Социалистическият рок на Кирил Маричков и „Щурците“ бе подкрепян всячески от държавата преди 89-а. Какви дисиденти са били тия и какви забрани са им налагали, бе?

Само да припомня, че концертите на група „Щурците“ по времето на социализма се организираха от Държавата, а също и се плащаха от Държавата! На „Щурците“ им плащаше социалистическата държава НРБ! Стотиците им концерти и турнета се организираха и плащаха от Държавата, а те са 2600 на брой – обърнете внимание – ДВЕ ХИЛЯДИ И ШЕСТСТОТИН! Плочите, касетките с албумите им са платени от Държавата.

АВТОРЪТ ГЕРГАНА ПИРОЗОВА

От 1968 до 1975 се издават шест малки плочи, последната, онази от 1975 е издадена цели два пъти за една година. Следват осем албума, единият от които е концертен (от 1988 г.) Чак след десет години в демокрация, през 1999 г. „Щурците“ сколасаха да издадат шест нови ПЕСНИ.

Записите на „Щурците“, правени в най-скъпите за времето си студиа, са платени от Държавата! Щурците имаха скъпи инструменти и се смятаха за богаташите сред музикантите, пък и как не – с толкова участия те просто си бяха богати, защото соц-а поддържаше финансово много, много добре своите културни дейци – това беше част от студената война – да си мерим със Запада кой колко филма, спектакли, музиканти, концерти прави и има. Тогава освен индустриална, войната беше и в надцакването в културата. И да, имаше я пустата му култура! Имаше масова, имаше и висока такава! Естрадата и рокът вървяха под ръка и се водеха за масова – т.е. обслужват вкуса и желанието за развлечение на масите. Те са и били такива винаги!

Да се върна обаче на темата и да напомня, че сигурно нямаше ден, особено през 80-те години, без излъчване на поне една песен на Щурците по телевизията, единствената – и всяко излъчване на група по двете й програми – Първа и Втора беше знак, че групата се харесва на властта.

Пропуснах – клиповете по соц-а, а „Щурците“ имаха много, защото късният соц искаше да показва пред света, че си имаме рок-групи, се плащаха СЪЩО от Държавата. Ако някой отрече това, то тогава ще стане ясно, че частната дейност по соц-а не е била забранена, а масова и даже поощрявана от държавата, нали така? Комсомолът изграждаше с мрежа от репетиционни по читалища и културни домове за новите младежки (в повечето случаи рок, но имаше и естрадни и диско формации) групи през 80-те. Нови групи изникваха сигурно всеки месец. Даже аз на 16 години вече си имах моя група и трещяхме в мазето на Сашо Андонов на Оборище още през 80-те. А още в 5-ти клас имах „гръб“ на дънковото елече с логото на „Айрън Мейдън“. Та – Всички концерти с младежки групи (така ги наричаха тогава) през 80-те се организираха чрез Комсомола. Това се случваше даже и в началото на 90-те, докато не разпаднаха Комсомола с цел разграбване на капитала му. Повечето участници в разграбването станаха политици, някои са още действащи.

Още в средата на 80-те „Щурците“ се смятаха за НЕмладежка група и повтарям –  за статукво. Тогава в България вече се слушаше тежък рок и „Щурците“ ни се струваха не точно рок, а… как да кажа – социалистически рок. Което за нас не беше много ок, даже хич не беше гъзарско да слушаш „Щурците“, ако се сещате.  Тогава вече се бяха появил пънка и нюуйва, представяте ли си как ще се изложиш в компанията, ако кажеш, че слушаш „Щурците“. Колкото по-популярна ставаше тежката и бунтарска музика по соц-а, толкова повече ни прожектираха „Щурците“ по телевизора.

Била съм поне на два концерта на „Щурците“ по соца. Никога не е имало „БАРЕТИ“, както днес твърди г-н Маричков. По соца такива нямаше. Имаше милиционери, които следяха за реда, но ви гарантирам, че никога не е имало бой на концерти на Щурците, защото още тогава те бяха СТАТУКВО и всички знаехме това.

И така – искам да ви попитам, ако някой е искал да забрани „Щурците“, то защо, аджеба, им е плащал и организирал 2 600 концерти, десетки плочи и албуми, клипове и напоително прожектиране по телевизора.

Моля да ми отговорете!

Относно К. Маричков, имаше музикантска история в зората на 90-те за едно турне на „Щурците“ в провинцията, където феновете ги носеха на ръце и те се изживяваха, пък и си бяха абсолютни звезди там. Та след един концерт най-тачените мадами в градчето следват Щурците по ресторанти и запои.

В буйната нощ Маричков и фенка ползуват привличането си и в мига на сюблимация екзалтираната фенка изкрещява – Хубаво ми е, другарю Маричков! Хубаво ми е, другарю Маричков!

Та, тази фраза си беше култова в зората на 90-те за фенките на Маричков, реципрочно „Щурците“, ако се сЯщате. Впрочем никой от бандата им, освен въпросния субект, никога не е споделял или потвърждавал историите му за това какви големи дисиденти са били и как ги е мачкал социалистическия режим. Даже Пепи Гюзелев (симпатизант на БСП) 10 години преди смъртта си беше спрял да му вдига телефона.

Тъжно е, че Маричков- този вече възрастен човек, методично се опитва да създаде нов имидж на група, съществувала като водеща преди повече от 30 години.

Тъжно е, че адресат на днешните му лъжи са единствено свидетелите на онова време, защото никой друг не се интересува от тази група, уверявам ви.

Чакам денят когато Маричков ще се обяви за полит. затворник и забранен бард, който въпреки преследването и мачкането от режима е осъществил тайно 2 600 концерта в цяла България. Мхмммммм!

Ако този човек има близки, спрете го!

Ако ли пък именно обкръжението му го подкокоросва да създава нов образ на групата с цел изграждане на мета-образа на соц-а като мрачно и безрадостно време на хора в сиви униформи и никога неслушали музика (щото е била забранена) – пак ви казвам, нямате вече адресат – младите не ви знаят и въобще не се интересуват от това… а и им е повече от досадно да ви слушат.

Тогава ще се попитаме – каква е целта на тези бесни обиколки на Маричков по студиата на мейнстрийм телевизиите, където дава напоителни интервюта срещу комунизма!

Ами да удовлетвори спонсора – главният спонсор на всички такива, като него. Американските НПО в България, дирижирани от посолството им, които много настояват светът да е устроен плоско – до края на соц-а да е било ад, а след соц-а – Рай… И същите плащат добре на всеки „инфлуенсър“, който се съгласи да го каже, казва и повтаря в ефир. Хубаво, ама ние го живеем това време – и преди, и сега – и всичко виждаме!

Та, ако някой обича К. М., да го спре, защото идват още по стари години за него и там спомените ще стават все по-патологично объркани и на финала ще стане – с вашите камъни по вашите глави!

Иначе днес е прекрасен ден – сготвих боб, направих кекс, човърках си цветенцата и още не ги пускам навън на студа и съм заредила „Москва не вярва на сълзи“ за кеф, пък и да сравня времето, хората, духа им – преди и сега!

Автор: Гергана Пирозова, Фейсбук

ВИЖТЕ ОЩЕ:

loading...

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

27 коментара

  1. Комунистическото некадърно копеленце маричков от 33 г. плюе комунизма и комунистите, които са го създали и благодарение на тях е имал какво да яде цял живот.
    Кафа от подобни безродни палячовци, само дръвника ги оправя.

  2. Когато един човек вътрешно се чувства нереализиран и в същото време търси проблемът извън себе си, се получава ей това нещо, което демонстрира Маречков. За него действителността не е важна, той си е създал свят, в който някой му пречи да е Стивън Тайлър или Ричи Блякмор и той е готов да разкъса този някой и да го обвини, че му е отнел живота. И до сега слушам песните на „Щурците“ с удоволствие и оня дъх на младост, който ми носят, но не понасям лицето Маречков и неговите злобарски изяви. Просто го възприемам като зомби, изгледът е познат, но духът го няма.

    • Какви толкова песни има пък този некадърен пръдльо, който лъже хората за въображаеми барети?
      Пълен медиен балон, който баш комунизма надуваше.
      Бил рокаджия, къф рок, кви 5 лв. неговата мякане като скопен коч и заспалите им песни за по зле от негърска музика. Фалшив герой, въобразил си че е звезда, само щото телевизора така казал. Нещо като про100кирчо в музиката.

      • Фъки, нали не мислиш, че само това което ти харесваш трябва да слушат и останалите? Една песен може да ти харесва като текст, може да ти харесва като музика, а може да ти харесва за това, че докато сте я слушали за пръв път си я целунал. Какво се мяташ като заклан петел? Погледни на този свят различно, сложи едни розови очила, може пък да ти хареса!

      • Никакви шансове нямат безродниците да бъдат харесани от мен, нито с розови, нито с жълти или джендърски очила. И не ми казвай защо и на кой да скачам.
        Аз ни ти казвам какво да харесваш или слушаш. Просто си казвам мнението и не се е родил човек, който може да ме накара да мълча.
        Който иска да ходи да прави свирка на бездарният бобър. Не съм ти давал заповеди, просто попитах какви песни може да има, чак толкова.

      • За теб специално, Щурците – „Хамлет“!

  3. Вътрешният преврат, който сами си спретнаха част от ЦК главатарите на БКП срещу Тато, даде сигнал за всевъзможни плъхове, хлебарки, спотайвали се нищожества и събудили се опортюнисти да наскачат за неудържим юруш в попържни и клетви против всеки партиен член, както тогава се наричаха редовите комунисти. Особено дръзки, изненадващо вдигнали градус на озлобление проявиха колеги по служба минаващи за хрисими добряци и безобидни веселяци. Рязко, почти без изключения, довчерашните безпартийни обособиха глутници от настървено лаещи кучета, причакващи и провокиращи всеки “ партиец“. Особено смешни бяха едни от тях, които се закичиха със едни големи като табели значки със зелена детелина на новопоявилата се Зелена Партия, които навираха в очите на всеки, за да демонстрират, че и те са някакви партийци. Особени грозно беше поведението на почти цялата сган от естрададжии, артисти и художници, приемащи като признание за гениалността им подавания обилен зоб и меценатското потупване по гърба (и по-надолу) от културтрегерите на партията-държава. Не направи изключение и главният щурец, дотогава криещ осъдителен буржоазен произход, осребрен по късно с посланически пост на баща му във Ватикана. Голямото улично музикално сборище от Орлов мост до Плиска беше старателно подготвено да изиграе ролята на първичен Майдан, който събра всички довчерашни естрадни любимци на властта и ги представи на народа като въстанали прикрити якобинци. Тези обикновени нагаждачи и пазещи се откъм сериозен труд хаймани, видяхме бързо покатерени върху неизвестно от кого докараните десетина камиони с мощни уредби с гръцка регистрация . И от тогава започна една неспирна веселба с възхваляване на „времето е наше“, от която като да поизмият довчерашния си БКП-слугинаж, естрададжиите се пънеха да изковат нов образ. Та така и до днес другари и другарки Маричковци.

  4. Неблагодарник времето ти отмина ! Миришеш на гробище !

  5. Има много стара и вулгарна поговорка – “ Една жена като не става за Е….. не, не става за нищо друго“. Тази Пирозова не искам да я срещам на яве – не става за нищо ! Грозотия и отгоре! Слушал съм „Щтурците“ и продължавам да ги слушам. Това което мислят другите за тях не ме интересува – все пак демокрация. Щтурците са били, са и ще бъдат един от големите състави на България. Чалга „идолите“ и всякакви Пирозови няма как да ги затрият, колкото и да им се иска!

    • Поне се научи да пишеш „Щурец“ правилно бе Кънчев. Не усещаш ли че обиждаш тези, които слушаха Митко Воев и „Нова генерация“ наример. За разни фенове на „западните“ Пърпъл и Блек Сабат изобщо не говоря.

  6. Най-добрите Хитове на „най-яките“ ни групи от времето на социализма – комунизъм никъде по света не е имало и няма – бяха български текстове върху крадена музика от световни хитове. и това беше възможно именно заради желязната завеса която ни отделяше от западния свят. Истински хубава музика да напишат не са в състояние, а за такива нагли кражби в любимия им Запад щяха да им съдерат задниците от съд и милиони долари компенсации. Тяхната работа е като в един стар виц за Тито – и при тез съм добре и при тез съм добре. Тъй че най-добре ще направят да си мълчат, аме не, те все борци и бунтари да се изкарат.

  7. И не е вярно, че при социализма барети нямало, а само милиционери. Барети имаше и то истински барети, не като днешните поплювковци, много от които са срам за пагона, но тяхната работа не беше да ходят по концерти.

    • Ако е реплика към мен за несъществуващите барети приемам забележката. Знам, че имаше барети, но не са ходили по концерти да бият българи. Затова написах въображаеми.
      Ама то не е само баретите, България имаше всичко и то качествено, а сега е много по-зле и от турското робство, защото ни избиват масово тихомълком и нито има хайдути да ни защитят, нито помощ от вън с намерение да помогне.
      Да не говорим, че след турското освобождение България е била млада държава с над 60% младо население, сега дори да се случи чудо и се видим свободни, не знам как дедовци и баби ще започнат да раждат и възкресят нацията.

      • Не е реплика към теб, а в отговор на това, което пише авторката в материала – че по социализма барети нямало, а само милиционери и затова нямало как да има барети на концертите на Щурците. Когато имам реплика към някого аз пиша, като първо кликвам на опцията „Отговор“ към съответния коментар.

  8. Маричков е лъжец! Бяха любимци на властта и лично той правеше мръсно на ФСБ през осемдесетте! Да напомня, че сгази човек и даже не бе осъден условно!

  9. Съгласна с Ина – много лъже , даже съм го кръстила Киро Банана….И за катастрофата е факт….

  10. Нечистоплътен човек… и духовно! Толкова са неприятни тези червеи, така наречени демократи-американофили!

    • Не само неприятни, направо са си непоносимо противни. Чувстваме се омерзен като българин, че голяма част от така нареченият ни народ, вярва на подобни безродници и уроди. Няма по-долно нещо от това да предадеш народа и родината си.
      Не може да има консенсус по въпроса. Веднъж предател на род и родина си оставаш предател за цял живот. Истината е само една, като земното претегляне, не може да има полуистини, полубременни, полупредатели….

  11. Никак не е случайно, че тази тема така силно ви докосва. Всеки живее във времето си и носи любими неща от него. Онова време бе такова и хората. Една идеология бе отнела всичко. Дори културата, духовността и религията. За да имаш кариера, задължително трябваше да си с властта. Едни го правеха с вътрешна борба, други с охота. Имаше и аскети, които бяха истински люде. Малцина бяха. Тези, които целуваха властта с охота, бяха море. За жалост, след като се промени въздуха, ние не спряхме доносниците. А те са вредни с това, че най-бързо се продават. Продават се на всекиго. Това го могат най-добре.

  12. Светла му памет и вечна слава на Бай Тошо ! каза:

    Дааааааа … Доживяхме да оплюят и най-добрата Българска Рок група Щурците ! И цялата работа за какво ? Амииии … заради проваления ДЕМОКРАТИЗЪМ ! Да , уважаеми , ако още не сте разбрали , демократизма СЕ ПРОВАЛИ ! И понеже път напред вече не се вижда , дайте да оплюем ПАК удобния и погребан отдавна комунизъм . Само , че само с плюене не става , нали ? Дори и самият Маричков , който беше депутат от СДС вече вижда това !

    • Не цялата група. Само Маричков. Наистина е много досаден с лъжите си за „онова“ време.

  13. Щурците….Хм, който се пре-напомпва, особено за угода, рано или късно гърми. Ако направим аналогия с друга соц. група от това време – например Омега – песента момичето с перлените коси, и Маричков ……, ама има ли смисъл. Даже една група имаше Рибена чорба, имаха по оригинален, а не присвоен звук и стил и парчета. Да, направили нещо, ама пък чак толкова, пък и репресиран?!?. Скромността краси човека. Срамни са тия хора, дето заработват с антисоц и всичко лошо било комунизъм. Да, но ние в Бг имаме уникален исторически опит, памет, акъл и сме минали през всичко и не се ловим на финия сатанизъм. С нами Бог.

    • Да, „Момичето с перлените коси“ е невероятна песен, НО, музиката отново е в някаква степен присвоена – това е стара народна унгарска мелодия, а не авторска музика на група „Омега“. Е, аранжирана, обработена от тях, но не и сътворена.

  14. Бояджии с всяка власт са добре,като дойде следващата ще оплюят и сегашната власт и пак ще изплуват без да се замислят,че ние живите свидетели на соца и на сегашната престъпна демокрация всичко виждаме.

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.