Казахстанските събития не могат да бъдат анализирани и оценявани отделно от това, което Западът нарича „ултиматумът на Путин“, тоест исканията на Русия към Съединените щати да се отдръпнат от Украйна и да освободят от присъствието си икономически – постсъветското пространство, и военно – от Източна Европа. Опитът за цветна революция в Казахстан има пряка връзка със започналите руско-американски преговори по тези искания на Москва. Само че връзката е малко по-различна.

Инцидентът в Казахстан вече се разглежда като подготовка за голям пазарлък между Москва и Вашингтон: Западът се опита да използва вълненията в републиката и ги ескалира в свой интерес, за да разиграе собствен сценарий, но Русия незабавно се притече на помощ на изпадналите във вцепенение власти на съседната братска страна и по този начин потуши опасната суматоха.

Сега спорят кой в крайна сметка печели от това развитие на ситуацията: Русия, която потвърди влиянието си в постсъветското пространство, или САЩ, които получиха допълнителна възможност да представят пред света Москва като агресор? Не е толкова важно обаче какво всъщност правят руските десантчици в Казахстан. За европейците, които англосаксонските пропагандни медии от месеци торпилират с новини за „предстоящата руска инвазия и окупация на Украйна“, нещата са ясни отдавна- половината ни считат за окупатори, а другата половина биха ни счели за освободители при някакво крайно развитие на ситуацията.

И въпреки че Съединените щати сега здраво нищят и спекулират по темата „много е трудно да се отървете от руските войски щом веднъж влязат в страната ни“, казахстанските събития за тях бяха тест от който си направиха съответните изводи: те най-накрая получиха убедителни доказателства, че Русия възстановява влиянието си в пост- съветското пространство.

Тоест „ултиматумът на Путин“ към САЩ и НАТО да се изтеглят към границите си на влияние от преди 97-ма г. съвсем не е случаен и властелинът на Кремъл изобщо не блъфира, а е върло сериозен в намеренията си. Така че американците започнаха преговори с Москва в неудобната атмосфера на несигурност. Какво става, какво правят руснаците? Реконструкция на СССР?

В неделя по CNN за това беше попитан държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен и той охотно потвърди:

„Мисля, че това е така, това е една от целите на президента Путин. А това означава възстановяване на влиянието на Русия върху страните, които преди са били част от Съветския съюз. Русия вече ги включва в своята сфера на влияние“.

Но, както веднага добави Блинкен, „възраждането на СССР е неприемливо“. Тоест, както обичат да повтарят във Вашингтон през последните десет години, „няма да ви позволим да направите това“.

Но главният външнополитически стратег на предишната администрация- бившият съветник на Тръмп по националната сигурност Джон Болтън е силно обезпокоен какво ще се случи ако САЩ реагират неправилно на казахстанските събития. В неделната си статия в „The Wall Street Journal“ със заглание „Кризата в Казахстан е прераждане на Съветския съюз?“ Болтън предупреди:

„Ако сега НАТО прояви твърдост и неотстъпчивост към исканията на Русия, това ще озапти експанзионистичните цели на Путин в Европа и централна Азия. Но ако в преговорите НАТО се ограничи до най-обща реторика за „международния ред, основан на правила“ и призове всички страни в конфликтите в Украйна и Казахстан към „сдържаност“, впоследствие историците могат да определят казахстанската криза като момента, в който Съветският съюз е възкръснал от пепелта“.

За да предотврати връщането на СССР, Болтън моли „да не се поддаваме на исканията на Путин, особено на настояването му НАТО да се ангажира с договор, че няма да се разширява повече на изток“. Болтън не изисква незабавното приемане на Украйна в НАТО (осъзнавайки цялата налудност на това действие), но предлага „САЩ спешно да разработят стратегия за страните от бившите съветски републики, които не са членки на алианса. Не е достатъчно само да кажем, че нямаме договорни задължения за защитата им, което игнорира стратегическата реалност.“ …

Според Болтън Вашингтон трябва да откажат каквито и да е гаранции на Москва, че НАТО няма повече да се разширява на изток и да разработи стратегия за защита на постсъветското пространство от руснаците, в противен случай те ще възродят Съветския съюз.

Да, Болтън върло вярва, че атлантиците са способни да овладеят напълно и задържат в своята сфера на влияние постсъветското пространство (или поне Украйна, Грузия и Молдова) и за това сега е необходимо твърдо да „изпратят Путин по дяволите“ с неговите искания за гаранции за сигурността на Русия. По-реалистично мислещите страни, членки на НАТО обаче се опасяват, че с опитите си да позопаднячи Украйна (макар и отложени към момента), самият Запад ще ускори процеса на реинтеграция на постсъветското пространство.

Това което ще последва от една по-твърда западна позиция е, че Москва най-накрая ще се убеди, че Западът преднамерено и категорично не иска да се съобразява с руските интереси и ще направи всичко възможно, за да лиши алианса от възможността да изиграе украинската си карта.

Какво може да се каже тук? Възстановяването на геополитическия контрол на Русия над постсъветското пространство наистина ще се случи – на Запад могат да си го наричат както искат, включително и възраждане на СССР, но по-скоро става дума за изграждането на нов тип икономическо-военен съюз от суверенни държави под чадъра на Русия – това е ЕврАзийския съюз.

Западът може грубо да възпрепятства и саботира създаването на този съюз (въпреки собствената си икономическа и системна криза, предизвикани от текущата смяна на модела на световния ред от еднополюсен в многополюсен, то той, Западът все още има време да хапе ефективно преди да се е сгромолясал напълно). Вашингтон и пуделите им от Брюкксел може да правят гръмки изявления и да плашат всички с руската заплаха – ала всичко това не е толкова важно.

Защото възстановяването на руското геополитическо пространство (да не говорим за връщането на Украйна) не е прищявка на Путин или на хегемонистичните имперски домогвания на Москва, а възстановяване на естествения ход на националната руска история. Русия не взема нищо от никого, Русия просто възстановява временно загубените територии на „руския свят“. И това отговаря на интересите не само на руснаците, както ясно показаха събитията в Казахстан.

Колко опасения (до голяма степен справедливи, но отчасти преувеличени) имаше сред нашите руски анализатори и журналисти, че губим нашите съюзни страни в Централна Азия? „В същия този Казахстан позициите на Запада, Турция и Китай се засилват и „ние сме изхвърлени“ и скоро ще загубим всичко“, твърдяха в един глас различни медии. Но там настъпи криза (и дори няма значение какво е допринесло за нея в по-голяма степен: вътрешни проблеми или външна интервенция от западните държави и/или Турция) и се оказа, че само Русия е способна да спре процеса на разпад и унищожение, само тя може да спаси страната и нейните богати ресурси от хищническо западно колонизиране и разграбване.

Тъй като ние руснаците имаме наистина работеща държава и традиция на държавност, имаме разбиране за общността, за съдбовните връзки и интересите на съседните нам държави – и сме запазили усещането за историческата отговорност за тях. Защото тяхното спокойствие и благоденствие е пряко свързано с нашата национална сигурност и защото имаме милиони имигранти от там и те- наши при тях, и защото разбираме, че новите глобални обстоятелства в света и пълзящият глобалистки западен режим не позволяват и не предоставят на постсъветските републики опцията „независими от никого”.

Но колко добре разбират това самите народи на постсъветските държави? В края на краищата както купените и спазарени от Запада местни елити, така и самите западни държави чрез мрежите си за влияние от години ги промиват пропагандно, че тези народи са най-великите, най-независимите и заслужаващи много по-добър живот, а в страните от Източна Европа, овладени още преди 30 години от Запада, американските НПО обясняват всички днешни проблеми на тези държави с наследството от „руската окупация“ или с интригите на Кремъл. И това при положение, че от 30 години Русия няма почти никакво влияние там, а самите държави са доведени до състояние на колонии на западния свят.

Пропагандата, разбира се, вече е засегнала и част от населението в държавите от бившия СССР и ние трябва последователно да настояваме местните елити да коригират идеологията и образованието си, включително и по отношение на представянето на нашето общо минало. Защото когато настъпи моментът на истината и станат жертва на поредната организирана от Запада цветна революция (опит за преврат с цел да бъдат колонизирани) тогава молят за помощ именно Москва. А я молят, защото знаят, че тя няма да ги излъже и злоупотреби с тях, защото имаме общи заплахи, и защото имаме обща историческа памет и общо бъдеще, колкото и да се опитват да попречат на това нашите, също общи, западни недоброжелатели.

Автор: Пьотр Акопов

Превод: Пею Благов, Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: