По отношение на ролята на глобален център на силата Западна Европа е приключила. Москва разбира тази реалност, но бившите ни партньори на запад продължават да държат главите си в пясъка и да я отричат.

Неотдавна германският министър на отбраната Борис Писториус заяви: „Ние не можем да се справим с това. Европейският съюз трябва да бъде готов за война до края на десетилетието.“ Берлин започна да говори за връщане на всеобщата военна служба и за подготовка за пълномащабна война с Москва. Подобни настроения има и в Полша. Но дали това е само заради събитията в Украйна?

Каква е причината за активизирането на разговорите за нова голяма война в Европа?

Водещият руски вестник „Российская газета“ разговаря с експерта по международни отношения Сергей Караганов, който е почетен председател на Съвета по външна и отбранителна политика на Русия, научен ръководител във Висшето училище по международна икономика и външни отношения (ВУИВ) в Москва и бивш съветник на Кремъл. 

– Евгений Шостаков: Г-н Караганов, предвид настоящата тежка външнополитическа ситуация, има ли нужда от концептуално различна теория за възпиране на враговете на Русия, за да се спре нарастващата конфронтация на ранен етап и да се възпрат нашите противници от разпалването на конфликти?

 – Елитите в Западна Европа – особено тези в Германия – се намират в състояние на исторически провал. Основната база на западното 500-годишно господство [в света] беше военното им превъзходство, благодарение на което те колонизираха света, а после ограбвайки го, изградиха икономическото, политическото и културното си господство. Но това превъзходство на Запада беше изтръгнато изпод краката му. С помощта на това предимство западните държави манипулираха световните ресурси в своя полза. Първо ограбваха колониите си, а по-късно им дадоха привидна политическа свобода, но продължиха да ги ограбват с по-усъвършенствани методи.

Днешните западни елити не успяват да се справят с редица нарастващи проблеми в обществата си. Сред тях са свиването на средната класа и увеличаващото се неравенство. Почти всички техни инициативи се провалят. Европейският съюз, както всички знаят, бавно, но сигурно се разширява. Ето защо неговата управляваща класа е враждебно настроена към Русия от около 15 години насам. Те се нуждаят от външен враг; Жозеп Борел [висшият представител на ЕС по въпросите на външните работи] нарече миналата година света около ЕС джунгла. А ако си спомняте още преди десетилетие германският канцлер Ангела Меркел в момент на умопомръчително откровение заяви, че санкциите, предприети от ЕС [срещу Русия], са необходими преди всичко за обединяване на Европейския съюз и за предотвратяване на разпадането му.

Германските и западноевропейските елити имат комплекс за малоценност в една чудовищна за тях ситуация, в която тяхната част от света е завладяна от всички. Не само от китайците и американците, но и от много други държави. Благодарение на освобождаването на света от „западното иго“ от страна на Русия, Западна Европа вече не властва над държавите от Глобалния юг, или както аз ги наричам, държавите от световното мнозинство.

Заплахата, която сега представлява Западна Европа, е, че Старият свят е загубил страха си от въоръжени конфликти. А това е много опасно. В същото време Западна Европа, нека ви припомня, е била източник на най-тежките бедствия в човешката история. Сега в Украйна се води борба не само за интересите на Русия, за интересите на нейната сигурност, но и за предотвратяване на нова глобална конфронтация. Заплахата нараства. Това се дължи и на отчаяните опити на Запада за контраатаки, за да запази господството си. Днешните западноевропейски елити се провалят и губят влиянието си в света в много по-голяма степен, отколкото американските им колеги.

Русия води своя собствена битка и я води успешно. Ние действаме достатъчно уверено и хладнокръвно, за да отрезвим тези западни елити да не отприщят нова световна война в отчаянието си от своя грандиозен провал. Не трябва да забравяме, че предшествениците на същите тези хора отприщиха две световни войни в рамките на едно поколение през миналия век. Сега качеството на тези елити е още по-ниско, отколкото тогава.

– Говорите ли за духовното и политическото поражение на Западна Европа като за свършен факт?

– Да, и то е плашещо. В края на краищата ние също сме част от европейската култура. Но се надявам, че чрез поредица от кризи здравите сили в Западна Европа ще надделеят след около 10 години, да речем. И тази част от света ще се събуди от провала си, включително и от моралния си такъв.

– Засега сме свидетели на формирането на нова желязна завеса по отношение на Русия. Западът се опитва да „заличи“ страната ни, включително в областта на културата и ценностите. В медиите се наблюдава умишлено обезличаване на руснаците. Трябва ли ние в отговор да „отменим“ Запада?

– Категорично не. Западът сега спуска Желязната завеса, преди всичко защото ние в Русия оставаме истинските европейци. Ние оставаме стабилни. А те искат да изключат тези здрави сили. Второ, Западът спуска завеса, която е дори по-плътна от онази по време на Студената война, за да мобилизира населението си за военни действия. Но ние не се нуждаем от военна конфронтация със Запада, така че ще разчитаме на политиката на сдържане, за да предотвратим най-лошото.

Разбира се, няма да отменяме нищо, включително и европейската си история. Да, ние завършихме европейския си път [по отношение на интеграцията]. Мисля, че той се проточи, може би с един век. Но без европейската привичка, без европейската култура, нямаше да станем такава велика сила. Нямаше да имаме Достоевски, Толстой, Пушкин или Александър Блок. Така че ние ще запазим европейската култура, която Западът сякаш се опитва да изостави. Но се надявам, че в това отношение той няма да се самоунищожи напълно. Защото Западна Европа в момента изоставя не само руската култура, но и собствената си култура. Тя отменя културата, която до голяма степен се основава на любовта и християнските ценности. Западна Европа отменя своята история, унищожавайки нейните паметници. Ние обаче няма да отхвърлим европейските си корени.

Винаги съм бил против това да се гледа на Запада с обикновена пискливост. Не бива да го правите. Направим ли го, ние ще станем като тях. А те сега се плъзгат към неизбежен марш към фашизма. Не ни трябват всички тези зарази, които са се развивали и продължават да се развиват и идват от Западна Европа. Включително възраждащата се фашистка такава.

– През 2023 г. наблюдавахме размразяване на стари конфликти и демонстративно създаване на условия за нови – предсказуемата експлозия на палестинско-израелската конфронтация, поредицата от войни в Африка и по-локални сблъсъци в Афганистан, Ирак и Сирия. Ще продължи ли тази тенденция?

– Тази тенденция няма да се превърне в лавина през новата 24 година. Но е съвсем очевидно, че тя ще се засили, защото тектоничните плочи под световната система са се разместили. Русия е много по-добре подготвена за този период, отколкото беше преди няколко години. Военната операция, която провеждаме в Украйна, има за цел, наред с другото, да подготви страната за живот в крайно опасния свят който се задава. Ние пречистваме нашия елит, като се отърваваме от корумпираните, прозападни елементи. Съживяваме икономиката си. Съживяваме нашата армия. Възраждаме руския дух. Сега сме много по-добре подготвени да защитаваме интересите си в света, отколкото преди няколко години. Живеем в една възраждаща се страна, която гледа смело към бъдещето. Военната операция ни помага да се изчистим от западниците и уестърнизацията, да намерим новото си място в историята. И накрая, да укрепнем във военно отношение.

– Съгласен ли сте, че през 2024 г. светът ще навлезе в период на продължителни конфликти? Има ли човечеството днес политическата воля да промени тази ситуация?

– Разбира се, че сме навлезли в епоха на продължителни конфликти. Но ние сме много по-добре подготвени за тях, отколкото когато и да било преди. Струва ми се, че като следваме курс на сдържане на Запада и изграждаме отношения с Китай, сега се превръщаме в световна ос, която може да предотврати глобална катастрофа. Но това изисква усилия за отрезвяване на нашите противници на Запад. Започнахме борба за спасяване на света. Може би мисията на Русия е да освободи нашата планета от „западното иго“, да я спаси от трудностите, които ще възникнат в резултат на промените, които вече предизвикват много търкания. Заплахата идва в немалка степен от отчаяната контраатака на Запада, вкопчен в 500-годишното си господство, позволило му да ограбва света.

Виждаме, че на Запад са се появили нови ценности, включително отричането на всичко човешко и божествено в човека. Западните елити започнаха да подхранват тези антиценности и да потискат нормалните човешки хуманни ценности. Така че ни предстои труден период, но се надявам, че ще се съхраним и ще помогнем на света да спаси традиционната човечност.

Един от многото проблеми, с които се сблъсква светът днес, е, че световната икономика е в системна криза поради безкрайния ръст на потреблението. Това унищожава самата природа. Човекът не е създаден, за да потребява; да вижда смисъла на съществуването си в пазаруването.

– В интервю за Интерфакс нашият заместник-министър на външните работи Сергей Рябков свърза евентуалния бъдещ отказ от антируския курс на Съединените щати и подчинените им с „промяна на поколенията“ на Запад. Но може ли смяната на елитите на Запад, ако се случи, да даде тласък за намаляване на напрежението? Външният министър на Германия Аналена Бербок, родена през 1980 г., например, е представител на новото поколение, но възгледите ѝ са по-радикални от тези на други „ястреби“ от миналото. Според Вас останали ли са разумни дипломати и политици на Запад?

– Мисля, че днес на Запад имаме работа с две поколения елити, които вече са доста деградирали. За съжаление е малко вероятно да успеем да постигнем споразумение с тях. Въпреки това все още вярвам, че обществата и народите, включително тези в Западна Европа, ще се върнат към нормалните ценности. Разбира се, това ще изисква смяна на поколенията на елитите. Съгласен съм със Сергей Рябков, че това ще отнеме много време, но се надявам, че западноевропейските страни, а може би и САЩ, няма да изпаднат в безнадеждно състояние и здравите национални сили ще се върнат на власт в цяла Европа.

Не вярвам обаче, че в близко бъдеще в Западна Европа могат да дойдат на власт истински, прагматични, повтарям, национални сили. Затова смятам, че можем да се надяваме на нормални отношения между Русия и Запада, най-малко след 10 или дори 20 години.

Трябва също така ние, руснаците, да осъзнаем, че вече не се нуждаем от Запада. От там сме взели всичко, което сме могли, от това прекрасно европейско пътешествие, което започна Петър Велики. Сега трябва да се върнем към себе си, към произхода на величието на Русия. Това, разбира се, е свързано с развитието на Сибир. Неговото ново развитие, което означава достигане на нови хоризонти. Не трябва да забравяме, че сме не толкова европейска, колкото евразийска държава. Никога няма да се уморя да ви напомням, че Александър Невски е прекарал година и половина в пътуване през Централна Азия и след това през Южен Сибир на път за Каракорум, столицата на Монголската империя. Всъщност той е първият руски сибиряк.

Връщайки се в Сибир, в Урал, където в момента ние изграждаме нови пътища, нови производства… с това ние се връщаме към себе си, към корените на нашето си 500-годишно величие. Едва след отварянето на Сибир Русия намери сили и възможности да се превърне във велика сила.

В обозримо бъдеще, за съжаление, не може да има сериозни междудържавни договори за ограничаване на въоръженията по принцип.

– Тоест, най-разумно е да забравим Европа за десетилетия?

– В никакъв случай не бива да забравяме старите свещени камъни на Европа, за които говори Достоевски. Те са част от нашето самосъзнание. Аз самият обичам Европа и по-специално Венеция. През този град е минавал Пътят на коприната, а по този път – великите азиатски цивилизации. По онова време, между другото, те надминават европейската цивилизация в своето развитие. Преди 150-200 години погледът към Европа се превръща в знак за модернизация и напредък. Но от дълго време насам, а още повече днес, Европа е признак на интелектуална и морална изостаналост. Не бива да отричаме европейските си корени; трябва да се отнасяме внимателно към тях. В края на краищата Европа ни е дала много. Но Русия трябва да върви напред. И днес „напред“ не означава на Запад, а на Изток и на Юг. Там е бъдещето на човечеството.

– Договорът за стратегическите нападателни оръжия изтича през 2026 г. Какво следва? Като се има предвид правният нихилизъм на Запада, можем ли да разчитаме на нови междудържавни военни споразумения? Или човечеството е обречено на неконтролируема надпревара във въоръжаването до установяването на нов световен ред и съответно на ново статукво?

– Безсмислено е да се водят преговори със сегашните западни елити. В своите трудове призовавам западната олигархия да замени тези хора, защото те са опасни за самите себе си, и се надявам, че рано или късно такъв процес ще започне. Защото сегашната група от западни лидери е толкова дълбоко деградирала, че е невъзможно да се преговаря с нея. Разбира се, трябва да се говори с тях. В края на краищата, освен ядрените оръжия има и други заплахи. Има революция на безпилотните самолети. Появиха се кибернетични оръжия. Съществува изкуствен интелект. Появиха се биологични оръжия, които също могат да заплашат човечеството с ужасни проблеми. Русия трябва да разработи нова стратегия за овладяване на всички тези заплахи. Ние работим по нея, включително в новия Институт за международна военна икономика и стратегия, и ще продължим да го правим заедно с интелектуалния елит на страните от световното мнозинство. Това са преди всичко нашите приятели от Китай и Индия. Ще го обсъдим и с нашите пакистански и арабски колеги. Засега Западът няма какво конструктивно да ни предложи. Но ние няма да затворим вратите си.

В обозримо бъдеще, за съжаление, не може да има сериозни междудържавни споразумения за ограничаване на въоръженията по принцип. Просто защото дори не знаем какво да ограничим и как да го ограничим. Но трябва да разработим нови подходи и да внушим по-реалистични възгледи на нашите партньори по света. Дори технически не е възможно да се разчита на споразумения за ограничаване на въоръженията през следващите години. Това би било просто загуба на време. Възможно е обаче да се проведат някои проформа преговори. Например, да се опитаме да забраним нови области на надпреварата във въоръжаването. Особено съм загрижен за биологичните оръжия и оръжията в космоса. В тези области може да се направи нещо. Но това, от което Русия се нуждае сега, е да разработи нова концепция за възпиране, която да има не само военни, но и психологически, политически и морални аспекти.

– Не са ли твърде преждевременни оценките, че Западът се е примирил с поражението на Киев? А идеята, че Глобалният юг уверено побеждава Западния свят?

– САЩ имат полза от конфронтацията в Украйна. [Същевременно] за западноевропейските елити това е единственият начин да избегнат моралния колапс. Ето защо те ще подкрепят конфликта в Украйна още дълго време. В такава ситуация трябва да действаме решително както на терен, така и в областта на стратегическото възпиране, за да постигнем целите си възможно най-скоро. В същото време е важно да се разбере, че по-голямата част от света няма да се бори срещу Запада. Много държави, въпреки ненавистта си, все още са заинтересовани да развиват търговски и други отношения с него. Следователно световното мнозинство е партньор, но не и съюзник на Русия. Трябва да бъдем твърди, но пресметливи. Почти съм сигурен, че сегашната ни стратегия е правилна -политика на сдържане и активна политика в периферията на Украйна. С това ще съумеем да сломим волята за опасната съпротива на Запада.

В днешния свят всеки е сам за себе си. Това е един прекрасен многополюсен, многоцветен свят. Това не означава, че след 20 години няма да има някакви нови блокове, включително условен проруски блок. Ние трябва да намерим себе си, да разберем кои сме. Велика евразийска сила, Северна Евразия. Освободител на народите, гарант на мира и военно-политическа ос на световното мнозинство. Това е нашата съдба. Освен това ние сме уникално подготвени за този свят поради културната откритост, която сме придобили от нашата история. Ние сме отворени и в религиозно отношение. Ние сме национално отворени. Това са все неща, които сега защитаваме. Все повече осъзнаваме, че най-важното нещо в нас е руският дух и руската култура. Всички ние сме руснаци – руски руснаци, руски татари, руски чеченци, руски якути… Мисля, че отново намираме себе си. И навлизаме в Новата година с чувство на духовен подем и оптимизъм. Русия се възражда. Това е абсолютно очевидно.

Интервюто взе Евгений Шостаков, вестник „Российская газета”.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: