Теорията на управляемият хаос възниква през 70-те години на ХХ век при изследване на процеси в химията и физиката. Всичко започва, когато се установява, че той има не само разрушителна, но и съзидателна функция, способна да установи определен ред в протичащите реакции. Т.е. хаосът първо унищожава старата структура, а после помага да се изгради новата – каквато искат да бъде нейните автори, които са същите, които са предизвикали първоначалния хаос. Изследванията предизвикват интерес в института „Санта-фе”, основан през 1984 г. и с участието на Пентагона. Формирана е група, чиято задача е да приспособи създадената теория за постигане на геополитически цели. Значителен принос в това отношение има Стивън Ман, който през 1992 г. в труда си „Теория на хаоса и стратегическата мисъл” приспособява теорията към стремежа на САЩ за световно лидерство. Според Стивън Ман тя може да се приложи за дестабилизиране на политическата, икономическата, духовната и социалната структура на дадена страна. Средствата за това, като инструментариум за използване, са: налагането в тази страна на либерална демокрация, въвеждане на пазарна икономика, отглеждане на послушен местен елит, осигуряване на висок жизнен стандарт за същия, предизвикване с помощта на елита на постоянен хаос в държавните структури, ликвидиране на националните традиции, заменяне на установения морал с несъвместими с него ценности, разбиване на структурата за сигурност и създаване на условия за формиране на различни екстремистки групи в обществото.

Практическата реализация на теорията е наречена от специалистите „ново оръжие за масово обществено поразяване“ и става важно средство на Вашингтон за установяване на нов световен ред под егидата на САЩ.

Основна мишена на новото оръжие за масово обществено поразяване стават авторитарните режими, които трябва да се превърнат в демократични. С помощта на създадения инструментариум такива страни трябва да се превърнат в неустойчиви демократични системи, след което в тях да се установи хегемонията на САЩ. Така обаче трябва да се преобразуват не само авторитарните, но и всички неудобни за САЩ страни.

През последните десетилетия именно теорията за управляемия хаос е в основата на цветните революции, предизвикани от САЩ в постсъветските републики, бившите социалистически страни, Северна Африка и Близкия изток.

Резултатите от прилагането на теорията в България се виждат с просто око: През 2023 г. ние сме във вихъра на либералната демокрация и пазарната икономика, традиционният ни морал постепенно се заменя с налагани ни извратени западни ценности, а хаосът в държавните структури предизвиква все по-голямо недоверие и отчуждаване на българското население от тях.

Основен принцип на либералната демокрация е държавата да не нарушава индивидуалната свобода на човека, а за нейната защита да се грижат политически партии. От една страна това е правилно, а от друга – твърде коварно. Човекът, оставен да съществува както намери за добре, в повечето случаи изобщо или твърде слабо се интересува от общите проблеми на обществото. Именно оттук започва отчуждаването на народа от собствената му държава, което постепенно я обрича на разпад.

Прилагането на посочения инструментариум поражда хаос във всички останали звена от структурата на държавата. Определяща вина за това имат политическите партии, създадени и водени от хора с егоистични лични амбиции, твърде често некомпетентни и зависими от външни сили. Малцината съвестни лидери, които се противопоставят на този процес, биват лустрирани, остракирани и маргинализирани от целия попаднал в ръцете на кукловодите ресурс – от медии и НПО-та до политически опоненти. На власт (чрез фалшификации на изборите и мощна реклама) се избутват само партии, които са бизнес-формирования с обръчи от фирми, които започват да работят единствено в посока да осигурят добри закони за тях, докато грижата за хората остава далеч назад.

Обслужвайки успоредно с това и американския Хегемон и неговите мултинационални компании, партиите издевателстват и се гаврят с населението, с дейността си опорочават принципите на демокрацията. И по тези причини реалното одобрение за тях сред населението е твърде нищожно. Те нямат много поддръжници сред населението и затова се възпроизвеждат във властта чрез фалшифициране на изборите. Изводът от днешния политически хаос, създаден и при последните избори, е точно такъв.

Целият ни политически живот днес показва, че ако искаме да счупим този инструмент на американското влияние у нас, е необходимо да преразгледаме принципите, по които се създават и функционират политическите партии. Те трябва да се направят така, че да се намали тяхното участие в издигане на кандидатите за народни представители и да се придаде по-голямо значение на пряката демокрация. Навярно така ще се намали хаосът в политическия ни живот и избирателите ще бъдат по-заинтересувани да участват в него и в определяне насоките за неговото развитие.

През последните десетилетия обаче теорията на управляемия хаос се модернизира чрез допълване на инструментариума със силови действия.

Такъв е случаят с Русия, спрямо която САЩ приложиха целия инструментариум на управляемия хаос.

Доказателство за това са думите на световно известния американски икономист Джефри Сакс, изречени на Виенската „Международна конференция за мир в Украйна”. Според него още през 1992 г. САЩ планират военен конфликт с Русия, независимо, че тогава тя широко открива тайните си за тях. Замисълът на янките е първо да я изолират от черноморския регион чрез приемане в НАТО на Украйна, Румъния, България и Грузия, където отдавна вече е и Турция. Вероятно в САЩ добре са познавали особеностите на руската народопсихология, т.е. че руснаците няма да изтърпят наложеното им западно „приятелство” и затова са подготвяли реализация на поставената цел и чрез допълнително силово външно въздействие срещу Русия.

Като основен фактор за реализирането му е определена Украйна, която твърде успешно беше поставена под действието на Теория на контролирания хаос. Резултатите от въздействието ѝ са ясни и не е необходимо да се повтарят. Може само да се посочи, че Русия не беше изолирана от черноморския регион, а наложената ѝ война със САЩ/НАТО/Украйна също не постигна тази цел. Затова откъм САЩ и западните им васали все повече и по-често в момента се чуват гласове за мирно споразумение, но при условията на споменатите участници във войната, което едва ли ще стане.

На 7 октомври Хамас започна операция „Бурята Ал-Акса” срещу Израел.

За кратко време САЩ, Великобритания, Германия, Франция, Гърция и Турция съсредоточиха в региона два самолетоносача с по около 90 самолета на борда, два ракетни крайцера, шест разрушителя и една фрегата. В Червено море са американският десантен кораб с 1700 морски пехотинци и два кораба с по 800 десантчици на борда. Около Кипър, където има две британски военни бази, е съсредоточена оперативна група на НАТО, включваща две фрегати (германска и гръцка) и две корвети (германска и турска). Там се намират още британски самолетоносач с 24 самолета F-35 на борда, десантен кораб с морска пехота и спецназ, кораб за обслужване на ранени и спомогателен кораб. В региона е и френски десантен кораб, който поема два десантни катера, 31 танка „Льо Клерк” и 450 морски пехотинци. Две американски подводници с крилати ракети са в Средиземно море и Персийския залив. Действията на тази внушителна армада се ръководят от флагманския кораб на 6-ти американски флот, базиран в крайбрежните води на Кипър.

Нима тази огромна мощ, заедно с въоръжените сили на Израел, е предназначена само за унищожаването на „Хамас“? Или се провежда учение точно, когато започва операцията на Хамас? Може би тя е предназначена за оказване на помощ на Израел, ако арабските страни започнат война с него? САЩ обаче могат да въздействат на арабските страни и по дипломатически път, за да защитят еврейския си съюзник.

Впрочем Израел, при това дистанционно, с ракетни и авиационни удари, може сам да се справи с противниците си. Той единствен в региона има изградена ракетно-ядрена триада, способна да нанася и конвенционални удари. Той наскоро, за втори път в света, след Русия, проведе успешна бойна операция в околоземното космическо пространство – на височина около 130 км. унищожи изстреляната към град Ейлат йеменска балистична ракета със средна далекобойност „Гадр-1” с противоракета „Ароу-3” от първия ешелон на системата за ПРО „Хома”.

Допускам, че формирайки мощна военно-морска армада, замисълът на САЩ всъщност има друга, по-важна цел, свързана с неблагоприятната за тях обстановка в Близкия изток. САЩ обаче бързо се убеждават, че постигането на тази цел не е безопасно за тях и затова вече не говорят за военна помощ за Израел, а започнаха да настояват за хуманитарно отношение към палестинците.

Страните от този арабски регион, някои от тях изпитали въздействието на управляемия хаос под формата на т. нар. „Арабска пролет“, вече не са послушни васали на САЩ, както преди, и много от тях имат свое виждане за политиката си. Тези техни нови нагласи се подпомагат и от разпадащият се еднополярен американоцентричен свят и възникването на нов многополюсен в конкуренцията на страните от БРИКС. Ръководителите на редица арабски страни дори унижиха президента Байдън, отказвайки среща с него и той трябваше да си замине от Израел с провален план. Не постигнаха нищо и совалките на държавния секретар Антъни Блинкен в региона.

Израел нанесе удари и извади от строя летищата на Дамаск и Алепо в Сирия, използвани и от Иран. С тези крайно пресилени удари, които трудно биха могли да бъдат квалифицирани като ответна реакция, Израел създаде впечатлението, че нарочно предизвиква намесата в на Сирия и Иран. Ако някоя от тези страни се включи в конфликта, формираната натовска военноморска армада ще получи възможност и оправдание да стовари цялата си военна мощ по Близкия изток и така силово да преформатира този ключов регион, който като един вече не се подчинява на САЩ.

Провокациите продължават: Тези дни, след като Русия предостави на Сирия да използва летището на военната си база там за граждански цели – базата Хмеймим, последва израелска заплаха, че руската база може да бъде унищожена, ако през нея се доставя оръжие за проиранската групировка в Ливан и Сирия „Хизбула“. Израелските действия и отправената макар и неофициална заплаха навеждат на мисълта, че може би е имало американска идея отново да се възобнови войната в Сирия, т.е. да се отвори нов фронт срещу Русия, след като САЩ не успяха да направят това в Грузия.

Китайската позиция за конфликта е категорична и беше изразена от премиера Ли Цян – Китай твърдо поддържа Иран в защита на националния суверенитет и е решително против намеса на външни сили в тази страна. Същевременно руският премиер Михаил Мишустин потвърди стратегическото партньорство с Иран на среща с вицепрезидента Мохамад Мохбер. Нима не е странно, че двата стратегически съюзника визират именно Иран? Тези техни действия недвусмислено показват на САЩ, че са решително против тяхна въоръжена намеса в региона. По всичко изглежда, че засега позицията на Русия и Китай предотврати избухване на голяма война в Близкия изток.

САЩ няма да се примирят и ще продължат да прилагат модернизираната си теория на управляемия хаос и лесно няма да се откажат от хегемонията си. Въпреки това вече е ясно, че възможностите им за това стават все по-малки и желаното от тях лидерство над планетата едва ли ще се осъществи. Проблемите обаче на страните, станали обект на управляемия хаос и които вече са му подконтролни, ще се задълбочават, особено ако продължат да се управляват хаотично от програмирани за това правителства.

Автор: полк. Гергин Гергинов

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: