Прието е да смятаме, че причината за сегашните събития в Украйна и за руската специална операция, стартирала на 24 февруари 2022 г., е срещата на Владимир Путин с Джо Байдън в Женева, през юни 2021 г. Но ние знаем, че това не е така. В Женева Байдън обеща да направи на пух и прах икономиката на Русия чрез санкциите си. Закани се да срине Русия, ако пречи на Украйна и продължава с подготовката си за война в Донбас. Ако трябва да формулираме нещата по-разбираемо и ги назовем с истинските им имена, то тогава Байдън ясно очерта перспективата, че война задължително ще има. Тоест, в Женева Владимир Путин направи последен опит да избегне ВОЙНАТА и да се договори. Но стана ясно, че Америка решително се готви за битка. И тази битка ние, руснаците, за първи път решихме да започнем превантивно, за да не е на наша територия.

От двата възможни театъра на военни действия Кубан или Донбас (от двете страни на руско-украинската граница) ние избрахме Донбас. Всичко това обаче започна много по-рано, още след като завършихме войната с терористите в Чечения, след като отново изградихме унижожената от западната перестройка вертикала на властта и започнахме укрепването на армията си. През февруари, 2007 г. Владимир Путин отиде в Мюнхен и във фундаменталната си реч заяви на западните лидери буквално следното: „Ние знаем кой и как разсипа Съветския съюз; ние знаем кои страни и кой конкретно разпали войната в Чечня, както и каква беше нейната цел; ние знаем какво искате от Русия; спрете се, достатъчно. Простили сме ви, но нека започнем всичко отначало, например от деня на днешната среща и то справедливо, на равни начала, взаимно отчитайки интересите си, както и интересите на всички страни по планетата“. С тази своя реч Путин на практика поиска отговор от целия „цивилизован свят“ на следния въпрос- върху какво да се концентрира Русия – върху икономическо строителство и интегриране на руската икономика в световната, или върху строителството на най-силните в света въоръжени сили?

Никой не прие насериозно речта на Путин в Мюнхен през 2007 г. И тогава на нас окончателно ни стана ясно, че на никаква справедливост или равнопоставеност със западните сили не може да разчита Русия. Те не искат партньорство с нас, а да унищожат държавата ни, да колонизират територията й, а нас, населението да довършат. Именно тогава Русия взе решението да започне изграждането на въоръжените си сили, без да жали нито сили, нито средства. Впечатляваща част от огромните доходи от нефта и газа бе инвестирана в колосални научно-изследователски и опитно-конструкторски работи в сферата на иновативните военни технологии, за нови типове въоръжения и обучение на принципно нови военни подразделения и структури.

Под писъците на „лайнократите“ и „либероидите“ за „икономиката на Русия, която не се развивала достатъчно интензивно, въпреки че стояла върху куп бурета с нефт и газ, ние създавахме въоръжени сили, способни да обезсмислят всяка въоръжена агресия на който и да е срещу страната ни. Тихомълком, без да афишираме и рапортуваме, ние възстановявахме собствения си промишлен потенциал и го издигнахме до нива, съпоставими с потенциала на Съветския съюз. За последвалите след речта в Мюнхен 15 години, Русия възстанови напълно нефто-химическата си промишленост. Ние въведохме в експлоатация 42 абсолютно нови  нефтопреработвателни предприятия и пред никого не се похвалихме с това. Никъде и пред никого не се бихме в гърдите за отчетените колосални показатели в „заместването на вноса със собствени производства на стоки, храни и промишлени изделия („импортозаместващи“). Ние правехме това тихомълком и почти конспиративно, за да не подплашим ТЯХ по-рано от срока за действие, който сме си поставили. И днес, когато нефтената и газова кризи задушават практически целия „цивилизован Запад“, лъсна истината, че обемът на продуктите от нефтопреработката в Русия превишава този от износа на суров нефт. И че с класическото си нефтено „ембарго“ Западът няма никакви шансове да ни потопи. Закъсняхте, неуважаеми западняци, а сега вече е късно да ни плашите.

Но сега за ТЯХ стана страшно. Хората по планетата вече започнаха да се усещат, че цялата им зелена енергетика, всичките им вятърни „перки“ заедно със слънчевите панели е една голяма измама, един помпозен западен пиар за сплашване на страните от ОПЕК. Не повече от 5% от необходимото за света количество енергия, може да даде цялата зелена енергетика в близките 30 години, и то на цена 3-4 пъти по-висока, от тази на която се търгуват традиционните въглеводородни източници. А населението на земята междувременно се увеличава със сериозни темпове.

Но стига за икономиката, по-нататък пак ще говорим. Сега да се върнем към въоръжените сили на Русия. На 1 март 2018 г. в своето послание към Федералното събрание Владимир Путин разказа за принципно новите военно-научни пробиви и създадените в Русия нямащи световен аналог оръжейни образци. Обясни, че да бъде нападната военно Русия вече е невъзможно. Противниковите нападателни оръжия ще бъдат унищожени незабавно. Като същата съдба ще сподели и страната-агресор… при това още преди да бъдат унищожени изстреляните от нея ракети. Нали знаете, че вече имаме хиперзвук…

Днес за първи път в историята си Русия напълно е обезопасила територията и гражданите си от външни нападения. Няма какво да бъде противопоставено на нашето оръжие. През 2018 г. англосаксонците нарекоха показаните от нас образци „мултфилмите на Путин“ и истерично продължиха да налагат безсмислените си „адски санкции“. Те се оказаха адски обаче най-вече по отношение на цялата „западна общност“. През 2018 г. западните лидери, заявиха, че не бива да се вярва на „мултфилмите на Путин“, но страхът вече стремително гонеше техния естаблишмънт. Който отговори с истерично ускоряване на подготовката на Украйна за война. „Големите западни момчета“ решиха да пуснат напред малкия източен побойник. Малкият, злобен и малоумен побойник. В началото  на 2020 г. „адските“ санкции станаха определящи за практически всички направления на развитие на „целия цивилизован свят“. Тези направления обаче се оказаха абсолютно изгодни за Русия. Нашата операция „Пръстена на анакондата“ от конспиративна, в началото на 2020 г. премина в практически зрим стадии. Отсъдете сами:

– Запада наложи санкции на руските олигарси, като им взе яхтите, дворците, парите от банковите сметки и предприятията. Олигарсите от времето на перестройката, които на практика се бяха сраснали със западната икономика и бяха станали напълно зависими от нея, бяха смачкани и разорени. Разори ги Запада, а не Путин. Нито един от нашите „перестроечни“ олигарси-западняци, не може да предяви никакви претенции към Путин. Никакви социални бунтове те не могат да организират. Руските власти нямат нищо общо с това, всичко направи техния любим Запад. И тези вече застаряващи олигарси се спихнаха, а местата им в руската импортна икономика заеха много по-млади и много по-патриотично настроени държавни мениджъри. През 2022 г. в Русия завърши процеса на преразпределяне на сферите на влияние в икономиката в полза на бизнесмените-държавници. И за това Запада неволно помогна много. Елита на Русия започна да се избавя от нелоялните си прозападни представители, започна този отдавна чакан процес, който да позволи на руската иковномика да избухне. Американците сами разкъсаха хищническите си икономически връзки, оплели и изсмукващи икономиката на Русия от времето на перестройката, които не й позволяваха да се развива пълноценно. Много им благодарим за това.

– Западните санкции за доставки в Русия на иновативни, свръхсъвременни апарати и машини доведоха до това, че ние започнахме да развиваме собствено производство на такива с немислими по-рано темпове. Вече казахме за новопостроените 42 нефтопреработвателни предприятия. Останалите предприятия от производствения сектор на икономиката, а именно авиационната промишленост на СССР, която американските ни колонизатори след 91 г. побързаха да унищожат първа. Именно министерството на авиационната промишленост на СССР беше ликвидирано първо, именно флагманът на руската авиопромишленост беше потопен първи в щорма на перестройката. Западните агенти Гайдар и Чубайс потопиха първо най-новия и най-крупен самолетен комплекс на СССР, Уляновския авиационно-промишлен комплекс, който наред с всички останали летателни чудесии, произвеждаше и най-големия самолет в света, Ан-124 „Руслан“. Причината е разбираема. Съвременният самолет е най-сложното изделие, произвеждано днес от човека. Това изделие изисква най-съвременни предприятия в областта на металургията, електрониката, производството на стругове и инструменти. Хиляди и хиляди здраво кооперирани предприятия и заводи. Като унищожиш основното авиационно предприятие, всички тези хиляди доставчици фалират и стават ненужни. Русия, тихомълком, без да афишира, отново създаде и реанимира тези заводи. И именно те ни обезпечиха с най-добрите днес военни самолети в света и именно те възраждат в момента гражданския флот на Русия.

– Санкциите, наложени на доставките на храни в Русия, направиха от Русия един от най-крупните износители в света на селскостопанска продукция и торове, необходими за производството на това продоволствие. Огромните мрежови ритейлъри и корпорации от типа на McDonald’s и KFC създадоха в Русия технология и цялостна технологична верига за производството на хранителни продукти, от полето и фермата до обработката, транспортирането и продажбата. А сега чуждестранните собственици на тези мрежи напускат Русия. А техните печалби, техните предприятия остават да работят у нас за благото на руския народ. Сега ние имаме всичко, рафтовете на хранителните ни магазини и пазари се огъват от храни, а в Америка вече има недостиг дори на детски храни, във Великобритания пък направо се задава глад. Фермерите в Америка без нашите и белоруските торове, които държат почти целия световен пазар, не могат да получат добри реколти.

– Разюзданите експерименти на западната неолиберална демокрация с нейната груба намеса във взаимоотношенията между половете и в отношенията между еднополовите и децата доведоха до нравствен, идеологически и религиозен шок в целия свят и най-вече в православния и мюсюлманския. Много бързо този шок породи отхвърляне на западния начин на живот като сатанистки и положи началото на тектоничен процес на сближаване между мюсюлмани и православни. Дългогодишните посещения на Рамазан Кадиров в Близкия Изток и подчертано уважителното отношение към него от страна на президента на Русия ни помогнаха достойно и пълноценно да покажем истината за западните „шейтани“ и „кяфири“  на близкоизточните петролни и газови монархии и на целия мюсюлмански свят. Санкциите, наложени от американците върху средствата на Централната ни банка (включително кражбата на приходите на Русия, получени от продажбите на нефт и газ – над 300 млрд. долара), направиха управляващите в Саудитска Арабия ОАЕ, Кувейт и останалите арабски страни много възприемчиви към доводите на Русия. Те вече ясно разбират, че самите те,, икономмиките и културите им са беззащитни пред западната всеобхватна агресия и могат да получат защита единствено от Русия. Те започнаха да осъзнават, че след Русия следващите ограбени ще са те. Примерите на унищожените Либия и Ирак само заради желанието им да се откажат от долара, много добре прочисти мозъците на целия близкоизточен елит. Арабските управляващи бяха изправени пред много прост и ясен избор: Или да застанат рамо до рамо с Русия, или да свалят гащи пред хомосексуалистите от „целия цивилизован свят“. Да, изборът е именно такъв. И това е така, ако трябва да го кажем без да се сополивим, без толерантност и тънки дипломатични увъртания.

Такива бяха най-мащабните и важни щрихи на ситуацията в света преди и в началото на нашата специална операция в Украйна, драги читатели. А сега си спомнете за Крим през 2014 г. и помислете, можеше ли още тогава Русия да си вземе Донбас? Слава богу, че президент на Русия беше Владимир Путин. Ако ние тогава се бяхме опитали да направим голямата крачка, бихме си разпрали гащите. През 2014 г. ние взехме толкова, колкото можехме да носим.

И така, за Украйна, за първия кръг на операцията „Пръстена на анакондата“:

1. В момента всички украински пристанища са блокирани. От 153 млн. тона товари, които минаха през тях през 2021 г., за 4-те месеца на 2022 г. през тях са минали по-малко от 1 млн. тона товари. По железопътните линии и автомагистралите цифрите пък са съвсем смешни. Военните товари с оръжия и продоволствия, практически изцяло парализираха транспортната мрежа на Украйна, калабалък правят и безкрайните кервани от камиони, превозващи зърно в западна посока. Пътищата са претоварени, а количеството извозено по тях зърно е мизерно, само 20 хил. тона към днешна дата (27 май), срещу 20 млн. тона през миналата година. Камионът не е кораб-зърновоз и всяко сравнение ще е налудно.

2. Обемите на промишленото производство в Украйна паднаха 5 пъти, като част от заводите вече не са под контрола на киевските власти, част от тях са разрушени, а останалата част стремително губи кооперираните си доставки и натрупаните запаси от комплектоващи части. Отделно от това, всяко украинско производство в момента вече страда от остър дефицит на енергоресурси. Според оценката на министерството на икономиката на Украйна промишленото производство в страната след 3-5 месеца напълно ще спре. И никакви вливания на долари няма да помогнат. Необходими са метали, нефт, газ, въглища, комплектоващи части…

3. Сеитбата в Украйна едва достигна 50% от показателите за 2021 г. Предстоящата жътва няма да стигне и този показател, миналогодишното зърно стои затворено по складовете в невъзможност да бъде транспортирано, животновъдите започнаха да колят добитъка, защото няма с какво да го хранят. Допълнение към всичко това са и непрекъснатите бойни действия.

4. Жилищно-комуналното строителство спря и постепенно се разрушава. Енергоресурсите са на превършване без възможност за доставки, трите мобилизационни вълни сред цивилните служители и работници в страната забележимо свиха кадровия потенциал, жилищните бюра, жилищния фонд и инженерната инфраструктура не се подготвят за есенно-зимния сезон.

5. От 41.5 млн. население през 2001 г., преди специалната военна операция в Украйна бяха останали не повече от 30 млн. души. Останалите емигрираха. За 3-те месеца на военния конфликт страната са напуснали още 6 млн. в качеството им на бежанци. Така че за 21 години населението на Украйна е намаляло наполовина.

Русия прилага иновативна тактика на война без пехотни атаки. Живата сила на врага се унищожава от разстояние с артилерия и ракети, а в близък бой руските войски влизат само тогава, когато отпред е обработено така, че не е останал никой, който да може да стреля срещу тях. Така че ако напредването на руските сили ви се струва бавно, то знайте, че ние умишлено не бързаме. Целта ни е да пазим бойците си, които са обучени в тактиката на съвременната война.

Както обеща Владимир Путин, в Украйна започна процес, чиято цел е да я доведе до загуба на държавността. Специалната военна операция в Украйна нагледно демонстрира на целия „цивилизован свят“ как Русия с пъти по-малък контингент войски, без да използва дори една десета от иновативните си оръжия, успешно постига целите си по военен път. Специалната операция в Украйна ще бъде и начало на втория „Пръстен на анакондата“. Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: