Чета сърцераздирателните призиви и вайкания на единия от двамата български авантюристи, сражаващи се на страната на украинците, и сърце не ми дава да си премълча.

Елементарно е, но чак толкова елементарно не вярвах, че някога ще стане. Един мой бивш главен редактор се снима с „героя на Украйна“, пуснат за десетина дни в отпуск. Двамата застанали пред Паметника на съветската армия в София, който искат да съборят отдавна, и в пряко включване по фейсбук г-н редактора проглушава общественост със своите хвалебствия какъв юнак бил този „боец за свободата на Украйна“. Смел, самоотвержен и така нататък. И ето го обединението между културния фронт и горещия – образно представено на снимката. Свеждат сложния свят, в който живеем до черно и бяло и радикализират, и нахъсват народа, и прилагат на дело англосаксонския принцип „разделяй и владей“ непрекъснато – или Киро на площада, или възпитаниците на НГДЕК, което е чудесно училище, но от него са излезли не един и двама от днешните жълтопаветни умнокрасавци – журналисти и платени от Сорос анализатори. Правят се на визионери. Мразят Русия, без която днес щяха да пишат на турски или гръцки…

Интернет е разработка на американските военни, знае се от всички. И нито за миг не е преставала виртуалната мрежа да бъде тяхно оръжие.

Не мога да не навляза в лични истории, така единствено смятам, че ще свидетелствам достоверно. Същият главен редактор на същата либерална умнокрасива медия през 2013 ми каза, че мога да пиша истината и само истината, колкото си искам от истината и да не смекчавам тона. 5 години по-късно започнаха проблемите – текстовете ми се придържаха към първоначалната прямота, но един по един бяха отхвърляни от редактора. Мисля, че от страх, защото него като редактор и мен като автор ни привикаха заедно официално по подаден сигнал на импровизирано съдилище в Комисия за защита от дискриминация. Някаква умнокрасива женица привидяла в текста ми език на омразата и подала оплакване.

„Език на омразата“ се оказа просто един цитат от средновековна молитва към Богородица – да ни запази от нашествия на другородци. Имах предвид тогавашната емигрантска вълна от Близкия изток. И прииждащите младежи с последни модели телефони подритваха по гарите на Европа хляба и водата, които им подаваха умните и красивите. И бяха другородци в пълния смисъл на думата. Така започна цензурата. Текстовете ми ставаха все по-обрани и беззъби. Не можеше повече да казвам истината. Трябваше все повече да се съобразявам с политическата коректност на либералите. И съответно ми беше все по-тегаво и неприятно да пращам нови текстове с притесненията дали ще минат „качествения контрол“.

Не изобличавам самоцелно този редактор и този сайт, нищо лично, давам ги само за пример как се промени тенденцията в медийното пространство през последните десетина години. Разбира се, умнокрасивите бяха много нахъсани ваксинатори и масконосители, както днес същите са русофоби – някой трябва да направи научно изследване на тези зависимости. Според мен са жертва на някои от психотронните оръжия плюс други външни влияния, но това е само лично мнение.

Следващата разделителна линия беше през юни 2016, когато в Крит се състоя едно събрание, което до днес определени среди титуловат като „велик“, „свят“ и „всеправославен“ събор, но нито едно от трите определения не му пасва. Вартоломей е отявлен и открит прозападен обществен деятел – не мога да го определя като духовник. Отказът от участие в събора на БПЦ даде повод и причина български популярни интелектуалци и писатели да се упражнят в омразата си и срещу институцията, без която също днес щяха да пишат и говорят на турски или гръцки език. В портала на тези „велики“ и „свети“ културтрегери е заявено, че финансирането за техните текстове и цялата им обществена дейност идва от католически организации. Те не могат да не бъдат прозападни и русофоби – така си ги отглеждат и възпитават вече няколко десетилетия. Не хапят ръката, която ги храни.

Не е нужно днес да си голям анализатор, за да събереш 2 и 2 и да получиш резултата – Западът целенасочено, тенденциозно, упорито и зловещо работи по въпроса за поглъщането на Изтока векове наред. Криминалното западно мислене не може по друг начин – за да просперира обществото им, то не може да се примири само с честен труд. Необходим им е грабеж. Така е било и така ще бъде. А докога – Господ знае.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: