Автор: Тимофей Бордачов, програмен директор на клуб “Валдай”

Важното противоречие, с което Русия трябваше да се справи на международната арена през 2022 г. – комбинацията от напълно благоприятен за нас глобален контекст и колосални пречки за постигане на конкретни външнополитически цели.

От една страна, изминалата 22 година беше последна за господството на Запада върху планетата, което продължи няколко века и сега той води само отбранителни битки. От друга страна, западните противници на Русия разполагат с колосални ресурси за борба. Няма съмнение, че ще продължим да взаимодействаме с тези два сюжета и през следващата 2023 г. И колкото по-добре сме подготвени за това, толкова по-успешно Русия ще влезе в новия международен ред, който се формира пред очите ни.

Старият световен ред е мъртъв. Последните опити за неговото съживяване – проведената от САЩ през 2021 г. т. н. „среща на върха на демокрациите“ – такъв тип форуми, целящи да спасят еднополюсния модел станаха не просто безсмислени, но дори лишени от очаквания информационен ефект. Неслучайно въпросния форум не получи никакво продължение и развитие. Западният ред умря, защото неговите владетели, икономически най-развитите и въоръжени страни в света, загубиха способността си да определят живота на останалите държави. Техните колосални властови възможности се оказаха безсилни пред надигащите се протести в собствените им страни, както и срещу непослушните държави от самия западен лагер, които отказват да следват инструкциите на Вашингтон и европейските столици.

Единственият инструмент, който остана на САЩ и Европа през 2022 г., е принудата и сплашването – както спрямо собствените му народи, така и срещу останалите държави по света. Такъв инструмент обаче е слаб и ненадежден в по-дългосрочен мащаб, въпреки все още стабилните позиции на Запада в международното сътрудничество.

Когато казваме, че тази или онази страна или нейни компании “спазват западните санкции срещу Русия“, разчитайте го, че въпросните лица или фирми са под пряка и непосредствена заплаха за своята сигурност или относително икономическо благополучие. Тоест – притиснати от САЩ и Брюксел. В такъв режим Западът може да воюва срещу Русия или Китай, но е невъзможно да създаде нов еднополюсен модел на функциониране на света, при който пак той да е на върха на хранителната пирамида. Процесът е – все по-голямо намаляване на зависимостта на държавите от Вашингтон, а самите страни създават алтернативни пътища за комуникация. Перфектен пример са резултатите от безброй гласувания в Общото събрание на ООН. Все повече страни по света, дори когато има формални основания да осъдят руските действия, не бързат да го направят. Те добре осъзнават, че могат да станат следващите обекти на натиск от страна на Запада.

Но по-важното е, че намаляването на зависимостта от Запада се превръща във важно и първостепенно условие за развитие на много страни в Азия, Африка, Близкия изток и Латинска Америка. Как да отговорят на това предизвикателство, САЩ и съюзниците им все още не знаят. Затова вървят по най-простия път, като убеждават своите западни граждани в собствената си непогрешимост, а на останалите предлагат само насилие.

Сега страните от Запада – САЩ, Европа и техните малко на брой колонизирани „съюзници“ – се превръщат във военен лагер, който се противопоставя на останалата част от човечеството. Те вече имаха такъв опит – европейските колониални империи се създаваха само чрез груба принуда и война. Но тогава светът не беше свят на суверенни държави, повечето от колонизираните страни и народи не бяха достигнали ниво на развитие, което да им позволи да правят независим избор. Тогава нямаше Китай, който да предлага алтернативни ресурси, Русия пък беше част от имперския свят, а не негов противник. Следователно въпросът дали западният военен лагер днес е в състояние да си върне поне част от загубените позиции вече е въпрос на вяра, а не на реалност и обективно знание. Но не може да се отрече, че все още има много вярващи във всемогъществото на Запада, включително и в Русия.

Освен това натрупаните с грабеж и машинации ресурси, с които разполагат САЩ и Европа, са наистина колосални. Благодарение на тези свои ресурси Западът засега е в състояние да предизвика опустошителен ефект върху най-важната инфраструктура на съвременния свят – международната търговия и финанси. Най-голямото предимство на Запада е неговата авторитарна и вертикално интегрирана структура. Когато останалите държави по света предприемат някоя външнополитическа стъпка, те се боят дали това няма да накърни трайно интересите на техните граждани и тяхната сигурност. Западните правителства не се притесняват от последствията за обикновените американци или европейци, защото имат натрупан финансов и икономически резерв. А освен това избирателите им са готови да понесат трудности, надявайки се да се върнат към спокойното съществуване за сметка на останалия свят в резултат на борбата. Историята обаче показва, че авторитарните режими, каквито безспорно са днес западните, могат да бъдат успешни само тактически – стратегически те винаги губят.

Западният военен лагер има свои собствени пехотинци, които са предназначени да бъдат изклани. Това е населението на бивша Украйна, отчасти населението на някои страни от Източна Европа, включително Финландия, която се развихри за броени месеци… а може би и Тайван. Особено драматичен засега е украинският случай. Когато на Запада му стана ясно, че разнородното население на тази територия с преобладаващо руско самосъзнание е неспособно да създаде и поддържа държава, която да е изцяло в западния лагер, той превърна Украйна в инструмент за война в най-чистата му форма. Тази американска стратегия бе улеснена от вкоренената в западната част на тази страна култура на враждебност и насилие. Затова и след 2014 г. украинският политически и икономически елит беше подменен изцяло с представители на Западна Украйна. През 2022 г. територията на Украйна, подложена на многогодишен американски инженеринг, достигна историческото си състояние на “диво поле“ на руско-европейската граница. Засега по-голямата част от този ресурс остава в ръцете на САЩ и Европа, а военните събития показват, че борбата за умовете в Украйна ще продължи още дълго време.

В глобален мащаб Русия не й се налага да се бори за симпатиите на населението и правителствата на незападните страни, които съставляват 85% от жителите на Земята – това са държавите, които не са наложили срещу нас т. н. санкции. Техните симпатии вече са на страната на Русия. Те се дължат отчасти на нашите добродетели и приятелски исторически връзки, но главно на личния интерес на тези независими държави. Причината е във вече споменатото простичко тяхно желание свободната им воля да определя как ще се развиват, а не както доскоро – да търсят мястото си в „хранителната верига“, ръководена от САЩ. На тази основа през 2022 г. се появи феноменът Световното мнозинство – съвкупност от държави, преследващи всяка собствените си цели, но обединени от общия стремеж да се освободят от тоталния контрол на Запада, който възпира развитието им, за да остане хегемон. Световното мнозинство е най-важният фактор, който днес формира благоприятния за Русия контекст на международни промени.

Но контекстът сам по себе си не може да реши неотложните проблеми на външната ни политика. Съчувствието и подкрепата, готовността за сътрудничество и практическото му съдържание не означават, че страните – приятели на Русия ще подчинят своите национални интереси на руските. Би било несериозно да мислим, че някой в света ще се жертва за нас, за да си разрешим украинския проблем. Промяната на международния ред ще е дълъг и скъп процес за всички страни. И това изисква в момента всяка от тях да пести енергията и ресурсите си. И досега в Русия на мнозина им е трудно да разберат и приемат мотивите на действията на другите. Много наблюдатели и анализатори у нас са свикнали, подобно на Запада, да разсъждават и анализират от гледна точка на миналото.

Но ние имаме на наша страна фундаменталния стремеж към все по-голяма независимост на нашите партньорски държави, в които живее 85 % от световното население. При тези условия най-важното в поведението на Световното мнозинство е не това, което неговите страни субективно правят за Русия, а последствията от тяхното обективно желание за собствена им независимост от нашите западни врагове. Индикатор за това е огромният темп на растеж на търговията им с Русия, включително на високотехнологични продукти, важни за страната ни, със страни като Китай, Турция и много други. В това число и със съседите от бившия СССР, към които понякога предявяваме не напълно обмислени претенции. Не трябва да забравяме и значението на ценностите – сега много страни по света са на страната на Русия, защото са отвратени от национализма и унищожаването на традиционните ценности, които активно се насърчават от Съединените щати и Западна Европа.

С други думи, най-важното събитие на 2022 г. дори не е рухването на стария световен ред, а началото на формирането на нов. Силовата основа на този ред е че той е желан от Световното мнозинство. Всяка от страните – участници в него самостоятелно върви към независимост за себе си и в резултат на това се постига по-голяма свобода за всички. Силовата база на бившия ред – военно-икономическият блок на Запада – активно защитава позициите си, проявявайки постоянство и умение да използва ресурсите си. Русия в тази конфигурация, определяща облика на 2023 г., е един от най-важните играчи, чиито отношения със Запада преминаха границата на военно-политическа конфронтация. Фактът, че това се случи, е наш личен проблем, продукт на уникални обстоятелства, свързани с последиците от разпадането на СССР. Това, което ще ни помага да оцелеем през 2023 г. и да спечелим в бъдеще, е нашата много благоприятна международна позиция и, което е по-важно, нашата собствена икономическа устойчивост и обществен морал.

Автор: Тимофей Бордачов, програмен директор на клуб “Валдай”, геополитически и икономически анализатор