Руските войски засилват натиска срещу изтощените украински сили, за да се подготвят да превземат още територии тази пролет и лято, след като разкаляните полета изсъхнат и позволят на танковете, бронираните машини и другото тежко оборудване да напредне към ключови позиции в цялата страна, пише в свой коментар „Асошиейтед прес“.

В момент, когато войната в Украйна навлезе в третата си година, а жизненоважният пакет с помощи от САЩ за Киев се бави в Конгреса, Русия използва все повече планиращи бомби със сателитно насочване (което позволява на самолетите да ги пускат от безопасно разстояние), за да удрят украинските сили, страдащи от недостиг на войници и боеприпаси.

Въпреки предимствата на Москва в огнева мощ и жива сила масирана сухопътна офанзива би била рискована и, според руски военни блогъри и други експерти, ненужна, ако Русия продължи да се придържа към по-малки атаки по цялата фронтова линия, за да изтощи допълнително украинските въоръжени сили.

„Това е като да се плъзнеш по наклонена плоскост, при което може да се стигне до нещо като смърт чрез хиляди малки порязвания или на практика смърт чрез хиляди локални офанзиви“, заяви неотдавна в подкаст военният експерт Майкъл Кофман от Фондацията „Карнеги“, коментирайки руската тактика. Ако руснаците се придържат към тези множество атаки по целия фронт, добави той, „в крайна сметка те може да започнат да излизат на все по-открит терен“.

Контраофанзивата на Украйна миналото лято бе обречена, когато напредващите украински подразделения бяха хванати в капан от огромни руски минни полета и бяха избити от артилерия и дронове. Руснаците нямат причина да допуснат същата грешка.

Миналия ноември украинският президент Володимир Зеленски нареди на силите си да копаят окопи, да изграждат укрепления и бункери зад дългата повече от 1000 километра фронтова линия, но според анализатори тези дейности напредват бавно и са оставили незащитени зони.

„Ако отбранителните линии бяха построени предварително, сега украинците нямаше да отстъпват почти по цялата фронтова линия“, каза украинският военен експерт Олег Жданов. „Ако бяхме копали окопи през цялата есен, това щеше да спре сегашния руски напредък. Сега всичко е изложено на риск и това е много опасно“, добави той.

В подкаст неотдавна Кофман каза също, че Киев „значително изостава в ефективното окопаване по целия фронт“ и че „след руските пробиви на първата отбранителна линия в Донбас при Авдеевка и Ивановское край Часов Яр, сега Украйна няма добри резервни отбранителни линии“.

След като превзеха най-добре укрепената украинска крепост Авдеевка, руските войски сега бързо напредват на север, както и към разположения на хълм град Часов Яр, превземането на който ще им позволи директно да атакуват Славянск и Краматорск – последните ключови градове в контролираната от Киев част на Донецка област в Източна Украйна. Русия анексира Донецка област, заедно с още три други украински области през 2022 г. и Кремъл смята установяването на пълен контрол над региона за свой приоритет.

Авторитетният украински военен анализатор Жданов каза, че на Украйна ѝ липсва огневата мощ, за да отблъсне руските атаки. „Правителството ни обеща да има отбранителна линия на 10 километра зад Авдеевка, където нашите войски ще се окопаят и ще спрат врага, но руснаците отдавна преминаха въпросната червена линия и виждаме, че тям няма нищо“, заяви той.

Ръководителят на Европейското командване на САЩ генерал Кристофър Каволи миналата седмица предупреди американския Конгрес, че в рамките на седмици Русия ще установи над Украйна превъзходство в огневата мощ в съотношение 10 към едно, ако законодателите в Конгреса не одобрят дискутираната от месеци военна помощ от 61 млрд. долара.

След като си осигури още един мандат на избори с предизвестен изход през март, президентът Владимир Путин обеща да установи „санитарна зона“, за да защити граничните райони на Русия от украински обстрели и набези на диверсанти.

Путин не даде подробности, но руски военни блогъри и анализатори в сферата на сигурността казват, че в допълнение към бавния напредък в Донецка област Москва би могла и да се опита да превземе втория по големина украински град Харков, което Русия се опита и не успя да направи през първите дни на войната.

Един от вероятните признаци на предстояща атака срещу град Харков, който е с население от 1,1 милиона души и се намира на около 30 километра южно от руската граница, е че Русия засили ударите си срещу електроцентралите в района, причинявайки пълно и трайно спиране на тока.

На Украйна не ѝ достига противовъздушна отбрана, за да защити Харков и други градове и постоянните руски удари са част от стратегията на Москва „да задуши града“ като унищожи инфраструктурата му и принуди жителите му да го напуснат, каза украинският анализатор Жданов.

Пенсионираният генерал-лейтенант Андрей Гурулев, който сега е член на Комисията по отбрана в долната камара на руския парламент, призна, че превземането на Харков е огромно предизвикателство и прогнозира, че за да се избегне голямо количество цивилни жертви, руските военни няма да го атакуват директно, а ще се опитат да го обкръжат.

„Най-удачният вариант е градът да бъде обкръжен и блокиран“, заяви той и добави, че превземането на Харков би проправило пътя за нахлуване във вътрешността на Украйна, за което обаче ще са необходими още руски войници.

За разлика от Украйна, която за 2 г. военни действия проведе 12 официални мобилизационни вълни, вследствие на което стотици хиляди млади мъже избягаха през границата, за да избегнат призовките, Русия възприе друг подход. Тя обеща относително високи заплати и други придобивки, за да укрепи силите си с доброволци. Този ход изглежда е бил успешен, тъй като министърът на отбраната Сергей Шойгу каза, че въоръжените сили на РФ са набрали 540 000 доброволци през 2023 г.

„Няма планове за нова мобилизационна вълна“, заяви заместник-ръководителят на комисията по въпросите на отбраната в горната камара на руския парламент Виктор Бондарев в коментари, публикувани от държавната новинарска агенция РИА Новости. „Справяме се добре с количеството военни, с които разполагаме в момента в зоната на СВО“, добави той.

Източник: БТА