Западът се страхува от предстоящото посещение на Си Дзинпин в Русия

Си Дзинпин ще посети Русия на 20 март за два дни по покана на президента Владимир Путин, съобщиха от пресслужбата на Кремъл. Мащабът на личността на китайския лидер вече се сравнява с основателя на днешен Китай Мао Цзедун. Фактът, че другарят Си ще направи първото си посещение след скорошното си преизбиране (за безпрецедентния трети пореден път) за председател на КНР в Москва, предизвика неприкрита паника у Запада.

Водещият на Fox News Тъкър Карлсън предупреди американските власти: „Изглежда, че скоро ще получите война с Русия и Китай, независимо дали ви харесва или не“.

И това въпреки факта, че и в Москва, и в Пекин не спират да повтарят, че сближаването между страните им не е заплаха за трети страни. Ние не сме „приятели срещу“ американци, европейци или японци. Ние просто задълбочаваме „отношенията си на всеобхватно партньорство със стратегически взаимни ангажименти“. От какво ги е страх? Нима Русия и Китай желаят зло на Запада?

Вашингтон и Брюксел са сигурни: да, Москва и Пекин са заплаха за тяхното господство в света. В документи на НАТО и какви ли не други западни стратегически договори ясно пише: Русия е непосредственият враг за САЩ, ЕС и НАТО, а Китай е главният им бъдещ стратегически враг.

Когато и двамата ви основни врагове заявят, че искат да укрепват все повече приятелството помежду си, това наистина е притеснително. Особено ако вие сами вече сте свалили картите си, като сте заявили публично, че ще се саморазправяте с всеки от тези двама ваши врагове. Обявили сте, че ще се биете с тях на принципа: „кой-кого“, – или ние, или те. Западът няма намерение да променя тази логика. Затова единственият въпрос сега е: Кога ще се случи това „кой-кого“?

„Тектоничното разместване на пластовете“ на световния ред, което се случи и за което всички говорят от февруари миналата година, не би могло да се случи, ако всички събития се ограничаваха до самата специална военна операция в Украйна. Сегашната Украйна, която се провъзгласи за „Анти-Русия“, искат или не нейните западни покровители, се превърна в опитното поле, на което сега се проверява дали Западът е така всемогъщ, както доскоро всички вярваха?

Редно е да припомним, че преди началото на СВО президентът Путин посети Китай. След разговорите им той и другарят Си приеха „Съвместно заявление на Руската федерация и Китайската народна република относно навлизането в нова ера на международните отношения и глобалното устойчиво развитие на света“. И много скоро след това светът навлезе в „нова ера“.

Започнаха фундаментални промени, които едва ли на Запад са очаквали. Санкциите срещу Русия, които дипломат № 1 на ЕС Жозеф Борел определи като „отрова, която не е бързодействаща“ трябваше да унищожат нейната икономика. Но вместо това принудиха икономиката на Европа да се покрие с нездравословна руменина и да вдигне висока температура. Ясно е при тези първи симптоми какво ще последва.

Русия направи решителен завой на изток. В огромната си част планетата не подкрепи решението на Запада да изолира Москва, която оспори неговия „световен ред, основан на правила“. Диктатурата на долара бе поорязана с тенденция той да отслабне съвсем. ШОС и БРИКС, алтернативни на Запада, включват няколко все по-бързо развиващи се страни, с които повечето членове на ЕС вече не могат да се конкурират икономически.

За една година СВО, въпреки силната медийна пропаганда на Запада, всички разбираха, че в Украйна Русия не воюва с Киев, а със Запада, който цинично игнорира нейната сигурност, а в продължение на 32 години неотклонно пълзеше към нейните граници. Пекин е против военния конфликт, но не обвинява за него едната страна, защото разбира защо се е случило всичко.

И в същото време той много ясно осъзнава как това може да му се случи и на него – от Тайван, например, американците с удоволствие биха сготвили нова „Украйна“, за да се опитат да обезсилят Китай, както сега се опитват да сторят с Русия.

Историческият парадокс за Съединените щати е, че след като постигнаха безусловен успех в това да предотвратят потенциалния съюз между Западна Европа и Русия, който беше неминуем и като такъв застрашаваше тяхното икономическо и политическо господство, те сами създадоха нова, още по-сериозна заплаха за хегемонията си – стратегическото партньорство между Москва и Пекин.

След като откъснаха обединена Европа от Русия, те напълно изгубиха контрол над Азия и са безсилни да забият клин между Русия и Китай. Руско-китайският съюз, зад който е цяла Азия и се радва на подкрепата на Южна Америка и Африка е очевидна за всички смесица от превъзхождащ Запада военен потенциал и икономическа мощ, способна решително да промени удобния за Вашингтон световен ред.

Така че новата заплаха, създадена от самите американци, е много по-страшна от тази, която ги притесняваше под формата на руско-европейския конкурент, който проект те успешно провалиха. САЩ дори не подозираха колко подготвени са Москва и Пекин, както обявиха преди малко повече от година, да се противопоставят на американската външна намеса във вътрешните работи на суверенните държави и да се борят срещу цветните революции.

В резултат на руско-китайските преговори в Москва на 20-22 март ще бъдат подписани редица важни двустранни документи, а посещението на китайския лидер, както отбелязаха в Кремъл, „ще се превърне в основното политическо събитие на годината“. Като се има предвид, че посланикът на КНР в Русия онзи ден определи китайската визия за нашето сътрудничество като „гръб в гръб“ – тоест съвместна защита на двете държави срещу общи външни заплахи – Западът ще има над какво да мисли.

Въпреки че и Москва, и Пекин всеки път повтарят: отношенията между двете страни „се основават на принципите на необвързаност с блокове, на неконфронтация и не са насочени срещу трети страни“. Стига въпросната „трета страна“ да не тръгне да си търси сама проблемите.

Евгений Умеренков

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: