Ерата на глобализацията на света е към своя край. Можем да предположим даже, че процесът на нейното демонтиране вече приключи. Самите Съединени щати, които цял век бяха флагман на световната глобализация, започнаха да я демонтират, разрушавайки крехкия световен мир с всички сили, вбивайки клин между Русия и Европа, и между Китай и Тайван.

Съединените щати сложиха голям и тежък кръст върху глобалния добре организиран свят, какъвто го познаваме през последните 20-30 години.

Причината е че Вашингтон вече не се нуждае от голям, добре подреден свят.

Съединените щати нямат какво повече да предложат на такъв свят освен огромните си дългове и инфлация. И нова световна война, чиято цел е просто да погребе глобалисткия им проект.

Вашингтон вече не може да управлява света както досега, действайки като флагман на глобализацията и разкрасяването. Не може да продължи да води света към напредък, събирайки такси от всички за услугите си на глобален гид, еталон на свобода и демокрация, главен организатор на всички световни процеси, глобален режисьор и сценарист.

Глобализацията и икономическия напредък на света, от които Съединените щати могат да се възползват, достигнаха една пределна точка, отвъд която ако светът продължи по този път ползите ще са за други – за Китай, за Русия, за Индия, за страните от БРИКС. Но не и за САЩ. За Съединените щати пътят на просперитет чрез глобализация приключи. Няма как вече Вашингтон да дирижира процесите, от които можеше да печели само в ролята си на хегемон. Ако това нещо продължи, САЩ щще индексират само загуби.

Затова Вашингтон смени стратегията си – от поборник за глобализация и благоустройство, той задейства процеси на разрушение и фрагментиране, разделяне на света, тръгна по пътя на войната и контролирания хаос – първоначално насочени срещу Русия и Европа, а след това и срещу Китай.

Досега Съединените щати предлагаха на света своя долар като световна валута и своите технологии (финансови, информационни, медийни) като инструменти и платформи за развитие и усъвършенстване. Компютри, комуникации, интернет, телевизия, навигация, финансови услуги, кредитиране, застраховане и много други. Тези благини за човечеството бяха и инструменти, чрез които Вашингтон контролираше света.

Но в хода на глобализацията голяма част от производството на компютрите, телефоните и оборудването започнаха да се правят в Китай и Тайван и преминаха под техен контрол.

А финансовите услуги и доларът като световна валута, след кризата от 2008 г. започнаха бързо да губят предишната си привлекателност.

След няколко вълни на необезпечени с нищо емисии, количеството на новонапечатани долари в света стана твърде голямо и по-нататъшното печатане започна силно да подкопава позициите на долара. Но американската икономика вече не е в състояние да функционира без печатане и други големи нерегламентирани вливания. Само с печатане САЩ в момента могат да обслужват гигантските си дългове. Но парадоксално, точно заради това, те сриват и икономиката си.

За да се предпазят, за да не ги повлече задаващият се грандиозен американски фалит, останалите държави започнаха скрит преход от сетълменти в долари към сетълменти в национални валути, а това съвсем не е в интерес на Съединените щати. Това допълнително подкопава позицията на долара и приближава с още по-голяма скорост цялата доларова система, която е финансова пирамида, до колапс и срутване.

Финансовите пирамиди се нуждаят от постоянен растеж, така че задълженията към старите участници да се изплащат за сметка на новите. И ако някои от основните участници спрат да спазват това правило, пирамидата неизбежно се срива. На това сме свидетели в момента.

Ето защо Вашингтон вече се нуждае от свят, напълно различен от досегашния. Той трябва да е разделен и враждуващ. за да може САЩ да поддържат контрол над него, управлявайки противоречията между воюващите страни, доставяйки им оръжия, отпускайки заеми за възстановяване и събирайки ресурси от унищожените региони.

Съединените щати трябва да върнат в страната си производството, изнесено през предходните десетилетия в процеса на глобализация в Китай и други азиатски страни.

На САЩ им е жизнено необходимо да си върнат производствата и капиталите в страната, както и да привлекат най-добрите кадри от други страни, за да си възстановят позицията на научен и технологичен лидер, който контролира целия свят.

Вашингтон се нуждае от голяма война или система, поредица от средно големи войни, за да може не само да подобри икономическото и финансовото си състояние, да върне производството и капитала, изнесени по-рано от страната, но и радикално да реши проблема с излишното предлагане на долари и огромния си дълг.

Ето защо в момента Съединените щати вбиват клин между Русия и Европа. По този начин те решават двойна задача, първата част от която е да унищожат икономически Европа и така да подобрят собственото си икономическо състояние – за сметка на европейския капитал и индустрия, които потънали в енергийна бедност неминуемо ще се преместят в Съединените щати. Очаквано ще ги последват и качествените европейски учени и специалисти, които отново ще започнат да се стичат от Европа към САЩ, както се е случвало на два пъти в историята – в началото и в средата на 20 век.

Втората част от задачата на САЩ с раздухването на Украинския конфликт е да се отслаби Русия и да спре процеса на нейното възстановяване след опустошителния период на 90-те години.

Идеалният вариант за САЩ е да постигнат смяна на властта в Кремъл с марионетки на Запада, и да извършат ново разчленяване на Русия, за да запълнят със суровини огромната непокрита в момента с нищо новонапечатана доларова маса и да покрият дълговете си чрез присвояване на руските природни ресурси.

Украйна се превърна в клин между Русия и Европа, това беше планирано дълго време, защото просто няма по-добър клин, който да разбие икономическите и политически връзки между Русия и Европа.

Украйна играе ролята на клин и за САЩ не е толкова важно дали това ще продължи или не в бъдеще. Освен това не е важно под каква форма и в какви граници ще остане Украйна. Както и дали въобще ще продължи своето съществуване като самостоятелна държава.

Украйна и украинският народ (в огромната си част етнически руснаци) се принасят в жертва на глобалните задачи, които Вашингтон решава.

Затова Съединените щати са готови да се бият с Русия до последния украинец и не бива да се изненадвате от цинизма, с който Вашингтон и Западът като цяло се отнасят към случващото се в Украйна, с какво безразличие се отнасят към военните престъпления на киевския режим, как във войната се хвърлят десетки и стотици хиляди мобилизирани украинци.

Залогът в тази война е твърде голям, затова САЩ я водят, като напълно пренебрегват загубите, особено загубите на славянските народи, воюващи някъде в Източна Европа.

Войната не е за Украйна и дори не за Русия, целта на тази война е унищожаването на целия глобален добре подреден свят, като се започне от унищожаването на отношенията между Русия и Европа, мине се през унищожаването на цялата руска и европейска икономика и в крайна сметка се стигне до преструктуриране на цялата глобална финансово-икономическа система, отписване на дълга на САЩ, пренастройване на доларовата пирамида… и кой знае още какво е включено в този дългосрочен план, замислен от Вашингтон.

Възможно е дългосрочният им план да включва и намаляване на броя на цялото население на планетата, защото в условията на висока автоматизация на производството милиарди работници от гледна точка на капиталистическата икономика просто стават ненужни, излишни, става невъзможно да им се осигури доходоносна работа.

В този контекст можем да си припомним историята с Ковид, която най-вероятно също е част от глобален план за унищожаване на световната икономика, унищожаване на глобализирания свят и намаляване на неговото население.

Но непосредствената цел е разрушаването на отношенията между Русия и Европа, унищожаването на руската и европейската икономика, унищожаването и ограбването на Европейския съюз, нова вълна на разчленяване на Руския свят – този път не по неговата периферия СССР, а в рамките на самата Руска федерация… и последващо ограбване на Русия.

И в решаването на този проблем активно участва Великобритания, която според плана предварително напусна Европейския съюз и сега е не по-малко заинтересована от неговото унищожаване, както САЩ са заинтересовани да ограбят континентална Европа. Вероятно дори повече от САЩ, защото Великобритания е разположена по-близо и се надява да отмъкне повече плячка.

Може да се предположи, че Великобритания се надява да извлече максимума от планираното унищожаване както на континентална Европа, така и на Русия, изпреварвайки по агресивни действия в тази посока дори самите САЩ. Лондон се надява по този начин да възвърне предишното си величие, изгубено с разпадането на Британската империя.

Поемането на контрол над разрушена Европа и отслабена Русия, върху целия европейски континент и значителна част от ЕврАзия е много привлекателна перспектива за Лондон.

Може би затова Великобритания толкова активно подкрепя конфликта на територията на Украйна, дори по-активно от САЩ.

Съединените щати и Великобритания следват същата схема, но всеки се надява да изпревари другия в превземането на Русия и континентална Европа, надява се да успее да събере колкото се може повече трофеи и по този начин да реши натрупаните си икономически и политически проблеми.

Може да се направи аналогия: Лондон и Вашингтон режат Стария свят с трион, действайки заедно в синхрон, но в същото време всяка от страните се надява, че в крайна сметка ще успее да грабне по-голямото и вкусно парче от континентална Европа и Русия , изпреварвайки и маневрирайки пред спътника си при рязането.

Англия в това „разрязване на континентална Европа“ преследва и  друга цел – да отслаби Германия, която е същият стар цивилизационен враг на англосаксонците като Русия, но заради моментната конюнктура англичаните просто не го споменават толкова често.

Още през 90-та година, когато СССР и САЩ се споразумяха Германия да се обедини, Великобритания се противопостави на това решение, но не можа да го предотврати.

И по-късно, когато Германия стана флагман на Европейския съюз, за Лондон това се превърна в сериозен проблем – те пак бяха върло против засилването на германското влияние върху европейския континент. И сега, в хода на отслабването и разрушаването на Европейския съюз, Лондон вероятно очаква да реши и този свой цивилизационен проблем.

Полша също има свои интереси в случващото се. Тя се надява да успее да се възползва от ситуацията в Украйна, за да анексира т. нар. Всходни креси (източни земи) цяла Западна Украйна. А може би не само тях. Варшава вече предяви териториални и финансови претенции към Германия и Чехия.

Приятелското и солидарно европейско семейство се оказва не толкова приятелско и солидарно, когато тенденцията на глобализация на света по инициатива на Вашингтон, премина в тенденция на вражда и национален егоизъм. Мнозина в момента искат да спечелят от това, да решат натрупаните си проблеми и да възстановят историческата справедливост, както я виждат.

В същото време Вашингтон вбива клин между континентален Китай и Тайван, провокирайки конфликт, насочен към отслабване и дестабилизиране на Китай, който се превърна в основния икономически съперник на Съединените щати след разрушаването на СССР, а Европейският съюз, който през цялото това време беше политически подчинен на Вашингтон, а не негов конкурент, сега е превърнат от господаря си в политическа и икономическа жертва в Голямата игра.

Ерата на глобализацията на света под пълното ръководство на Вашингтон и изцяло в интерес на Съединените щати, приключи.

Сега интересът на Съединените щати диктува глобалния добре организиран свят да бъде разделен на отделни клъстери, на напълно изолирани една от друга икономически и търговски зони, прекъсване на икономическите връзки, преформатиране и преструктуриране на всичко.

А с това и преструктуриране на света и неговите дългове.

И този процес на групиране, преформатиране и преструктуриране на света неизбежно ще бъде придружен от войни. Които вече са пред очите ни.

Войните са жизнено важни за Съединените щати – с тях те решават своите икономически, финансови и политически задачи, тъй като те сами по себе си са много печеливш бизнес. Войните осигуряват военни поръчки на американския военно-промишлен комплекс и позволяват да се дават заеми първо за водене на война, и след това за възстановяване на разрушените страни. САЩ правят това още от Първата и Втората световна война. Тогава излязоха от две всепомитащи много тежки рецесии и спечелиха милиарди и трилиони долари. И очевидно сега се надяват да го направят отново.

Войните позволяват на Съединените щати да контролират една от страните в конфликта, а понякога и двете едновременно. Те им позволяват да установят военен, икономически и политически контрол над воюващите страни и региони.

Чрез войните се разрешават многобройни натрупани противоречия между страните, които не са били решени преди това и дори са се изострили в процеса на глобализация.

В света има много междудържавни проблеми и противоречия. А още повече са вътрешнодържавните такива. И всеки би искал да реши собствените си проблеми за чужда сметка. САЩ обаче имат ресурсите и възможността да го правят. И са с най-големите проблеми в момента.

Следователно войната в Украйна е само началото.

Войната не е за Украйна и дори не за Русия. Или по-скоро не само за Русия.

Това е война или по-скоро началото на война или поредица от войни, по време на които (която) ще се реши бъдещето на Русия, Европа и Съединените щати. Както и на целия свят.

Ще се определи какъв ще бъде новия свят, кой и как ще го управлява, дали ще продължи да се строи по планове, измислени във Вашингтон, и дали въобще ще живее по западните правила.

Еднополюсният свят, възникнал след разпадането на СССР и добре организиран под ръководството на Съединените щати през последните 30 години, се оказа твърде крехък по много причини едновременно – финансови, икономически, политически.

Доларовата система, изградена като финансова пирамида, се оказа краткотрайна и не много надеждна, което ясно демонстрира финансовата криза от 2008 г. Проблемите й станаха още по-очевидни след няколко вълни на емитиране на долари и произтичащата от това инфлация.

Саботажът на газопроводите „Северен поток“ също показа, че нашият свят е твърде крехък. Не толкова защото подобен саботаж стана възможен, а защото никой в Европа не смее да назове организатора. Не защото е неизвестен, а по политически причини, които не позволиха на западните лидери и потърпевшите им държави да го назоват.

И войната в Украйна показа колко крехък е бил еднополюсният и едностранен свят, възникнал след разпадането на СССР.

И санкциите, наложени срещу Русия, но ударили зловещо самата Европа, довели я до икономическа и енергийна криза, също показаха колко крехък е глобалният свят в икономическо отношение и колко ненадежден е той.

Вероятно предстоят още много събития, които ще покажат колко крехък и ненадежден е бил иначе добре организираният от САЩ свят, който познаваме през последните 30 години.

Един добре организиран, но крехък свят се срива точно пред очите ни и никога повече няма да бъде същият.

В Европа и САЩ колапсът на предишния глобален свят се изразява в инфлация и началото на енергийна криза, в намаляване на жизнения стандарт.

За Русия старият свят свърши след наложените й от САЩ и западните им васали санкции.

За някои бившият свят приключи с получаването на призовка за мобилизация и военна служба. А някой се озоваха във война още през 2014 г., за тях бившият удобен, но много крехък свят приключи още тогава.

За някои предишният комфортен свят приключи с прекъсването на електрозахранването и спирането на водоснабдяването в резултат на ракетен или артилерийски удари.

За някои бившият глобален еднополюсен свят свърши на ГКПП Горен Ларс. За някой на полската граница.

Някой друг продължава да живее в предишния удобен свят и се надява да го съхрани, но това са наивни надежди и опити да се вкопчиш в един безвъзвратно отиващ си свят, който бързо минава в миналото и никога вече няма да бъде същият.

Крехкият, добре подреден свят, какъвто го познаваме през последните 30 години, необратимо се срива, за да освободи място за новото. За да бъде построен нов свят върху неговите руини.

Какъв ще бъде новият свят?

Ще го определят тези, които спечелят днешната битка и съответно правото да го изградят.

Малко вероятно е новият свят веднага да стане толкова удобен, колкото беше разрушения. Друго нещо е по-важно – да го направим по-издръжлив, надежден и здрав. Но и по-справедлив.

Александър Русин

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: