Стефан Данаилов разкри, че вече не вижда нормално.
„Сега след операцията виждам по-добре, но хората не са в реалните си размери. А като отворя двете си очи пък образите се наслагват и разминават един с друг. Трудно фокусирам. Сутрин ми идва да скоча от прозореца, това е първата ми мисъл, но после се стягам“, признава актьорът.
Операцията, която е преживял в Германия била много тежка, продължила час и половина с пълна упойка. А след това не знаел ще вижда ли, защото имал превръзка.
Докато лежал там, си направил трудна равносметка – много изпитания преживях, много злини ми се струпаха, сега ме водят като слепец за ръката, но не искам да се предавам и да отчайвам. Забранил съм и на всички да ме съжаляват.
Той си обяснява, че от лекарствата за онкологичното заболяване, които пие, имунната му система се е сринала се е появил рядък вирус, който буквално започнал да яде очите му.
„Операцията ми струваше 4500 евро, а ако бях останал за лечение докрай, щеше да е 8000 евро, обаче аз станах и си тръгнах. Не толкова заради парите, колкото заради ужаса ми от болници. Като излизах от упойка беше просто ужасно, мислех че ще умра, а една от лекарките попита точно в този момента: „Един автограф ще ми дадете ли?“. Явно е искала да ме ободри“ , разказа Ламбо.
Той платил сам сметката си, не е искал пари от Здравната каса. Може ли да имам такова заболяване, което в България нашите офталмолози да не знаят? Може ли да съм толкова уникален, че някакви гадости да започнат да ми ядат очите? Може ли лимфомът да ме сграбчи така неочаквано? Може ли Мария да си отиде така, без да го очаквам и да ме остави сам?“ – оплаква каръшката си съдба актьорът.
Още на другия ден след прибирането си от Германия, кой отишъл на работа в НАТФИЗ, но сподели, че това е последния клас, който води. След това ще се оттегли и ще се грижи за здравето си, доколкото му е останало.
ЕГН-то , Ламбо…Сядай вкъщи и разходки в парка. Няма да върнеш Мария, нито младостта