Автор: Сергей Караганов, karaganov.ru

Започвам тази статия със строфи от любимия ми поет Александър Блок, който по ясновидска дарба е сравним с великия руски гений Фьодор Достоевски. От доста отдавна наблюдавам как светът неумолимо се движи по посока на доброволни военни конфликти, грозящи да прераснат в трета световна термоядрена война, която с голяма вероятност ще унищожи човешката цивилизация. Тази прогноза беше една от основните причини да публикувам серия от статии за нуждата от възстановяване на истинския баланс на ядрените сили в света, спасявал планетата ни повече от половин век.

И черната кръв на земята
Ни мами, издува ни вените,
Рушаща всичките граници,
Нечуваните промени,
Невижданите метежи…
А. Блок, „Възмездие“, 1911 г.

Множество структурни фактори сочат крайно високата вероятност от качество повишаване на нивото на военната конфликтност, което придвижва света към ръба на окончателната катастрофа, но и само по себе си може да нанесе неизчислими беди на човечеството и на нашата страна. Не ми се искаше да плаша бездруго изнервените и все още неготови да приемат новата реалност. Още повече, че видях каква истерия предизвика моята предишна серия от относително вегетариански статии. Но шило в торба не седи, и най-далновидните колеги започнаха все по-решително да пишат за вероятността от подхлъзване към голяма война, да предлагат рецепти за предотвратяването ѝ и за подготовката за нея, в случай, че такава се разрази. Преди всичко такава е статията на Василий Кашин и Андрей Сушенцов, подготвена въз основа на доклада на Валдайския клуб и публикувана в края на 2023 г. в списание „Русия в глобалната политика“. С типичния си по-мек маниер същата мисъл започна да провежда и друг наш водещ международник – Фьодор Лукянов.

От друга страна, от американската дълбока държава също звучат предупреждения за висока вероятност от трета световна война и размишления как САЩ да избегнат поражение, ако се наложи да воюват на два или три фронта (европейски, тихоокеански и близкоизточен).

Реших и аз да се присъединя към тази дискусия. Би ми се искало, разбира се, отговорът на въпроса от заглавието на тази статия да е отрицателен. Но за това е нужно да се разберат причините за нарастването на конфликтността и да се предложи далеч по-активна политика за спасяване на света. Уверен съм, че е необходимо сериозно да се коригира цялата политика – и вътрешната, и военната, и външната – и да се предложи, на нас и на целия свят, нова парадигма на развитие.

Ще се постарая в първата статия да изложа мнението си за тези предизвикателства. А във втората – активните и превантивните пътища за отговор. Не мисля, че пресмятайки предизвикателствата откривам нещо ново. Но в съвкупност те показват една повече от тревожна картина, изискваща решителни действия.

Основното предизвикателство е изчерпването на съвременния тип управление – капитализма – основан на първо място на получаването на печалби, заради които напълно се поощрява необузданото потребление на стоки и услуги, все по-ненужни за човешкия живот. Вълната от безсмислена информация от последните две-три десетилетия е също от тази категория. Джаджите изразходват чудовищно количество енергия и време, които хората биха могли да използват за продуктивна дейност. Човечеството влезе в конфликт с природата, започна да подкопава самата основа на своето съществуване. Дори и у нас все още ръстът на благосъстоянието предполага преди всичко ръст на потреблението.

Второто предизвикателство е най-очевидно. Глобалните проблеми – като замърсяване на околната среда, изменение на климата, намаляване на запасите от питейна вода, на пригодните обработваеми земи, и на много други природни ресурси – не се решават, или се предлагат т.нар. „зелени решения“, насочени най-вече към укрепване на господството на привилегированите и богатите, както вътре в своите общества, така и на международно ниво. Какво струват постоянните опити да се прехвърли тежестта на контрола върху замърсяването и емисиите на СО2 върху производителите, повечето от които са извън стария Запад, а не върху потребителите в него, където свръхпотреблението придобива гротескни черти? 20-30% от населението, концентрирано предимно в Северна Америка, Европа и Япония, потребява около 70-80% от ресурсите от биосферен произход, а разривът става все по-голям.

Между другото болестта на потребителството прониква и в останалия свят. Самите ние и до сега страдаме от показното потребление, така модерно в 90-те години и отминаващо (ако е отминаващо) така бавно. Оттук и нарастващата борба за ресурси, ръстът на вътрешното напрежение, включително и заради неравенството в потреблението, в много страни и региони.
Осъзнаването, че сегашният модел на развитие е тупик, но и нежеланието и неспособността за отказ от него, са сред главните причини за неудържимата враждебност към Русия, и в малко по-малка степен – към Китай (цената на разрива на отношенията с тях е много по-висока). За отвличане от неразрешимите предизвикателства е нужен враг. Санкциите още от средата на 2010-те години се обясняваха с нуждата от затягане на разпадащото се тяло на евросъюза, а сега те са една от основните „скоби“ на Запада.

Сега и в Европа все по-често говорят за нуждата, ако не и желанието, за подготовка за световна война. Като в разгара на историческата безпаметност и интелектуалното безумство ще бъде забравено, че ако тя започне, на натовска Европа ще ѝ останат няколко дни, или дори часове, живот. Разбира се, не дай Боже.

Паралелен процес е ръстът на социалното неравенство, станал взривен след като провалът на комунистически СССР погреба нуждата от социална държава. В развитите западни страни вече от 15-20 години се наблюдава съкращаване на средната класа – основата на политическите демократични системи. Те са все по-малко ефективни.

Демокрацията е един от инструментите, с чиято помощ олигархичните елити, власт и богатство имащите, управляват сложните общества. Оттук и нарастването, независимо от писъка за защита на демокрацията, на авторитарните и дори тоталитарни тенденции на Запад. Но не само там.

Третото предизвикателство е деградацията на човека и обществото, на първо място в относително развития и богат Запад. Той, (но не само той) става жертва на градската цивилизация с нейния относителен комфорт, но и откъснатост на човека от традиционната му среда на обитание, в която той се е формирал генетически и исторически. Нараства безкрайното потребление на данни, което уж трябваше да доведе до масова просветеност, но все повече води до масово оглупяване, до увеличаване на възможностите за манипулиране на масите не само от страна на олигархиите, но и от страна на самите маси – охлокрация на ново ниво. Към това олигарсите, нежелаещи да се разделят с привилегиите и богатствата си, съзнателно оглупяват хората, съдействат за дезинтеграцията на обществата, опитват се да ги лишат от съпротивителните им способности срещу все по-несправедливия и опасен за мнозинството ред на нещата. И античовешките или постчовешки идеологии, ценности и модели на поведение, които не само се поощряват, но и се налагат, с цел отричане на естествените основи на човешкия морал и на практика на всички основни ценности.

Информационната вълна се наслагва върху относително благополучните условия на живот – липсата на основни предизвикателства, които са движили развитието на човечеството, като глад, страх от насилствена смърт. Страховете се виртуализират. Форматирането на съзнанието в клип-формат заплашва с всеобща интелектуална деградация. Вече виждаме почти пълната загуба на стратегическо мислене на европейския елит, какъвто, в традиционния меритократичен смисъл на думата, просто не е останал. Пред очите ни се случва интелектуалният упадък на управляващите елити на САЩ – страна, притежаваща гигантски военен, включително ядрен, потенциал. Примерите се множат. Вече приведох един от последните, довели ме до пълно объркване. И президентът на САЩ Байдън, и неговият секретар Блинкен твърдяха, че ядрената война не е по-страшна от глобалното затопляне. Но тази болест застрашава цялото човечество и изисква решително противодействие. Нашето мислене става все по-неадекватно по отношение на всички по-сложни предизвикателства. За да отвлекат от нерешимите проблеми и себе си, и останалите, елитите раздухват модата на изкуствения интелект. При всичките му възможни полезни приложения, той няма да може да запълни интелектуалния вакуум, но несъмнено ще донесе допълнителни огромни опасности. За тях – по-късно.

Четвъртият най-важен източник на растящото вече петнайсет години всеобщо напрежение, е небивало бързото в историята преразпределение на силите от стария Запад в полза на надигащото се световно мнозинство. Под предишната световна система се задвижиха тектонични пластове, започна световно продължително геополитическо, геоикономическо, геоидеологическо земетресение. Причините са няколко.

Първо, от начало СССР през 50-те и 60-те години, а след това и възстановилата се след петнайсетгодишния провал Русия, отнеха от петстотингодишното господство на Западна Европа неговата основа – военното превъзходство. И ще повторя неведнъж казаното – върху този фундамент беше построено господството в световната политика, култура, икономика, което позволяваше налагането на свои интереси и ред и най-вече – изсмукването на БВП в своя полза. Загубата на половинхилядолетната хегемония е дълбоката причина за бясната омраза на Запада спрямо Русия, на опита му да я съкруши.

Второ, грешките на самия Запад, повярвал в своята окончателна победа, отпуснал се, забравил историята, изпаднал в еуфория и леност на мисълта. Започна серия от феерични геополитически грешки. Отначало високомерно отхвърленият (вероятно за наше щастие) стремеж на голяма част от руските елити от края на 80-те и 90-те за интеграция със Запада. Искаше им се да са равни, отказаха им. Резултатът е, че от потенциален партньор и дори съюзник, притежаващ огромни природни, военни, интелектуални, както и по-малки, но все пак значителни, производствени възможности, Русия се превърна в противник и стана военно-стратегическа ос на не-Запада, който най-често бива наричан Глобален юг, но по-точното му наименование е Световно мнозинство.

И трето, повярвал в безалтернативността на модела на либерално-демократичния капитализъм, Западът не само пропусна, но и подкрепи подема на Китай, разчитайки че великата страна-цивилизация ще поеме по пътя на демокрацията, а значи ще стане по-управляема и ще се строи във фарватера на Запада. Помня изумлението си, когато видях, че фантастично изгодното предложение на руските елити от 90-те години беше отхвърлено. Мислех, че Западът е решил да довърши Русия. Оказа се, че те просто са се ръководили от смесица от високомерие и алчност. След това политиката по отношение на Китай вече не предизвикваше такова изумление. Интелектуалното ниво на западните елити стана очевидно.

После САЩ влязоха в серия ненужни конфликти – Афганистан, Ирак, Сирия – които предсказуемо загубиха, с което провалиха идеята за своето военно господство и трилионите, инвестирани в сили с общо предназначение. Излизайки необмислено от договора за ограничаване на системите за противоракетна отбрана, може би с надеждата да възстанови превъзходството си в областта на стратегическите оръжия, Вашингтон съживи чувството за самосъхранение на Русия. Надеждите за споразумение с добро бяха разбити. Независимо от бедността, Москва започна програма за модернизация на стратегическите сили, която позволи в края на 2010-те години за първи път в историята не само да се сравняваме, но и да излезем първи, макар и временно.

Пети източник на ръста на напрежението в световната система е споменатата, почти мигновена според историческите стандарти, лавинообразна промяна в баланса на световните сили и бързото намаляване на способността на Запада да изпомпва световния БВП в своя полза, което предизвика и яростната му реакция. В икономическата сфера това води до разрушаването на самите тях, и преди всичко на Вашингтон с неговото някога привилегировано положение в икономическо-финансовата сфера. Това се случва чрез военизиране на икономическите връзки – използване на сила в опит да се забави отслабването на собствените позиции и да се нанесе ущърб на конкурентите. Вълни от санкции, ограничения за предаването на технологии и високотехнологични стоки, развиващи производствените вериги. Безсрамно печатане на долари, сега вече и на евро, ускоряване на инфлацията и ръста на дълговете. В опита си да запазят позиции САЩ подкопават глобалната система, която сами създадоха, но която започна да дава почти равни възможности на събуждащи се, по-организирани и трудолюбиви конкуренти в Световното мнозинство. Започна икономическа деглобализация, регионализация, скърцане със зъби на старите институции на глобалното управление на икономическите процеси. Взаимозависимостта, която преди беше смятана за инструмент за развитие и укрепване на сътрудничеството и мира, все повече се превръща във фактор на уязвимост и подкопава стабилизиращата си функция.

Шесто предизвикателство. Хвърляйки се в отчаяна контраатака, преди всичко срещу Русия, но и срещу Китай, Западът започна почти безпрецедентна и по своя размах военновременна пропагандна кампания, с цел сатанизиране на конкурентите, особено Русия, чрез систематично орязване на човешките, културните и икономическите връзки. Създава се желязна завеса, по-плътна от предишната. Нагнетява се образ на тотален враг. От наша и китайска страна идеологическата война не носи толкова тотален и злобен характер. Но ответната вълна нараства. В резултат се създава политико-психологическа ситуация, при която на Запад се обезчовечават руснаците и отчасти, но засега по-малко, китайците (скъсването на отношенията е по-скъпо), а ние гледаме на западняците с все по-скръбно презрение. Обезчовечаването проправя пътя към война. Изглежда, че на Запад то е част от нейната подготовка. Нашата ответна реакция създава предпоставки за безжалостна битка.

Седмо. Раздвижването на тектоничните плочи, подемът на нови страни и континенти, размразяването на стари конфликти, които бяха потиснати от системата на структурирана конфронтация  по време на Студената война, неизбежно (ако на тази тенденция не бъде противопоставена активна политика за мир от страна на новите лидери) ще води до редица конфликти. Възможна е и появата на „междуимперски“ противоречия, не само между старите и новите, но и между новите. Първите наченки на такива конфликти вече виждаме в Южнокитайско море, между Индия и КНР. Ако конфликтите се увеличат, а засега това е повече от вероятно, те ще доведат до верижна реакция, увеличаваща заплахата от световна война. Засега главната опасност е споменатата яростна контраатака на Запада. Но конфликтите могат неизбежно да възникнат почти повсеместно. Включително и в периферията на Русия.

В Близкия Изток предсказуемо се взриви израелско-палестинският конфликт, заплашващ да прерасне в общ близкоизточен. Серия от войни тече в Африка. Не спират малките конфликти на територията на Афганистан Ирак и Сирия. На Запад просто предпочитат да не ги забелязват, като все още налагат своето господство в информационно-пропагандната среда. Латинска Америка и Азия са исторически не толкова войнствени региони каквато е Европа – създателка на повечето войни и на двете световни за едно поколение. Но все пак и там са се водили войни, много от границите имат изкуствен характер, наложени от бившите колониални държави. Най-нагледният пример е Индия-Пакистан. Но примерите са десетки.

Отчитайки траекторията на развитие на Европа, засега неумолимо водеща надолу от гледна точка на забавянето на икономиката, ръста на неравенство, задълбочаването на миграционните проблеми, растящата дисфункция на все още относително демократичните политически системи, моралната деградация, можем с доста висока степен на вероятност да очакваме вече в средносрочна перспектива разслояване, а след това и разпадане на евросъюза, ръст на национализма, фашизация на политическите системи. Засега нарастват елементите на либералния неофашизъм, но вече се появява и десен национал-фашизъм. Субконтинентът ще изпадне обратно в обичайното си състояние на нестабилност и дори източник на конфликти. Неизбежното оттегляне на САЩ, които губят интерес към стабилността на субконтинента, ще засили тази тенденция. Остана да чакаме още десет години. Иска ми се да се лъжа. Но не изглежда така.

Осмо предизвикателство. Ситуацията се влошава от фактическия разпад на международното управление не само в икономиката, но и в политиката и в сферата на сигурността. Възобновяването на острото съперничество между великите държави и разпадащата се структура на ООН я правят все по-малко функционална. Системата на безопасност на Европа е развалена от разширяването на НАТО. Опитите на САЩ и съюзници да създадат антикитайски блокове в Индо-Тихоокеанския регион и борбата за контрол над морските пътища увеличават конфликтния потенциал и там.

Североатлантическият алианс, в миналото система за безопасност, играла в значителна степен стабилизираща и балансираща роля, се превърна в блок, който извърши серия от агресии и който води война в Украйна. Новите организации, институти и маршрути, призвани да обезпечават включително и международната безопасност – ШОС, БРИКС, „Път и Пояс“, Северен морски път – засега само отчасти компенсират разрастващия се дефицит на механизми за поддържане на сигурността. Този дефицит се засилва от разпада, преди всичко по инициатива на Вашингтон, на предишната система на контрол над въоръжението, която играеше ограничено полезна роля от гледна точка на предотвратяване на надпреварата във въоръжаването, но все пак осигуряваше по-голяма прозрачност и предсказуемост, а значи и по някакъв начин намаляваше подозрителността и недоверието.

Девето предизвикателство. Отстъплението на Запада, особено на Съединените щати, от позицията на доминиране на световната култура, икономика, политика, е отрадно в посока на откриване на нови възможности за други страни и цивилизации, но носи и не особено приятни рискове. Отстъпвайки, САЩ губят интерес към поддържане на стабилността в много региони и, напротив, започват да провокират нестабилност и конфликти. Най-очевидният пример е Близкият Изток, след като американците си осигуриха относителна енергийна независимост. Не е възможно да си представим, че днешният палестинско-израелски конфликт около Газа е резултат само на крещяща некомпетентност на спецслужбите на САЩ и Израел. Но дори и да е така, това също е признак за загубата на интерес към мирно и стабилно развитие. Но основното е, че отивайки бавно в неоизолационизъм, американците още дълги години ще останат в менталната парадигма на имперското доминиране и ще разпалват, ако им позволят, конфликти в Евразия. Американската политическа класа за най-малко още едно поколение ще остане в интелектуалната рамка на макиндъровите теории, подхранвани от кратковременно геополитическо доминиране. А в по-конкретен и заден план САЩ ще продължат да пречат на подема на новите държави. Преди всичко на Китай, но и на Русия, Индия, Иран, скоро Турция, страните от Залива. Оттук и успешното засега провокиране и разпалване на военния конфликт в Украйна, опитите за въвличане на Китай във война за Тайван (засега безуспешни) и за задълбочаване на китайско-индийските разногласия, постоянното търсене на конфликтност на практически празно място в Южнокитайско море, провокациите в Източнокитайско море, системното торпилиране на вътрешно корейското сближаване, побутване на конфликтите в Закавказието, между арабските страни в Залива и Иран (засега неуспешни). Може да се очакват усилия за разпалване на конфликти в общата периферия на Русия и Китай. Най-очевидната уязвима точка е Казахстан. Вече имаше един опит. Той беше успешно овладян, благодарение на въвеждането по призива на ръководството на Казахстан на миротворческия контингент на Организацията на договора за колективна сигурност – Русия. Но подобни неща ще има и занапред, докато в САЩ не се смени поколението на политическия елит и, ако и когато, на власт не дойдат по-малко глобалистки, по-национално ориентирани хора. А това е в най-добри случай след петнайсет-двайсет години. Макар че, разбира се, трябва да се опитваме да стимулираме процеса в името на международния мир и дори на интересите на американския народ. Но осъзнаването на интересите няма да дойде скоро. И само ако и когато бъде установена деградацията на американските елити, а САЩ претърпят още едно поражение – този път в Европа заради Украйна.

В отчаяната битка за запазване на световния ред през последните петдесет и най-вече трийсет-четиресет години САЩ и техните сателити, включително и новите, които смятаха че се примъкват към победителя, провокират и разпалват войната в Украйна. Отначало се надяваха да съкрушат Русия. Сега, когато не успяха в това, ще затягат конфликта, надявайки се да изтощят максимално, да разрушат нашата страна – военнополитическата ос на Световното мнозинство – като минимум да вържат ръцете ѝ, да не ѝ позволяват да се развива, да намалят привлекателността на предлаганите от нея (засега все още неясно формулирани, но очевидни) алтернативи на западната политическа и идейна парадигма.

След една-две години СВО трябва да осъществи решителна победа. Включително и за да може сегашните американски и свързаните с тях компрадорски елити в Европа да се примирят със загубата на господството си и да се съгласят на далеч по-скромно положение в бъдещата световна система. Дългосрочна, но вече насъщна задача е съдействието на мирното отстъпление на Запада от неговите предишни хегемонистични позиции.

Десето предизвикателство. Дългите десетилетия относителен мир на планетата се дължаха на страха от ядреното оръжие. В последните години, по силата на „привикването“ към мира, упоменатата интелектуална деградация, фрагментирането на съзнанието на обществото и елита, започна да нараства „стратегическият паразитизъм“. Хората спряха да се страхуват от войни, дори и ядрени. Вече съм писал за това в предишни статии. Но не съм единственият, който бие тревога по този повод. Тази тема редовно се повдига от видния руския външнополитически мислител Дмитрий Тренин.

И накрая, единайсетото и най-очевидно предизвикателство. По-точно група предизвикателства. Разразява се ново качествено, но и количествено съревнование по въоръжаване. Стратегическата стабилност, която е показател за вероятността от избухване на ядрена война, се подкопава от всички страни. Появяват се, или вече са се появили, нови видове оръжия за масово поразяване, които се намират извън системата за ограничение и забрана. Това са множество видове биологични оръжия, насочени както срещу хора от отделни етнически групи, така и срещу животни и растения. САЩ създадоха мрежа от лаборатории по цял свят. И вероятно не само те. Някои видове биологично оръжие са относително достъпни.

В допълнение към разпространението и рязкото увеличаване на броя и обхвата на ракетите и другите оръжия от различен клас, започна революцията на дроновете. Те струват относително или просто по-евтино, но могат да носят оръжие за масово поразяване. Но най-важното е, че при масово разпространение, а то вече започна, могат да направят нормалния живот непоносимо опасен. Размиват се границите между войната и мира, това оръжие е идеалният инструмент за терористични атаки и дори за обикновен бандитизъм. На практика всеки човек, намиращ се на относително незащитено пространство, става потенциална жертва на злоумишленици. Ракети, дронове и други видове оръжие могат да нанесат гигантска вреда на гражданската инфраструктура с всички произтичащи последствия за хората и страните. Вече виждаме това около конфликта в Украйна.

Високоточните далекобойни системи неядрено оръжие подкопават стратегическата стабилност „отдолу“. Тръгна процес (отново от САЩ) по миниатюризация на ядрените боеприпаси, разрушаващи стратегическата стабилност „отгоре“. Има все повече признаци за пренасяне на съревнованието в космоса.

Хиперзвукът, в който ние и китайските ни приятели засега, слава на Бога и на нашите констуктори, водим, рано или късно ще се разпространи. Полетното време до целта ще се съкрати до минимум. Рязко ще се повишат опасенията от „обезглавяващ“ удар по центровете за вземане на решения. Стратегическата стабилност ще понесе още един мощен удар. Ветераните помнят в каква паника изпадахме ние и натовците от ракетите СС-20 „Пършинг“. Сега ситуацията е много по-лоша. Ще има все повече далекобойни, високоточни и неотразими ракети, които при криза ще заплашват най-важните морски комуникации – Суецкия и Панамския канали, проливите Баб ел-Мандеб, Ормуз, Сингапур, Малак.

Започналата вече неконтролируема надпревара във въоръжението и почти във всяко отношение може да доведе до необходимостта системите ПРО и ПВО да се намират навсякъде. Разбира се, далекобойните и високоточните ракети , както и някои други оръжия, могат и да укрепват сигурността, например, окончателно да обезценят самолетоносния флот на САЩ, да намалят възможностите за провеждане на агресивна политика и американската поддръжка за съюзници. Но тогава и те ще се втурнат към ядреното оръжие, което в случая с Република Корея и Япония бездруго е възможно да стане.

Накрая най-модерното, но и реално опасно. Изкуственият интелект във военната сфера не само многократно повишава опасността на оръжията, но и създава нови рискове от ескалация на всякакви локални конфликти. Просто извежда оръжията от контрола на човека, обществото, държавата. Вече виждаме на бойното поле автономните видове оръжие. Тази тема изисква отделен дълбок анализ. Засега във военно-стратегическата сфера изкуственият интелект носи повече опасности. Но може би ще даде и нови възможности за тяхното предотвратяване. Да се осланяме на него, както и на традиционните пътища и методи за отговор на нарастващите предизвикателства, е глупаво и дори безразсъдно.

Можем да продължим с изброяването на факторите, превръщащи военно-стратегическата обстановка в света в предвоенна или дори военна. Светът се намира на границата, или дори отвъд нея, на серия от катастрофи, ако не и на всеобща катастрофа. Ситуацията е крайно, дори безпрецедентно тревожна, повече, отколкото по времето на Блок, който предчувстваше страшния за нашата страна и света 20 век. Но призовавам читателя да не изпада в паника и униние. Има рецепти, някои пътища и изходи вече се набелязват. За това – в следващата статия.

Всичко е в наши ръце, но трябва да разберем дълбочината, остротата и безпрецедентността на предизвикателствата и да им отговорим съответно. Не само да реагираме, но и да действаме изпреварващо. Ще се повторя. Нужна е нова външна политика, нови приоритети за вътрешно развитие на страните, нови приоритети за обществата, за всеки отговорен гражданин на Родината ни и на света. За начините – в следващата статия.

Очаквайте втора част!

Автор: Сергей Караганов

Източник: karaganov.ru

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: