САЩ имат среща със съдбата. За първи път те се сблъскват челно със собствените си фундаментални недостатъци и проумяват, че най-големият им враг всъщност е вътрешен – системата им за национална сигурност.

В края на Студената война остроумният съветски дипломат Георги Арбатов заяви в интервю за една от американските телевизии:

„С разпадането си СССР ви нанася най-тежкият си удар – той ви лишава от враг.”

Тези думи на Арбатов тогава звучаха като оксиморон – като безсмислено противоречие.

Арбатов почина през 2010 г. на 87-годишна възраст. Но колко верни и пророчески се оказаха думите му 30 години след разпадането на Съветския съюз, след края на Студената война и историческата победа на Америка. Както се оказва сега, Студената война се оказа само една от битките на противопоставянето Запад-Изток, а Голямата война все още не е излъчила победител.

Опитният дипломат беше съветник по отношенията със САЩ на петима съветски лидери. Той пътуваше често до Съединените щати и често даваше интервюта за американски и съветски медии. Арбатов знаеше отблизо и в детайли как Студената война обслужва организационно и структурно американското общество, политика, икономика и военни.

Той знаеше как и защо САЩ упорито наричаха Съветският съюз „империята на злото“. Този налаган образ на СССР нямаше нищо общо с това, че Съветският съюз обективно представлява някаква смъртна заплаха за Запада. Но наличието на Студена война и налагането на образа на страховития съветски враг, който заплашва „американския начин на живот“, бяха все неща, жизненоважни за действията на глобалната сила на САЩ.

Милитаризмът беше от съществено значение за функционирането на американския експанзионистичен капитализъм и огромните бюджети на Пентагона, финансирани от US-данъкоплатците всяка година.

Наличието на съветски враг осигури също така на Съединените щати възможността да колонизират и разграбват все нови и нови територии от планетата зад маската на „защитници на свободния свят“, действайки като покровители на европейските съюзници и съюзниците от НАТО. Докато откровено казано това си беше хегемония и господство на Вашингтон.

Трета жизненоважна причина САЩ да поддържат отношенията на Студена война със Съветския съюз беше прикритието, което това противопоставяне им даваше за непрекъснатите им завоевателни военни интервенции по света. Под прикритието на защитници на света от „безбожния комунизъм“, американците палеха една след друга империалистически завоевателни войни, които иначе щяха да бъдат разглеждани като престъпна агресия и геноцид.

Четвъртата голяма полза от предполагаемия подъл съветски враг беше обединението на американската нация. Гражданите се консолидираха около знамето и митологията за „американската изключителност“.

Когато Съветският съюз изчезна от картата на света през 1991 г., проницателни анализатори като Георги Арбатов разбраха, че това е предвестник и на смъртта на Съединените щати.

В САЩ за кратко настъпи еуфория от „спечелването на Студената война“. Президентът Джордж Буш – старши обяви „нов световен ред“ под вещото ръководство на Америка.

Западни социални антрополози и политиците от Държавния департамент празнично обявиха, че е настъпил „краят на историята“ и оттук-насетне ще живеем филяди години в условията на „либерална демокрация“ и пазарен капитализъм. Колко затрогващо глуповати и мимолетни изглеждат тези техни празненства днес.

Отпадането на съветския враг обаче означаваше и край на Съединените щати. Защото точно милитаризма на студената война бе оформил в огромна степен съвременната американска държава. И без този антагонизъм нейните основни принципи и функции просто деградираха.

Без съветското плашило, което да им служи за прикритие, Съединените щати лъснаха пред целия свят като империалистическото чудовище, което са. И всички видяха, че царят е гол…, зловещ и крайно опасен.

Щом Съветският съюз се разпадна, Съединените щати мигновено изпитаха животоспасяваща нужда от нови врагове. И продължиха да палят войни по целия свят. Безмилостно разпалваните войни и конфликти те оправдаваха с безброй причини: от „защита на човешките права“ до „война срещу наркотиците“, от „предотвратяване на използването на оръжия за масово унищожение“ до „война срещу тероризма“ и т.н. .

Един от пагубните резултати от това тяхно дегенеративно поведение бе събарянето на международното право, Хартата на ООН и, по ирония на съдбата, изкуствено поддържания до този момент морален авторитет на САЩ.

Международният престиж на САЩ се срина, докато светът ужасен гледаше авторитарната им арогантност и тиранични, патологични капризи.

Обявяваните от тях причини за военните им интервенции нито веднъж не прозвучаха достатъчно правдоподобно, въпреки че разполагат с най-мощната глобално-планетарна медийна машина (верига от международни медийни корпорации, най-нагло наричащи се „свободни медии“), която да продава тези „причини“ на световната общественост.

В отсъствието на привидно надеждна международна мисия като „борбата със злата съветска империя“, Съединените щати загубиха способността си да сплотяват собствената си нация.

Магьосникът от Оз е импотентен шарлатанин.

Не е случайно, че само 30 години след привидния край на Студената война, САЩ са котел на вътрешнополитически хаос и кипяща вражда. Републиканците и демократите се разкъсват от взаимно презрение, като всяка от двете партии обвинява другата в национално предателство.

Военните разходи на САЩ от над 700 милиарда долара годишно изглеждат като гротескно и срамно безобразие. Още повече пред лицето на огромното количество пренебрегвани социални нужди на американското население и срива на инфраструктурата им.

Ето защо политическата класа на САЩ реши да възроди Студената война като отчайващо необходима. Без Студената война Съединените щати са в смъртна опасност да рухнат от собствените си вътрешни провали като хипер-милитаризирана държава за национална сигурност.

Това обяснява и лудата медийна пропагандна кампания през последните седмици около Украйна, целяща да разпали война с русия насред Европа.

Това също обяснява защо САЩ непрекъснато определят Китай като глобален противник. И защо Пентагонът се опита да представи нарастващото напълно естествено партньорство между суровинна Москва и производствен Пекин като тревожно и пагубно развитие на нещата, което „заплашва западната демокрация“.

Връщането на новото противопоставяне, на новата Студената война обаче е напразно американско начинание. Съединените щати и техните съюзници не са заплашени от Русия или Китай по никакъв обективен начин.

Защото демонизирането на Русия и Китай ще има краткосрочно въздействие върху народните маси. В дългосрочен план то не може да прикрие необоснованото с нищо палене от Съединените щати на безсмислено геополитическо напрежение. Виждаме как САЩ отчаяно се стремят към военен конфликт с Русия и Китай. Но също така виждаме завидно здравите нерви на дипломацията на Москва и Пекин, която вижда мянащият се в предсмъртни гърчове американски хищник и не би сглупила да го нападне, а по-скоро ще го остави да си умре в мир. САЩ имат среща със съдбата си, изправени са пред собствените си бесове и своя истински враг, който е вътрешен – системата за национална сигурност. Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: