Съоснователят на Уикилийкс Джулиан Асанж беше един от тримата финалисти в номинациите на Европейския парламент за Наградата Сахаров – наградата, която ЕП присъжда всяка година на активисти в областта на правата на човека. Преди 12 години Джулиан Асанж загуби свободата си след публикуване на изтекли секретни документи на администрацията на САЩ, разкриващи крити истини и военни престъпления в Афганистан и Ирак. В момента той се намира в британски затвор. От негово име в ЕП беше съпругата му Стела Асандж.

Единственото телевизионно интервю по време на визитата си в ЕП в Страсбург тя даде пред Милена Милотинова за предаването БРЮКСЕЛ 1 по Bulgaria On Air.

„Изключително силен политически сигнал е, че Европейският парламент е избрал Джулиан за финалист тази година в най-важната награда на Европейския съюз – за правата на човека и свободата на мисълта. Джулиан е в затвора „Белмарш“ в Лондон, където е от 11 април 2019 г. От 3 години и половина е в затвора, но загуби свободата си преди 12 години, когато беше арестуван за първи път – няколко дни след като Уикилийкс започна да публикува документите на Държавния департамент на САЩ. Администрацията на Байдън продължава дело, заведено от администрацията на Тръмп, което групи за свобода на медиите в цял свят обявиха за огромна заплаха за свободата на пресата в световен мащаб – не само в САЩ, където делото е безпрецедентно, но наистина в цял свят – защото Джулиан не е гражданин на САЩ, той публикуваше от Европа информация за военни престъпления, за нарушения на правата на човека и убийства на цивилни във войни“, каза Стела Асанж пред водещата на предаването „Брюксел 1“ Милена Милотинова.

Преди месеци „Ню Йорк Таймс“, „Гардиън“, „Льо Монд“ и „Ел Паис“излязоха със съвместно изявление в защита на Джулиан Асандж и апел той да бъде освободен. Като един от основателите на асоциацията Уикилийкс, Асанж предоставя на водещи новинарски организации документи за военни престъпления, необосновани задържания, нарушения на правата на човека и мъчения. Той се намира в затвор във Великобритания и е изправен пред екстрадиция в САЩ, където би бил подложен на съдебен процес по обвинения за шпионаж и злоупотреба с компютърни данни.

ВИЖ ВИДЕОТО:

https://youtu.be/aBhFRfYML08

Според Стела Асанж делото срещу Джулиан Асандж е политически мотивирано.

„Джулиан го дават на съд или не в зависимост от това кой обитава Белия дом. Публикациите се случиха по времето на администрацията на Обама. Но през 2013 г., администрацията на Обама заяви, че са решили да не предприемат процесуални действия срещу Джулиан във връзка с публикациите на Челси Манинг, защото стигнаха до две заключения. Първо, Джулиан е публикувал, не е бил хакер. И второ – за да заведат дело срещу Уикилийкс и Джулиан, те ще трябва да изградят обвинение, превръщащо журналистиката в престъпно деяние, и администрацията на Обама не е била готова да го направи. Единствената разлика настъпва, когато Тръмп встъпва в длъжност и през 2018 г. за първи път е повдигнато обвинение на Джулиан за тези публикации“, разказва Стела Асанж.

Причината САЩ да завежда дело е заради разкритията на Уикилийкс за войните в Ирак и Афганистан, доказателствата за военни престъпления, изтезания и предавания на затворници, твърди тя.

„Това са същите публикации, за които днес Джулиан е почетен в Европейския парламент като един от финалистите за наградата Сахаров и за които е спечелил десетки награди за права на човека и свобода на пресата по цял свят. Разпространяването на истината за престъпленията и корупцията на САЩ е в основата на този процес“, коментира съпругата на съоснователя на Уикилийкс и разказва някои от случаите на изтекла информация:

„Имаше едно видео, наречено „Съпътстващо убийство“, което показваше убийството на 12 цивилни на улица в Багдад. Видео, показващо визьора на хеликоптера – щатски военен хеликоптер – убиващ хората на земята, включително двама журналисти на Ройтерс, а когато един микробус се появява в опит да спаси един от критично ранените журналисти, от хеликоптера започват да стрелят по спасителите, убивайки всички в микробуса с изключение на две деца на предната седалка, спасени от баща им, който с тялото си ги защитава, но са били тежко ранени“.

„Друг пример е как посолството на САЩ в Берлин се намесва в разследването за предаването и изтезаването на Халид ел-Масри, немски гражданин – абсолютно невинен, отвлечен, ако не се бъркам, в Албания, отведен в таен затвор и изтезаван, но в крайна сметка от ЦРУ осъзнават, че са задържали грешния човек – със същото име, но друг човек. Агентите, участващи в изтезаването му, са били разследвани в Германия и е имало политически натиск от страна на САЩ да се прекрати разследването. Сходни случаи има и в Италия и Испания, където е имало намеса в съдебния процес на европейски държави. Това наистина касае основната способност на европейските държави да определят сами своя път, да подведат под отговорност извършителите на престъпления и изтезания над собствените им граждани, което е било възпрепятствано. Има много примери… Халид ел-Масри например е имал възможност да използва документите от Уикилийкс, за да спечели делото си в Европейския съд по правата на човека“, разказва Стела Асанж.

Джулиан Асанж в момента обжалва решението на съда в Обединеното кралство, че може да бъде екстрадиран в САЩ.

„Амнести Интернешънъл“ определя последното решение като пародия на правосъдие. Но настоящото положение е, че Джулиан ще бъде екстрадиран, освен ако решението не бъде обърнато при обжалването. Джулиан е подал и жалба в Европейския съд по правата на човека. Надяваме се, че това ще бъде оборено още в Обединеното кралство, но истината е, че това е политическо дело и администрацията на Байдън трябва да се откаже от него. То е опасно за демокрацията не само в САЩ, но и в ЕС, както и в цял свят. Отправя се посланието, че журналистите са открити за критика и можеш да ги вкараш в затвора за публикуване на истината. Светът гледа на това като на нов стандарт, ново състезание до дъното, където можеш да преследваш пресата“, коментира Стела Асанж в разговора с Милена Милотинова.

По думите й опасенията около това дело засягат и европейския интерес.

„Засягат го, защото делото на САЩ срещу Джулиан отправя посланието, че САЩ има юрисдикция върху свободата на медиите в ЕС, че САЩ може да налага своите закони за секретност извън границите си и да заплашва журналисти, публикуващи в ЕС, със затвор доживот, ако на правителството на САЩ не се харесва какво публикуват. А останалата част на света също е насочила поглед към това и може да използва същия принцип, щом САЩ прилагат своите закони по този начин, то и ние също можем да прилагаме нашите закони извън нашата територия, за да ограничим словото в ЕС. Това не може да бъде прието. Делото на САЩ срещу Джулиан може да доведе до това срещу журналистите на Дер Шпигел, Ел Паис или Льо Монд, които публикуват същия материал“, твърди съпругата на Асанж.

Джулиан е просто един пробен случай за създаване на прецедент, който после да бъде използван срещу всеки друг издател, казва Стела Асандж.

„Джулиан страда много тежко. Може да вижда децата ни веднъж седмично за час. Децата ни са на 3 и 5. Това е безсрочно, безкрайно положение за него – той не излежава присъда, а е в административна мъгла в затвор с повишена сигурност. Държат се с него сякаш е престъпник. Но реалността е, че не е в затвора, защото е направил нещо грешно, а защото е свършил каквото трябва – да разпространи информация от обществено значение, включително относно военни престъпления и убийства на цивилни“, казва Стела Асанж.

Тя се надява на подкрепа от ЕС и заявява:

„Сега се надявам че Европейският парламент, показал подкрепата си за Джулиан, като го прави финалист за наградата Сахаров тази година, и европейските институции, ще направят стъпка да се присъединят към протестите за освобождаването на Джулиан. Австралийският министър-председател открито заявява, че ще говори с правителството на САЩ за освобождаването на Джулиан. Обединените нации, всяка една група за свобода на пресата и права на човека – също. Фактът е, че освобождаването на Джулиан и отказ от преследването му – това би затвърдило Европейската харта на основните права. Европейските институции просто трябва да се присъединят към всички основни организации за права на човека и свобода на пресата, да отстоят своята харта на основни права и свободи и да гарантират, че се отстоява свободата на медиите в Европейския съюз.“

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: