Войнстващите защитници на Украйна може да се изненадат от това доколко антидемократична всъщност е тази страна

Американските лидери натрупаха дълъг списък с измами относно международните цели на Вашингтон и естеството на американските чуждестранни цели. Скромни и дори нищожни заплахи и смущения се превърнаха в предполагаеми екзистенциални заплахи за сигурността на Америка, както и в заплахи за регионалния и световен ред, според претрупаните и крайно преекспонирани пропагандни разкази на Вашингтон. В допълнение, множество западни администрации рутинно изпират досиетата на авторитарни приятелски на Америка режими. Така например начин диктатори като никарагуанският Анастасио Сомоса Дебайле, египетският Хосни Мубарак и ужасяващи екстремисти като сирийските сунитски джихадисти – всички те станаха почетни членове на „Свободния свят“.

И двата компонента са налични в настоящата кампания на дезинформация на Вашингтон относно войната в Украйна. Два лъжливи аргумента в пропагандата на САЩ са толкова очевидни, че стоят като гигантски лъжи. Първата лъжа е, че войната на Русия в Украйна е непровокирана с нищо руска агресия. Украйна, Съединените щати и НАТО не са направили нищо, което да е заплашвало Русия, гласи тази история. Тези страни нямат никакъв принос за сегашната кървава трагедия. Втората лъжа е, че Украйна е либерална, демократична страна, която със самото си съществуване като такъв безупречен държавен модел в съседство с Русия ужасява Владимир Путин и неговия вътрешен кръг от авторитарни олигарси.

В първоначалното си изявление от Белия дом президентът Байдън заяви директно, че руската инвазия е била „непровокирана и неоправдана“. На следващия ден той описа атаката като брутално нападение над народа на Украйна, „без провокация, без оправдание, без необходимост.“ „Непровокираната“ мантра скоро стана основна част от наратива, периодично оповестяван от US-администрацията и нейните западни съюзници в новинарските медии и външната политика.

Аргументът, че руските военни действия са били изцяло непровокирани е откровена лъжа. Уважавани анализатори в продължение на повече от четвърт век предупреждаваха, че разширяването на НАТО все по на Изток към границите на Русия ще се завърши зле, независимо кой управлява в Москва, тъй като това по своята същност е заплашително и нарушаващо важни руски отбранителни линии, касаещи нейната сигурност. Множество американски администрации обаче неглижираха тези препоръки за предпазливост. Всъщност политическите законодатели в управленията на Буш, Обама, Тръмп и Байдън продължиха да натискат за присъединяване на Украйна в НАТО, въпреки повтарящите се и постоянно нарастващи предупреждения от Кремъл, че подобна стъпка ще пресече последната червена линия на Москва и ще предизвика криза.

Критиците в САЩ и Европа, които се осмелиха да заявят, че подобни действия на Запада представляват неразумна провокация и са огромен фактор за бъдещ срив на отношенията между Изтока и Запада, бяха подложени на обстрел от клеветници, начело с администрацията на Байдън. Любимото обвинение срещу тях е, че повтарят „опорните точки на Путин“. Историческите архиви обаче съдържат изобилни доказателства срещу подобни опростенчески клевети.

По-софистицираните поддръжници на тезата, че Съединените щати и НАТО не са направили нищо, с което да провокират Русия, твърдят, че не е имало реалистични изгледи Украйна да се присъедини към алианса още дълги години, ако изобщо се присъедини, така че Путин не е имал причина да се тревожи от подобно нещо. Тези аргументи обаче удобно избягват въпроса, че Москва възразяваше не просто срещу членството на Украйна в НАТО. Руските лидери възразяваха срещу превръщането на Украйна във военен ресурс на НАТО, в какъвто САЩ я превърнаха след 2014 г. Ясно е, че украинската армия бе превърната в най-силната НАТОвска армия в Европа, по-силна дори и от турската, а самото членство на страната в алианса си е чиста формалност на хартия.

Това е важна разлика, защото след Майдана в Киев и взимането на властта от проамерикански режим, западното оръжие се изля в страната, военни от Съединените щати започнаха активно да обучават украински военни и разузнавателни сили, а през месец-два въоръжени сили на Съединените щати и други натовски държави провеждаха съвместни учения с украински военни части. Понякога тези учения бяха досами границите на Русия. Има дори надеждни доказателства, че в този период американски и украински разузнавачи са провели съвместни кибератаки срещу руски цели. Да се твърди, че подобни действия не представляват огромна провокация срещу ядрена сила, е дълбоко непочтено.

Толкова за първата лъжа. А сега за втората:

Координираният пропаганден обстрел на администрацията на САЩ и нейните идеологически съюзници в Европа настоява, че Украйна е бастион на свободата и демокрацията, който днес най-злощастно е нападнат от бруталния авторитарен съсед Русия. Бившият началник на участък на ЦРУ Дан Хофман заяви, че „това, което плаши Владимир Путин в сърцевината на този конфликт е демокрацията.“ И добави, че „Путин не може да понесе демокрация в граничеща с Русия държава, населена с рускоговорящо население, което има търговски връзки с Европа.“

Идеята от този аргумент, че Украйна е демокрация – още повече либерална демокрация – се опровергава от цяла лавина от факти. Още в ранните години след „революцията на Майдана“, имаше множество притеснения относно поведението на Киев. Новото правителство на Петро Порошенко въведе тежка цензура, преследваше, затваряше и убиваше проруски настроените критици на киевския режим, обстрелваше и целенасочено избиваше цивилното население в сепаратистките Донецк и Луганск и задълбочи систематичната корупция, която прояжда Украйна още откакто стана независима през 1991 година. Тези тенденции не просто продължиха, а даже се задълбочиха при сегашния президент Володимир Зеленски. Въпреки че последният стана президент с обещанието в предизборната си кампания да сключи мирен договор с Русия за Донбас, както и да нормализира отношенията на Украйна с големия й източен съсед.

Погледнато строго по стандартите за корупция и политическа свобода, и преди войната с Русия да започне Украйна никак не беше либерална демокрация. Годишният доклад за корупция на Трансперънси интернешънъл, публикуван в началото на 2022 г., би трябвало да е крайно отрезвяващ за защитниците на Украйна. Транспарънси оцени 180 страни по скалата от 1 до 180, като едно е страната с най-малка корупция. Украйна се класира на 142 място.

В доклада си за 2022 г. за политическите свободи Freedom House класира Украйна като само „частично свободна“ – статус, подобен на този, който дават на страните със съмнителни режими като Филипините с Родриго Дутертес. И имайте предвид, че по онова време дори и тази оценка е била крайно щедра заради солидната поддръжка на САЩ. С идването си на власт през 2019 г. Зеленски постави извън закона опозиционните политически партии, затвори почти всички опозиционни новинарски издания, забрани рускоезичните вестници и списания в Украйна, които представляваха 62 % от всичките й печатни издания, и вкара в затвора стотици критици и дори официални представители от собственото му управление с обвинението, че са про-руски предатели. Има дори надеждни доклади за убийства и мъчения, използвани в политическите затвори, както и за отряди на смъртта, подкрепяни от режима, които оперират безнаказано из цялата страна.

Зеленски и колегите му нямат търпимост към критиката, вътрешна или чуждестранна. Старанието на властта в Киев да набелязва и сплашва външните критици стана пределно ясно това лято, когато украинския правителствен Център за борба с дезинформацията (отчасти финансиран от американските данъкоплатци, буквално) публикува „черен списък“ с такива опоненти. В този списък влязоха множество видни американци, включително професорът от Чикагския университет (и декан на външнополитическите реалисти) Джон Миършаймър, водещият на „Фокс Нюз“ Тъкър Карлсън, бившата членка на Конгреса Тълси Габард и старши сътрудникът на Института Cato Дъг Бандоу. Зловещата, заплашителна природа на този списък стана още по-ясна в края на септември, когато издалият го Център за борба с дезинформацията публикува ревизиран списък (включващ адресите) на топ 30-те цели (украински проруски дисиденти) за „отстрел“ за началото на октомври. Този съкратен високоприоритетен списък осъжда посочените критици като „терористи-дезинформатори“ и „военнопрестъпници“. Разбирай – директна мишена за убиване от украинските националисти. Подобно поведение категорично не се вписва в традициите на либералната демокрация. Но официален Вашингтон и неговите подопечни медии стръвно и упорито продължават да ни пробутват тази лъжа.

Всепроникващата и непочтена пропагандна кампания на Вашингтон със сигурност ще продължи, подпомагана и подстреквана от безсрамно военнолюбивите обслужващи я новинарски медии. По-релевантният въпрос е дали американският народ в един момент ще се събуди и ще осъзнае, че е бил измамен отново за съмнителната презокеанска интервенция на Съединените щати в защита на още по-съмнителен чуждестранен клиент.

Тед Галън Карпентър е старши сътрудник по отбранителни и външнополитически изследвания в Института Cato и външен сътрудник на American Conservative, е автор на 13 книги и над 1000 статии по международни работи. Последната му книга е Unreliable Watchdog: The News Media and U.S. Foreign Policy (2022.)

Източник: theamericanconservative.com

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: