Източник: Телеграм канал „Рыбарь“. Един от най-сериозните информационни канали, които следят войната в Украйна.

От известно време в мрежата се въртят кадри с български реактивни противотанкови гранатомети Bulspike-AT, а също и с термобарични боеприпаси ТВ-7V, открити в Маринка. Оръжието е намерено при обиск на украинските огневи позиции.

България е една от малкото страни-членки на НАТО и Евросъюза, чиито власти официално отказаха да доставят оръжие на Украйна. В края на април комисията по външната политика прие решение, че помощта ще се ограничи в хуманитарната и финансовата сфери. В началото на май беше съгласувана и резолюция, предполагаща ремонт на украинска военна техника за сметка на България. Въпреки това, в Независимата (име, с което се нарича Украйна – б.пр.) изплуват български снаряди.

Откритите в Маринка термобарични боеприпаси се произвеждат във „Вазовия машиностроителен завод“ (ВМЗ) в Сопот.

Групата на Рибаря, Балканската сплетница и Варшавската русалка (псевдоними на журналисти, публикуващи в Телеграм – б.пр.) реши да научи повече за дейността на българското оръжейно предприятие. И успяхме да открием много интересни неща.

„Вазовият машиностроителен завод“ веднага се оказа замесен в няколко крупни скандала, като започнем от доставянето на оръжия в разрез със сключените договорености, минем през подправяне на документи и стигнем до снабдяване на терористи.

Взривове в складовете и липса на патенти

Както се оказа, производството на откритото в Украйна българско оръжие на „Вазовия машиностроителен завод“ се осъществява без разрешение. Според данните от Патентното ведомство на Република България, предприятието от ВПК официално е прекратило производството на термобарични снаряди още през 2014 година. На практика обаче то продължава производството, но вече без патенти.

ВМЗ влиза в списъка на 11-те най-големи отбранителни предприятия в България и е специализиран най-вече в производството на боеприпаси по съветски образец. Географията на продажбите обхваща целия свят – независимо от съмнителното качество, българските снаряди се търсят по всички континенти.

Слуховете за това, че продукцията на завода попада и на украинския фронт, се носят отдавна.

През 2020 г. прокуратурата в България обвини шестима руснаци за взривове в складовете на ВМЗ, където уж се съхранявало оръжие, предназначено за Независимата Украйна. Вярно е, че тогава така и не успяха да намерят „руска следа“ и се ограничиха с голословни обвинения.

Има основания да се предполага, че поредицата от взривове е опит на служители от самото предприятие да прикрият следите на доставките за Украйна, какъвто беше случаят с чешкото предприятие във Врбетице.

Ръждясали снаряди за реекспорт

През юли тази година в българската преса бе разобличена схема, по която властите заобикалят парламентарната забрана и продължават да изпълняват договори за доставки за Украйна на произведени във ВМЗ боеприпаси чрез „посредници“ – Полша, Чехия и Румъния.

В изданието „Бивол“ бяха публикувани документи, потвърждаващи, че българската компания Alguns е предала голямо количество снаряди за РСЗО „Град“, гаубици „Гвоздик“ и „Акация“ на румънската корпорация RomArm. По-нататък, съгласно уговорката, RomArm е трябвало да ги препродадат на дъщерната си фирма Nanotech Defence SRL. А на свой ред вече тази компания е пряк доставчик на оръжия за Министерство на отбраната на Украйна.

В Alguns са получили 36 милиона долара аванс от банкова сметка във Великобритания, при обща стойност на сделката 200 милиона. Тя би могла да мине незабелязано, само че участниците в нея се провалят, поради желанието си да извършат машинациите колкото може по-бързо, както и поради банална алчност. Става дума за това, че предадените на румънската страна снаряди се оказват с крайно лошо качество и ги връщат обратно.

В опит да спасят репутацията и парите си, ръководството на Alguns се обръща с искане към българския завод ВМЗ да ремонтира боеприпасите за следваща препродажба в Украйна. Това обаче застрашава да наруши сроковете за доставки по други договори и поради това ВМЗ отказва.

И заплаща със смяна на ръководството: заемащият по това време длъжността премиер-министър Кирил Петков, известен с тесните си връзки със западни партньори, поисква да бъдат уволнени четирима от петимата членове на Съвета на директорите.

Историята предизвиква широк резонанс в България. И тук изплува още един неприятен факт: тези боеприпаси са били закупени от компанията Alguns в Беларус. Беларус не е давала съгласие за следващ експорт на оръжието.

„Проруските“ чиновници и тайната военна помощ.

Иронията на ситуацията се състои също и в това, че за издаване на разрешение за експорт на оръжие в трети страни в България е нужно съгласието на Междуведомствената комисия по контрол на износа и неразпространието на оръжие, чийто глава е министърът на икономиката.

Към онзи момент постът се заема от Корнелия Нинова, която по съвместителство е и вицепремиер в коалиционното правителство на Петков. Председателят на „проруската“ Българска социалистическа партия в интервюта нееднократно е отричала български доставки за Украйна. А през пролетта на тази година даже обеща да излезе от управляващата коалиция, ако парламентът се съгласи да доставя оръжие за Независимата.

По информация на журналисти, сделките са били подготвени от представители на София и Букурещ още през април, когато е имал посещение в Румъния бившият премиер на България Кирил Петков, който също публично отрича военна помощ за Украйна. Покупките са проведени активно от средата на март до края на юли.

Замесените чиновници са получавали големи подкупи за даване на съгласие: в условия на поскъпване в пъти на стойността на боеприпасите на фона на бойните действия, търговците на оръжие не се скъпят на подкупи. По „странно“ стечение“ на обстоятелствата в същия период обемите на производство във ВМЗ рязко се качват.

Румънски обществени поръчки и фалшифицирано съгласие

Историята е не по-лоша от екшън – независимо от официалната забрана за оказване на военна помоща на ВСУ, в София се прави точно обратното.

Властите в републиката заобикалят забраната на парламента и доставят на украинските военнослужещи оръжие през Полша, Чехия и Румъния. Продадените в Румъния боеприпаси се оказват с не по-добро качество, а освен това са били закупени без право на предаване на трети страни.

Българската компания Alguns се сдобива с тях от правителството на Беларус още в 2015 година. И в Минск би трябвало да се изненадат, че оръжието е отишло за реекспорт: споразумението не го е предвиждало. Но от белоруска страна не са последвали коментари, там по принцип не обичат да се говори за продажби на оръжия.

Оказва се, че българите просто са подправили съгласието на държавната компания ГВТУП „Белвнешпромсервиз“. Съобщава се, че компанията е информирала Alguns за „отсъствието на препятствия за реекспорт на продукцията в трети страни“. Именно този документ от 2017 г. става официално основание за следващите сделки на българската фирма Alguns с румънската RomArm, която е трябвало да пренасочи стоката за Украйна.

Между другото, в 2015 г. се случва още една занимателна история.

Същата тази Alguns е доставяла в Сирия закупени в Беларус управляеми ракети с противотанков комплекс 9М113 „Конкурс“. Всичко това се случвало в рамките на договор с компанията Purple Shovel LLC от Делауеър, която е спечелила търг на Главното управление на войските със специално назначение на Министерство на отбраната на САЩ (SOCOM).

От ведомството потвърдиха произхода на ракетите.

Мрежа на доставките в Източна Европа

Скандалът с белоруските боеприпаси далеч не е първият в историята на българската фирма Alguns. Подобни машинации са правени и преди от нейните служители.

През 2015 г. фирмата купува от албанската експортна компания MEICO 17,5 милиона китайски патрони, 350 миномети и 40 хиляди снаряди към тях. Остарелите образци на оръжие не били в най-добро състояние, но това не смутило българите. Защото не били предназначени за България – оръжието отивало в Близкия Изток.

Що се отнася до завода ВМЗ, чиито некачествени продукти Алгунс се опитва да продаде на румънците, за да ги доставят на Украйна, той от дълго време доставя оръжие на въоръжените сили. В допълнение към българските Алгунс използва за тази цел цяла мрежа от фирми за уплътнения в Източна Европа.

Например, от 2019 до 2021 година украинското предприятие „Спецтехноекспорт“ е внасяло продукция на ВМЗ чрез полската Arm Techsp. Zo. А през юли 2019 г. държавната компания, влизаща в състава на „Укоборонпром“, придобива партида български боеприпаси от полската компания MEGMAR LOGISTICS & CONSULTING.

Съдейки по данните от полския регистър на фирмите, самата компания не произвежда никаква военна продукция, а е дилър. Затова пък, такива боеприпаси са в масово производство във ВМЗ.

Българските подизпълнители на САЩ

Относително младата фирма Alguns, с чиито старания продукцията на ВМЗ достига в ръцете на ВСУ през Полша и Румъния, има богата история.

Основана през 2008 г., компанията се специализира в купуване на остаряло оръжие и боеприпаси и продажбата им в Азия и Африка.

През 2015 г. комапнията става участник в скандал. В склад под аренда се произвел взрив: загинал някой си Франсис Норвило от Тексас. Той се оказал сътрудник на Skybridge Tactical – подизпълнител на американската Purple Shovel, реализираща договорите с Главното управление на войските със специално предназначение на САЩ (SOCOM).

Собственик на Alguns е Алекдандър Димитров, тясно свързан с криминалния авторитет Боян Петракиев, известен като „Барона“. И двамата са родом от гр. Сливница и започват пътя си с контрабанда в Сърбия. В 2004 г. основават съвместно предприятие за продажба на скрап, а впоследствие се захващат с продажба на съветско въоръжение на американски подизпълнители.

Петракиев лично „препоръчал Димитров на влиятелни хора, за да може да влезе в оръжейния бизнес“ и връзките му помогнали да стане успешен търговец на оръжие. Дори скандалът със загиналия американец не навредил на кариерата на Димитров.

В края на 2016 г. по сметката на свързаното с него предприятие Osiris Global Trade Limited от американска фирма постъпват още 31 милиона долара. Сделката е проведена под прикритието на финансово учреждение, ръководено от държавата.

Същата компания фигурира и в платежните на Purple Shovel, но всъщност никаква Osiris Global Trade Limited не съществува на практика: зад кухата фирма се крият «Оро Инвестмънтс», чийто собственик в регистъра е същият този Александър Димитров. Чистата печалба на компанията за периода 2015-2020 г. е почти 300 милиона лева.

Оръжие за терористите и безпрецедентен ръст на печалбите

Българската Alguns се изявява като фирма-посредник за доставка на продукцията на оръжейния завод ВМЗ не само в Украйна. В рамките на договора с американската Purple Shovel в 2015 г. българите натрупват състояние от снабдяване с оръжие на терористичните групировки в Близкия Изток. В това им помагат азербайджанци.

– От Външното министерство на Азербайджан са изпратени инструкции до посолствата в България и други европейски страни. Те трябвало до оформят дипломатическо разрешение за полети на Silk Way Airlines. Опасните товари, които превозвала авиокомпанията, всъщност се оказали българско оръжие, продадено от Alguns на американската компания Purple Shovel. През декември 2014 г. Командването на специалните операции на САЩ (SOCOM) е подписало с нея договор за доставка на бълагрско оръжие и боеприпаси на стойност над 26,7 милиона долара.

– През 2016 и 2017 година голямо количество от продукцията на ВМЗ е било доставяно на терористите и от Саудитска Арабия, с помощта на компанията Silk Way Airlines. Един от тези «дипломатически» полети, официално пътуващ към Република Конго, е бомбардиран с минохвъргачки SPG-9, произведени във ВМЗ. После иракската армия намира оръжие на склад в Ислямската държава Мосул. Наред с азербайджанските авиолинии, за прехвърляне на оръжието е използван и корабът „Мариан Даника“, круизиращ по маршрут Бургас – Джеда.

– През декември 2016 г. по време на репортажите от боевете за Алепо, българските медии откриват подземен склад с оръжие на терористичната организация „Джебхат ан-Нусра“ с два милиона снаряди и 4000 ракети „Град“. За страна на произход на стоката е била посочена отново България. И ако през 2013 г. българското предприятие се е намирало на границата на фалита, то през 2016 г. (когато е пикът на доставките за Близкия Изток), ВМЗ показва увеличаване на годишния си приход с 392,5% в сравнение с 2015 година.

– Същото наблюдаваме и днес, на фона на доставките за Украйна, които по общо мнение не са одобрени от българския парламент. Когато правителството разформирова Съвета на директорите на българския завод, неговият председател се оправдава, че за първото полугодие на тази година е успял да увеличи печалбата двойно.

Българското оръжейно предпирятие и неговият посредник Alguns, замесени в крупни скандали и машинации, продължават да заработват милиони от доставка на оръжие в зоната на конфликта. Независимо от това, че властите в страната настояват на обратното. В преследване на печалба при оформянето на договорите за реекспорт, българите са готови да нарушават както договореностите с партньорите си, така и собственото си законодателство.

Източник: Телеграм канал „Рыбарь“

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: