Изключително остра и на места силно враждебна към страната ни статия, критикуваща неадекватната политика на премиера Борисов спрямо българо-руските енергийни проекти, публикува в понеделник в. „Независимая Газета“. В материалът си авторът Никита Бондарев директно посочва българския премиер като „убиецът на българо-руските енергийни проекти“.

„Борисов се изяви не просто като противник, а като целенасочен и последователен ликвидатор и убиец на всички съвместни българо-руски енергийни проекти. Тук не става въпрос за някакво културно сътрудничество, въпреки че дори и там отиващият си Борисов оставя след себе си изгоряло поле. Българският премиер унищожи много изгодни за България сделки за милиарди. Така че всички изявления и инициативи на този човек трябва да се приемат с голяма загриженост“, пише Бондарев.

За прекъсването на строителството на „Южен поток“ си има конкретен виновник и не трябва да го търсим в Сърбия“.

Никой не допринесе повече за спирането на „Южен поток“, от българският премиер Бойко Борисов. С кански усилия той успя да унищожи още два съвместни взаимоизгодни проекта на България с Русия в областта на енергетиката – АЕЦ Белене и петролопровода Бургас-Александруполис. Припомняме, че и трите проекта бяха известни сред световната експертна общност като „големият златен енергиен шлем“. Но първото нещо, което Борисов направи веднага щом спечели изборите на 10 юли, 2009 г., бе да поиска от министъра на енергетиката в сдаващото властта социалистическо правителство да прекрати всички преговори и всички съвместни проекти с Русия.

В това число влизаха договорените вече, но все още неподписани с Русия доставки на природен газ, петролопровода Бургас-Александруполис, изграждането на българския участък от главния тръбопровод „Южен поток“ и АЕЦ „Белене“, както и за подготовката на Български енергиен холдинг (БЕХ) за участие с руския инвеститор в строителния проект на топло-електроцентрала в столицата на Македония, Скопие. Така Борисов, още преди официалното си встъпване във властта, изрази намерението си да отмени всички споразумения на предишния кабинет с Русия в областта на енергетиката.

Трябва да се отбележи, че през 10-те години управление на партията на Борисов, ГЕРБ- от юли, 2009 г. настъпиха много промени в българския политически живот, но съдбата на „големия енергиен шлем” си остана константно загробена – всички съвместни енергийни проекти с Русия бяха зачеркнати или останаха замразени, а бъдещето на новите проекти е мъгляво.

Разговорите на Бойко Борисов и Владимир Путин в Гданск на 1 септември 2009 г. са много показателни. Преди 10 години Путин обясни на българския си колега значението на руската енергийна политика на Балканите за България. Обясни му най-подробно какви печалби ще извлече от тях българската икономика и след това по много емоционален начин формулира своето кредо относно енергийното сътрудничество с българското правителство:

„Всички проекти, които сме разработили досега, освен всичко друго, са насочени и към повишаване на статута на България като основен енергиен център в Европа, като основна транзитна страна. С тези проекти ще се промени геополитическия статус на страната ви, а ще печелите и допълнителни пари от транзит”, каза Путин. „А ако по някаква причина българското правителство сметне, че даден проект не отговаря на интересите на България, тогава ще преговаряме и заедно ще търсим други възможности за сътрудничество. Ще търсим варианти и ще дискутираме без негодувание, изхождайки от интересите и на двете страни”, заяви руският премиер.

Относно замразения проект с България „Бургас-Александруполис“ пък наскоро Путин коментира следното: „С българската страна говорим за петролопровода от 7 години. Без резултат. Става въпрос за отсечка от 280 километра. А само преди две години започнахме изграждането на петролопровод от Източен Сибир до китайската граница с дължина от 1 500 километра. Като скоро ще бъде завършена и последната му отсечка до брега на Тихия океан. А Бургас-Александруполис се обсъжда вече седем години, без да е стартирал! Причината за тази задънена улица е българската страна, която нито се отказва, нито дава ход на проекта. Просто кажи не, и това е – и затвори темата. Същото се отнася и за другите проекти с България” каза Путин.

Записът на онази паметна среща на двамата премиери отпреди 10 години в Данск бе излъчен по централните телевизионни канали даде чудесна възможност да се проследи реакцията на Борисов на изявленията на руския му колега – от протокол и дипломатично правилна усмивка до изненада, объркване и… страх!

В последвалите години Бойко Борисов продължи да блокира руските проекти. И след едногодишна пауза, през която управлява проруското правителство на Пламен Орешарски, през ноември 2014 г. той пак се върна на власт

И в началото на декември същата година Путин изненадващо обяви от Анкара, че ликвидира „Южен поток“ и започва да строи „Турски поток“. „Трябва да се отбележи, че това стана в момента, в който Борисов отново пое властта и тъкмо редеше новия си кабинет в София. Казано с други думи: Самият факт, че Борисов се връща, бе достатъчен за руската страна да сложи кръст на „Южен поток. Защото нито Путин, нито останалите фактори в Русия вече хранеха каквито и да е илюзии относно западните зависимости на Борисов и нежеланието на същия да развива национална политика и икономика“, пише авторът.

Въпреки това, българското ръководство продължи да държи другия проект – „Бургас-Александруполис“ в неопределеност (нито да, нито не) в продължение на почти една година, до 11 юни, 2010 г., когато по време на среща с посланици на Европейския съюз, Б. Борисов заяви абсолютно неочаквано за закриването на останалите два проекта – тръбопровода „Бургас – Александруполис“ и АЕЦ „Белене“.

По-късно обаче, напълно в свой стил, Борисов се отрече от думите си, като заяви, че съдбата на тръбопровода зависи от доклада на еколозите, чиито резултати са очаквано отрицателни.

Едва на 7 декември, 2011 г. последва изявление за окончателното и неотменимо затваряне на проекта за петролопровода „Бургас-Александруполис“. Като причина за изоставянето на строителството бе посочена икономическата неизгодност на проекта за България и опасността, която той създава за екологията на страната и съответно за туристическата й индустрия.

На 28 март 2012 г. на заседанието на Народното събрание бе прочетен докладът на вицепремиера и министър на финансите, според който България напуска проекта за изграждане на АЕЦ Белене. Реакторът, вече сглобен от специалисти на „Росатом“, беше предложен да бъде поставен като 7-ми енергоблок на АЕЦ „Козлодуй“.

На площадката, подготвена за АЕЦ „Белене“, беше предложено да се инсталира топлоелектрическа централа. Премиерът Борисов направи коментар по този доклад. Като основна причина за закриването на проекта, той изтъкна огромните разходи. Страната му не била в състояние да го финансира сама. В допълнение към трудностите, свързани с плащанията по дълга. Той изтъкна и един доста екзотичен аргумент в подкрепа на решението си да не се строи. А именно- хипотетичната вероятност, че при по-силно земетресение атомната електроцентрала можела да гръмне и да нанесе големи щети на страната Му. Предложението на руската страна да поеме финансирането на проекта изцяло за своя сметка Бойко Борисов категорично отхвърли.

На 12 октомври 2015 г. българският премиер Бойко Борисов направи изявление, в което призна, че трите най-големи инвестиционни проекта в историята на съвременна България – АЕЦ Белене, петролопровода Бургас-Александруполис и газопровода „Южен поток“ – са били спрени по негово лично решение в името на партньорството на България със САЩ. „Спряхме три големи руски проекта. Спряхме руските самолети, които летяха до Сирия над морето. И ако това не е партньорство, тогава какво?” Борисов попита това членовете на Американската търговска камара. Думите му бяха като израз на разочарованието му от напредъка на проекта „Турски поток“, който онаследи „Южен поток“. А обръщението му към американците трябваше да значи: „Ние изпълнихме вашите условия и спряхме всички руски проекти, но в замяна не получихме никакви компенсации от вас“.

Това твърдение съвсем резонно предизвика отзвук в руските медии и правителствените среди в Москва. И още по-резонно руският външен министър Сергей Лавров отговори подобаващо на твърденията на Борисов.

На фона на това сензационно изявление на Борисов, България навлезе в периода на неизбежна енергийна криза, свързана с постепенното спиране на реакторите на АЕЦ Козлодуй, които са приключили живота си. Но липсват нови реактори, които да ги заменят и да поддържат дори сегашният капацитет на централата.

Сега Борисов просто няма никакъв изход – без руския газ Балканите ще бъдат покрити с египетски мрак. А единственият останал му вариант да го получи е да се включи в не особено изгодният за България „Турски поток“.

Днес предизборно Бойко Борисов обещава, че трансевропейският клон на „Турски поток“ през територията на България ще бъде изграден, независимо от това дали САЩ или Европейската комисия ще са „за“ или „против“ това.

От една страна, на фона на предстоящото закриване (до 6-7 години) на старата атомна централа АЕЦ „Козлодуй“, тоталния провал на одобрения от САЩ проект за газопровод „Набуко“, захранван с азерски газ, на който България толкова се надяваше, както и спирането на газоподаването през 2020 г. по досегашния газопровод през Украйна, Борисов просто няма друг изход.

От друга страна обаче, Борисов се показа не само като противник, но и като целенасочен и последователен ликвидатор и убиец на всички съвместни българо-руски енергийни проекти. И тук не включваме традиционно интензивното културно сътрудничество между двете страни, където Борисов също остави след себе си изгоряло поле. Така че всички изявления и инициативи на този човек трябва да се приемат с едно наум.

Някои анализатори са на мнение, че продължението на „Турски поток“ ще е през Гърция, а не през България. Но факторът в новата мрежа, която е планирано да мине през Иракски Кюрдистан към преносната инфраструктура на Турция, вече няма да е „Газпром“, а „Роснефт“. Тоест- ще решава „Роснефт“.

От „Независимая газета“ са на мнение, че тъкмо по тая причина България все още е фаворит: „Газопроводът през Гърция ще може да задоволи само около 6% от годишните нужди на Европа, а това прави българското направление решаващо при избора накъде да продължи „Турски поток“. Очевидно България все още има шанс да се закачи за някой от силно печелившите руски енергийни проекти, но не и с това правителство“, завършват от „Независимая Газета“.Skandalno.net

Надя Колева, Пею Благов, Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: