Спецоперацията трябваше да започне по-рано. Много по-рано. Днес това се признава от почти всички. Дори самият президент Путин спомена за това, като заяви, че ако Русия беше започнала тази операция по-рано, щеше да има по-малко жертви.

Аргументите, че Русия не е била готова, не са нищо повече от опити да се оправдаят политическите грешки и недалновидността на руското ръководство, съчетани с дългосрочно нежелание за промяна на предишния политически и икономически курс, нежелание да се откажат от опитите с всички правди или чрез неправди да се интегрира в западния свят.

Изминалата година показа, че Русия през 2022 г. не беше много готова за началото на войната. Мобилизацията беше обявена едва за 8-ия месец и не протече много гладко, с множество недостатъци, които бяха отстранени в движение, което отново беше признато от самия президент.

Цялата операция се оказа зле подготвена, много неща не бяха обмислени, имаше очевидни неуспехи с доставките, производството на местни БПЛА, имаше недостиг на оборудване и много други.

Оказа се, че с армия от 1 милион души Русия е в състояние да изпрати само 200 хиляди, около 20% от общия брой на войските, за провеждане на специалната операция. И дори тези 20% не бяха напълно готови да водят интензивни бойни действия срещу типа враг, с който трябваше да се изправят в Украйна.

В същото време самата Украйна се готви за тази война 8 години, от целия западен свят. Те изпомпваха оръжия, обучаваха, обучаваха, доставяха, оборудваха, финансираха, изградиха най-мощните укрепени райони в Донбас.

За разлика от Украйна, Русия практически не се подготви за тази война.

Следователно, ако Русия беше започнала спецоперация 4-6 години по-рано, наистина щеше да има много по-малко жертви. И войната в Украйна можеше да свърши, ако не за 6 дни, както някои обещават, то във всеки случай нямаше да се проточи година и повече, както се случва сега.

Ако Русия беше започнала тази операция по-рано, нямаше да има такива загуби нито от руска, нито от украинска страна, където загиват не само убедени нацисти и фашисти, но и хора, които не по своя воля попадат във воденичните камъни на войната.

Ако Русия беше започнала тази операция по-рано, украинският народ нямаше да бъде преформатиран и зомбиран до степента, която виждаме днес.

През 2014 г. половината Украйна беше против Майдана. На левия бряг на Днепър имаше абсолютно мнозинство против Майдана. В Харков, Запорожие, Николаев, Одеса се проведоха митинги срещу Майдана, хората излязоха с руски знамена, със знамената на Новорусия.

Ето защо на 2 май нацистите изгориха активисти от Куликово поле в Одеса, за да сплашат останалите. Защото хората от историческата Новорусия в по-голямата си част не подкрепиха Майдана, не подкрепиха прозападния националистически режим.

През есента на 2014 г., когато бяха подписани първите Мински споразумения, въоръжените сили на Украйна бяха на ръба на поражението, просто не остана нищо от боеспособните части. През септември Мариупол беше напълно изоставен от украинските войски, беше възможно да се влезе в него с една командирска рота, само за да се поставят блокади на входа на града.

През февруари 2015 г., когато бяха подписани вторите Мински споразумения, въоръжените сили на Украйна отново се оказаха на ръба на пълното поражение.

Ако Русия беше започнала специална операция през есента на 2014 г. или през пролетта на 2015 г., дори и с половината сили, всичко щеше да приключи за месец-два. И щеше да завърши със създаването на Новорусия, както мнозина се надяваха, както в Русия, така и в Украйна.

Дори в самия Киев имаше много привърженици на Русия, следователно най-вероятно руските войски щяха да бъдат посрещнати там със знамена и трикольори на Победата.

И 10-15 хиляди души, загинали през последните 8 години при обстрел в Донбас, щяха да бъдат живи.

А колко са загинали по време на украинските репресии, в тайните затвори в Мариупол и други градове, колко са убити без съд и следствие в цяла Украйна – все още не е известно. И те щяха да са живи.

Щяха да останат живи 10-15 хиляди бойци, загинали още по време на спецоперацията, която далеч не е приключила и не се знае до какви жертви ще доведе в бъдеще.

От 100-150 хиляди украински войници, загинали в тази война, мнозина също биха били живи. И не всички са били нацисти и фашисти. Много от тях все още ходеха на училище през 2014 г. и никога нямаше да станат нацисти, ако Русия беше започнала специалната операция по-рано.

И ако Русия от самото начало, поне от 2000 г., беше провеждала компетентна проруска политика в Украйна и беше подкрепяла югоизтока, населението на Донбас и Новорусия щеше да създаде проруски организации, точно както САЩ създават прозападни такива в Киев и Западна Украйна, то отношенията с Украйна щяха да бъдат същите като днес с Беларус и нямаше да има Майдан, нито война.

И ако през 1991 г. руското ръководство не беше решило да се раздели с Украйна и Беларус, след като създаде нова Съюзна държава от поне три републики на мястото на СССР, много икономически и политически проблеми, които последваха унищожаването и разединението на страната, която в миналото беше Русия, нямаше да последват.

А самият разпад на СССР можеше да бъде избегнат, ако съветското ръководство през 80-те години се беше захванало с Перестройката не по западния модел, което доведе до катастрофа, разрушаване на Съюза и загуба на суверенитет, а според модела, който Китай последва и постигна много значителен успех, превръщайки се в най-голямата икономика в света и световна фабрика, и най-важното – запази страната и продължи да се развива непрекъснато през последните десетилетия.

И ако още през 70-те години не беше взет курс към сближаване със Запада, курс към сближаване, разведряване, примирие със САЩ, които всъщност се оказаха профашистка държава по природа, ако вместо това СССР се сближаваше с Китай и Индия, ако съветското ръководство имаше мъдростта да избере правилната посока на развитие, след като видя фашизма, който дебне и чака в недрата на западната либерална демокрация, а не беше твърде трудно да се види това, имаше достатъчно знаци, просто трябваше да се вгледате внимателно – тогава много днес можеше да бъде напълно различно.

Светът може да бъде много различен.

И много жертви, много войни, много трагедии можеха да бъдат избегнати.

И ако Сталин не беше въздигнал със собствените си ръце Хрушчов, ако беше предал властта на Молотов, ако не беше допуснал развитието на партокрацията, ние също със сигурност днес щяхме да живеем в друг свят и друга страна.

За съжаление историята не познава условното наклонение.

Затова може дълго да се оплакваме за пропуснатите възможности и грешки от миналото, за жертвите, които можеше да бъдат избегнати, да говорим в какъв прекрасен свят щяхме да живеем, ако през 1953, 70-те, 80-те, 1991-м и 2014 бяха взети други решения, по-правилни, по-далновидни, по-мъдри, по-смели.

Но няма машина на времето, невъзможно е да се върнете назад и да преиграете.

Нашият свят няма резервни копия, които могат да бъдат получени от архива, възстановени и коригирани. И ако нещо подобно съществува някъде, тогава ние все още не го знаем и тези резервни копия не са достъпни за нас.

Затова трябва да продължим да живеем.

Но като знаем какви грешки бяха допуснати в миналото, какво ни струваха 50 години сближаване и опити за сближаване със Запада, със западните „демократични страни“, които се оказаха профашистки режими, знаейки какви чудовища се крият в САЩ и Европа под прикритието на демокрация и либерализъм какво струват техните думи и обещания, какво се оказват, какви планове имат тези „партньори“ за бъдещето на Русия, след като сме научили урока от Майдана, а след това и урока от споразуменията от Минск – можем и трябва да започнем да действаме по различен начин, отколкото сме действали през предходните 8 години, през предходните 30 години и през предходните 50 години.

Не можем да се върнем назад и да променим грешките от миналото.

Но можем да избегнем повтарянето на стари грешки в настоящето и бъдещето.

Не можем да се върнем в 2014 г. и да започнем специална операция, преди да сме я започнали.

Но не можем да я протакаме в бъдещето и сега можем да започнем това, което трябваше да започнем отдавна – да унищожим мостовете, транспортните коридори, контролните центрове, комуникационните центрове, за да попречим на Киев да получи цялото западно оборудване и оръжия, което му е обещано, за да попречим на германските танкове с кръстове да стъпчат отново на руска земя, за да попречим на изграждането на нови отбранителни линии и нови укрепени райони, които ще трябва да бъдат щурмувани след шест месеца или година, губейки време и наши войници срещу тях.

Не можем да се върнем към 2005 г., за да започнем да изграждаме отношенията с Украйна по различен начин и да подкрепяме населението на Новорусия, но можем и трябва да признаем, че Украйна окончателно и безвъзвратно е превърната в анти-Русия, в профашистка терористична държава. Ние можем и трябва да я признаем като такава и да действаме по съответния начин.

И тъй като вече е късно да се подобрят отношенията с Украйна, е необходимо да се създаде Новорусия. Ако не сте я създали преди, трябва да я създадете сега.

Не можем да се върнем към 1991 г., за да предотвратим катастрофата и разделянето на Русия, Украйна и Беларус, но можем да започнем сега да обединяваме Русия, Беларус и Новорусия, както и Приднестровието, Абхазия, Южна Осетия, а може би и още някои проруски територии.

Не можем да върнем времето назад, за да започнем по-рано това, което започна твърде късно.

Но можем да започнем в най-близко бъдеще това, което трябва да започнем сега, без да го отлагаме и без да го протакаме, така че след година, две или десет да не се налага отново да се оплакваме, че е трябвало по-рано да вземем това или онова решение.

„Можем“ обаче не означава, че ще го направим.

Има една поговорка – не можеш да научиш стара маймуна на нови номера.

Ето защо има подозрение, че след година отново ще може да се констатира със съжаление, че някои решения са взети твърде късно, със закъснение от няколко месеца или дори няколко години.

И може би все пак ще чуем от самия президент, че по-рано е било необходимо да се промени статута на специалната операция, по-рано е било необходимо да се обяви втора вълна на мобилизация, по-рано е било необходимо да се разрушат мостовете през Днепър, по-рано е било необходимо да се признае Украйна за терористична държава, да се скъсат дипломатическите отношения с нацистките режими в Киев и западните спонсори на тероризма и пр.

Засега всичко върви натам, че ще трябва неведнъж да заявяваме, че сме започнали твърде късно това, което е трябвало да започнем много по-рано…

Александър Русин

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: