Не съм сигурен доколко нашенската публика си дава сметка за чудовищната морална и интелектуална криза на Западната система, която след финала на СССР и Източния блок изглеждаше като „земен рай“. Естествено, в очите на по-елементарната част от човечеството. Така или иначе, измина четвърт век и моделът, превъзнасян като върховна ценност на „цивилизацията“ се превърна в трагична карикатура.

Никога за век и половина развитие на пазарното общество, капитализмът не е бил толкова беден откъм лидери, личности и интелектуалци. И неслучайно най-ярките имена на съвременната свободна мисъл – Ноам Чомски, Майкъл Мур, Оливър Стоун, Мишел Уелбек, са същевременно и най-яростните критици на вмирисаната Западна Система.

На техния фон теоретикът на „безалтернативният“ неолиберален рай Франсис Фукуяма, провъзгласил „Краят на историята“, като начало на западната капиталистическа неолиберална идилия след падането на Берлинската стена, звучи като дребен даскал по политикономия. Редом до руско-еврейската комисарка на тоталния егоцентризъм Айн Ранд…

По ирония на съдбата точно капиталистическата философия, фетишизираща ролята на инициативата и конкуренцията, дава най-вярната диагноза за клиничния разпад на западния капиталистически модел. Загниването, стагнацията и деградацията започнаха откакто такива, като японския американец Фукуяма решиха и оповестиха, че човечеството е постигнало мечтите си чрез неолибералната догма и оттук нататък вече няма потребност от състезание на идеи и политически проекти.

Колко удобно, нали – светът веднъж завинаги е паднал в ръцете на световния финансов капитал и неговите креатури от послушни правителства и НПО-паяжини. И оттук нататък всеки опонент е заклеймяван като враг на цивилизацията.

Да, ама именно отказът от мисъл, съмнение и състезание изигра лоша шега на Божествения Западен монопол!

Западната геополитическа конструкция се разпада пред очите ни, завличайки планетата в кървав хаос, непознат от времето на двете световни войни. В процеса на тази кошмарна агония човечеството е обречено на постоянна несигурност, социални катаклизми, етно-религиозни касапници и латентен тероризъм.

Въпреки бодряшките клишета, тиражирани от папагалите на Сорос, наемниците от „Протестна мрежа“ и марионетките от породата на Плевнелиев и подобните евро-атлантически комсомолци. Впрочем тези колониални протежета на 90 % произхождат от соц. номенклатурата и по тази причина генетично са възпитани да се кланят на Големия брат.

Голямата неолиберална догма на Запада, изтрила паметта и разума на значителна част от съвременниците, ражда недоразумения и това личи от най-беглия поглед на „лидерите“ от двете страни на Атлантика:

Очевидно селекционерите от тайната глобална власт на банките, фондациите, закритите клубове и стратегическите лобита не са чели или са забравили крилатата мисъл на Сталин: „Кадрите решават всичко“. И въпреки разчистения геополитически терен след краха на СССР и Източния блок, наследниците на Рейгън и Тачър се оказаха тъпи, алчни, самонадеяни, дори дебилни, ако се има предвид и „бисквитения“ Буш.

Нека преговорим все пак западната политическа селекция, докарала света до Апокалипсис:

На върха на пирамидата от лъжи, демагогия и манипулации за промиване на мозъци се мъдрят стопаните на Белия дом. Вземете само последните трима- Клинтън, Буш-младши и Обама. Корумпиран, сексуално маниакален тип, платен от арабските фашизоидни монархии, пълен кретен и симпатичен безличник.

Равносметката от управлението на САЩ през този близо четвърт век е милион убити и осакатени в Афганистан, Ирак, Сирия, Либия, Йемен и къде ли още не. Бомбите над Сърбия в подкрепа на мафията УЧК плюс създаването на ислямска дъга от Тирана през Сараево, Косово, Черна гора, Македония и България към Кавказ…

Кои бяха основните съюзници и подизпълнители в тази конспирация срещу стабилността и мира?! На първо място сателитните британски премиери Блеър и Камерън, които още търсят „оръжията за масово поразяване“ на Саддам Хюсеин, заради чиято липса западните тайни служби „самоубиха“ честният международен експерт д-р Дейвид Кели.

След това в списъка на позора се нареждат френските президенти Саркози и Оланд. И двамата – физически и политически джуджета. Първият се прочу с финансовите далавери около предизборната си кампания, както и с агресията срещу Либия. Вторият дава мило и драго в защита на главорезите от ИДИЛ, като рони сълзи за руските бомби върху главите на античовеците от Халифата.

И още- гномът, женен за Карла Бруни е автор на идеята за създаване на буферни лагери за бежанци по външните граници на Европейския съюз. Тоест – този престъпник е написал присъдата срещу българската държавност и народност!

По-нататък идва европейската мама Меркел, която отвори границите на Стария континент за етно-религиозната агресия от юг и югоизток. За престъплението на дъщерята на единствения протестантски пастор, преминал от Западна Германия в ГДР няма давност. Жалко, дори образованието, получено в Ленинград и Донецк не се оказа достатъчно, за да просвети тази неадекватна лелка, в чиито ръце се оказа съдбата на Европа. Ето ги горчивите плодове на сбърканата селекция.

Списъкът може да бъде допълнен с още десетки и стотици имена от породата на истеричните женоря, от седянката на Нюланд, Могерини, от снахата на Политбюро Кунева, Кри(Сталинка) от дъното на класирането за ООН или Бъчварова, сравнила българските бежанци от Македония и Тракия с нерезите от Лъвов мост и Харманли. Тези лелки са пределно ясни. Много по-важно е публиката да проумее какви некадърници и продажници бяха изтикани до върховете на ИС.

Достатъчно е само да разгледаме светлите образи на левия Барозу и десния Юнкер. Първият се оказа агент на глобалните мошеници от „Уолстрийт“, ограбили финансите на планетата, а вторият е един алкохолизиран офшорен аферист. Даже не е необходимо да прибавяме социалдемократическото мекотело Шулц. Именно тези недоразумения решават съдбата на 500 млн. европейци и бъдещето на „пущунския лагер“ България.

Тази и следващата година ще са кулминацията на западния фарс– по-точно на агонията в изпълнение на Хилари Клинтън и Доналд Тръмп. Какво по-силно доказателство на тезата за разпада на Запада от номинацията на тези две персони, абсолютно противопоказни на здравия разум. Военнопрестъпничка, виновна за гражданската война в Либия, за милионите мигранти към Европа, насочени от заговора „Арабска пролет“, срещу циркаджия, кредитен милиардер и социопат?!

Ето това успя да произведе евро-атлантическата догма за малоумни. Ако глобализираното тв. население не беше така фатално отровено от всекидневното облъчване от официални и „неправителствени“ шамани, тези двамата трябваше да говорят пред прокурор, а не пред камерите. Стадото обаче, особено българското от жълтите павета, е готово да се хвърли в краката на всеки пастир, ктига той да дирижира блеенето по евроатлантически ноти.

Истината боли, и още как…
Западът не може да излъчи сериозни лидери и по тази причина стигна до порнографията между изоставената съпруга Хилари и човекът без данъчна декларация. Тези и други подобни джуджета от двете страни на Атлантика скимтят, подскачат и се мотаят в краката на Путин и Ердоган. А двамата евразийски властелини им гледат сеира и си правят каквото си искат. И как иначе – деспоти срещу клоуни!

Всеки може да критикува авторитарната природа на руския и турсия президент. Но едва ли ще се намери адекватен анализатор, който да отрече, че двамата са от друга планета в сравнение с антигероите от САЩ и жалките чиновници от Европа. И Путин, и Ердоган притежават мистичната воля на родените лидери и следват своята кауза. Без значение дали я споделяме или не, няма как да не признаем, че това са държавни мъже, авторитарни личности, даже деспоти… Но хора с физиономия и визия. Поставете ги на везните редом с Обама, Хилари, Тръмп, Барозу, Юнкер, Шулц, Камерън, Оланд, Меркел… и ще се пръснете от смях! Skandalno.net