Вероятно и заради обучението в Института по история на комунистическата партия, Иван Костов 15 години по-късно му подписва официално „пълномощно” да „установи политически контакти в Москва”

Евгений Александров Дайнов е бил зачислен за редовен аспирант в Института по история на Българската комунистическа партия при ЦК на БКП през 1982 година. Документът, открит от изследовател на българските архиви, бе изпратен на редакционния мейл на няколко медии.

В документите има и лично обяснение на научния работник защо иска анонимност – защото смята, че агресивността днес в българската политика е достигнала крайност, която отхвърляла другото мнение, зачерквала фактите от истинската история и подменяла биографии според настоящите позиции на един или друг гражданин.

„Истините се обявяват за доноси и се смачкват, което като историк ме възмущава“, пише човекът, изпратил въпросните два документа.

Според решение N 216 от 11 март 1982 година на ЦК на БКП се вижда, че от 1 март 1982 г. под номер 5 е зачислен като редовен аспирант в Института по история на БКП Евгений Александров Дайнов по „специалността „история на комунистическото и работническото движение на националноосводобителните движения в Западна Европа след 1945 г.“

Като документи, които са оформили това решение на висшия орган на комунистическата партия, са приложени Биографична справка, автореферат на дисертация за служебно ползване от 1984 година, с който Евгений Дайнов получава научна степен „кандидат на историческите науки“. Темата е „Френската комунистическа партия и проблемът за политическите съюзи (1972-1981 г.).

Директорът на Института към ЦК на БКП Давид Елазар прилага биографична справка за новия редовен аспирант, в която като важни факти се отбелязва, че бащата Александър Дайнов е член на БКП и висш функционер, майката Лидия Маринчевска е дъщеря на активен борец, а съпругата на Дайнов по онова време е „съветската гражданка“ Аня Юриевна Майорова.

От партийната биографична справка се вижда, че Евгений Дайнов е завършил средно образование в Лондон, докато баща му е бил посланик на НРБ там. После е приет за редовен студент в Оксфорд по специалността „Нова история и съвременни езици“ колежа „Корпус кристи“, които завършва с диплома Първа категория за отличие.

Документите от Института по история на БКП обясняват и защо Иван Костов се обръща точно към Евгений Дайнов някъде през 1996 г., за да го упълномощи да „установи политически контакти в Москва“.

Преди месец, след като в Реформаторския блок започна бурно делене на ДСБ и всички останали, а Дайнов видимо атакуваше хората на Меглена Кунева и Божидар Лукарски, разгневени лидери на СДС показваха на колеги въпросното „пълномощно“ вероятно, извадено от архива на „Раковски“ 134 в София.

Под изходящ номер 147 и някъде от втората половина на 1996 година, когато е пикът на кандидат-президентската кампания в България, ръководството на Съюза на демократичните сили „упълномощава лицето Дайнов Е.А. с ЕГН… да установи политически контакти в Москва и да проведе консултации за посещение на Петър Стоянов – кандидат за президент на българската обединена демократична опозиция“. Документът носи печат на СДС и подпис на Иван Костов, който по онова време е председател на Съюза на демократичните сили. През ноември Петър Стоянов печели убедително изборите.

Това са само факти, чиято истинност ще опитаме да потвърдим  лично от г-н Евгений Дайнов.

Дайнов  е основният идеолог за написване на Манифеста на републиката, който призовава , че днес няма ляво, няма дясно, а „наказателните бригади на модела # Кой, за да не бъдат разпознати „навличат различни по цвят идеологически дрешки. „Докато си правим илюзията, че мафията може да е лява или дясна вие самите ще се караме помежду си по линията „леви-десни“. Точно тази финална теза най-вероятно събра на 3 март при представянето на Манифеста заедно левите Татяна Дончева и Георги Кадиев, както и десният бизнесмен, собственик на медии и олигарх Иво Прокопиев на едно място.

ВИЖ ВИДЕОТО:

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: