Историческата наука винаги е била ползвана за политически цели от времето на първите човешки писмени култури, та до наши дни. В 21-ви век виждаме, че глобални политици като Владимир Путин, Доналд Тръмп, Еманюел Макрон или Реджеп Тайп Ердоган, често прибягват до историческа аргументация на тезите и политиките си и влизат в полемика по исторически въпроси (руският президент Путин дори наскоро написа статия за Втората световна война). И това, разбира се не е случайно, защото борбата за тоталния духовен, културен, обществен, а съответно и политически контрол над хората минава по три линии:

– Медийна (какво говорят по телевизиите, вестниците и др. медии, как го съобщават, каква терминология използват, как го тълкуват).

– Линията на популярната култура (книги, филми, музика, младежки субкултури, мода и всичко друго, което неусетно, но сигурно влияе на живота, преценката и възгледите ни).

– Историческа (неслучайно мъдър човек е казал, че който контролира миналото, ще контролира и бъдещето).

Днес, когато българия е колония на Запада, дългата й и богата история, уви, стана обект на множество манипулации и заблуди. Някои от тях са съвсем невинни и се дължат на лаишки опит за прочит и трактовка на сложни исторически събития и процеси. Други обаче, са съвсем целенасочени манипулации, заплатени с много долари от Вашингтон и Брюксел. Основната линия на тези поръчкови манипулации цели да се влошат допълнително българо-руските отношения, да раздели напълно двата близки славянски и православни народа и да спомогне за промяната на цивилизационния избор, който България е направила преди 11 века по времето на св. княз Борис-Михаил. В този смисъл неотдавна в „Дойче Веле“ излезе статия озаглавена „Как Кремъл заличава българските следи в руската история“. На пръв поглед материалът си поставя благородната цел да разнищи предполагаеми исторически мистификации и отричането на българската роля във важни събития. Няма как обаче, да не ни направи впечатление, че „Дойче Веле“ и други неолиберални и глобалистки медии обикновено проповядват национален нихилизъм, „да се остави историята на историците“, „миналото не е важно“ и други типично неолиберални мотиви, но стане ли въпрос за Русия, изведнъж въпросните медии подхващат с почти крайнонационалистически и псевдопатриотичен тон.

Има няколко исторически въпроса, които консолидират родните платени русофоби от американските НПО-та у нас. Ако някой световен историк види какви неща се разпространяват в българското медийно и обществено пространство, би се хванал за главата, но за съжаление у нас тези мистификации се тиражират като уж научно, патриотично и аргументирано мнение. И така:

Лъжа номер 1: Русия отрича приноса на България за създаването на кирилицата и славянската книжовност. Това е много често тиражирана лъжа, не само в гореспоменатата статия на DW, но и на редица други медии, политици и недобросъвестни историци. Като аргумент се дава изваденето от контекст изказване направено от Владимир Путин преди няколко години, в което руският президент каза, че кирилицата е произлязла от македонския регион. Упорито се използва и нелепият аргумент, че видите ли, щом в Русия (а всъщност и в цял свят), 24-ти май е известен като Празник на славянската книжовност, това е едва ли не отричане на българския принос за нея. Истината е, че преди няколко години самият руски патриарх Кирил потвърди ролята на българската средновековна мисъл за създаването на всеславянската книжовност и култура. Никой никъде в Русия, нито в официални енциклопедии, нито в сериозни издания, в т.ч. и онлайн, не е казвал, че кирилицата не е създадена от св. Климент Охридски или въобще в България.

А глупави предложения като неотдавнашната идея на т.нар. „ВМРО“ 24-ти май да се преименува на Ден на българската просвета, писменост и култура, имат за цел не само да поддържат един нелеп и неадекватен псевдопатриотизъм, но и преди всичко да отрекат всякаква връзка на съвременните българи със славянския свят. Което е не само недобросъвестно, нередно и нечестно, но и е един вид национален нихилизъм, защото по този начин се отрича и най-големият исторически принос на нашия народ. Защото величието на България е именно в това, че става основоположник на една нова цивилизация – славяно-византийската. Славянската книжовност се заражда по нашите земи, а после се възприема в Русия, Сърбия, Влахия и по други страни. Или както казва великият руски академик Димитрий Лихачов, създадената у нас книжовност „се трансплантира“ и по-късно се запазва и разцъфтява за нов ренесанс именно в Русия.

Излишно е да се казва също, че технически Владимир Путин в изказването си за произхода на кирилицата от македонските земи е прав. Но Путин не е казал, че тя е създадена от „македонци“ или в „Македония“. Няма никой, нито в Русия, нито където и да било другаде, който да твърди, че в далечния 9-ти век, Охрид не е бил част от България. Единственото нещо, което се отрича в Русия, а и от цялата световна научна общност, е твърдението, че Кирил и Методий са българи или са създали глаголицата в и за България. Това може и да не се харесва у нас, да кара някои хора с комплекси да се чувстват по-маловажни, но преди всичко светите братя са поданици на византийския василевс. Разбира се, те най-вероятно са имали поне частичен славянски произход, което ще рече български, но във Византийската империя, когато един верен на правителството човек изповядва и православието, той автоматично става „ромей“ (римлянин). И това важи за всички поданици на Византия, без значение дали са славяни, гърци, арменци, сирийци, исаври или власи.

Също така е факт, че светите братя създават глаголицата по поръчка на византийския василевс и първото си развитие и разпространение, тя получава във Великоморавия, а не България. Това са единствените, признат от цял свят факти, по които руснаците имат разногласия с българите, защото у нас масово се разпространява романтичната, но исторически некоректна теза, че светите братя са българи или че са създали азбуката у нас и преди всичко за нас. Но навсякъде в Русия и не само, се казва, че кирилицата се създава именно в Първото българско царство.

Лъжа номер 2: Русия целенасочено мачка българската идентичност на волжките „българи“, принуждавайки ги да се наричат татари. Това е особено лесна за разпространение лъжа, защото уви, почти никой в България си няма ни най-малка представа от историята и културата на Поволжието, Сибир, Приуралието и лесостепната зона. У нас се твърди, че по някаква неведома причина, още Иван Грозни, който превзема Казанското ханство, не искал местните да се наричат „българи“, а вместо това ги задължавал да се наричат „татари“.

По-късно универсалните злодеи на историята – СССР и комунистите също мачкали „разцъфтяващата“ българщина в Татарстан. Истината е доста по-прозаична. Няма велик руски, еврейски, масонски или извънземен заговор срещу Волжка България. През 13-ти век страната е превзета от монголо-татарските орди. В мултиетничната и мултикултурна Златна Орда, волжките българи, които говорят „на езика на хазарите и куманите“, т.е. на някакъв тюркски език (преди да ме нападнат блюстителите на ирански или тракомански тези за произхода на прабългарите, искам да подчертая, че говорим конкретно за волжките българи и това не го казвам аз, а арабски хронист), лесно се разбират и асимилират с масите от кумани, тангути, тюркути, огузи, печенези, карлуки и всякакви други народи под монголска власт.

По-късно, през 14-ти век Ордата приема исляма, което допълнително катализира процеса на асимилация на българите, които вече нямат и религиозни задръжки за такова нещо. Всъщност, за българската аудитория не е ясно и какво значи „татарин“. Този етноним означава преди всичко, тюркоезичен мюсюлманин от степната или лесостепната зона на Южна Русия, Сибир и Поволжието. Това не отрича възможността „татарите“ да имат всъщност друг, не-монголски етнически произход. И никой в Русия, нито при Иван Грозни, нито при Ленин, нито при Путин, не отрича това.

През по-голямата част от историята си, руската държава не се интересува как се наричат народите и племената, които тя покорява, стига да си плащат ясака и да не вдигат бунтове. Руските извори от 15-16 век например, наричат волжките татари „българи“, но самите жители на Казан предпочитат вече да се наричат „татари“. Защо? Защото „българин“ се асоциира с една позабравена държава, която е изгубила най-важната война в съществуването си – тази за независимостта си, докато „татарин“ значи връзка с великата Златна Орда. Нещо повече, казанските владетели претендират, че са наследници на Чингис хан и Ордата и след разпадането й на няколко части, се опитват да ги обединят. Казанските мирзи, т.е. аристокрацията, с гордост цитират родословието си до Борджигините (т.е. рода на Чингис хан, неговите братя, деца, внуци и т.н.т.).

Очевидно не Иван Грозни, а самите волжки татари изменят идентичността си. Тук ще бъде интересно да се добави и един исторически факт. Когато Иван Грозни напада Казанското ханство, този бастион на „българщината“ е защитен веднага от Османската империя. Султанът нарежда на кримските ханове да отвлекат вниманието на русите чрез нападение от юг, за да спасят Казанското ханство. Така че да, същата тази Османска империя, която е поробила дунавските българи, помага и брани с всички сили уж-българското Казанско ханство.Днес в руската Република Татарстан наистина има един новооткрит пиетет и интерес към историята на страната преди Златната орда, а именно епохата на Волжка България. И този интерес не само, че не се преследва от руските власти, но и се подкрепя на академично и държавно ниво чрез археологически разкопки, експедиции и изследвания. Дебатът за местната идентичност остава отворен и напълно свободен, най-малкото, защото руската държава никога не е имала проблем или интерес това да не е така. Кремъл нито ще спечели, нито ще загуби, ако волжките татари преоткрият връзката си с волжките българи. В държавните учебници тази връзка въобще не се крие или премълчава.

Лъжа номер 3: Граф Игнатиев и Русия са виновни за убийството на Васил Левски. Тук ще бъда кратък, защото дори сред русофобите у нас някои се свенят да говорят тази грозна и нелепа лъжа.

Фактът е, че въпреки слабостта и проблемите си, през 19-ти век Османската империя е все още могъща държава, която освен с малки изключения, свързани преди всичко с търговията, не позволява вмешателство на външни сили във вътрешните си дела. Още повече, на Русия, която се е превърнала във враг номер едно за Високата порта. Твърдението, че граф Игнатиев настоявал щото Високата порта да осъди Левски на смърт не само, че не може да бъде подплатено с документи, но и не издържа на елементарна логическа проверка.

Лъжа номер 4: Русия освободила България, защото всъщност искала да завладее Проливите – Босфора и Дарданелите. В тази лъжа има и истина, но нашите русофоби я опростяват изключително много. През 1877 никой в Петербург не си прави илюзиите, че Англия, Франция, Австрия и Германия ще допуснат Русия да владее Проливите. Факт е, че Руската империя почва войната, защото преследва интересите си и в това всъщност не би трябвало да има нищо лошо, защото така или иначе резултатът за нас е, че избегнахме съдбата на арменците, които малко по-късно бяха подложени на брутален геноцид. Но какви са тези интереси, които Петербург гони? Разбира се, създаването на една славянска държава на Балканите, която има про-руска насоченост, променя коренно баланса на силите и затвърждава ролята на Русия като първостепенен играч в региона. Но точно към 1877-ма година, Петербург все още не е напълно готов за война и има сериозни притеснения, че нещата могат да се случат като по време на Кримската война, когато Англия и Франция се намесват и Русия претърпява поражение. Един от най-големите мотиви всъщност е общественото настроение, което по това време достига пика на славянофилията и пан-славянските нагласи. За да тушира огромното социално напрежение и проблеми, които раздират руското общество, правителството разбира, че няма как да не заеме ролята си на основен защитник на православните балкански славяни. Роля, за която Русия е водила не една война с цел да я докаже, и която руското общество взима присърце. Към 1877 Петербург няма друг избор освен да защити по всеки възможен начин българите, в противен случай рискува ескалация на напрежението в самата Русия. Никога преди или след това впрочем, руското общество не е толкова обединено и ентусиазирано. От най-простите и бедни селяни до дворяните и генералите, всички очакват от императора категорични действия в защита на българите и съответно защита на славянофилската кауза, която е в пика си по това време и се приема идеологически от повечето руснаци. Именно това, както и разбира се желанието да се върне загубения през Кримската война престиж и естествено да се създаде една про-руска държава на Балканите, води до крайния резултат, който е освобождението на България. Впрочем, показателно е, че в стремежа си да очернят обекта на омразата си, русофобите стигат до степен на откровена османофилия и туркофилия. Почти без изключение най-редовно ни натякват, че нямало турско робство, а само турско „присъствие“, че българите живеели добре в Османската империя, защото падишахът бил толерантен и имало голям пазар.

Лъжа номер 5: Ако Червената армия не беше влезла в България 1944-та, днес всичко щеше да е много по-добре. Това разбира се е строго субективно, защото е факт, че за някои българи влизането на красноармейците у нас, се превръща в лична трагедия. За други пък е личен повод за радост. Извън личните субективни причини, трябва да се фокусираме на няколко важни факта. Първо и основно, ако Червената армия не беше влязла у нас, вместо нея щяха да влезат английски, гръцки и може би турски войски. И това не са спекулации, а документирани факти. Гърция има териториални претенции, които обхващат минимум Пиринска Македония и Родопите. Претенции, които Англия категорично подкрепя поне от 1943-та година, ако не и от по-рано. И това е демонстрирано не само на Парижката мирна конференция, но и още през 1944-та, когато София изпраща Стойчо Мушанов в Кайро, за да договори примирие със съюзниците. България без Родопите и Пиринско никога не би могла да е по-добра от днешна България. Още повече, че една окупация на враждебни гръцки и турски части би довела до множество трагедии и изключително тежко положение за българското население.

Това са само малка част от историческите лъжи, които се разпространяват у нас. Те трябва да бъдат безпощадно разобличавани, не в името на българо-руското приятелство, а в името на това да оцелеем като нация! Не е въпросът да скачаме на амбразурата да защитаваме друга държава, която впрочем е повече от способна сама да се защитава, включително на полето на науката. Разобличавайки и отхвърляйки русофобските лъжи, ние пазим своята истиниска цивилизационна принадлежност, която е направена от св. княз Борис Покръстител през 9-ти век, а не от Соломон Паси през 2004-та година. Небезизвестният американец Самюел Хънтингтън разделя Европа на два цивилизационни ареала – Западен (католико-протестантски или романо-германски) и Източно-славяно-византийски. Нашите либерали, които обслужват чужди интереси са наясно, че докато българите пазим своята идентичност и цивилизационен код, те никога няма да могат да легитимират истински властта си и това, което се случва у нас през последните 30 години. Обратното, подмяната на историята ще легитимират всичко, което се случва у нас напоследък – от сервилността пред Запада през корупцията и неофеодализма до престъпната приватизация.Докато българите познаваме истинската си история, никога няма да приемем безобразията, които ни се сервират в красивата опаковка, която неолибералите наричат „нашия евроатлантически цивилизационен избор“. Загубим ли битката за историческата памет и истина, ще загубим и България, която лека-полека ще бъде погълната в глобалния тюрлю-гювеч на неолиберализма, а защо не и направо от някоя съседна страна. Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: