъдеще.

На 5 октомври ЦРУ предупреждава Мосад за голяма операция на обединената палестинска съпротива. Съединените щати са загрижени за неговия мащаб. Въпреки това, според New York Times, докладите на ЦРУ (от 28 септември и 5 октомври), все още класифицирани, не казват нищо за използването на нови видове военно оборудване от палестинската съпротива.

По този начин министър-председателят Бенямин Нетаняху и неговият отдел излъгаха гражданите си, твърдейки, че Хамас ги е изненадал.

ЗАЩО ИЗРАЕЛ ПОЗВОЛИ ДА БЪДЕ ИЗБИВАН СОБСТВЕНИЯ МУ НАРОД?

Съществуват няколко възможни хипотези. Ето четири от тях:

Почти всички заселници, които живеят незаконно на Западния бряг, имат представители в коалиционното правителство на Израел. Но те са глухи и слепи за това, което се случва в Газа.

– Бенямин Нетаняху, реанимирал идеологията на баща му Бенцион Нетаняху и на неговия ментор, украинеца Владимир Жаботински, възнамерява да изгони палестинците както от Газа, така и от Западния бряг. Той беше този, който нареча географската Палестина „земя без народ за народ без земя“.

– Бенямин Нетаняху, съживявайки стар проект, искаше да създаде претекст (както и с войната с Ирак– б.р.), за да оправдае война срещу Иран и да разшири влиянието на Израел в Близкия изток.

– Американските последователи на немския фашист Лео Щраус, продължавайки това, което вече правеха в Украйна, искаха да създадат претекст за разгръщане на по-голяма война срещу Русия.

Тези четири хипотези не са нито взаимно изключващи се, нито изчерпателни.

АНАЛОГИЯТА С 11 СЕПТЕМВРИ

Израелските лидери правят аналогия между официалната версия за терористичната атака на Хамас и официалната версия за терористичните атаки от 11 септември 2001 г. в САЩ. Тяхната цел е да подчертаят варварството на врага, изненадата за „лагера на доброто“ и по този начин да оправдаят следващите войни.

Тази аналогия се подсилва от факта, че Хамас нарича себе си палестинското крило на Мюсюлманското братство, а Осама бин Ладен е бил обучаван от брата на главния мозък на Братството, Саид Кутб.

Тази аналогия не издържа на критика: трудно е да си представим, че атаките от 11 септември са извършени от Ал Кайда. Американските власти така и не успяха да отговорят на моите възражения срещу тяхната версия. Нещо повече, след тези събития се появиха нови факти, които опровергават версията на администрацията на президента Джордж Буш. Днес 54% от американците не вярват на заключенията на президентската анкетна комисия.

Въпреки това, въпреки че все още не знаем точно кой е извършил атаките от 11 септември, идентифицирахме група, която е участвала: Проектът за нов американски век. Един от неговите водещи членове, Елиът Ейбрамс, е главният мозък зад смяната на режима на Бенямин Нетаняху в Израел, която неговата опозиция нарече преврат. Като се има предвид тежкото му криминално минало (той е замесен в геноцида на маите от израелския терорист Ицхак Шамир и гватемалския генерал Ефрайн Риос Монт. Съден е в САЩ за лъжа и за участие в аферата Иран-Контра) , разумно е да се запитаме за евентуалната му роля в бездействието на Израел по време на подготовката на атаката на Хамас.

Миналия юли президентът Джо Байдън назначи противоречивия републиканец в двупартийната Консултативна комисия за публична дипломация на САЩ, която наблюдава американската пропаганда по света.

КОЙ ВЪОРЪЖИ ХАМАС?

За провеждането на такава сложна операция са нужни ресурси и интелект, които само държавата може да има. Използваните от него оръжия са произведени в САЩ, Съветския съюз и Северна Корея. Има много от тях в Ливан и Палестина.

Изложени са три версии:

Теорията за участието на Иран трябва да бъде отхвърлена, тъй като има споразумение между Хасан ел Бана, основателят на Мюсюлманското братство, и Рухола Хомейни, основателят на Ислямска република Иран. Освен това Иран категорично отрече участието си в това в ООН. Но именно именно тази версия се защитава от Елиът Ейбрамс [ 11 ] . В действителност Иран не е отговорен за потопа в Ал-Акса, а за сближаването на палестинските групи.

Няма доказателства, че Русия е замесена в тези събития. Най-много, което може да се каже, е, че конфликтът в Палестина ще погълне западните ресурси и следователно ще намали натиска върху Украйна. Може да се очаква и увеличение на цените на въглеводородите, което ще бъде от полза за Москва. Русия обаче няма ресурси да отвори нов фронт, докато воюва в Украйна. Освен това Москва се бори с бойците на Мюсюлманските братя от създаването на Руската федерация. Но точно тази версия е представена от украинския президент Владимир Зеленски пред 31 министри на отбраната на НАТО в Брюксел на 11 октомври [ 12 ] . Израелският министър на отбраната Йоав Галант отправи подобно видео послание [ 13 ] .

Но версията за отговорността на Турция не е безпочвена. Освен че президентът Реджеп Ердоган е домакин на последния конгрес на Хамас в Турция, основните лидери на Хамас в момента живеят в Турция, а ръководството на Мюсюлманското братство като международна организация е разделено между Обединеното кралство, Катар и Турция.

Знаейки, че ЦРУ наблюдава подготовката за операцията на Хамас, американският държавен секретар Антъни Блинкен се обажда на своя турски колега и бивш шеф на разузнаването Хакан Фидан в нощта на 6 срещу 7 октомври [ 14 ], точно в момента, когато Хамас започва атаката и израелската армия още не се е събудила. След това Антони Блинкен се обажда на колегите си в Израел и Палестина, след това два пъти [ 15 ] и в [ 16 ] Турция.

Накрая, на срещата на върха на министрите на отбраната на НАТО, секретарят Лойд Остин обяви, че Съединените щати са поискали Турция да се намеси, за да осигури освобождаването на американски заложници. Той обаче не уточни дали решението е взето преди или след изпращането на самолетоносача Джералд Форд.

КАКВО КАЗВА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО ЗА ИЗРАЕЛСКО-ПАЛЕСТИНСКИЯ КОНФЛИКТ?

Според резолюциите на Съвета за сигурност на ООН палестинците имат право да създадат суверенна държава в границите от 1967 г. със столица в Източен Йерусалим. Следва, че:

– Държавата Палестина има право на собствена армия (на което Израел неуморно се противопоставя);

– Всички еврейски селища, създадени след 1967 г., и Източен Йерусалим трябва да бъдат върнати на държавата Палестина. Освен това е възможно израелците да продължат да живеят там, но като чужденци.

Всеки палестинец или законен претендент ще има право да се върне в Израел и да се установи там (право на връщане). Израел ще трябва да плати обезщетение на онези, чиято собственост е била експроприирана или унищожена.

Според резолюциите на Съвета за сигурност на ООН израелците имат право на суверенна държава в границите от 1967 г. със столица в Западен Йерусалим. Следва, че:

– Израел има право на собствена армия (каквато вече има)

Всички еврейски селища, създадени след 1967 г., и Източен Йерусалим трябва да бъдат върнати на държавата Палестина. Възможно е израелците да продължат да живеят там, но като чужденци.

– Израел трябва да предостави права на пребиваване на всеки палестинец или законен ищец, експулсиран през 1948 г., който го поиска. Израел трябва да им върне имуществото или да плати обезщетение (право на връщане).

Първоначално се предвиждаше тези две държави (Палестина и Израел) да бъдат обединени в двунационална държава. Това очевидно не е възможно в момента. Би било възможно въвеждането на международни мироопазващи сили между Палестина и Израел. Тук обаче също възникват трудности. От една страна, защото никой няма да иска да участва в тях, а от друга, защото това не е първоначално предвиденото от ООН. Това трябваше да бъдат мироопазващи наблюдатели, но не и военни сили, които да се намесят. И накрая, двете страни могат да бъдат демилитаризирани и да получат гаранции за ненападение от страна на своите съседи.

Всички разбират, че става дума за загуба на значителна територия и недвижима собственост на Израел, докато за Палестина това е просто отказ от претенциите й. Но това е цената на справедливостта и мира.

КАКВА Е РЕАКЦИЯТА НА ИЗРАЕЛ?

През август коалицията на Бенямин Нетаняху, която включва еврейски супрематисти, сравними с мюсюлманските супрематисти от Хамас, промени основните закони на Израел, държава без конституция. Според наблюдатели, включително американската преса, правителството е извършило държавен преврат, лишавайки съдебната система от независимост. Масови демонстрации разтърсиха Израел месеци наред.

Пред лицето на тази атака Израел може да оцелее само ако се съгласи с обединението на своята управляваща класа. Бившият министър-председател Яир Лапид поиска оставката на министрите супрематисти, за да може да участва в правителство на националното единство. Итамар Бен-Гвир (министър на вътрешната сигурност) и Бецалел Смотрич (министър на финансите) подкрепиха три антиарабски погрома по време на мандата си в правителството, включително погрома Хар Браха [ 17 ] . Бившият министър на отбраната генерал Бени Ганц обаче не постави такова условие. В резултат на това министър-председателят реши да включи и двамата в своето правителство, без да отхвърля еврейските супрематисти. Но той създаде военен съвет, от който еврейските супрематисти бяха изключени.

От този момент влиза в сила военната цензура. Тя беше толкова силна, че министърът на информацията Дистел Атбарян подаде оставка в разгара на войната.

Точният състав на този военен съвет, чиито заседания бяха много бурни, е невъзможно да се установи. Известно е, че няколко генерали са били поканени да обсъждат проблеми с министри. Във всеки случай израелците и останалият свят не трябва да знаят как са реагирали на пасивността на Бенямин Нетаняху по време на подготовката за операция „Наводнение Ал-Акса“ и първите часове от нейното изпълнение. По същия начин никой не знае какво е решено на военния съвет. Самият президент Айзък Херцог не беше допуснат да участва в дискусиите.

Очевидно те говореха за депортиране в Египет или за унищожаването на двумилионното население на Газа. Ето защо държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен посети спешно Тел Авив, за да призове за спокойствие.

КАК МОГАТ ДА СЕ РАЗВИЯТ СЪБИТИЯТА?

Според международното право Израел има право да се защитава, ако бъде нападнат. В продължение на пет дни той прави точно това, преследвайки нападателите, които влизат на територията му. След това Израел и Египет започнаха блокада на Газа и израелската армия бомбардира град Газа (но не и южната част на Ивицата). Подобна операция за пореден път нарушава международното право. Ако някой може да се съгласи, че Израел има право да преследва палестинските бойци в Газа, тогава блокадата на Ивицата Газа и бомбардирането на цивилни сгради са престъпления. Израелският президент Исак Херцог не знае за какво се готви армията му.

Израелската армия е готова да окупира ивицата Газа. Тя се групира около нея. Окупирането на Газа би било нарушение на международното право, а самата война срещу бунтовниците би била военно престъпление.

Съединените щати изпратиха оръжия и боеприпаси на Израел. Те разположиха ударна група самолетоносачи (Джералд Форд, ракетен крайцер Нормандия и четири разрушителя с управляеми ракети Thomas Hudner, Ramage, Carney и Roosevelt) край бреговете на Газа, последвани от втора ударна група (USS Eisenhower, управляван -ракетен крайцер Philippine Sea и три разрушителя с управляеми ракети Laboon, Mason и Gravely). В същото време те призоваха Израел към сдържаност.

Изглежда невъзможно Израел да успее да завърши проекта на Владимир Жаботински и насилствено да премести двумилионното население на ивицата Газа без международна намеса, като се започне с намесата на Хизбула. Вариантът за изтегляне на войските е по-вероятен.

Тиери Мейсън е политически консултант, основател и президент е на парижкото дружество „Русо-Волтер“ и на уебсайта Network Voltaire (Réseau Voltaire). Последната му книга на френски език е „Престъпленията на дълбоката държава. От 11 септември до Доналд Тръмп (2017)“.Източник – Network Voltaire