„КП“ изброява войните и заграбванията на територии, извършени от съюзниците на САЩ с пълното съгласие /или поне мълчание/ на доминираната от Вашингтон световна общност.

През октомври, след резултатите от референдумите, четири района на Новоросия станаха част от Русия. Западът отговори на обединението с предсказуема истерия, почти всички проамерикански играчи разпространиха писани под индиго изявления за „непризнаване“, „осъждане“ и „отхвърляне на „анексирането“. С последната змийска дума „чуждестранните партньори“ наричат присъединяването към Русия на нови образувания.

Проблемът е, че с анексии (реални, без кавички – по правото на силата) се опетниха ключови американски партньори. И нищо, на чичо Сам не му мигна окото, как да се скара със съюзниците си заради някакви „географски“ авантюри. А и вие, уважаеми читатели, сигурно дори не сте чували за повечето от тези случаи, защото когато на световните (доминирани от Запада) медии им се нареди да не говорят за нещо, те така свенливо, така „умно“ могат да мълчат. Войните на самата САЩ не са изключение.

СУДАН, ЕГИПЕТ И ПЕТРОЛНИЯТ ТРИЪГЪЛНИК

Да започнем с екзотиката. Попитайте читателите: къде е „триъгълникът Халаиб“ – те няма да кажат. Това е отдалечен район между Судан и Египет с площ от 20 хиляди квадратни километра (площта на държава като Словения). Някога и двете държави са били де факто британски колонии и кралските служители са начертали границата „умело“, за да заложат мините за по-нататъшните противоречия между двата народа.

Дълго време никой не си спомня за дивия и слабо населен „триъгълник Халаиб“, но в наши дни там е открито черно злато. Което в бъдеще може да бъде изнасяно, тъй като спорният регион има излаз на Червено море. Затова през 1995 г., когато Судан беше разкъсван от гражданска война, Египет се възползва от слабостта на южния си съсед и изпрати войски в „петролния триъгълник“.

И … нищо не се случи, Египет се смята за най-важния съюзник на Съединените щати сред страните извън НАТО, от 1979 до 2003 г. тази страна получи военна подкрепа от Белия дом за 19 милиарда долара (повечето от тези средства отидоха за покупка на американски оръжия, така че чичо Сам съмсем не се мина). Или от последните новини от 2021 г.: „Държавният департамент обяви продажбата на ракети на Кайро на стойност 197 милиона долара.“ Това също са войни на САЩ, макар и в по-голяма степен икономически.

Интересното е, че Москва, за разлика от Вашингтон, признава „Халаибския триъгълник“ за част от Судан – но успешно работи и с Египет. Тази година там започна строителството на атомна централа по наш проект. Защото Русия се придържа към разумния прагматизъм: ние печелим пари, а това, което се случва между Кайро и Хартум, си е тяхна работа. Всъщност САЩ правят точно същото – просто, за разлика от нас, те патетично се наричат „лидер на свободния свят, стоящ на стража на демокрацията“ – и искрено не разбират защо точно този свят, съпоставяйки думи и дела, само мълчаливо върти палец около слепоочието.

МАРОКАНСКИ ГАМБИТ

Добре, „Триъгълникът Халаиб“ е в средата на нищото. Но чували ли сте, че определен съюзник на САЩ е анексирал цяла държава?

Става дума за Западна Сахара. Тази пустиня на атлантическото крайбрежие на Африка някога е била колония на Испания. Но още по-рано местните владетели са били във васална зависимост от мароканските султани. На което основание Мароко изпрати войски в тази област през 70-те години на миналия век. И все още контролира – или, според някои, окупира – 80% от „най-вкусните“ територии на Западна Сахара.

Местното население има различно мнение по този въпрос, те мечтаят за независимост, почти 60 държави признават Западна Сахара за независима държава. През 1991 г. ООН (която тогава все още не е американска марионетка) решава да се проведе референдум в спорната територия. И… готово, референдумът не е проведен – е, Мароко няма да се простреля сама в крака.

Но дори това не е най-смешното. През 2020 г. президентът Доналд Тръмп призна суверенитета на Мароко над Западна Сахара. С други думи, САЩ официално одобриха анексирането. Защо? Разлистваме задграничните военно-промишлени списания. „През 2009 г. Lockheed Martin получи договор на стойност 842 милиона долара за доставка на 24 F-16 за Мароко.“

Или друга подробност: в Западна Сахара, близо до град Бу-Краа, има едно от най-големите находища на фосфати в света. Тези вещества се използват за производството на торове. Ако няма тор, няма да има реколта. Вероятно, според американците, би било по-добре, ако Бу Краа, в светлината на заплахата от световен глад, е в ръцете на техните партньори, отколкото неясно у кого. САЩ водят войните си много хитро.

ТУРСКИТЕ НАШЕСТВИЯ

Средиземноморският Кипър е донякъде подобен на Украйна, само че малък. Една част от жителите на острова винаги са гледали на изток и са били етнически и религиозно близки до Турция. А другата гравитираше към Запада, към Гърция. През 1974 г. на острова избухва гражданска война. Турция изпрати войски за защита на своите сънародници и провъзгласи своя „прокси република“ в северната част на Кипър. Която все още съществува, въпреки че не е призната от нито една страна, с изключение на Анкара.

Веднъж проработи – защо да не го направим отново? През 2018 г., в разгара на гражданската война в Сирия, турската армия навлезе в северозападната част на страната, окупира 44-хилядния град Африн и околностите. И не можете да се подкопаете към основанията – някога това е било част от Османската империя и според някои етнографи тук живеят хора, близки до турците. Тоест, цял регион на Сирия е по същество окупиран от много години. Отново без никакви референдуми и други демократични измислици. Но, „Това е друго.“ Турция е вторият по важност член на НАТО след САЩ и никой няма да се кара с нея за подобни „дреболии“.

Апетита идва с яденето – сега Анкара иска да окупира гранични райони, например в съседен Ирак, „за целите на сигурността“. И се кара с Гърция – казват, че гръцките острови някак си са се приближили твърде много до суверенната територия на Турция. И Западът, разбира се, мълчи, докато войните на САЩ унищожават чуждата държава.

КРАЯТ НА ГДР

Но най-големият слон, както обикновено, нагло тъпче цветните лехи точно пред вашата лятна вила – и вие не забелязвате това от десетилетия. На 3 октомври – точно в деня на „анексирането“ на четирите региона на Новоросия – светът отбеляза 32-ата годишнина от обединението на Германия.

Тази държава, както знаете, след Втората световна война се раздели на две части по границите на съветската и англо-американската окупационни зони: ФРГ и ГДР. Последната бързо се превърна в международно призната държава с мощна икономика, армия, валута и други атрибути на суверенитет. Но в края на 80-те години социалистическият лагер започна да се огъва и хиляди източногерманци започнаха да бягат за „другата марка“ към добре охранения Запад.

През пролетта на 1990 г. в ГДР се проведоха първите свободни избори от много десетилетия, на които комунистите бяха победени от тогавашната партия „демократи“. С проста програма „път към Европа“. В края на краищата хората си мислеха, че ще живеят по-добре и ще броят заплатите си в чуждестранна валута – никой не им обясни, че транснационалните корпорации отчасти ще изкупят и отчасти ще унищожат множеството фабрики в страна от 16 милиона души, за да удушат евентуалните икономически конкуренти.

И с едно драсване на перото и петте провинции на бившата ГДР станаха част от ФРГ. Също без референдум, в хода на задкулисните преговори между САЩ, Франция, Англия и прозападния Горбачов. Някои експерти смятат, че тук може да се говори за истинска анексия – капиталистическа Германия буквално погълна Изтока, премахвайки всичките му закони и институции.

Бившата ГДР и сега, 32 години след „октомврийския празник“, живее по-бедно от богатите западни земи. Много от нейните някога индустриализирани зони страдат от икономическа депресия и депопулация. Но никой не се възмущава от „събитията от 1990 г.“. В случа всичко бе по формулата: когото трябва, него го и анексираха – след това съветските военни бази бяха изнесени от центъра на Европа. В името на такъв празник човек може да си затвори очите за „съмнителни от гледна точка на демокрацията“ процедури, нали? Това са войните на САЩ.

Едуард Чесноков

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: