Между „какво толкова е станало“, „дайте да не бутаме държавата“ и „стига са се карали тия политици, нужно е национално помирение“ се движат мненията на повечето тв. „анализатори“ и тролове в мрежата за аферата с къщата на Бойко Борисов в Барселона. Но това всъщност не са някакви крайни мнения, между които може да бъде открита истината, а един целенасочен и добре платен опит на шайката ГЕРБ да прикрие и покрие скандала. Съвсем съзнателно властта пусна оценъчните мнения на платените й апологети (анализатори, социолози, политолози и интернет тролове) да се развихрят на воля, за да не може сухата фактология по скандала да излезе на повърхността. Тя задължително трябва да бъде разводнена и разфокусирана.

А какво всъщност ни казва този скандал: Българският премиер вероятно пере пари в Барселона, откраднати от българския народ. И каталунската анти-корупционна прокуратура го разследва тъкмо за това.

Но… докато при „АпартаментГейт“ ние видяхме нотариални актове, документи за парични преводи и интервюта с пряко замесените лица, сега се движим малко на сляпо. Вярно, каталунските органи провеждат свое разследване, но се набива на очи, че главните действащите лица- Александър Чаушев, Яна Горанова, Силвия Николова, Борислава Йовчева и нейните роднини са грижливо скрити от общественото внимание. Водещите телевизии и вестници на властта избягват да споменават имената им, да не говорим за публикуването на техни снимки. Вместо това се канят едни и същи платени коментатори, за да ни засипват с камари от клишета. Не че е кой знае каква изненада. Разбираемо българската журналистика вече 10 години е подчинена на Борисов и Шайката, не търси истината и смисъла на събитията, а просто чинно изпълнява поредната поръчка по съответните спуснати й опорни точки… от централата на ГЕРБ.

Но дори извън полето на фактите, интерпретациите по темата са старателно дозирани в медиите. Под формата на стремеж към благоприличие, се налага разбирането, че не бива да се засяга темата за отношенията между Бойко и манекенката Борислава. А те са ключа към скандала. Засега министър-председателят отказва да отговори дали познава въпросната дама, с надеждата, че „пожарът“ скоро ще бъде потушен.

Разбираема е неговата позиция, но ние като общество имаме право да знаем всичко за публичните си личности. Щом сме им предоставили привилегията да управляват нашите съдби и пари, то имаме правото да нахлуваме в личното им пространство, включително и под юргана им. А на който не му харесва, да си стои непопулярен.

Във всяка европейска страна би представлявала огромен интерес информацията дали ръководителят й има непризнато от него дете. Навсякъде подобно нещо предизвиква обществен и политически резонанс. Фактът, че темата у нас е почти закрита за медиите, говори не за виския им морал, а е поредното доказателство за липсата на журналистическа свобода. Вместо това, постоянно ни се натяква, колко долно е да се нахлува в личния живот на Борисов. (Алооууу, става въпрос за пране на милиони евро, а любовницата Борислава и къщата й в Барселона е само ключът къ м това престъпление на Борисов) И призива се отправя все от хора, на които им личи отдалеч, че са впрегнати да провеждат кризисен пиар, щедро заплатен или директно от властта на ГЕРБ, или от обръча им от фирми. Толкова за интимния аспект на скандала с къщата.

Сега по-имиджовия. В момента той най-много бие по Бойко Борисов. Самият той добре охарактеризира ситуацията с думите „омаскариха ме“. Странно, дали досега е живял с разбирането, че се ползва с репутацията на почтен човек сред българите? И още по-странно, замислих се, че никога не е провеждано например социологическо проучване, което да попита хората дали вярват, че премиерът ни е честен човек. Защо ли?

Но в конкретния случай самият факт, че разследващите органи на една страна проучват министър-председателя на друга, при това съюзна държава, за пране на пари, е потресаващ. Борисов е пред риска да се превърне в черната овца сред европейските лидери. А тук се правим, че изобщо няма никакъв проблем.

Но да си представим, че подобна информация беше излязла за президента Радев, например. От изгрев до залез медиите на властта щяха да ни набиват в главите какво неизличимо петно е лепнато на родината ни, ще ни се натяква да се вгледаме в „истинското лице и в извора на корупцията“ и щеше да се апелира горещо към държавния глава, ако е останал с поне грам достойнство, да си подаде оставката незабавно.

Но щом нещата касят г-н Борисов, речетативът на платените коментатори се сменя. Говори се основно за съседа – гад, за руските рубли и за несправедливото отношение към несправедливо набедения ни премиер.

Изобщо, първата цел на Борисов в момента е да влезе в ролята на жертва. Горкият, търси разбиране дори и от строителните работници по магистралата. Важно е да се втълпи на българското население, че това не е само удар по него, но и по всички нас, които злият външен враг (Русия) иска да лиши от едно мъдро управление. И лека-полека целия скандал да се набута в отработената схема за противопоставянето и разделението на българите по линията Запад-Изток и комунизъм- антикомунизъм, за да бъдем лишени от всякаква възможност да си направим обективни заключения.

Следващият аспект е юридическият. Как българската правоохранителна система ще отреагира на скандала с къщата на Борисов в Барселона? Досега тя служеше като верен помощник на властта на ГЕРБ, като или отказваше да раследва управленските престъпления, или ги оправдаваше. Нека си спомним случая „Ало Ваньо“ или по-малко известната история със самопризнание на Борисов, че немската фондация „Ханс Зайдел“ е финансирала създаването на ГЕРБ. Нещо абсолютно забранено от закона.

И още нещо: Съдбата се пошегува, та сервира скандала с испанската къща точно в момента, когато тръгнаха агресивно да ни убеждават, че вече имаме не просто работеща, а настървена за истина и правда прокуратура. И Гешев е нейното острие. Ха сега да видим колко е независим и колко е безкомпромисен новият главен прокурор. Или за него е приоритет да се бори с престъпления, за които са изтекли сроковете на давност, а текущите пресни престъпления на Борисов и Шайката ще ги остави за своите наследници. Ха да видим и дали Главната ни прокуратура ще пусне до медиите записи от разпитите на заподозрените лица, както прави дисега, или Борисов и роднините на Борислава просто ще бъдат поканени на кафе в следствието, колкото да се отбие номера.

Много е вероятно, както Гешев ни убеждаваше, че Пеевски няма никакво отношение към КТБ, да повтори същото и за Борисов и къщата в Барселона. Не трябва да има никакво съмнение, че ако скандалът добие критични измерения, премиерът няма и да се замисли да пожертва репутационния образ на Гешев, стига да намали щетите за себе си. Което поне ще сложи край на приказката за новопоявилия се юнак в поредния епизод от сагата „България бори успешно престъпността“. Но за това след малко.

А сега и за политическия аспект. Скандалът с къщата в Барселона и прането на пари е вторият скандал след „Ало, Ваньо“, който директно удря и руши моралния образ на Борисов. И това не бива да се подценява. Аферата с Мишо Бирата може и да не получи съдебно развитие, но тя осакати тежко ГЕРБ. Спря политическото му развитие в зародиш и трайно остави партията без реална електорална подкрепа сред населението. И понеже никой не гласуваше за ГЕРБ, налагаше им се да печелят избори с помощта на службите, които с разни хватки им докарваха около един милион несъществуващи избиратели. Като добавим и благоворението на западните господари към послушния Борисов, обаче ГЕРБ си остана на власт. Нещо повече: след СРС-скандала с Мишо Бирата Борисов се лиши от възможността да влезе в ролята на баща на нацията, какъвто беше първоначалния западен сценарий, и към него отношението се промени – именно от онзи момент насам, отрицателните оценки към личността на Борисов надминават положителните минимум с два пъти.

Въпросът е каква сега ще бъде политическата цена, която ще претърпи управляващата партия и нейния бос. Дали ГЕРБ ще претърпи електорални загуби не е много ясно. Защото реални избиратели тази партия така или иначе няма. Но безспорно негативните оценки към управлението й ще нараснат и то не само количествено, но и качествено. Критиките ще придобият още по-остри форми, управлението ще почувста срещу себе си диханието на една още по-мощна омраза и отвращение. Което означава, че за останалите политически сили ще става все по- лесно да взаимодействат помежду си на анти-ГЕРБ основа и обратното, все по-трудно ще става колаборирането им с ГЕРБ за коалиция във властта. А всеки новопоявил се политически проект, за да отговори на обществените нагласи, ще трябва да се дистанцира от управлението и да се обявява като ярка анти-ГЕРБ сила.

Но струва ми се, че скандалът за пране на пари в Испания ще предизвика и „скрити рани“ върху тялото на Борисовото управление. Именно защото ангажира прокуратурата, скандалът ще се превърне в истински лакмус за така яростно рекламираната готовност на Гешев да се бори с престъпността по високите етажи на властта. Главна прокуратура или трябва да „подгони“ Борисов, или ще покаже своята същност на властова прислужница. Каквато всъщност е. Защото цялата пушилка, която сега българската Главна прокуратура вдига, няма за цел да създаде ефективна правоохранителна институция, а само да напомпа личния рейтинг на гербаджийската подлога Гешев. Който догодина да бъде вкаран в употреба и в парламентарните, и в президенстките избори в полза на ГЕРБ.

Как трябва да действа опозицията от БСП при развихрилия се корупционен скандал с къщата в Барселона: Ако това разследване на испанската прокуратура срещу българския министър-председател за пране на пари не е повод да се внесе персонален вот на недоверие към Борисов, здраве му кажи. Дали Борисов е участвал в схема за пране на пари или не, няма никакво значение. Достатъчно основание за носене на политическа отговорност е фактът на самото му познанство с лица, заподозрени в подобни деяния.

А иначе в жажадата си за власт, коалиционните партньори на Борисов (всички парламентарно представени партии без БСП) оправдават напълно очакванията на публиката. Това се перфектните службогонци, готови да преглътнат всичко и всеки, стига дори само с ден повече да останат на власт. Идеалните полезни идиоти, на които предстои утре за бъдат захвърлени на „кучетата“ на Гешев.

Скандалът явно няма да разклати прословутата ни стабилност (по описаните по-горе причини). Но това ще е в краткосрочен план. В по-дългосрочен такъв – той ще увеличи броя и силата на противниците на Борисов и ГЕРБ. Докато в един момент не се изправим пред ситуация, когато днешната власт ще трябва да избира между властта и собственото си физическо оцеляване. Досега, винаги когато попадаше в окото на общественото недоволство, Борисов захвърляше властта с лекота. Защото не друг, а западните господари Му гарантираха връщането на бял кон. Въпросът тук опира и до всички нас. Колко дълго като общество ще съумеем да останем фокусирани върху скандала с пране на пари в Каталуния и какви изводи ще си направим от него.

И накрая… нищо чудно последният аспект от нашия анализ да се окаже комичния. След всичките золуми, които сътвори в рамките на трите си мандата като министър-председател (плюс тези като кмет), след милиардите откраднати от българския народ… Нищо чудно този, който държи толкова дълго време еднолично цялата власт в държавата, да си иде заради едно е#@не с мис Бикини… Като колегата му – кръволока Ал Капоне, който влезе в затвора за укрити данъци. Не може да се каже, че съдбата няма чувство за хумор… Skandalno.net