Виждате ли, мили мои, отгоре има вълнение, люшкат се някакви шамандури, подскачат някакви Пе-Пе-та, Де-Бе-та, БеСеПета и Възрождета, а отдолу се е утаил километричен пласт тиня – Герб и ДПС. Спокоен, непоклатим. От него идат всичките отрови. Той убива всичко в България, както сероводородът под повърхността убива живота в Черно море. Кирчовци, кокорчовци, бойкикевци, гномовци и прочие – всички тия болести по добитъка произлизат от тежката заразна кал – ГЕРБ и ДПС – в която се въргаляме. Те притежават всички активи в (не)държавата България. Те печелят всички избори. Защото всъщност ни оставиха без избор. Останалите политически палячовци са пуснати да въртят скечове на сцената.

Сега ще ми кажете, че американците и турците са създали тия мастодонти. Да, така е. Но кой им позволи да овладеят и подчинят всяко съсловие в страната, да се просмучат във всяка клетка на обществената ни тъкан и да разболеят неизлечимо организма? Позволихме им го ние. Колкото по-жестоки и перверзни стават те към нас, толкова повече ние се привързваме към тях. До такава степен привикнахме с анаеробната им престъпна среда, че можем вече да съществуваме само в нея и чрез нея. До такава степен свикнахме с тази смрад, че вече кислородът ни задушава. През 2020 г. искахме да ги натикаме до живот в пандиза, да ги „разковем“, да ги унищожим физически. През 2023 г. треперим да не им се случи „нещо лошо“ и свещи им палим. Ела, зло, че без тебе по-зло! Накрая дори взеха да ни изглеждат като спасители от пак американските Киро-Кокоровци. 

Позорен стокхолмски синдром!

Не можем да си представим колко дълбоко са ни жигосали Бойко Борисов и Ахмед Доган. Те влязоха в нашето ДНК. Превърнаха се в наши родоначалници. В наши патриарси. Те са нашето летоброене. Нашият еволюционен процес. Нашата причинно-следствена връзка. Присъствието им в нашия живот –  Бойковото от Банкя – по-близко и бащинско, Догановото от Сараите – по-далечно и мистично – от партийно и политическо се превърна в метафизично – и вечно. Зловонната смрад, която излъчват, ние усещаме с ноздрите си като смирна и тамян.

Сега ни налагат Делян Пеевски в ролята на „добрия цар“, защитник на онеправданите! Бъдещият премиер,  изпран, дезинфекциран, белосан и лустросан. И в същото време – все така пряко всички мерки дебел и безпардонен, както преди. Грамаден, вездесъщ и надвесен над нас като самата мафия, за чийто най-ярък физически символ го смятахме доскоро.

Никакво бъдеще няма да имаме, ако не разкъртим Герб и ДПС – тая калцирана десетилетна утайка, вкоравена като базалтова скала. България едва ли ще има сили сама да се справи с мъртвата й хватка. Световен потоп е нужен, за да я раздроби, размие и отнесе н небитието. Потопът, който ще унищожи цялото зло на земята. За кой ли път ние, българите, очакваме някой отвън да ни поднесе Светия Граал на спасението.

Автор: Милена Върбанова

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: