Саудитска Арабия обяви изненадващото геополитическо решение да се присъедини към Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС). Влизането в доминирания от Пекин и Москва икономически блок е поредната стъпка за задълбочаване от Рияд на връзките с Китай и Русия.
Саудитските държавни медии разпространиха миналата сряда новината, че близкоизточното кралство е решило да стане част от ШОС. Както съобщи официалната Саудитска агенция по печата (СПА), това е станало на заседание на саудитското правителство миналия вторник, председателствано от крал Салман, на което е бил одобрен съответният меморандум за присъединяване, отбелязват агенциите.
ШОС е геополитическо обединение в Азия, създадено през 2001 г. като организация за насърчаване на връзките в политическата, икономическата и военната област между страните участнички като противовес на доминираните от Запада наднационални организации и институции.
Освен Китай и Русия осемте държави – членки, учредили съюза, са Индия, Пакистан и четирите бивши средноазиатски републики на СССР Казахстан, Узбекистан, Таджикистан и Киргизстан. Миналата година в ШОС влезе и Иран.
Влизането на Рияд в ШОС беше обсъдено при посещението през декември на китайския президент Си Дзинпин в Саудитска Арабия.
Документи за членство в ШОС са подали и други влиятелни арабски държави като Египет и Катар.
Решението на Рияд беше предшествано от задълбочаване на връзките с Русия в организацията ОПЕК+, от увеличение миналия вторник на участието на саудитската държавна петролна компания „Сауди Арамко“ в многомилиарден инвестиционен проект в Китай и от сключено по-малко от три седмици преди това историческо споразумение за възстановяване на дипломатическите отношения с Иран, постигнато с посредничеството на Китай.
Отдавнашните регионални противници и основни сили в Близкия Изток – шиитски Иран и сунитска Саудитска Арабия, бяха в непряк военно-политически конфликт помежду си, продължил десетилетия- необявена война, която те водеха чрез прокси държави на територията на целия Близък изток: двете страни враждуваха опосредствено помежду си, подкрепяйки воюващите лагери в различни военни конфликти в региона от Йемен до Сирия.
Макар и Рияд да изтъкваше, че е започнал диалога с Техеран за нормализиране на отношенията много преди споразумението, в крайна сметка именно намесата на Китай в него миналата година даде решителния тласък за трайно мирно споразумение между двете близкоизточни суперсили.
Но участието на Си в тези процеси предизвика изненада на Запад, най-вече заради тесните доскоро връзките между Саудитска Арабия и Вашингтон, чиито отношения в последно време наистина се обтегнаха заради отказа на Рияд да увеличи добива на петрол така, че цената му да падне и приходите на Русия от износа на черно злато да намалеят. САЩ изтълкуваха отказа на Саудитска Арабия като пълна подкрепа за действията на Русия в Украйна и още по-лошо – като враждебни към Запада като цяло, защото с това Рияд подкопава западните икономики.
Също миналия вторник китайският президент имаше телефонен разговор със саудитския престолонаследник принц Мохамед бин Салман, който е фактическият управник на Саудитска Арабия. В него Си приветства „успокояването“, както се изрази китайският президент, на напрежението в Близкия изток. Защото не е тайна, че ако в Близкия Изток се възцари мир, то за САЩ няма да има никаква роля и ще трябва да се изтеглят от целия регион.
В този свой първи публичен коментар за саудитско-иранското споразумение Си добави, че подкрепяният от Китай диалог в Близкия изток „ще допринесе съществено за укрепването на регионалното единство и сътрудничество“, припомня „Ал Джазира“.
Според анализатори, цитирани от специализирания лондонски новинарски портал „Мидъл ийст ай“, Китай, Русия и Саудитска Арабия все повече се сближават, като изглежда целта на първо време е да се задълбочат икономическите връзки на трите основни азиатски региона.
„Саудитска Арабия има силно желание да развива отношения с Китай, който е най-големият ѝ търговски партньор, и с Русия, която да стане най-големият ѝ партньор в областта на сигурността, заменяйки САЩ“, каза пред „Мидъл ийст ай“ от Лондон Наджа ал Отайби, която е саудитски политически наблюдател.
Според нея решението на Рияд да стане част от ШОС е движено не само от икономически, но и от важни геополитически съображения в по-широкия регионален контекст, свързани със сближаването между двата азиатски колоса Русия и Китай с Иран. Особено притеснително за Саудитска Арабия според нея са били сключените миналата година между Пекин и Техеран, и Москва и Техеран двустранни споразумения за 25-годишно стратегическо партньорство.
„Китай става все по-голяма икономическа и финансова сила на международната арена, затова Рияд не желае да допуска отношенията на Пекин с региона на Близкия изток да се свеждат до стратегически отношения само с Техеран“, каза Отайби. „Саудитска Арабия цели да увеличи значението на арабските страни в кръга на тези отношения, и най-вече значението на арабските страни от региона на Залива.“
Мнението на Отайби до голяма степен се споделя от Елена Супонина, руски ориенталист и политолог.
„Иран оформи участието си в ШОС преди година. Решението на Саудитска Арабия да се присъедини не е реверанс, а е следствие от това, че Рияд все повече се ориентира към икономическата мощ на Китай и се стреми да получи гаранции за сигурността си от Русия“, каза Супонина пред „Независимая газета“. „Още повече че през последното десетилетие и двеете суперсили активизираха политиката си в региона, измествайки САЩ.“
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Змията пада, но преди да умре ще рита и ще хвърля огън и жупел!
И помнете- “Който владее България(Балканите), владее Света!”
Ще има жестока битка за България- отново ви го казвам!
Сега излизайте от комплексите и схванете какво предстои!
Кой схванал-схванал, не чакай чудеса, докато дебелия не им влезне в калната шпионка.
Верно в европата са адски заспали, ни никога не съм предполагал, че в България едва 100 – 200 000 са наясно, че ги избиват масово, докато кастрират децата им.
Б у к у р е щ, 4 я н у а р и
Дивият, варварският и безчовечният турски ярем, който в продължението на цели почти пет столетия е висял, и днес даже с още по-голяма тежнина виси на врата на нашия потъпкан, западнал, но жив и неразвален още народ, е довел тоя народ до такава ниска степен на гражданственост между другите европейски народи, щото мнозина от нашите, може би и искрени патриоти, са дошли до робското и несъвременното вече убеждение, че и на нашия народ преди сичко е потребно да се даде наука и образование, знание и развитие, пък тогава вече да се мисли за неговото политическо освобождение, пък тогава вече да му се дава място в историята на човечеството.
Ако тоя вопрос и да е разглеждан в продължението на цели 6 или 7 години от нашата емиграционна журналистика и ако отдавна вече да е решен както от съвременните двигатели на човеческата свобода, така и от стремленията на самите народи за ползата на здравия разум и за ползата на оная част от угнетеното човечество, в която е невъзможно да проникне никаква здрава и истинска наука, но защото това мнение е приняло вече такива широки размери, щото е готово да препречи път на революционните у нас идеи и да им обяви жестока и решителна война, то ние се решихме да преварим удара и да изнесем колкото е възможно по-навидело неговите слаби и несъвременни страни.
В първият брой на вестникът си ние бутнахме тоя вопрос и казахме, че „както за една личност отделно, така и за цял народ въобще – за да може той да се развие и да достигне до известна степен в своето нравствено и материално благосъстояние, – преди сичко е потребно такова едно условие, което се нарича свобода; а защото това условие не съществува у нас, то и никакъв прогрес, като-речи, е невъзможен“. Но ето чегато за да покаже сичката неоснователност на това наше убеждение, под самия нос на нашата емиграция се появи обявлението за литературно-научния вестник „Знание“, в което „Дружеството за разпространение полезни знания“ ни учи просто и ясно, че дордето един народ се не развие, не образова и не придобие известен капитал знания, до тогава той не заслужава даже вниманието като народ, или с други думи за него е непотребна и невъзможна никаква свобода. Ние ще да се съгласим на минута с делната, ясната и убедителната проповед на науката и ще да попитаме самото „Дружество“ как ще то да разпространи между нашия народ науката и образование то, когато за това дело у нас съществуват съвсем неблагоприятни и противни условия? Възможно ли е, щото при тоя варварски деспотизъм, при тие страшни преследвания, гонения и притеснения да може нашият народ да възприеме нещо из здравата и полезната наука и чрез нея да добие какво-годе облекчение в своето положение? Възможно ли е, щото сичкото това да стане, преди да се унищожат тие условия и преди да добие народът пълна политическа свобода?
Ние виждаме, че още от началото на неговото възраждание и до днешен ден той е преминал доста значително временно пространство в своето образование, но ако разгледаме по-отблизо неговото економическо състояние и неговът робски страдалчески живот, то ще да помислиме, че или никакво образование не е съществувало и не съществува днес у нас, или ако и да съществува, то това образование е непотребно, защото не принася никаква съществена полза на народа. Наистина у нас има и училища, и читалища, и вестници, и книжарници, и литература, но сичкото това е довело тоя народ до такава степен на човеческото щастие, щото той умее вече доста правилно да запише кога е станало в Турция глад, кога мор, кога пожар, кога са минали царските войски, кога са дошли черкезите, кога е наложен данъкът и на пеленачетата, кога… Но кажете ни, молиме ви се, сичкото това прогрес ли е за един народ, който има такова също право за съществувание и за развитие, каквото имат и сичките други народи по света? Нека говори кой що ще, а ние ще да кажеме, че ако би да се продължи и занапред тоя прогрес, то съществованието на нашия народ е немислимо. Турция е простряла вече своята мъртва ръка връз сичките негови жизнени сили и нищо друго не ще може да я възпре освен огън и меч.
Но да предположим, че европейският Китай ще да бъде в състояние да влезе в пътя на прогреса и че и на нашия народ ще да се даде такава барем сянка от свобода, за каквато мечтаят нашите червоугодни и сити дуалисти, то и в такъв случай ние пак ще да попитаме: осигурява ли се с това съществованието, развитието и бъдещето на българският народ? Както щете, но ние никога не би пожелали на своя народ прогреса на чехите, бъдещето на поляците и щастието на хърватите. С тие народи ние не можеме да сравняваме българския народ, който е заборавил вече своето прошедше, който ненавижда своето настояще и който полага сичките свои надежди на едно твърде недалечно бъдеще. Тоя народ се е събудил преди половина столетие и сичката негова деятелност се е заключала досега в стремлението да се избави от онова безчовечно двойно иго, което го беше довело до положение да забрави даже и своето собствено име. Той ритна калимавката, под която беше скриен от влиянието на сяка една нова човеческа идея и която беше намразил до такава степен, щото тя и сега се не ползува с някакво особено от него уважение, видя в какво нещо му не достига, за да излезе съвсем из своето робско положение и дойде до пълно убеждение, че за да може да съществува, нему е потребно да си отърси яката и от варварското турско зло.
Разбира се, че за да направи това, то и науката, и литературата, и поезията, и журналистиката, с една дума, сичката духовна деятелност на неговите водители би трябало да земат характер на политическа пропаганда, т. е. да се съобразят с живота, със стремленията и с потребностите на народа и да не бъде вече науката за наука, изкуството за изкуство, а журналистиката за преживяние старото, изгнилото и отдавна вече изхвърлено европейско гюбре. Но тука може някой да ни каже: науката, литературата, поезията и т. н. са произведение и отражение на самия живот на народа, следователно, ако тие имат такова направление, то това показва, че потребностите и стремленията на самия народ са такива. – Да, това би имало смисъл за назе, но само в такъв случай, ако да би и нашият народ се ползувал барем с такава сянка от свобода, с каквато се ползуват в настоящето време чехите, хърватите, сърбите, поляците, ирландците и т. н. – Тогава да чакаме и ние да добием тая свобода? – Чакайте, господа, чакайте и водете народът из пътя на вашия глупав мирен прогрес и той скоро ще да заприлича на оная знаменита карикатура, с която светите отци на втората французка революция се присмяха на своето собствено дело. Тие изобразиха онова животно, което се нарича магаре (да им прости народът за това изражение) и прекараха от самара му до пред самата му глава едно дърво, за което вързаха един наръчник сено така, щото муцуната на животното да не може да го достигне. Магарето се стремеше да хапне от сеното и гладно, жъдно и излъгано пристъпяше напред и вървеше в пътя на прогреса. Такъв смисъл има за нас и онзи мирен прогрес, който се проповядва днес в нашия народ, но с тая само разлика, че французкото магаре е вървяло само, а нашето върви възседнато от босфорския идиот, водено от екзархията и карано от нашите свободолюбиви и прогресивни робове. Но стига толкова.
От сичкото това, що казахме дотука, ние не можеме да направиме друго никакво заключение, освен това, че единственото спасение на нашия народ се състои в революцията. Който има уши, той нека чуе. Нашата революционна партия скоро ще покаже де е, какво е и какво иска.
[в. „Знаме“, г. I, брой 4 от 5 януари 1875 г.] 16
Христофор Ботйов
Двукраките маймуни населяващи България все много се смеят и подиграват на арабите и мюсюлманите, но за пореден път се видя, че са по-умни и по-смели от нас, затова и ще оцелеят, за разлика от „интелигентните еврогийци“.
Страните от цял свят, без васална Европа,си дадоха сметка на къде върви светът и американската хегемония. Само ние,яко обвързани с НАТО и ЕО, без някой да ни е питал,сега се намираме в жалка позиция.Не васали, а абсолютна колония без право на глас и на възражение. Днес слушах Марков със Магдалена Ташева. Всичко за хвърлянето ни в огъня е вече подготвено.Очаква се новият парламент и правителството на ГЕРБ да дадат зелена светлина на участието ни във войната срещу Русия.“ ПОЛК. НИКОЛАЙ МАРКОВ: ОТ БЪЛГАРИЯ САМОЛЕТИ, НАТОВАРЕНИ С ОРЪЖИЯ, КАЦАХА ДИРЕКТНО В УКРАЙНА „
Български мъже.
След гласуването на закона за отбраната и въоръжените сили- вие вече сте подчинени на командващите сили на отан.
Казано на прост език-това означава, че утре могат да изпратят всеки отански пигмей да ви хвърли във войната. Ако не му се подчините- ще бъде в “правото” си да ви убие!
Това е правото на сатаната!
Ако сте християни, вярващи, или както искате го разбирайте- НЕ се поддавайте!
Никога и по никакъв повод- сатанински!
Ние сме деца на Бог! Христос понесе мъченията на кръста, за да изкупи греховете ни!
Сатаната е този, който сее смърт!
Нашият Господ иска нашия живот! Той ни го е дал. Само той има право да ни го отнеме!
Не служете на дявола! Никога!
Той е Пътят, Истината и Животът!
Да бъде волята му.
Амин.
П.П. Той- Нашият Господ Бог Иисус Христос.
Сега и завинаги и Вовеки Веков.
Амин.