САЩ и Западът губят голямата война за планетата Земя. Става дума за Третата световна война, която е в ход.

Основните геополитически противоречия за последните 100 години са между Запада и Русия. Такова мащабно количество натрупани противоречия не се разрешава с дипломатически интриги и брифинги, нито с мирни преговори. Те винаги са били решавани с война.

И тази война беше неизбежна в нейните два основни сектора – оръжейният и икономическият.

В оръжейния сектор САЩ претърпяха военно поражение в Сирия, заедно със 116 страни – техни съюзни колониални марионетки.

Войната в Сирия беше спечелена от четири държави – Сирия, Русия, Китай и Иран.

Общо тези 120 държави са повече от държавите, участвали във Втората световна война.

Значи, става дума за Трета световна война между съвременния неолиберален глобален капитализъм, начело със САЩ, срещу националните държави, начело с Русия, Китай и Иран.

Неведнъж съм писал, че реално Третата световна война започна със събитията в Ню Йорк на 11 септември 2001 г. и вероятно ще завърши сега с поражението на САЩ и НАТО в Сирия, Афганистан и Украйна.

Но САЩ, поне засега, нямат намерение да подпишат капитулация. Напротив. Продължават да са най-голямата заплаха за световния мир, заедно с Англия и Израел.

И тук идва вторият важен компонент – икономическият, който е не по-малко важен от военния, даже е по-важен.

Хегемонът САЩ са фалирала държава и дължат на света между 300 трилиона и 1 квадрилион долара. Такава ситуация не е имало в историята на света. Такова нещо не подлежи на ремонт.

Световният елит е в паника и се опитва да се спаси. Последният опит с COVID-пандемията или с Great Reset – Голямото нулиране, се провали.

Нещата са от лоши по-лоши. САЩ нямат вариант за изход. С рекорден търговски и фискален дефицит и започваща хиперинфлация. САЩ губят и икономическата война. В момента имат най-големия търговски дефицит в своята история от около 80 милиарда долара, т.е. не произвеждат почти нищо и се издържат от вноса.

От над 40 години се опитвам да стигна до дълбочината на този проблем. Но всъщност не е толкова трудно да се схване за какво стана дума – как е устроена съвременната финансова икономическа система и ролята на долара в нея.

След като през 1972 г. САЩ излязоха от златото, започнаха да го заменят с неудържимо печатане на кухи долари. Това превърнаха в стълб на американското благополучие и в лост на доминирането си.

За какво става дума:

Днешната валутни операции в света само в една търговска сесия са от 5-8 трилиона долара, което е много повече от обема на операциите на целия световен фондов пазар. И всичко това минава през американския долар /евро – долар, франк – долар, лира – долар, йена – долар, юан – долар, рубла – долар/. И от всяка такава операция американските банки, през които минават, печелят.

Добави се и нефтът след 1972 г., т.е. всеки който искаше да купи барел нефт на външния пазар трябваше най-напред да си купи необходимото количество долари, като всички нефтени сделки се „облагаха“ с доларова и банкова комисионна.

По този начин САЩ получиха още два източника за доходи, недостъпни за другите:

възможност за неограничено печатане и захранване на своята икономика с доларова маса без опасност от хиперинфлация;
контрол над международната търговия чрез резервната валута – долара, през който минава цялата маса търговски транзакции.

Това бяха основните стълбове на американското благополучие и доминиране.

Накрая успяха да вкарат долара и в разчетите между страните от… СИВ. Това беше и краят на СССР.

Но след 2010 г. започна ответна реакция. Русия и Китай въстанаха, Русия – във военната, а Китай – в икономическата област. Двете страни оформиха съюз, който реално е непобедим.

Така постепенно се стигна до най-голямата промяна в съотношението на силите в икономиката и търговията.

В Русия разбраха, че успехът в икономиката се свежда до инвестициите. Те или отиват в реалния сектор, или не отиват. Ако отиват – има растеж, ако не отиват, и бягат в чужбина – няма растеж.

В Русия 25 години капиталите изтичаха в чужбина – не отиваха във вътрешни инвестиции и развитие и се изнасяха за захранване на икономиката на САЩ. А ако тези трилиони не се изнасяха, Русия щеше да има годишен ръст от 10-15 на сто на БНП. Сега Путин сложи край на този процес. Резултатите няма да закъснеят.

В Китай ситуацията беше същата, но в много по-големи мащаби. Реално САЩ превърна Китай в своя производствена колония, източвана от долара и транснационалните корпорации.

Така се стигна до сегашната ситуация, в която брутният национален продукт на Китай според паритета на покупателната способност /PPP/ е 27 трилиона долара, в сравнение с официалните 20 трилиона на САЩ.

Но ако се „изчистят“ статистическите номера и извадят услугите, ресторантите, барманките и банките от БНП на САЩ, техният реален брутен продукт е около… 2-3 трилиона долара. Повтарям – не 20, а само 2-3 трилиона долара.

На Русия БНП по покупателна способност е също около 2-3 трилиона долара.

С една дума, Китай са далеч напред – с 10 пъти по-голям БНП от САЩ.

САЩ и Русия са наравно, но Русия върви нагоре, а САЩ се свличат надолу.

Това е системен въпрос за САЩ, който те трябва да решават. Но вместо да търсят решение, т.е. вътрешни ресурси в самата американска икономика, те отново трябва някого да ограбят.

На този фон на преден план са два сектора – конфликтите САЩ–Русия и САЩ–Китай.

Русия създаде оръжия, с които ще унищожи САЩ преди да са се усетили, че са изстреляни.

И Китай подходи творчески към своя потенциал за ограбване и залости вратичките.

И Русия, и Китай претендират за промяна на правилата на международните отношения и преразпределение на сферите на влияние.

Ескалацията на САЩ с Русия е Украйна, а с Китай – Тайван. Вашингтон открито подготвя провокация за Тайван. Възможна е американско-китайска война за Тайван.

Що се отнася до Тайван – един въпрос. Знаете ли какво обединява ядреното оръжие на САЩ с айфоните на Apple и колите Tesla на Илон Мъск? Обединява ги онова, заради което САЩ могат да загубят всичко. Става дума за един неизвестен монополист, който държи почти целия световен пазар на микрочипове и се намира в Тайван. Без тези чипове няма да има айфончета, няма да вървят Теслите на Мъск, няма да летят и ракетите на САЩ.

Световният лидер в тази индустрия е компанията със скромното название TSMC – Тайванска компания за производство на полупроводници.

Без нея САЩ ще останат без чипове. Край на хегемона.

Както виждате, големите картини са съставени от малки и незабележими на пръв поглед детайли, които обаче са решаващи за цялостната перспектива.

Какви са алтернативите на страните?

САЩ ще продължат надпреварата във въоръжаването и пълната ескалация на санкциите според най-тежкия сценарий.

Русия ще засили координацията с Китай и интеграционните стимули за Беларус.

Сега преговорите между САЩ и Русия са екран за военна конфронтация. Следователно няма да има реални предложения.

Това ще изчерпи потенциала на всякакви преговори на САЩ с Русия и с Китай.САЩ бързат. До 2030 г. морската мощ на КНР няма да остави никакви шансове за победа на САЩ в тази посока. Затова САЩ бързат, провокирайки конфликт за Тайван.

Основните геополитически противоречия в Света от последните 100 години продължават да са актуални.

Това е голямата картина. На голямата сцена започнаха тектонични промени по линията Изток – Запад.

САЩ губят III-а Световна война, преди всичко в икономическата област.

Това е решаващото. Но с поздравите за победата е много, много рано.

Бомбата цъка…