След частичната мобилизация, Русия най-накрая ще получи необходимите резерви, а армията ѝ на фронта ще придобие съвсем друго качество, смята американският военен експерт Скот Ритър.

Есента коренно промени картината в зоната на СВО в Украйна. Русия проведе референдуми, като добави четири нови региона и започна частична мобилизация. Украйна на свой ред предприе контранастъпление, мобилизирайки всичките си резерви, обучени от НАТО. Междувременно Русия бе принудена да отстъпи и да подготви своя отговор. Какъв ще бъде той? „Эксперт“ разговаря за това със Скот Ритър, американски военен анализатор, бивш офицер от разузнаването от корпуса на морската пехота на САЩ и оръжеен инспектор на ООН в Ирак (1991-1998 г.).

– Референдуми, частична мобилизация, сигнали за решимостта на Русия да използва ядрено оръжие. Защо според вас Кремъл прави това точно сега?

– Бих искал да започна с това, че Русия не е давала никакви сигнали относно възможността да използва ядрено оръжие. Тя достатъчно ясно даде да се разбере, че ще го използва само съгласно своята доктрина за ядрено сдържане. Всичко останало са спекулации, целящи да провокират западното въображение. Русия никога няма да използва тактическо ядрено оръжие в Украйна. В това няма никакъв смисъл. Но тя може да направи това за самозащита срещу САЩ, Великобритания и пр., ако НАТО застраши самото съществуване на руската държава. Защото именно това е записано в руската доктрина.

– Но след референдума четири региона на Украйна станаха част от Русия и сега се водят частично окупирани от украинската армия. Някои смятат, че юридически Русия вече има причина да нанесе удар с ядрено оръжие в отговор на агресия.

– Това е глупаво предположение. За да мислите така, трябва да вярвате, че Русия умишлено е решила да извърши акт на самоубийство, завличайки със себе си в небитието и цялата останала планета. От самото начало беше ясно, че Украйна няма да признае присъединяването на тези територии към Русия, че ще продължи да воюва и че НАТО ще продължи да я снабдява с оръжие. Ако приемем това тълкувание, ще излезе, че Русия умишлено е провела референдумите, за да й се отвори юридическа възможност да използва ядрено оръжие, и с това просто да унищожи себе си и планетата. Русия влезе в този конфликт, за да победи и да увеличи мощта си, а не да се самоунищожи.

– Тогава защо точно сега бяха проведени референдуми и обявена частична мобилизация? Какво му е специалното на този момент?

– Тук ще ни се наложи да направим крачка назад, да разгледаме нещата в малко по-глобален контекст, за да разберем каква е причината за тези решения. Още преди началото на специалната военна операция (СВО) Русия представи на Запада своите виждания за необходимостта от преструктуриране на европейската сигурност. Не трябва да забравяме този факт. Именно от това е била и си остава движена Москва през цялото време. Съществуващата система за европейска сигурност заплашва Русия и затова тя иска да я промени. В този смисъл, Украйна е само едно от проявленията на голямата политика на НАТО за сдържане и подкопаване на Русия. Затова започна преговори със САЩ и НАТО. Москва се опита да ревизира европейската архитектура за сигурност чрез преговори, но САЩ и Европа на практика не проявиха никакво желание да участват ползотворно в тях. А процесът на изпълнение на Минските споразумения, който продължи сумати години, беше използван от НАТО и САЩ като димна завеса, за да си спечелят време за военното укрепване на Украйна, която силово да завземе територията на Донбас. И ние знаем, че крупна групировка от войници, около 60 000 души, е била създадена и обучена за това в източната част на страната. Всъщност, в резултат на това, Русия беше принудена да започне специалната военна операция. Между другото, не използвам случайно термина СВО, защото не смятам, както мнозина в Америка, че това е просто руска пропаганда, игра на думи. Ако Русия обяви война на Украйна, тя вече няма да съществува като държава, защото операцията и войната включват два различни начина на действие. Но Русия нямаше желание да води война с Украйна, тя искаше да защити Донбас и да премахне всички възможни заплахи срещу жителите му.

Използвайки член 51 от Устава на ООН за правата на индивидуална и колективна самоотбрана, Луганск и Донецк обявиха своята независимост. Русия призна тези републики за две независими държави и подписа с тях договори за колективна сигурност. От този момент нататък започна СВО. В същото време от самото начало беше ясно, че е невъзможно Русия да се съсредоточи върху борбата срещу групировката на въоръжените сили на Украйна (ВСУ) на изток. Украйна разполагаше с възможност да прехвърля допълнителни сили от територията на цялата страна. Следователно Русия трябваше да увеличи мащаба на военните действия, за да „раздели“ силите на противника по цялата територия. Но беше очевидно, че Русия води операцията не с методите на тотална война, а чрез градация на усилията. Все пак акцентът падаше върху източната групировка.

– Руските военни, освен в Донбас, в първите седмици воюваха в Киевско, Харковско, Сумско и Херсонско направления.

– Тук си струва да се вземат предвид обявените от Москва цели на операцията, включително денацификация и демилитаризация. На първия етап Москва се опита да гарантира сигурността на Донбас чрез смяна на режима в Киев. Независимо от това, до края на март Русия се опитваше да подпише мирен договор с Киев в Истанбул, който опит, както знаем се провали. От този момент до началото на септември Русия изцяло се съсредоточи върху освобождаването на Донецк и Луганск. В същото време тя започна да обмисля провеждането на референдуми, но явно изпитваше колебания и непрекъснато променяше датите. И това, мисля, още един път потвърждава, че СВО не е имала за цел анексирането, а само освобождаването на Донбас. Всъщност до юни-юли Русия победи украинската армия във вида, в който тя съществуваше през февруари. В същото време, ако си спомняте, САЩ, НАТО и Европа бяха сигурни, че руснаците ще успеят да превземат Киев за 72 часа и да сложат край на конфликта. Мисля, че даже Украйна беше сигурна в това, но руснаците не успяха да го направят. Устойчивостта и смелостта на украинските военни изненадаха мнозина, включително и руснаците. И тогава НАТО започна да мисли, че съпротивата на украинците може да бъде използвана допълнително за отслабването на Русия. НАТО буквално реши да се бие до последния украинец.

– Да, и от този момент видяхме как в Украйна започнаха да се доставят все повече оръжия и техника, а украинските войници започнаха активно да се преквалифицират на полигоните на НАТО.

– Точно така и това е много важна повратна точка, която обяснява последните стъпки на Кремъл. До края на лятото вече не виждахме украинска армия, а истинска армия на НАТО. Започналото през септември контранастъпление на въоръжените сили на Украйна беше директно организирано от Северноатлантическия алианс. То беше успешно на няколко фронта. Въпреки че трябва да се има предвид, че руската армия, честно казано, имаше редица сериозни и системни проблеми в някои участъци от фронта, които украинците успешно използваха. Когато обаче Русия осъзна, че сега е във война директно с „колективния Запад“, както каза Путин, а не с Украйна, това коренно промени ситуацията. Самата Москва реши напълно да промени правилата на играта. Сега, след проведените референдуми, НАТО ще трябва да воюва не на украинска, а на руска територия. Това фундаментално промени цялата координатна система и даде възможност да се обяви мобилизация на 300 000 души. Мисля, че хората, които ще бъдат мобилизирани, ще променят руската армия. Особено по отношение на нейната психология. Ако по-рано тези, които воюваха в Украйна, знаеха, че по това време в Москва и другите руски градове милиони хора живеят предишния си живот, сега всичко ще бъде различно. Тези, които са готови да завършат започнатото, ще отидат на фронта. А това качествено ще промени руската групировка в Украйна.

– От гледна точка на първоначално обявените цели на СВО, струва ли си да очакваме промени?

– Декларираните задачи на военната операция никъде няма да изчезнат, но обхватът и мащабът на военните действия ще се променят поради новите правила на играта. Например, сега демилитаризацията ще означава пълно унищожаване на украинската армия, тъй като тя се превърна в прокси-армия на НАТО. Преди това задачата беше да се освободи Донбас, но сега мисля, че ще говорим за пълното унищожаване на украинската армия. Дали руснаците ще го нарекат специална военна операция, антитерористична операция или война, това не е толкова важно. Но аз знам, че руското правителство действа в контекста на международното право. То ще търси законни основания в руското и международно право, за да намери коректно наименование на следващия етап от военната си кампания в Украйна.

– Колко бързо частичната мобилизация може да промени обстановката на фронта? Като се има предвид, че ще трябва да се обучат огромен брой хора, да се снабдят с униформи и оръжия и да се формират от тях стабилни бойни единици.

– Русия участва в много дълга маневра, тъй като новият етап, който започва след референдумите, включва пълна трансформация на методите на водене на война в Украйна. Вие сте прав, 300 хил. души няма да бъдат формирани и обучени за една нощ. Именно затова е толкова важно да се вземат днес само тези хора, които имат някакъв боен опит. Както показа опитът от украинския конфликт, Русия е способна само за няколко седмици, тоест относително бързо, да формира отряди от доброволци. Но те могат да действат ефективно само в градски райони. Това са доста леки подразделения. Сега руснаците ще трябва да изградят тежко въоръжени части, а това ще отнеме много време. Те ще трябва да бъдат обучени, да се осигури координацията между тях, да се намерят хора способни да използват артилерия, да карат танкове, да стрелят точно, да работят в разузнаването и т. н. Това е много трудно. Мисля, че такава подготовка ще отнеме няколко месеца. Освен това мобилизираните ще се нуждаят от боеприпаси, медицински консумативи и достатъчни запаси от гориво, за да осигурят логистична стабилност и съгласуваност. Според моите оценки Русия ще подготви всички тези ресурси в хоризонт от шест-седем месеца при интензивен конфликт. В същото време руснаците ще трябва да осигуряват не само фронтовата линия, но и дълбочината на отбраната, която постоянно ще се променя и увеличава, ако руснаците се придвижват успешно. Това означава, че те ще трябва да осигурят силни тилови части, които да следват челните отряди.

– Тоест частичната мобилизация ще даде съвсем осезаем ефект на фронта някъде в началото на зимата или в края на годината?

– Да, мисля, че говорим за два-три месеца. Най-вероятно до края на годината тези части ще бъдат готови да започнат офанзива. През това време те ще бъдат обучени, въоръжени и изпратени на фронта, защото логистиката също е много труден въпрос, когато става дума за толкова много хора. Но мисля, че когато Русия започне, тя ще върви без да спира. Няма да има повече оперативни паузи. Битката ще продължи докрай.

– А какво ще се случи на фронта, докато се стигне до този момент?

– Мисля, че тук трябва да говорим за две неща. Украинците се опитват да подкопаят мобилизацията в нейното политическо измерение. Става дума не само за методите на информационна борба, но ние виждаме, че сега украинските военни продължават успешно да контраатакуват и вземат под свой контрол нови населени места. И те ще продължат да правят това, докато имат ресурси и времето им позволява. Но когато започнат проливните дъждове, контранастъплението по-скоро ще заглъхне. Всичко пак ще се сведе до артилерийски дуели и аз мисля, че това ще даде допълнително време на Русия. Все още руските военни части са сериозно недоокомплектовани, а украинците се възползват от това. Същевременно предполагам, че руснаците ще изведат на ново ниво стратегическата си въздушна кампания. А това може да промени всичко. Помните ли, че ви казах какво ще трябва направят руснаците, за да подготвят 300 хил. мобилизирани? Но и украинците ще трябва да направят същото. Войната не е компютърна игра, в която може да купите на вашите войници толкова муниции, гориво и оръжия, колкото ви е необходимо. И на тях също така ще им се наложи да го доставят по някакъв начин на фронтовата линия.

– Мислите, че НАТО няма да може повече да оказва военна подкрепа на Украйна, или поне не в същия обем?

– НАТО може да продължи да изпразва складовете си и да внася оръжия и боеприпаси през Полша в Украйна. Но веднага щом Русия засили своята стратегическа въздушна кампания, логистичната инфраструктура, която се използва за доставка на западни оръжия, рано или късно ще бъде унищожена.

– Има ли Русия военно-техническия потенциал да унищожи тази логистична мрежа? Василий Кашин, известен руски военен експерт, отбеляза например в статия от юни, че „оскъдните сили на руската авиация и ограничените дневни лимити за използване на крилати ракети с морско базиране ще използват за украинската транспортна мрежа само в отделни случаи, когато транспортните обекти заслужават това“. Според него цялата работа е там, че транспортната структура на Украйна е толкова мащабна, че ще са необходими огромни усилия и средства за да и бъдат нанесени значителни щети.

– Мисля, че скоро ще разберем отговора на този въпрос. Според мен Русия разполага с такива възможности, тя просто ги запази, действаше по-точно, без да пилее ресурси. Разбира се, Украйна успя да изгради сложна и ефективна система за противовъздушна отбрана. Тя изгради „чадър“, който ѝ позволява да осигури защита, но нейната ефективност не бива да се преувеличава. В същото време унищожаването на този „чадър“ ще изисква много сериозни усилия, които биха били нелегитимни в рамките на СВО, такива мерки са типични за голяма война. Но сега всичко може да се промени и аз смятам, че Русия има потенциал да потисне украинската ПВО и да нанесе достатъчно щети върху логистичната инфраструктура, като вземе контрол върху цялата украинска територия. Това означава ли, че руснаците ще понесат сериозни загуби? Разбира се. Вероятно стотици руски самолети може да бъдат свалени. Но това ще трябва да се случи, защото ако не унищожат тази логистична система, тогава ще удължат периода на активни бойни действия и просто ще увеличат загубите си.

– А какво ще кажете за гражданската и военна инфраструктура?

– Не мисля, че руснаците ще започнат да свалят натовски и американски сателити, защото това е същото, като използването на ядрено оръжие. Но съм сигурен, че руснаците ще започнат да унищожават наземната инфраструктура, която им позволява да подържат постоянна сателитна връзка с тях. Освен това мисля, че те ще започнат много по-активно да унищожават инфраструктурата, която осигурява електричество и водоснабдяване. Тоест Русия ще се опита да гарантира, че украинците ще бъдат лишени от всички технологични възможности, с които НАТО ги е дарило. Разбира се, че няма да е лесно. Всички признават, че украинските военни се оказаха изненадващо сръчни и смели. В никакъв случай те не трябва да се подценяват. Те се съпротивляват много упорито  и ще продължат да нанасят значителни щети на руската армия. Въпреки че не бих омаловажил бойната ефективност на руснаците, които през цялото това време не можеха да воюват доктринално, но успяха да освободят значителни територии. Украинците все още имат работа с руски войски, които са статични и се бият с една ръка. Но веднага щом се появи мобилизирания ресурс, руснаците ще могат да укрепят своята линия на отбрана и да получат смазващо превъзходство в артилерията и във въздуха, срещу които украинците няма да могат да направят нищо. Такава е упоритата военна математика.

– В руските медии се разпространяват много видеоклипове, които показват, че на мобилизираните понякога се дава старо или дефектно оръжие, а на места има и недостиг на висококачествена техника, има и оплаквания от условията на настаняване и качеството на полигоните. Ясно е, че подобни случаи не са системни, но остава открит въпросът за качеството на формираните звена.

– Наистина мнозина обърнаха внимание на тези случаи. Но по някаква причина не обсъждаха толкова интензивно как в новите части масово въвеждат най-новата военна техника. Например, един от най-модерните танкове, Т-90М, който току-що беше излязъл от завода. Защо едва сега се дава нова техника на армията? Мисля, че руснаците умишлено държаха най-добрата техника и въоръжение в резерв, ако се наложи мобилизация. Помните ли какво говореха за Искандерите? Говореха, че руснаците имат толкова малко от тях, че скоро ще трябва да вземат ракетни системи „Точка-У“ от складовете. Но наскоро видях видео на руски влак, който се насочва към Украйна, натоварен не с нещо друго, а с Искандери. Как може да отговори на това Украйна? Единствено да се молят на Германия да им достави повече оръжие, защото явно на поляците нови танкове за Украйна вече почти не са им останали. Не забравяйте че по време на поредицата от контранастъпления въоръжените сили на Украйна загубиха много техника, докато Русия, напротив, успя да запази значителна част от военния си потенциал. Да не говорим за факта, че оръжията, които НАТО доставя изискват много специфичен ремонт, който не може да бъде организиран на територията на Украйна.

– Известно е, че линията на съприкосновение между руските и украинските войски е около 1000 километра, а общата граница между страните е един път и половина по-дълга. Има ли изчисления колко войници са необходими за всеки километър от фронта, за да може да защитават и атакуват успешно?

– Чудесен въпрос, защото е пряко свързан с военната доктрина. От една страна, по време на война и двете страни обикновено избират секторите или областите, които са най-важни за тях. Например, ако си спомним Втората световна война и по-специално битката при Курск, ще видим, че съветските и германските войски хвърлиха почти всичко, което имаха, в посока към Курск. Ако се придвижите по линията на фронта по-близо до Москва или Ленинград, ще видите, че в другите сектори има много по-малко сили. От друга страна, от гледна точка на военната доктрина, една дивизия може да удържи фронт с дължина около двадесет километра. Говорим за ситуация, в която знаете, че врагът подготвя настъпление във ваша посока. Но ако не очаквате да бъдете атакувани например от три украински дивизии, а само от една, тогава може да разположите дивизията си на територия от 50 километра. Разбира се, при условие, че имате артилерия, която може да покрие пропуски в отбраната, а така също и ако имате подвижен резерв, който може бързо да покрие всяко проникване на противника.

Знаем, че сега около 200 хил. руски войници с големи трудности държат фронта в Украйна. Грубо изчислено излиза, че на всеки километър руснаците имат по 200 войника. Но знаем, че това не е така, защото те трябва да имат войски и в тила. Така излиза, че реално руснаците имат само 60 хил. души на линията на съприкосновението или съответно 60 войника на километър. А това е катастрофално малко. Когато доведете там още 300 хил. войници, тогава, да кажем, ще може да наситите линията на съприкосновение с до 180 хил. души. Тогава вече ще има по 180 войника на всеки километър. Ако руснаците добре укрепят отбраната си, осигурят добри комуникации между частите, артилерийска защита и адекватно разузнаване, тогава това вече ще бъде достатъчно, както за отбраната, така и за настъплението. Особено ако има свежи и обучени резерви, които ще бъдат готови бързо да се притекат на помощ при пробив на противника.

– Колко сили в този случай ще трябва да има на фронта Украйна, за да направи опит за пробив?

– Приблизително 600 души на километър, макар де факто ще трябват дори повече. Но такива сили, при подходяща разузнавателна работа, лесно ще бъдат открити, така че руснаците ще могат да успеят да изтеглят резерва си навреме. Освен това смятам, че руснаците няма да атакуват едновременно по протежение на целия фронт. Ще бъдат избрани едно-две основни стратегически направления и ще се формират ударни юмруци за тях. Разбира се, Украйна ще разбере това и на свой ред също ще концентрира сили там. Но така се води война, от нея няма измъкване. Между другото, показателно е, че например в Харковско направление по време на контраатаката на въоръжените сили на Украйна руснаците на места имаха пролуки в отбраната понякога достигащи до три километра. Това е неприемливо. Освен това, руснаците нямаха достатъчно артилерия на тези места, за да могат да покрият тези дупки. Но мисля, че след частичната мобилизация вече няма да има такива дупки. Между другото, не забравяйте, че повечето от седемстотинте хиляди войници, които Украйна е събрала, са формирани от териториалната отбрана. Тоест, те са доста зле обучени. А като се вземе предвид фактът, че значителен брой украински военни, способни да провеждат настъпателни операции, вече бяха избити от руснаците както по време на цялата операция, така и през последния месец, атакуващият потенциал на въоръжените сили на Украйна вече не е толкова голям.

– Ако руските войски планират да проведат настъпателна операция за освобождаване на нови територии от Руската федерация, те ще трябва да превземат силно укрепения Донецки район, Славяно-Краматорската агломерация и Запорожие. Способна ли е Русия да проведе такива операции, като избегне огромен брой жертви и разрушения?

– Войната е ад. Но досега видяхме, че Русия се опитва да го смекчи, опитвайки се да сведе до минимум броя на жертвите сред цивилното население. Ако сравним известните ни цифри за това колко цивилни и военни са загинали в този конфликт, ще разберем, че те са аномално непропорционални. От историческа гледна точка, по време на мащабни битки, обичайното съотношение на жертвите сред цивилното население и военните е едно към едно. Нека си припомним кампанията в Нормандия, по време, на която загинаха около 60 хил. цивилни. Разбира се, данните, които имаме за украинския конфликт, са непълни. Но дори и те показват, че руснаците не изравняват градовете със земята. И благодарение на публикациите на „Вашингтон пост“ и „Хюман Райтс Уоч“, знаем, че украинците използват населението си като живи щитове. Това не е пропаганда – това директно е написано в антируски източници, които просто са принудени да го признаят. Какво ще стане, когато руснаците решат да предприемат по-мащабни военни действия? Убеден съм, че те ще продължат да се придържат към международните правила за водене на война, но ще възстановят баланса между военната необходимост и пропорционалността в новата среда. Те ще определят критично важните зони и обезпечаването им с ресурси. Но, уви, страхувам се, че увеличаването на жертвите сред украинското цивилно население е неизбежно. Това е голямата трагедия. В същото време освобождаването на Донбас ще продължи, армията няма да чака фронта да се попълни с нови сили. Както и преди, това ще бъде много бавна операция, която ще позволи на руснаците да се придвижат напред с минимални загуби, използвайки тактики за масово бомбардиране.

Когато руснаците започнат да маневрират над голяма територия, това ще доведе до значителна турбулентност в цялото пространство на конфликта и ще даде възможност да се превземат големи укрепени райони не челно, а чрез изолация. В крайна сметка желанието ви за съпротива е пряко свързано с възможността ви да удържите на атаките на врага. Мога да съм украински войник в Запорожие, готов да се бие до смърт. Но ето, че ми свършиха патроните и искам още, обаче ми казват, че няма. Гладен съм, моля за храна, но няма. Искам да пия, но и чиста вода няма. И тогава имате един прост избор: или да напуснете града и да останете живи, или да умрете обградени. По този начин искам да кажа, че като унищожат логистиката на украинската армия, руснаците ще могат да организират липса, както на храна така и на боеприпаси, там където те са необходими.

– Виждате ли перспективи за замразяване на конфликта? Имат ли такова желание онези основни актьори, които участват в украинската криза?

– Всичко е възможно. Но смятам, че целите на военната операция, обявени от руските власти, включително демилитаризация и денацификация, се запазват. И в случай, че примирието или прекратяването на огъня стане нещо постоянно, това ще означава, че руснаците не са постигнали целите си и са загубили. Дори ако Украйна не влезе в НАТО, доставките на оръжие и техника няма да изчезнат. Руснаците няма да могат да спят спокойно, докато това се случва по границите им. Важно е да се разбере, че Украйна ще спечели тази война, ако не загуби. Напротив, всичко освен пълното постигане на поставените цели ще бъде поражение за Русия. За нея не става въпрос само за битката в Украйна, а за новата структура на европейската сигурност, с която започнахме разговора с вас. Но ще бъде невъзможно да се постигнат тези цели, докато Украйна не бъде победена. В същото време поражението за Русия не означава, че нейните територии ще бъдат превзети, или че тя ще бъде напълно победена. Поражение за руснаците ще бъде провалът им в постигането на поставените цели. Следователно, много ще зависи не само от това, което се случва на бойното поле, но и от състоянието на световната и по-конкретно на европейската икономика и политика. Засега европейците явно са решени да извършат икономическо самоубийство. Те наложиха толкова много санкции срещу Русия, че нанесоха огромни щети на самата Европа. Перспективата за глобални вълнения в Европа расте главоломно. И ще бъда много изненадан, ако например новото британско правителство, ръководено от Лиз Тръс оцелее тази зима.

Интервюто взе: Тихон Сисоев, „Експерт“

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: