На 11 февруари администрацията на Белия дом публикува нова версия на доктрината, приета от Доналд Тръмп.

През последната година Пентагонът и Белият дом разработиха нов термин – Индо-Тихоокеански регион и съответстваща военно-стратегическа концепция, която обхваща Тихия и Индийския океан. Това обаче не е морска стратегия. Става дума за план за придобиване на контрол върху цяла Азия, Океания и крайбрежието на Източна Африка.

Версията на Байдън на този документ започва с бомбастично изявление, че американската администрация е направила исторически крачки по възстановяването на американското лидерство в Индо-Тихоокеанския регион в нова, адаптирана роля към условията на 21-ви век.

В новата американска стратегия за сдържане на основния икономически и геополитически враг Китай, се твърди се, че през 2021 г. Съединените щати са модернизирали дългогодишните си съюзи, укрепили са нововъзникващи партньорства и са изградили иновативни връзки между тях, за да се справят с неотложните предизвикателства от конкуренция с Китай до изменението на климата и борбата с пандемията.

По този въпрос в Съединените щати има широк двупартиен консенсус, който продължава предишния курс на конфронтация на администрацията на Тръмп с Китай. Ръководството на САЩ твърди, че Индо-Тихоокеанският регион е най-динамично развиващият се регион в света и бъдещето му засяга хората по цялата планета. Това е така и се дължи основно на нарастващата мощ на Китай, който де факто вече е първа икономическа сила в света. Но САЩ не искат да се примирят с това.

Това означава, че е необходимо да се попречи на Пекин да продължи развитието си и да бъде изтласкан от водещата си позиция в региона. Въпреки че самите САЩ нямат отношение към този регион – нито кой знае колко големи инвестиции, нито търговски връзки.

Затова в документа си Белият дом набляга на жизненоважните интереси на Америка и нейните най-близки партньори, които изискват „свободен“ и „отворен“ Индо-Тихоокеански регион. Също така администрацията на Байдън смята, че „трябва да започнем с укрепване на устойчивостта по американски модел както в отделните страни от този регион, които са наши партньори, така и помежду им“.

Да говорят за устойчиво развитие на САЩ не им отива никак. Особено в настоящия момент, когато инфлацията в страната им расте с главозамайващи темпове, а страната е почти напълно деиндустриализирана. Защото ако американците не могат да се справят със собствените си икономически (и политически) проблеми, как може да имат претенцията да решават чуждите такива?

В документът си обаче Държавния департамент най-нагло посочва как ще бъде направено това: „инвестиране в демократични институции, създаване на свободна преса и жизнено гражданско общество; повишаване на финансовата прозрачност в Индо-Тихоокеанския регион, за да се разкрие корупцията и да се стимулират реформите; гарантиране, че моретата и небето в региона се управляват и използват в съответствие с международното право; насърчаване на общи подходи към критични и нововъзникващи технологии, интернет и киберпространството“.

Съединените щати обаче не са ратифицирали Конвенцията на ООН за корабоплаването, следователно самите те не спазват международното право. А „насърчаването на общи подходи“ не е нищо повече от износ на американски технологии като 5-G и забрана за използването на техните аналози, дори вторите да са по-качествени.

Breaking Media потвърждава, че за Джо Байдън е важно да разпространява 5G мрежата на САЩ, въпреки че е допотопна, сравнена с китайската. А цялото споменато в документа сътрудничество с „партньорските държави от Индо-Тихоокеанския регион не е нищо друго, освен фасада, зад която САЩ ще се опитат да ограничат Китай с мръсни извънпазарни механизми.

За да направят това, САЩ ще баламосват потенциалните си партньори в региона, че ще развиват съвместно с тях някакъв колективен потенциал за налагането на нова ера.

Ето какво пише още в документа:

„Съюзите, организациите и правилата, които Съединените щати и техните партньори помогнаха да се създадат, трябва да бъдат адаптирани. Ще изградим колективен капацитет в региона и извън него, включително чрез:

– задълбочаване на нашите пет регионални договорни съюза с Австралия, Япония, Република Корея, Филипините и Тайланд;

– укрепване на отношенията с водещи регионални партньори, включително Индия, Индонезия, Малайзия, Монголия, Нова Зеландия, Сингапур, Тайван, Виетнам и тихоокеанските острови;

– допринасяне за укрепването и обединението на военния съюз АСЕАН;

– укрепване на „Четворката“ и изпълнение на нейните ангажименти;

– подкрепа за продължаващия растеж и достигането на регионално лидерство на Индия;

– партньорства за изграждане на устойчивост на тихоокеанските острови;

– установяване на връзки между Индо-Тихоокеанския и ЕвроАтлантическия региони;

– разширяване на дипломатическото присъствие на САЩ в Индо-Тихоокеанския регион, особено в Югоизточна Азия и тихоокеанските острови.“

Тук виждаме доста сериозни претенции на САЩ за господство в голяма част от Азия. Съдейки по горния списък, Вашингтон се интересува не само от основните играчи в региона, но дори и от Монголия, която е без излаз на море, сгушена между двата азиатски гиганта, противници на САЩ – Русия и Китай. САЩ не изпускат от поглед и тихоокеанските острови и огромния алианс АСЕАН.

Ако САЩ успеят да реализират очертаните в новата си доктрина планове, ще може да се каже, че безспорната им Морска мощ е заела ключови позиции не само в южната част на Азия, но и е успяла да се вреже дълбоко в азиатската суша – в монголската степ.

Недоумение буди и пасажът за свързването на Индо-Тихоокеанския регион с ЕвроАтлантическия регион. Да подчертаем, че тази графа не засяга търговско-икономически отношения. Най-вероятно американците имат предвид налагането на неолибералната си идеология с всички нейни атрибути и стигми: от унищожаването на основите на традиционните държави и ценности на многобройните народи на Южна Азия и Океания до легализирането на содомията и всякакви извращения, завоалирани като борба за „човешки права“.

Но и в икономическия сектор вероятно САЩ имат планове. Като намерението държавите от региона да отворят преференциално за тях ресурсите си, като в замяна получат заробващи заеми от МВФ, както и обещанието кухите доминирани от САЩ агенции да повишат икономическия рейтинг на тези държави.

Споменаването на Монголия и Индия предполага стратегия за обкръжаване на Китай. Показателно е, че Пакистан не е в списъка, въпреки че доскоро тази страна беше един от най-важните партньори на САЩ. Пакистан вече е в студена война със САЩ. Според Исламабад партньорството с Вашингтон е било от полза само за Вашингтон, който, след като смени интересите и приоритетите си, изостави Пакистан с куп натрупани от това партньорство проблеми.

Може би злощастният опит на Пакистан ще накара Монголия да се замисли преди да влезе в орбитата на САЩ. А и какво има да мисли Монголия. Преди да предприеме какъвто и да е ход, тя е длъжна да се допита до Китай и още повече до Русия. Ако не ви се вярва- вижте я на картата.

Друг любопитен момент в новата американска стратегия за сдържане на Китай е патосът за просперитета и даването на нови икономически възможности на средната класа в заобикалящите Китай държави. Интересното е, че в повечето страни от този регион средната класа представлява доста малък процент. И за чия сметка администрацията на Байдън смята да увеличи броя на представителите на средната класа, предвид ограничените ресурси в света и икономическите проблеми? Та нали тъкмо увеличаването на средната класа в Китай и Индия води златния милиард (САЩ и западните им партньори) до просешка тояга.

Дълбоко се съмняваме американските олигарси да горят от желание да споделят богатството си и все по-редуциращите се бизнес възможности по планетата с милионите жители на Азия. Всички тези приказки за просперитет изглеждат като популистка пропаганда. Но подобни прокламации отдавна са дразнещи дори в Съединените щати.

И накрая, в разделът за сигурността се говори за продължаването на традиционно благотворната роля на САЩ в региона. Ще бъде полезно да си припомним подпалването на войни от Вашингтон във Виетнам и Корея, бомбардировките на Камбоджа (Мианмар), както и безусловната американска подкрепа за диктаторски режими, например този в Индонезия. И това са само първите няколко примера, които ми дойдоха на ум.

В Индо-Тихоокеанския регион САЩ възнамеряват да се включат в:

– насърчаването на интегрираното възпиране;

– задълбочаване на сътрудничеството и повишаване на оперативната съвместимост със съюзниците и партньорите в региона;

– поддържане на мира и стабилността през Тайванския проток (тоест засилване на конфронтацията с Китай);

– въвеждане на иновации за работа в бързо променяща се среда на заплахи, включително н космоса, киберпространството, както и областите на критично важни и нововъзникващи технологии;

– засилване на разширеното възпиране и координация със съюзниците от Корея и Япония и желанието за пълна денуклеаризация на Корейския полуостров (тоест разоръжаване на КНДР – много интересно как ще го направят?);

– продължаване на работата на новосформипания англосаксонски военен съюз в региона AUKUS;

– разширяване на присъствието и сътрудничеството на бреговата охрана на САЩ срещу други транснационални заплахи;

– сътрудничество с Конгреса за финансиране на тихоокеанската инициатива за възпиране и инициативата за морска сигурност (отново чисто американски експанзионистични милитаристични проекти).

Изглежда доста приключенски и трудно постижимо. Въпреки че няма съмнение, че САЩ ще се опитат по всякакъв начин да изпълнят поне част от казаното.

Допълнителна стратегия не може да се прочете. Споменатите в документа изменение на климата и борбата COVID-19 са задължителен набор за политически коректни послания във всички подобни документи и при срещи на глобалистки структури.

В резултат на това, въпреки че документът не е никаква новост, а просто доразширяване на предишния, при подробен анализ ще видим, че прилагането му гарантира сериозни проблеми за десетки държави и милиони (ако не и милиарди) хора в югоизточна Азия и Океания. Противопоставянето на тази разрушителна стратегия е в интерес на държавите, посочени в нея. Skandalno.net

Превод: Пею Благов, Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: