Известните икономисти Ан Кейс и Ангъс Дитън анализират причините за епидемията от самоубийства, обхванала САЩ: „От средата на 1990-те години САЩ преживяват епидемия от „смърт от отчаяние“. Въведохме този общ термин през 2015 г., за да обозначим смъртните случаи от предозиране с наркотици, алкохолизъм и самоубийства. Неимоверният ръст на тези случаи, съчетан с нарастващата смъртност от сърдечно-съдови заболявания, предизвика непредвидими резултати. Очакваната средна продължителност на живота спада три години подред – от 2015 до 2017 г.

Подобно нещо не се е случвало от времето на Първата световна война, когато светът е обхванат от пандемия на испански грип… Каква е причината за смъртта от безизходица в САЩ и дали тези причини могат да се проявят в други страни днес или в бъдеще? В Съединените щати сме свидетели на дългосрочно и много бавно разрушаване на работническата класа. Намаляването на заплатите, както и липсата на добра работа разклатиха житейските устои на работническата класа, каквито са бракът, вярата и общността. Намаляването на сключените бракове съществено допринася за епидемията от отчаяние сред хората без университетско образование. От 1980 г. до 2018 г. броят на браковете сред 40-годишните е намалял наполовина. С намаляването на заплатите, намаляват и бракоспособните нискообразовани хора. А това, от своя страна, води до увеличаване на тенденцията към серийни извънбрачни съжителства, при които човек живее последователно с няколко партньори, без да встъпва в брак. Мнозинството необразовани бели майки раждат извънбрачни деца, а много бащи на средна възраст живеят разделени от децата си, без да се възползват от преимуществата на стабилния семеен живот, при който всички взаимно се подкрепят. Тези тенденции сред нискообразованите американци (понижаване на заплатите, на качеството и количеството на работните места, намаляване на браковете и отслабване на общностните връзки) са сред основните причини за безизходица, която най-често води до нарастване на броя на самоубийствата и вредните навици като злоупотребата с алкохол и наркотици….Истинските причини за тази епидемия се коренят в продължителната неудовлетвореност, започнала да се проявява през 1970-те, когато икономическият ръст в САЩ се забавя, започва да расте неравенството, младите работници постепенно разбират, че никога не ще могат да живеят толкова добре, колкото родителите си, а тези, които нямат високопрофесионални навици, изостават още повече.“

През XX век Съединените щати заемат водещо място в света по намаляване на смъртността и увеличаване на продължителността на живота. САЩ имат принос за за много важни открития и достижения в областта на здравеопазването, като, например, понижаването на смъртността от сърдечно-съдови заболявания в резултат на рязкото намаляване на броя на пушачите, по-честата употреба на хипотензивни средства, както и намаляването на детската смъртност, благодарение на създаването на отделения за реанимация и интензивна терапия на новородените. Разпространението на знания, лекарства и методи на лечение доведе до спад на смъртността и в други места.

Но днес Съединените щати са лидер в обратното направление. Може ли американската епидмия от смърт от отчаяние да зарази и останалите развити страни? От една страна – едва ли. Анализът на данните показва, че ситуацията в САЩ е уникална по своята безнадеждност и безрадостност. По отношение на смъртта от отчаяние САЩ се явяват не толкова законодатели в модата, колкото мрачно предупреждение. Те са по-скоро пример за това какво не бива да се допуска. От друга страна, има сериозни основания за безпокойство. Смъртността от предозиране с наркотици, от алкохол и самоубийства вече нараства и в Австралия, Канада, Ирландия и Великобритания. В тези страни системите за здравеопазване, за социално осигуряване и контролът върху наркотичните препарати са по-добри, отколкото в САЩ, но по-необразованите граждани се сблъскват със същите безмилостни заплахи на глобализацията, аутсорсинга и автоматизацията, които водят до обедняване на работническата класа в целия Запад и са в основата на бума на смъртността от отчаяние в САЩ.

 Американски недъг

Показателите за смъртността в САЩ се понижаваха през последните три четвърти на XX век. Но в края на 1990-те този процес се забави, а после започна регрес.

Съществена причина за намаляването на продължителността на живота е увеличаването на смъртността в активна възраст – тоест от 25 до 64 години. Все по-честа причина за смърт в тази възраст е случайното отравяне (почти винаги от предозиране с наркотици), от алкохол, както и самоубийствата. Предозирането с наркотици е най-разпространената от трите причини за смърт от отчаяние. През 2017 година от наркотици са починали 70 000 американци, а от 2000-та насам – над 700 000. Данните за 2017 г. надхвърлят броя на починалите от СПИН в пика на болестта през 1995 г. и надвишават броя на американските жертви във Виетнамската война. А общият брой на всички смъртни случаи от отчаяние от 2000 г. насам е по-голям от броя на  американците, загинали в двете световни войни.

От 1999 г. насам броят на самоубийствата в САЩ се е увеличил с една трета. Днес от самоубийства в Америка умират повече хора, отколкото от пътни катастрофи. Нещо повече, самоубийствата са два пъти и половина повече от убийствата. Само за 2017 г. са регистрирани 150 000 смъртни случаи от безизходица. Това е все едно в продължение на една година всеки ден от небето да падат по три пълни Боинга-737.

Младото поколение американци е изложено на повишен риск от смърт от наркотици, алкохол и самоубийства, отколкото хорат от по-старото поколение. И показателите на смъртността сред тази възрастова категория с годините нарастват по-бързо, отколкото сред по-възрастните. Броят на смъртните случаи е почти еднакъв при мъжете и при жените, макар че базовите показатели при жените са по-ниски. Като цяло жените по-рядко от мъжете приключват живота си със самоубийство, предозиране или алкохол.

Показателите при афроамериканците се влошават след 2013 г. Последвалият ръст на смъртните случаи в тази категория се обяснява отчасти с рязкото забавяне на напредъка в лечението на сърдечно-съдовите заболявания и бързото нарастване на смъртните случаи вследствие на употребата на наркотици, съдържащи фентанил. Това е смъртно опасен опиоид, който започва да се разпространява на улицата от 2013 г. Дотогава епидемията от смърт от отчаяние поразява основно белите американци.

Най-висок е ръстът на смъртите от отчаяние при американците без висше образование. Но и образованите не са застраховани. Има поверие, че самоубийството е болест на образованите хора. Съотношението между образованите и необразовани самоубийци е практически еднакво сред родените преди 1945 г. Но при следващите поколения се наблюдава съществено изменение. Така например, сред американците, родени през 1970 г., степента на самоубийства сред хората без висше образование е два пъти по-висока, отколкото при дипломираните. Две трети от белите американци нямат бакалавърска степен, а те съставляват 42% от пълнолетното население на страната. Именно тази група е изложена в най-голяма степен на риска от смърт от отчаяние.

 Ситуацията в други страни

Не само в САЩ се наблюдава нарастване на смъртните случаи от отчаяние. Тези три категории смъртност присъстват навсякъде, но в повечето богати страни не се забелязва тенденция към повишаване. Изключение правят англоезичните страни, където след 2000 г. се забелязва слаб ръст, макар тамошните показатели да си остават по-ниски, в сравнение със САЩ. В никоя друга страна няма едновременно нарастване на смъртността от отчаяние и в трите категории, а и показателите там са далеч по-ниски от американските.

Особено поучителна е ситуацията във Великобритания, където смъртността от отчаяние в Англия и Уелс устойчиво нараства след 1990 г. През 90-те и първите осем години на новия век там се наблюдава съществен ръст на смъртността от алкохолно отравяне, но през последните години случаите намаляват. От 2000 г. нараства броят на самоубийствата, но най-висок е делът на смъртните случаи от отчаяние вследствие на предозиране с наркотици. Днес много повече хора в средна възраст умират от безизходица, отколкото от сърдечно-съдови заболявания, които поначало влизат в числото на основните убийци. Но независимо от тази печална тенденция, броят на смъртните случаи от отчаяние в Англия и Уелс остава доста по-нисък от същия показател в САЩ. Черно петно в Обединеното кралство се явява Шотландия, където делът на смъртните случаи от незаконна употреба на наркотици и предозиране е сравним с този в Америка.

Липсват данни за връзката между тези случаи и степента на образованост на населението. Но няколко изследвания показват, че като цяло разликата в показателите за смъртност между хората с високо и ниско образование намалява в повечето европейски страни, включително и във Великобритания. Което е голямата разлика със САЩ, където ръстът на самоубийствата е толкова драстичен, че в това отношение страната е много далеч от западноевропейските държави и се доближава повече до страните от Източна Европа и бившия Съветски съюз, които се отличават с висок ръст на самоубийствата.

Тенденциите при очакваната продължителност на живота показват колко много се различават Съединените щати от другите богати страни. Поразително, но продължителността на живота в 11 страни в Европа се е понижила през 2015 г. Този спад се обяснява с противогрипните ваксини, които през същата година се оказват неефикасни срещу вируса, поради което умират много възрастин хора. Но дори и да пренебрегнем тази подробност, продължителността на живота на Стария континет като цяло намалява. Тук отново най-слаби са показателите на Великобритания, където увеличаването на продължителността на живота, наблюдавано от дълго време, днес се забавя. Тези печални тенденции, както във Великобритания, така и в повечето други страни в северна Европа се обясняват основно с увеличаването на смъртността сред възрастното население. В САЩ ситуацията рязко се отличава, тъй като там най-висока е смъртността сред хората на средна възраст, които са най-уязвими от отчаянието и от отстъплението в лечението на сърдечно-съдовите заболявания.

Печалната история на работническата класа

Каква е причината за смъртта от безизходица в САЩ и дали тези причини могат да се проявят в други страни днес или в бъдеще? В Съединените щати сме свидетели на дългосрочно и много бавно разрушаване на работническата класа. Намаляването на заплатите, както и липсата на добра работа разклатиха житейските устои на работническата класа, каквито са бракът, вярата и общността. Намаляването на сключените бракове съществено допринася за епидемията от отчаяние сред хората без университетско образование. От 1980 г. до 2018 г. броят на браковете сред 40-годишните е намалял наполовина. С намаляването на заплатите, намаляват и бракоспособните нискообразовани хора. А това, от своя страна, води до увеличаване на тенденцията към серийни извънбрачни съжителства, при които човек живее последователно с няколко партньори, без да встъпва в брак. Мнозинството необразовани бели майки раждат извънбрачни деца, а много бащи на средна възраст живеят разделени от децата си, без да се възползват от преимуществата на стабилния семеен живот, при който всички взаимно се подкрепят. Тези тенденции сред нискообразованите американци (понижаване на заплатите, на качеството и количеството на работните места, намаляване на браковете и отслабване на общностните връзки) са сред  основните причини за безизходица, която най-често води до нарастване на броя на самоубийствата и вредните навици като злоупотребата с алкохол и наркотици.

Голямата рецесия, последвала финансовата криза от 2008 г., причини големи беди на САЩ и другите страни. Но не тя предизвика епидемичната смърт сред работническата класа. Макар да влоши съществено условията на живот на много хора и да провокира озлобление и разделение в САЩ и Европа, тя не е непосредствената причина за нарастване на смъртните случаи от отчаяние. Подобна тенденция се наблюдава много преди началото на рецесията. Тя продължава без прекъсване и след края й през 2009 г. Истинските причини за тази епидемия се коренят в продължителната неудовлетвореност, започнала да се проявява през 1970-те, когато икономическият ръст в САЩ се забавя, започва да расте неравенството, младите работници постепенно разбират, че никога не ще могат да живеят толкова добре, колкото родителите си, а тези, които нямат високопрофесионални навици, изостават още повече.

В САЩ средната заплата при мъжете не се е променяла от началото на 70-те г., въпреки значителното нарастване на БВП. При мъжете без висше образование заплатата постепенно намалява през последния половин век. Това е ехо от тенденциите в някои европейски страни. Но не е само ехо. В други държави заплатите през последните 20 години също нарастват много бавно или остават почти същите, например в Австралия, Канада, Германия, Италия и Испания. Тук отново най-близо до САЩ е Обединеното кралство, където средната заплата и доходите на са мръднали за последните 10 години. Това е най-продължителният застой в страната от времето на Индустриалната революция. Но британските неуредици са само бледа сянка на фона на случващото се в САЩ, където заплатите не само че не се понижават, но дори намалват през последните 50 години.

Съществената разлика между САЩ и Европа е, че в европейските страни има добре развита система за социално подпомагане, която облекчава и донякъде предотвратява сериозните последици от промените на пазара на труда. Във Великобритания, например, в периода от 1994 до 2015 г. доходите на най-бедната една десета от населението растат много по-бавно, отколкото тези на най-богатата една десета. Независимо от това, благодарение на механизмите за преразпределение, работещи в британската държава в полза на всеобщото благоденствие, темповете на растеж на семейните доходи след отчисляване на данъците, са приблизително еднакви при всички групи от населението. Докато в САЩ никога не е имало и няма нищо подобно, а съществуващата система за социална защита има съвсем ограничен характер. Така например, в периода от 1979 г. до 2007 г. доходите след удръжка на данъците и социалните разходи на най-бедната една пета от населението са нараснали само с 18%.  Тези на високата средна класа са се увеличили с 65%, а доходите на най-богатия 1% са скочили с 275%. В същото време системата за облагане с данъци и преразпределение става все по-неблагоприятна за най-бедните американци.

Освен това в Европа няма такова масово разрушаване на брака, както в САЩ. Да, много двойки живеят съвместно без брак, но тяхното съжителство се доближава много повече до семейния живот. Отсам Атлантика много по-рядко се наблюдава серийно съжителство, което е масово явление сред нискообразованите американски мъже и жени. Много жени в САЩ раждат деца от различни бащи, без да встъпват в брак с тях.

Колкото повече пари, толкова повече проблеми

В Америка има още един уникален фактор, който до голяма степен способства за опустошаването на трудовия пазар. Става дума за колосалното изтичане на средства в системата за здравеопазване. САЩ харчат за здравеопазване 18% от БВП. Второ място по този показател сред страните членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие заема Швейцария, чийто разходи възлизат на 12%. Великобритания отделя 10%, Канада – 11%. Срещу тези колосални разходи, американците получават съвсем ограничен пакет от здравни грижи. Затова и продължителността на живота в САЩ е много по-ниска, отколкото в другите развити страни, броят на заболяванията е по-голям, а милиони хора нямат медицинска застраховка.

И проблемът не е в това, че системата прави много малко за здравите хора, а в това, че тя нанася голяма вреда на икономиката. Ако САЩ съкратят разходите си за здравеопазване до нивото на Швейцария, тоест до 12%, икономията за БВП ще бъде от порядъка на 6% или над трилион долара годишно. Това прави по 8600 долара годишно на семейство. Подобно разточителство е като раково образувание, което пуска метастази по цялата икономика. Както се изрази Уорън Бъфет, последиците от тези разходи за американския бизнес са като последиците от глисти. Харчовете увеличават федералния дефицит, подяждат щатските бюджети и лишават страната от средства за образование и други услуги. Ако тези суми се даваха на ръка, американският работник днес щеше да живее доста по-добре. Да, отрасълът на здравеопазването създава работни места, плаща заплати на медицинските работници, но също така увеличава доходите и дивидентите на акционерите –  така че загубите за едни са печалба за други. Ресурсите, които гълта индустрията на здравеопазването, могат да се използват по друг начин и с по-добър резултат. Тези пари могат да се инвестират за подобряване на образованието, на научните изследвания и разработки, за ремонт на магистрали и ж.п. линии, на мостове и летища.

При сегашната схема най-губещи са нискоквалифицираните работници. Уникален случай в развитите страни е фактът, че в САЩ работодателят е отговорен за медицинската застраховка на служителите си. Фирмите с 50 и повече служители са длъжни да им осигуряват медицинско застраховане. През 2018 г. средната годишна стойност на полицата за едно семейство възлиза на 20 000 долара. За работодателя това са просто отчисления от трудовите възнаграждения и на него му е безразлично къде ще отидат тези пари: дали за заплата или за медицинска застраховка. Неумолимото поскъпване на здравеопазването неизбежно удря по заетостта и размера на работната заплата.

Ако вземем за пример един висококвалифициран работник, който заработва 150 000 долара годишно, то стойността на медицинската му застраховка е напълно приемлива за фирмата, тъй като представлява малък дял от възнаграждението. Но когато става дума за нискоквалифициран работник с малка заплата, то тук разходите за медицинско застраховане могат да се явят пречка за наемането му. Фирмата започва да умува дали не може да се лиши от този работник и да повери работата на външен изпълнител,  при положение, че страната е пълна с компании, предлагащи евтина работна ръка. Аутсорсингът вече набира скорост и в Европа, а здравеопазването поскъпва повсеместно. Но тъй като в другите страни разходите за здравеопазване не са отговорност на работодателя и не са обвързани с наемането му, не съществува непосредствена връзка между увеличаването на разходите за здравеопазване от една страна и намаляването на заплатите и на работните места от друга. Скъпоструващото здравеопазване не принуждава канадските и европейските фирми да съкращават работни места.

Осигуряването на медицинско обслужване чрез работодателя нямаше да е чак такъв проблем, ако американското здравеопазване на струваше толкова скъпо. Когато едно общество богатее, има смисъл да харчи по-голям дял от националния доход за увеличаване на продължителността на живота и за подобряване на здравния статус на населението. Намаляването на смъртните случаи вследствие на рака, например, е сред историите на успеха на съвременната медицина. Но не всички медицински разходи водят до подобен резултат (повечето изобщо не дават резултат), а загубите в системата вредят на икономиката като цяло. Те водят до понижаване на работната заплата, до влошаване на условията за осигуряване на заетост, до намаляване на браковете и семействата и като следствие – до ръст на смъртността от отчаяние. За разлика от другите богати страни, в САЩ въобще липсва контрол върху цените на новите лекарства и терапевтични процедури, а американският сектор на здравеопазване, включително лекарите, производителите на медицинска техника, болниците и фармацевтичните компании, получиха колосална политическа власт и влияние. В здравната индустрия се падат по петима лобисти на един конгресмен. В Европа също има лобизъм в полза на компаниите в сферата на здравеопазването, но той сериозно отстъпва по мащаби на американския.

Епидемията от опиати в САЩ е резултат и от липсата на регулации и контрол. В подобна среда фармацевтичните компании придобиват огромно политическо влияние. Редом с повишаването на смъртността от края на 1990-те години в САЩ се наблюдава  и повишаване на заболеваемостта. Рязко е скочил броят на пациентите, които се оплакват от болки, трудности в общуването, неработоспособност и ограничени възможности. Фармацевтичните компании и дистрибуторите се възползваха от нарастващото отчаяние на хората и започнаха да рекламират и да налагат продажбата на опоидни болкоуспокояващи като „Оксиконтин“, например, който е разрешен за продажба и одобрен от Комисията за контрол на лекарствата и храните, въпреки че по същество представлява чист хероин. От 1999 г. до 2018 г. от предозиране с предписани от лекар опоиди са починали над 200 000 американци. При вида на нарастващите вреди, причинени от подобни препарати, лекарите започнаха да ги изписват много по-рядко, но това пък откри пътя за нелегален внос на наркотици: хероин от Мексико, а напоследък и фентанил от Китай, който е много по-смъртоносен.

Тези наркотици увреждат и убиват голям брой хора. Но когато с бедите и страданията се сблъска работническата класа, когато възникнат социални сътресения, а хората започнат да осъзнават безсмислието на своето съществуване, наркотиците запълват зейналата празнота и увеличават броя на смъртните случаи, към които се добавят самоубийствата и алкохолът.

Масовото изписване на легализиран хероин за медицински цели е явление, което не биваше да се допуска. Европа едва ли би го допуснала. Болкоуспокояващите средства от типа на „Оксиконтин“ и тук са разрешени, но се използват предимно в болниците като обезболяващи след операции (като, да речем, поставяне на изкуствени тазобедрени или коленни стави). Докато в Америка лекарите и стоматолозите назначават тези лекарства в такива количества, че изписаните само за 2010 година препарати биха задоволили нуждите на цялото пълнолетно население на САЩ за месец. Дистрибуторите до такава степен наводниха пазара, че понякога пращат милиони таблетки за аптеките в малки градове и села с по няколкостотин жители. Когато Агенцията за контрол на закона за наркотиците се опита да прекрати тази практика, членовете на Конгреса оказаха натиск и отговорните служители на агенцията бяха отстранени. А през 2016 г. конгресът прие закон, който допълнително затрудни контрола върху опиоидите. В средата на 90-те години дъщерна компания на фирмата „Джонсън и Джонсън“ (Johnson & Johnson) внася опиумен мак от Тасмания, който се използва като суровина за производството на опиоиди. Фирмата се възползва от вратичка в международните правила за контрол върху наркотиците. Лобистите обаче правят всичко възможно, за да възпрепятстват Агенцията по контрол върху наркотиците да затвори вратичката. Според съдебни документи семейство Саклер, собственик на частната компания „Пърдю Фарма“, е натрупало 11-12 милиарда долара печалба от продажбата на „Оксиконтин“ след 1995 г., когато е утвърден препаратът. Европа, за разлика от Съединените щати, не позволява на фармацевтичните компании да убиват хора заради пари.

Как да бъде спряна епидемията

Съществуват редица практични мерки, които могат да спрат американската епидемия на смърт от отчаяние и които биха позволили на САЩ да престане да бъде изключение сред останалите богати страни. Американската система на здравеопазване има нужда от създаването на ведомство като Националния институт по опазване на общественото здраве и подобряване на медицинската помощ във Великобритания. Този институт се занимава с анализ на разходите и ползите от лечението и има право да забранява онези процедури, ползата от които не съответства на разходите. Ако подобно ведомство започне да регулира работата на американската фармацевтична промишленост, в страната ще изчезне опиатната зараза.

Като цяло нерегулираните пазари в областта на здравеопазването не са в полза на обществото. Добре е Съединените щати да последват примера на другите развити страни, като създадат система за общо здравно осигуряване и въведат контрол върху разходите чрез създаването на орган, аналогичен на британския институт по опазване на общественото здраве. Първото е важно, но още по-важно е второто. В момента ситуацията в САЩ е възможно най-лошата, защото там държавата се намесва, вместо да контролира разходите, и създава възможности за манипулации с цел извличане на печалба, а това води до увеличаване на разходите и задълбочаване на неравенствата.

Причините за кризата със смъртността от безизходица се коренят в липсата на добра работа за нискообразованите американци, което отчасти се дължи на глобализацията, аутсорсинга и автоматизацията, а отчасти – на скъпоструващото медицинско обслужване. Загубата на работа разрушава общностите и унищожава обичайният начин на живот на хората. Налице са всички основания за разработването и прилагането на такава държавна политика, която да увеличи заплатите и да създаде по-универсална система за социално подпомагане.

Капитализмът трябва да служи на хората, а не хората на капитализма. Както икономическата система на капитализма е мощен двигател на прогреса и доброто. Съединените щати нямат нужда от фантастична социалистическа утопия, в която промишлеността да е собственост на държавата. Това, от което се нуждае Америка, е по-строг контрол и регулиране на частния сектор, и най-вече от въвеждането на ред в системата на здравеопазването. В другите богати страни съществуват множество различни способи и методи за управление на здравеопазването и всеки един от тях би бил по-добър от настоящата система в САЩ.

Епидемията на смърт от отчаяние в САЩ не е била и не е неизбежна. Но няма гаранции, че други богати страни са имунизирани от този американски недъг. Засега Съединените щати са нещо като аномалия сред развитите държави и при това положение са длъжни да приложат конкретни политики и мерки. Но другите страни също могат да тръгнат по стъпките на Америка. Ако в Западна Европа не започнат да растат заплатите и се увеличи потреблението на нелегални наркотици, и в тези страни е възможно да се прояви в концентриран вид същата социална дисфункция, поразила САЩ. Работническата класа в тези страни също се сблъсква с негативните последици от глобализацията, аутсорсинга и автоматизацията. Динамиката, породила американската криза на смърт от отчаяние, докато в същото време елитът благоденства, а нискообразованите работници са оставени без внимание, може да предизвика сходни по степен на разрушителност резултати и в другите богати държави. Skandalno.net

Източници: foreignaffairs.com, inosmi.ru,  гласове

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: