Нейните първи срамежливи проявления са през Възраждането, но тогава е все още рядко проявяваща се в отделни писания и даже по-скоро част от изречения на водачи на българската национална революция. И е нещо като коментар на кризите в църковните борби. По-късно е отзвук от проблемите, съпътстващи учредяването на Българската Екзархия, а накрая е недоволство от липсата, според някои наши националреволюционери, на по-решителни действия на Русия за освобождението на България. След Освобождението възрожденците, а и политиците ни оправдават все още редките си изблици на русофобия с аргумента, че не са срещу Русия, руската култура и народ, а са само противници на руското мракобесие, властта и руския цар. Част от тези наши сънародници вече са зависими от британските и френски служби, като Захари Стоянов, например. А по-сетнешните им наследници у нас точно с тази уговорка (как не мразят руския народ е неговата култура, а само властта там) успяха да въвлекат държавата ни в две световни войни и национални катастрофи.

Русофобията в България често се превръща в официална държавна политика, макар нацията и обществото ни да са настроени русофилски и да не поддържат бесовете на своите управници. Това е един от най-големите български парадокси, които правят русофобската идеология у нас неустойчива, краткотрайна и опасна. С нея се оправдават груби и опасни политически действия, които в други условия са трудни за легитимиране. Но с тях се вкарва държавата ни в авантюри, които по-късно трудно се преодоляват и още по-трудно се заличават оставените от тях последствия.

От друга страна обаче русофобията е напълно предвидима, защото е еднопланова идея и елементарна идеология, основана на политически страсти, а не на разум, логика и обективни реалности. Тя е отричане без аргументи и не понасяща възражения. Това е сектантска идеология, абсолютизираща въобразено от русофоба намерение на Русия, чрез което тази огромна страна застрашава свободата и независимостта на България. Дори това руско „намерение“ да е насочено евентуално или реално срещу друга държава, в друг геополитическо контекст и по причина, която изобщо не засяга България. Империята с нейното имперско съзнание иска да ни погълне и ликвидира – в това заклинание се упражняват идеолозите на русофобията. Въпреки че Русия никога не е имала и днес няма подобно желание. Но дребнобуржоазният политически ум на българския политик счита за невъзможна каквато и да било безкористност и всеотдайна любов от страна на Русия, управниците й, политиците й, интелигенцията й и изобщо на руския народ към България и българите. Този пресметлив ум знае, че всичко струва пари, заплаща се и не се дава даром.

Този именно дребнобуржоазен и еснафски ум не може да обеме мащаба на глобалното мислене на великата сила, начина, по който за нея протича времето, подреждането на целите й по важност, значимост и последователност на постигането им. Той е далеч от логиката на руското възприемане на глобалния свят и ролята на отделните държави в него, от която логика произтичат и конкретните действия и постъпки на Русия в геополитиката. Провинциално устроеният български политик, който обикновено е и без опит, знания и умения, няма как да проумее тази политика. Тя го плаши и паникьосва, защото му е чужда и няма как да бъде допуснат до нея. Това го обижда и унизява! Ето от къде идват омразата към Русия и русофобията. Те са чиста проба провинциален комплекс на ограничен ум и политическа посредственост.

Поради своята провинциална елементарност и първичност каквито и нюанси да добавяме към този образ, неговата типология няма да се промени и винаги ще си остава една и съща. Защото пораждащите я причини не се променят и дори не се долавят някакви нови нюанси в тях. Русофобията е най-елементарно чувство, обществено състояние и идеология. Тя не умее дори собствена риторика да си измисли, която да я прикрива и оправдава.

Страхът и омразата пораждат нов страх и нова омраза! Те озлочестяват мисленето и постъпките, отношението към другите, желанието да се премахват физически препятствията и опонентите. И непременно да се доказва лоялност към новите господари. Защото русофобията е непременно слугуване на господари, които враждуват с Русия и задължават съюзниците си – слуги да й пречат с всички средства. Нашичките им робуват охотно, стараят се много и в своята ненавист към Русия често надминават дори господарите си.

Първосигналните реакции, които са инстинктивни и трудно контролируеми, когато не се владеят и не се поставят под властта на разума, настояват за бързи действия, отговори, предупреждения към непокорните… А глупостта не се възпитава и облагородява. Тя всичко знае и може, права е във всичко и вярва единствено на себе си. Няма как да й обясняваш, че екстремните й чувства и нагласи към Русия са неоправдани, а онова, което знае за Русия, всъщност е съвсем невярно, погрешно и е измислено от болни мозъци. Като й обясняваш, само я озлочестяваш и й даваш причини да те подозира и мрази.

Това е русофобията.

Понеже е елементарна във всичко, тя използва само елементарни аргументи, които многократно повтаря, защото други няма. Те пък винаги са погрешни. Тя разчита, че пред нея стои неосведомен, за да му повтаря и я обвинява, че е дебелоглав, сляпо вярващ, та дори и продажен предател. И току ще му цитира извадена от контекст мисъл на виден възрожденец колко зла и жестока е Русия и колко ни мрази и иска да ни пороби.

Виждаме я днес тази българска русофобия в целия й мащаб и блясък. Но и в обичайната й разпищоленост, в самочувствието на все още непритисната от обстоятелствата на задаващата се на хоризонта Русия и вярваща, че този път правото е на нейна страна и така ще бъде оттук – насетне.

И днешната русофобия е типично либерална реакция срещу Русия, славянството и православието. Но е реакция на изплашените, които през последните 20 години се досещаха, но наскоро се убедиха, че не са смазали могъществото й и не са покорили веднъж завинаги света под своите „евро-атлантически неолиберални ценности“. Нещо повече – те разбират, че след Украйна махалото на историята сменя посоката си и започва се връща с обратна сила и скоро ще ги перне по муцуните. Иначе, либералите мразят Русия „по презумпция“; мразят всичко руско, дори и високата й литература и култура, големите й имена, личности, исторически събития. Тях най-много ги мразят, защото не ги разбират, а няма кого и какво да им противопоставят, за да докажат правотата на „европейските си ценности“.

Русофобията е дълбока и безпощадна омраза, а не само политическо отношение към Русия и руското. Омраза и към русофилите и всички, които обичат, подкрепят и вярват на Русия, руската литература и култура. Силата на тази омраза в българската политическа реалност е неизмерима. И се увеличава, когато срещу нея няма реакция, съпротива, възпиране. Колкото повече й се позволява да се проявява, толкова повече нараства нейната стръв срещу политическия противник и се превръща в мракобесие. Особено когато нещата в държавата не вървят, а ефектът от антируската им пропаганда сред населението е нищожен.

Русофобията е още и глупост! Иначе как да си обясним перченето на русофобски настроените ни държавници пред Русия и незачитането й като велика държава, от която зависи съдбата на България. Трудно се забравя сравнението „бензиностанция с ракети“. Авторът й се изживява като остроумен, а произнася неизмерима глупост. Толкова глупави са били и други наши държавници в други времена, безпаметно обикнали всесилния тогава Хитлер. И получили за тази си глупост тежки наказания.

Няма съмнение, че българските държавници винаги са били подложени на натиск отвън и отвътре. Те трябва да отговарят на изисквания, които чужди държави им поставят и изискват от тях компромиси и определено поведение. Но това, което днес виждаме, съвсем не е резултат само от натиск. Това си е чиста проба русофобия в двете й най-крайни проявления: мракобесие и глупост. Поведението на държавата ни не е стихийно, а е обмислено, последователно и осъзнато.

Русофобията задълбочава реалните икономически и социални проблеми в държавата и все повече ги превръща в неразрешими. Увеличават се бедността и мизерията, а лошото управление стимулира корупцията и още повече профанира културата и образованието ни.

Русофобията ни води до фашизъм! И ще постигне целта си!

Авторът: Панко Анчев е роден през 1946 г. във Варна. Литературовед, философ, историк на литературата. Главен редактор на списание „Простори” – Варна. Почетен доктор на Литературния институт „Максим Горки” в Москва. Член на Съюза на българските писатели. Автор на повече от 30 книги.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: