Администрацията на Байдън взриви тръбопроводите, но този акт имаше малко общо със спечелването или спирането на войната в Украйна. Той беше резултат от опасенията на Белия дом, че Германия ще се разколебае и ще включи потока на руския газ, както и че Германия, а след това и останалите европейски страни – партньори в НАТО, по икономически причини ще попаднат под влиянието на Русия и нейните евтини природни ресурси. А това е най-големият страх на Америка – че ще загуби дългогодишното си господство в Западна Европа.

Снимка, направена от датските военни, показва изтичането на газ от взривените тръбопроводи на „Северен поток“, и произведените от него мехурчета на повърхността на Балтийско море на 30 септември 2022 година. Снимка на Шведската брегова охрана.

Една година лъжи за Северен поток

Не знам много за тайните операции на ЦРУ – никой външен човек не може да знае – но разбирам, че основният компонент на всички успешни мисии е пълното отричане. Американските мъже и жени, които се придвижваха под прикритие в и от Норвегия през месеците, необходими за планиране и извършване на разрушаването на три от четирите тръбопровода на „Северен поток“ в Балтийско море преди година, не оставиха никакви следи – нито намек за съществуването на екипа, освен успеха на мисията си.

Отричането беше от първостепенно значение за президента Джо Байдън и съветниците му по външната политика. Никаква съществена информация за мисията не е записана на компютър, а е напечатана на пишеща машина „Роял“ или може би „Смит Корона“, в един или два екземпляра, сякаш интернет и останалата част от онлайн света все още не бяха изобретени. Белият дом е изолиран от случващото се край Осло. Различните доклади и актуални данни от терена се предоставят лично на шефа на ЦРУ Бил Бърнс, който е единствената връзка между планиращият екип и президента, дал разрешение за провеждане на мисията на 26 септември 2022 година. След приключването на операцията машинописните документи и копията са унищожени, като по този начин не са останали никакви физически следи – никакви доказателства, които по-късно да бъдат изровени от специален прокурор или президентски историк. Това може да се нарече перфектното престъпление.

В потока на информация между изпълнителите на мисията и президента Байдън има празнота относно това защо е наредил унищожаването на тръбопроводите, което е наредил.

Първоначалният ми репортаж от 5200 думи, публикуван в началото на февруари, завърши загадъчно, с цитат от служител, запознат с мисията, който ми каза: „Това беше прекрасна история за прикритие. Единственият недостатък беше решението това да се направи.“

В годишнината от експлозиите правя първия отчет за този недостатък и това няма да се хареса на президента Байдън и неговия екип по национална сигурност.

Първоначалният ми материал предизвика неизбежна сензация, но големите медии наблегнаха на опроверженията на Белия дом и си послужиха със стар номер – моето позоваване на неназован източник – и се присъединиха към администрацията в опровергаването на идеята, че Джо Байдън изобщо би могъл да има нещо общо с подобна атака. Тук трябва да отбележа, че в своята кариера съм спечелил буквално десетки награди за статии в „Ню Йорк Таймс“и „Ню Йоркър“, които не са се позовавали на нито един посочен източник. През изминалата година бяхме свидетели на поредица от противоположни вестникарски истории без посочени източници от първа ръка, в които се твърди, че украинска дисидентска група е извършила атаката с техничната водолазна операция в Балтийско море, с помощта на 49-метрова яхта под наем с името „Андромеда“.

Сега вече мога да пиша за необяснимия недостатък, посочен от неназования служител. Той отново стига до класическия въпрос за това какво представлява Централното разузнавателно управление: въпрос, повдигнат от Ричард Хелмс, който оглавяваше Агенцията през бурните години на Виетнамската война и тайното шпиониране на американски граждани от ЦРУ, наредено от президента Линдън Джонсън и поддържано от Ричард Никсън. През декември 1974 г. публикувах в „Таймс“ разкритие за това шпиониране, което доведе до безпрецедентни изслушвания в Сената за ролята на Агенцията в неуспешните опити, разрешени от президента Джон Ф. Кенеди, за убийството на кубинския лидер Фидел Кастро. Хелмс заяви пред сенаторите, че въпросът е дали той в качеството си на директор на ЦРУ е работил за Конституцията или за Короната в лицето на президентите Джонсън и Никсън. Църковният комитет остави въпроса неразрешен, но Хелмс даде да се разбере, че той и неговата Агенция са работили за най-висшия човек в Белия дом.

Да се върнем към газопровода „Северен поток“: важно е да се разбере, че когато на 26 септември миналата година Джо Байдън нареди да бъдат взривени газопроводите „Северен поток“, по тях не течеше руски газ за Германия. От 2011 г. „Северен поток 1“ доставяше огромни количества евтин природен газ на Германия и спомагаше за укрепването на статута ѝ на производствен и промишлен колос. Но той беше спрян от Путин в края на август 2022 г., тъй като войната в Украйна беше в патова ситуация, в най-добрия случай. „Сверен поток“ беше завършен през септември 2021 г., но два дни преди нахлуването на Русия в Украйна беше блокиран за доставка на газ от германското правителство, оглавявано от канцлера Олаф Шолц.

Предвид огромните запаси на Русия от природен газ и петрол, американските президенти от Джон Кенеди насам са внимавали за потенциалното използване на тези природни ресурси за политически цели. Тази гледна точка остава доминираща при Байдън и неговите ястребови съветници по външна политика – държавния секретар Антъни Блинкен, съветника по националната сигурност Джейк Съливан и Виктория Нюланд, която сега играе заместник на Блинкен.

Съливан свиква поредица от срещи на високо равнище по националната сигурност в края на 2021 г., когато Русия увеличаваше войските си по границата с Украйна, а инвазията ѝ се смяташе за почти неизбежна. Групата, която включва и представители на ЦРУ, е призована да предложи действие, което да послужи като възпиращ фактор за Путин. Мисията за унищожаване на тръбопроводите е мотивирана от решимостта на Белия дом да подкрепи украинския президент Володимир Зеленски. Целта на Съливан изглежда ясна. „Политиката на Белия дом беше да възпре Русия от нападение“, каза ми служителят. „Предизвикателството, което бе отправено към разузнавателната общност, беше да измисли начин, който да има достатъчните сили да направи това и да даде силна заявка за американските възможности.“

Най-големите тръбопроводи от Русия за Европа

Сега знам това, което не знаех тогава – истинската причина, поради която администрацията на Байдън „повдигна въпроса за премахването на газопровода „Сверен поток“. Служителят наскоро ми обясни, че по онова време Русия е доставяла газ и петрол по целия свят чрез повече от дузина тръбопроводи, но „Северен поток“ 1 и 2 са минавали директно от Русия през Балтийско море за Германия.

„Администрацията постави директно „Северен поток“ на масата, защото той беше единственият, до който можехме да получим достъп и щеше да е възможно да се отрича“, каза служителят. „Решихме проблема в рамките на няколко седмици – до началото на януари – и казахме на Белия дом. Очакването ни беше, че президентът ще използва заплахата срещу „Северен поток“ като възпиращ фактор, за да избегне войната.

За тайната група за планиране на Агенцията не е изненада, когато на 27 януари 2022 г. сигурната и самоуверена Нюланд, тогава заместник-държавен секретар по политическите въпроси, категорично предупреди Путин, че ако нахлуе в Украйна, както очевидно планираше, „по един или друг начин ‚Северен поток 2“ няма да се осъществи“. Тази реплика привлече огромно внимание, но не и думите, предшестващи заплахата. Официалната стенограма на Държавния департамент показва, че нейната запаха е предшествана от думите ѝ, че по отношение на газопровода „продължаваме да водим много силни и ясни разговори с нашите германски съюзници“.

На въпроса на репортер как може да твърди със сигурност, че германците ще се съгласят, „тъй като това, което германците са казали публично, не съвпада с това, което Вие казвате“, Нюланд отговаря удивително двусмислено: „Бих казала, че трябва да се върнете и да прочетете документа, който подписахме през юли [2021 г.], и в който много ясно се посочват последиците за газопровода, ако има по-нататъшна агресия на Русия срещу Украйна.“ Но в този документ, с който бяха запознати журналистите, не се посочват нито заплахи, нито последици, според съобщения в „Таймс“, ‚Вашингтон Поуст“ и „Ройтерс“. По време на това споразумение, на 21 юли 2021 г., Байдън заяви пред пресата, че тъй като 99% от газопровода е завършен, идеята, че нещо ще бъде казано или направено, за да бъде спрян, е невъзможна“. По онова време републиканците, водени от сенатор Тед Круз от Тексас, представиха решението на Байдън да разреши руския газ да тече като „геополитическа победа за поколенията“ на Путин и „катастрофа“ за Съединените щати и техните съюзници.

Но две седмици след изявлението на Нюланд, на 7 февруари 2022 г., на съвместна пресконференция на Белия дом с гостуващия Шолц, Байдън даде сигнал, че е променил мнението си и се присъединява към Нюланд и други също толкова ястребски насторени външнополитически помощници в разговорите за спиране на газопровода. „Ако Русия нахлуе – което означава отново танкове и войски да пресекат границата на Украйна – вече няма да има Северен поток 2“, каза той. „Ние ще сложим край на този проект.“ Запитан как би могъл да го направи, след като газопроводът е под контрола на Германия, той отговори: „Ще го направим, обещавам ви, че ще успеем да го направим.“

Попитан същия въпрос, Шолц отговори: „Ние действаме заедно. Абсолютно единни сме и няма да предприемаме различни стъпки. Ще правим едни и същи стъпки, които ще бъдат много, много трудни за Русия и те трябва да го разберат.“ Тогава, а и сега, някои членове на екипа на ЦРУ смятат, че германският лидер е бил напълно наясно с подготвяното тайно планиране за унищожаване на газопроводите.

Към този момент екипът на ЦРУ е осъществил необходимите контакти в Норвегия, чиито военноморски сили и специални части имат дълга история на споделяне на задължението да прикриват на Агенцията. Норвежките моряци и патрулните лодки клас „Nasty“ са помогнали на контрабандата на американски диверсанти в Северен Виетнам в началото на 60-те години на миналия век, по времето, когато Америка и при администрацията на Кенеди, и на Джонсън води необявена американска война там. С помощ от Норвегия ЦРУ си е свършило работата и е намерило начин да направи това, което Белият дом на Байдън е искал да бъде направено на тръбопроводите.

По онова време предизвикателството пред разузнавателната общност е разработването на план, който да бъде достатъчно силен, за да възпре Путин от нападение срещу Украйна. Служителят ми каза: „Ние го направихме. Намерихме най-доброто възпиращо средство, заради икономическото му въздействие върху Русия. И Путин го направи, въпреки заплахата.“ На двамата експерти – дълбоководни водолази от ВМС на САЩ, наети за мисията – са необходими месеци на проучване и тренировки в бурните води на Балтийско море, преди тя да бъде призната за успешна. Отличните норвежки моряци намират точното място за поставяне на бомбите, които щяха да взривят тръбопроводите. Високопоставени служители на Швеция и Дания, които все още настояват, че не са имали представа какво се случва в общите им териториални води, си затварят очите за действията на американските и норвежките оперативни работници. Американският екип от водолази и помощен персонал от кораба-майка на мисията – норвежки миночистач – трудно би могъл да се скрие, докато водолазите си свършат работата. Екипът щеше да научи едва след взрива, че „Северен поток“ е бил спрян със 750 мили природен газ в него.

Това, което не знаех тогава, но наскоро ми беше казано, е че след извънредната публична закана на Байдън да взриви „Северен поток 2“, докато Шолц стоеше до него, групата за планиране на ЦРУ е била уведомена от Белия дом, че няма да има незабавна атака срещу двата газопровода, но групата трябва да организира залагането на необходимите бомби и да бъде готова да ги задейства „при поискване“, след началото на войната. Малката група за планиране, която работи в Осло по проекта заедно с Кралския норвежки флот и специалните служби, съобщава: „Именно тогава разбрахме, че атаката на тръбопроводите не е възпираща, защото с напредването на войната така и не получихме команда.“

След заповедта на Байдън за задействане на взривните устройства, поставени на тръбопроводите, за нейното осъществяване е необходим кратък полет с норвежки изтребител и пускане на предварително модифицирано сонарно устройство на точното място в Балтийско море. По това време групата на ЦРУ отдавна е разпусната. По същото време, каза ми служителят, „Разбрахме, че разрушаването на двата руски газопровода не е свързано с войната в Украйна“ – Путин е в процес на анексиране на четирите украински области, които искаше – „а е част от неоконсервативен политически план да не се позволи на Шолц и Германия да се разколебаят, когато дойде зимата и краката им измръзнат, и да отворят затворения „Северен поток 2“. Опасенията на Белия дом бяха, че Путин ще вземе Германия под контрол, а след това ще вземе и Полша.“

Белият дом не каза нищо, докато светът се чудеше кой е извършил саботажа. „Така президентът нанесе удар върху икономиката на Германия и Западна Европа“, каза ми служителят. „Той можеше да го направи през юни и да каже на Путин: Казахме ви какво ще направим.“ Според него мълчанието и отричането на Белия дом са били „предателство спрямо това, което правехме. Ако ще го правите, да бяхте го направили когато щеше да има значение.“

Ръководството на екипа на ЦРУ е разглеждало подвеждащите указания на Байдън за заповедта му за унищожаване на тръбопроводите, каза ми служителят, „като предприемане на стратегическа стъпка към Трета световна война. Какво щеше да стане, ако Русия беше отговорила с думите: Ти взриви нашите тръбопроводи и аз ще взривя вашите тръбопроводи и комуникационни кабели. За Путин „Северен поток“ не беше стратегически въпрос, беше икономически. Той искаше да продава газ. Той вече беше загубил газопроводите си“, когато „Северен поток“ 1 и 2 бяха спрени преди началото на войната в Украйна.

В рамките на няколко дни след взривовете официални лица в Дания и Швеция обявиха, че ще проведат разследване. Два месеца по-късно те съобщиха, че наистина е имало експлозия и заявиха, че ще има допълнителни разследвания. Досега такива не са започнати. Германското правителство проведе разследване, но обяви, че голяма част от заключенията му ще бъдат засекретени. Миналата зима германските власти отпуснаха 286 милиарда долара под формата на субсидии за големи корпорации и собственици на жилища, които бяха изправени пред по-високи сметки за енергия, за да управляват бизнеса си и да отопляват домовете си. Последиците и до днес все още се усещат, а в Европа се очаква по-студена зима. Президентът Байдън изчака четири дни, преди да нарече взривяването на газопровода „умишлен акт на саботаж“. Той заяви: „сега руснаците разпространяват дезинформация за това“. Съливан, който водеше срещите, довели до предложението за тайно унищожаване на тръбопроводите, беше попитан на последвала пресконференция дали администрацията на Байдън „сега смята, че Русия вероятно е отговорна за акта на саботаж?“

Отговорът на Съливан, несъмнено отигран, беше: „Ами, първо Русия направи това, което често прави, когато е отговорна за нещо, а именно да отправя обвинения, че всъщност някой друг го е направил. Виждали сме това многократно във времето. Но президентът също така беше ясен днес, че има още работа по разследването, преди правителството на Съединените щати да е готово да извърши приписване на вина за този случай. Ще продължим да работим с нашите съюзници и партньори, за да съберем всички факти, и след това ще се определим накъде да продължим.“

Не можах да открия следващ случай, когато Съливан да е бил питан от някого в американската преса дали вече „се е определил“. Не можах да намеря и никакви доказателства, че Съливан или президента са били питани оттогава за определянето си накъде да продължат.

Също така няма доказателства, че президентът е поискал от американската разузнавателна общност да проведе мащабно, включващо всички източници, разследване на бомбения атентат на тръбопровода. Подобни искания са известни като „Задачи“ („Taskings“) и на тях се гледа сериозно от правителството.

Всичко това обяснява защо един рутинен въпрос, който зададох около месец след атентата на човек с дългогодишен стаж в американското разузнаване, ме доведе до истина, която изглежда никой в Америка и в Германия не иска да разбере. Моят въпрос беше прост: Кой го направи?

Администрацията на Байдън взриви тръбопроводите, но този акт имаше малко общо със спечелването или спирането на войната в Украйна. Той беше резултат от опасенията на Белия дом, че Германия ще се разколебае и ще включи потока на руския газ, както и че Германия, а след това и всички останали европейски страни – партньори в НАТО, по икономически причини ще попаднат под влиянието на Русия и нейните евтини природни ресурси. А това е най-големият страх на Америка – че ще загуби дългогодишното си господство в Западна Европа.

Автор: Сиймур Хърш

Източник: seymourhersh.substack.com