Със сигурност съм последният жив анализатор не само в Източна Европа, но и въобще в Европа и в сегашна Русия, който следи най-важния сегмент от световната политика – оръжейният, още от началото на 70-те години, когато, като млад човек, стажувах известно време в Стокхолмския институт SIPRI, след това – като военен журналист, за кратко, по времето на Варшавския договор отразявах съюзническите генералщабни учения, след това – в началото на 80-те години, отразявах преговорите във Виена за съкращаване на въоръженията в Централна Европа, междувременно отразявах – в официоза, срещите на висшия орган на Варшавския договор – Политическият консултативен комитет, а след 90-те години само при мен се получи приемственост в оръжейната тематика в новите условия – изчезването на Варшавския договор и маршът на НАТО на Изток – нов Drang nach osten, под командата на САЩ.

Защо започвам толкова отдалеч?

Защото в момента мога, без особени проблеми, да анализирам срещата на Владимир Путин с Джо Байдън на 16 юни в Женева в условията на Новата студена война и на новите оръжейни и геополитически реалности. И защото съм присъствал на толкова срещи на такова равнище, че отдавна не се бутам в тълпата и обръщам внимание на някои по-маловажни детайли, които обаче са по-важни за цялостната картина, в това число и на „езикът на тялото“ – body language, на техните участници.

И така, началото на срещата във вилата Ла Гранж в Женева. Разполагане на основните фигури – Путин, Лавров, Байдън и Блинкен, на фона на богата библиотека, позите им, „пищовите“ и т.н.

Позите на участниците: Путин и Лавров се чувстват уверено. Байдън и Блинкен са напрегнати. Особено Блинкен.

Ръцете и телата на Путин и Лавров са отпуснати. Ръцете на Байдън и Блинкен са стиснати и напрегнати. Вижда се от колко различни позиции делегациите са подходили към тази среща.

На второ място – позата на Байдън, с крак върху крак. Груба грешка. Това не е типично за подобен род дипломатически приеми. Крак върху крак е предварително обмислена заставка, която специално е подготвена за Байдън, като опит за пренебрежение към другата страна и показване на собственото превъзходство.

Най-напрегнат е Блинкен – който пише постоянно нещо в своя тефтер, от което се разбира, че всичко върви обратно на неговия план. Зад гърба му – на библиотеката, са разположени няколко книги в съчетанието „I lie – Аз лъжа“.

Това не са фантазии. Езикът на тялото и жестовете са невербални сигнали, които говорят много повече от онова, което може да се чуе.

Самата среща, вместо анонсираните 5-6 часа, продължи само три часа и половина. Същото се отнася и за отделните пресконференции на Путин и Байдън.

Късата продължителност и отделните пресконференции не са много добър знак, показват липса на съгласие и бързо претупване на импровизиран дневен ред.

И сега, най-важното.

Участниците в срещата:

• от американска страна – Байдън, Блинкен и Виктория Нуланд /Нуделман/, която наблюдава Украйна в Държавния департамент;
• от руска страна – Путин, Лавров, Козак – посланикът на Русия в Киев, който, доколкото се разбира не е участвал в преговорите, и внимание, началникът на Генералния щаб на Русия Валерий Герасимов.

Неслучайно споменах, че преди години съм отразявал срещите на висше равнище на Варшавския договор и на неговия Политически консултативен комитет. И само на тях, за разлика от другите срещи, присъстваха и шефовете на Генералните щабове на страните-членки, начело с Генералния щаб на СССР.

И сега, за първи път след 1990 г., на среща на висше равнище Русия – САЩ, присъства началникът на Генералния щаб на Русия Герасимов. Защо? Може да има само едно обяснение – да покаже новата мощ на въоръжените сили на Русия, като поредно предупреждение към САЩ, да обясни, ако се наложи, какво става на стратегическо равнище между Русия и САЩ, т.е. превъзходството на Русия, което във Вашингтон се правят, че не разбират, което може да ги доведе до трагична грешка.

Всъщност всеки, който наблюдаваше срещата в Женева и последвалите пресконференции можеше да разбере, че Путин е силен, много по-силен от Байдън, по-силен от всякога, т.е. само за 15 години се превърна в акумулатор на вътрешна сила на Русия, на издръжливост, достойнство и интелигентност.

Тъй като доста години съм ходил по същите „коридори“ – реално преди 1990 г. „коридорите“ в Източна Европа и СССР, си приличаха в 100 процента, нерядко съм си задавал въпроса как биха се държали тогавашните лидери в подобни ситуации. И все по-често стигам до извода, че Путин взима, както показва след това времето, най-добрите, най-правилните и балансирани решения в безпрецедентни ситуации и обкръжение. И че няма да се поколебае да вземе и решение за войната, ако САЩ и НАТО прекрачат „червените линии“ на най-важните интереси на Русия.

Путин често се позовава на неговото джудо-минало. Рабира се, в тогавашния КГБ джудото се тренираше почти задължително, но не на високо равнище. Но принципите са по-важни. Защото джудото ви учи да се контролирате, да усещате остротата на момента, да виждате силните и слабите страни на противника, да се стремите към най-добрия резултат.

Сега става дума за принципа на меката сила на политическото джудо, въведен в световната практика от Путин, който винаги е подготвен и говори от силни позиции. Не се огъва, колкото и да го притискат, не размахва напразно юмруци, изчаква слабостта и инерцията на противника, за да го натисне леко към падане.

Заради това се съгласи на срещата с Байдън, за която последният направо го молеше, въпреки че Путин добре знаеше, че след срещата Байдън ще продължи с провокации, че целта на САЩ – преди, сега и в бъдеще – е пълно подчинение на Русия, и разрушение на системата от международни отношения и на световната икономика.

Чисто и просто Кремъл отново предупреди САЩ и НАТО да престанат да правят трагични грешки. и че Русия има начин да прекрати атаките и провокациите, който, рано или късно, ще трябва да задейства.

Заради това сред няколкото предложения за договорености между двете държави най-важното, но останало зад сцената, беше Украйна.

Още преди срещата в Женева Путин начерта „червената линия“ – Русия няма никога да позволи Украйна да влезе в НАТО и да се съкрати долетното време до Москва на американските ракети до 7-10 минути. Това е главното, което трябваше да се преведе на Байдън. Заради това и Герасимов беше в Женева. Главният сигнал – Кремъл няма да се спре пред нищо, за да гарантира военна сигурност на Русия. Ако Украйна влезе в НАТО, като държава повече няма да я има.

Отговорът на Байдън обаче беше отново тотално неадекватен и ме изпълва с подозрения какво ще се случи. Байдън даде срок на Путин от половин година, „за да оцени неговото поведение“.

Дипломатическо предложение с указването в него на някакви срокове се нарича ултиматум.

Какво е предложил Байдън на Путин да изпълни в 6-месечен срок? Не се знае.

Но никой не обърна внимание, че след Женева Путин веднага свика на извънредно заседание Съвета за сигурност и че са обсъждали нещо много важно. Какво е то? Мисля, че Байдън е заявил на Путин, че Украйна ще влезе в НАТО в „обозримо бъдеще“, въпреки че Путин нарече Украйна „червена линия“ и никога няма да допусне това.

Заради това в Съвета за сигурност са обсъждали кога ще започне войната, с какви оръжия и цели.

Според мен това ще бъде блиц-криг с пълно унищожение на военния потенциал на Украйна с най-кратки срокове. Ако НАТО се намеси и той ще бъде пометен.

Часовникът тик-така – „Към война вървим, към война…“ Skandalno.net

Автор: Красимир Иванджийски

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: