Вчерашните драматични събития в Русия (без значение дали са режисирани от Кремъл или не) доказаха нещо, което проукраинските западни сили не могат или не искат да проумеят.
Западът се надяваше със санкции и международен натиск да принуди руските граждани да се вдигнат на бунт срещу властта. Да смаже стандарта на живот на средната и олигархична класа и те да свалят Путин. Искрата трябваше да бъде запалена сред либерално настроеното гражданско общество, защото само то безусловно симпатизира на Запада.
Искрата на гражданското общество действително се запали, но вместо да поеме либерален, антивоенен курс, пламъкът тръгна в консервативна, хардлайнерска посока.
Кулминацията на този процес бе войнишкият бунт на Пригожин (пак повтарям- без значение дали той бе координиран с властта или не, защото в случая реакцията на хората в Ростов и цяла Русия беше показателна). Пригожин е представител на огромна прослойка в руското общество, която иска да види ефективна армия, която не просто не отстъпва и не просто взима Донбас, а поставя на колене цяла Украйна, барабар с натовските й съюзници. Затова и руското общество така горещо му симпатизира.
Пригожин е руснак и патриот до мозъка но костите си. Суров, но с много дълбока и екстремна емоционалност. Неговият „марш на справедливостта“ не беше метеж, нито опит за преврат, а войнишки бунт с обратен знак. Целта му не беше да върне войниците по домовете им, а да принуди генералите да ги поведат към Лвов.
Бързото развитие на събитията потвърждава импулсивността на действията му и го поставя в едно русло с хора като Стрелков.
Именно това сега е гражданското общество на Русия – съвкупност от критични към нерешителността и некомпетентността на властта личности, които не жадуват мир, а победа.
В почти болната си фиксация върху „кървавия режим на Путин“, западните елити не могат или не искат да проумеят, че Русия не е Кремъл и че процесите, които текат там са двустраннни – от властта към народа и от народа към властта… и тези процеси само укрепват руската демокрация.
Нейната патриотична самобитност е истинският враг на Запада, а Путин е само неин проводник.
Автор: Антон Желев
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Правдива статия заслужаваща и уважение и внимание. Следейки медейният отзвук на събитията от последните дни в Русия на мен просто ми се доповръща. От дупките изпълзяха едни окаляни до невъзможност „демократични“ червеи. Най-големия специалист по православие направил откритието – „майната му на хравославието“ – Соломон, щедро раздаваше от екрана глупостите си за РУСИЯ – тема от която той нищо не разбира,ако изобщо разбира от нещо друго освен от келепира. По друга национална програма изплува и Плевню – гигант, демократ. Само при вида на тези двамата ми се повдига. Но нашите независими медии трябва да им дават възможност да се доизложат – така искат, собствениците им! Напразни старания – никой не може да заличи руския народ в нашите сърца. Харчете си парите на хакера бе тъпанари.
СЛАВА ВЕЛИКИ И СВЯТИ РУСКИ БРАТЯ !
ВИЕ СТЕ НАШАТА ЕДИНСТВЕНА НАДЕЖДА ЗА СПАСЕНИЕ НА БЪЛГАРИЯ ОТ ОБЩИЯ НИ ВРАГ ! ГОСПОД ДА ВИ ПАЗИ !
ПОБЕДАТА ДА БЪДЕ ВАША !
ОБИЧАМЕ ВИ!
НИКОЙ НЯМА ВЛАСТ И СИЛА ДА НИ ПРОМЕНИ !
Е ква стана тя? Аз писах ,че очевадното в случая не беше това ,което се случи??! Сега изплуваха продажните и чуждите прислужници в Русия за които каторгата е правилното място!
Дадоха на Путин конкретна възможност да се избави от Шойгу, който определено не е на мястото си. В главните роли се проявиха няколко души, Суровикин с обръщение към вагнеровци, губернаторът на Тулска област, Кадиров… Ердоган!!! Тези хора се очаква да получат бонуси, какви, ще видим съвсем скоро. Ангажираност демонстрираха редица държави, а някои пропуснаха. Това също ще бъде сложено на везните.
Не ми е приятно да го призная, но в авторитета на Путин се появи сериозна пукнатина. Целият свят отъждествяваше Путин с могъществото на Русия и с непобедимостта на армията му. Армия която в историята си за 2 г. смаза Наполеон и го натика от Бородино обратно в Париж, за 3 г. попиля милиони въоръжени до зъби немци и стигна от Сталинград до Берлин, сега за половината от този срок тъпче на едно място и отчита само един Бахмут като голяма победа. Не е ясно какво Путин вижда в лицето на Шойгу, но за руснаците този кариерен генерал „не става“ и Пригожин с право не го признава за свой командир. Ако на парадите Шойгу що годе добре се справя пред Путин и телевозията, то в реална война доказва, че не е на мястото си. Що за стратегия е това да водиш някаква половинчата, позиционна и окопна война, допускайки тотална мобилизация на живата сила на противника и безбройни ешелони с оръжия и техника до фронта през територия, която ти е позната от векове, без да пресечеш маршрутите им на придвижване и да изчакваш подготовката им да те нападнат? Нямаш разузнаване, нямаш „спецназ“ за диверсии, нямаш ракети и авиация за унищожаване на всичко що мърда долу по терена или се забавляваш да регистрираш какви по-нови и секретни пушкала ще доставят на укрите западните им подстрекатели. Или не знаеш адресите на всички министерства, ведомства и институции които функционират и определят властта в Укроландия за да ги изравниш със земята? В коя война по света това не се прави безмилостно, а в това СВО сякаш е табу? Ако целта е Росармия да става за посмешище и руснаците да започнат да се чувстват мухльовци като нас, то посоката е правилна.
Шойгу не е ходил войник. Той има кариера в Министерството на извънредните ситуации, като нашето оглавявано някога от Емел Етем. С една дума спасител. Носи куп ордени и медали, но голямата им част са юбилейни. В условия на мир е неприятно, но най-много трудно търпимо, във война обаче е катастрофа. Лошото е, че дружбашко-баджанашко е цялото кариерно развитие в Русия и във всички постсоциалистически страни. От хубавото, оставихме лошото. Сега войната вади това на показ. Татко, батко и чичо Владко, не могат да ти помогнат да решиш задачата, а кръвта тече и в гърба ти започват да се впиват пълните с омраза погледи на вдовици, майки и деца, а някои бащи стават мрачно замислени. Година е огромен времеви период за такова състояние.
Русия е Третия Рим, а Путин е новият Цезар. Нищо, че Цезар е започнал политическият си и сексуален живот като любовница на тракийския цар Никомед.
С месеци е лапал, масажирал и поемал тракийския му жезъл. Тук много влюбени в Русия, но българи малко.
Цезъровите умения в наше време са припознати и се смятат за висша политика от осъвремените антибългарски управници, като при тях това е основен занаят, докато жиросват управлението на България на всеки, който е прониквал в калните им шпионки.
На автора му се привидяло руска или каквато и да е демокрация, което е меко казано само в главите на интелектуалните джуджета.
Такова нещо нито някога е съществувало, нито ще се допусне да се роди. Неоколониализмът не е демокрация, а тотално робство.
Но в България по традиция се вярва в митове. Дори има бая народ, който е убеден, че руснаците ще дойдат и ще ги спасят (освободят), което е много малко вероятно, ако не им бъде наложено.