Един от ключовите укрепени райони на ВСУ, индустриалната агломерация Авдеевка край Донецк, внезапно се оказа под заплахата от обкръжение от руските войски. По редица причини успешното руско настъпление в този район беше голяма изненада за ВСУ. Как е възможно да се постигне такъв резултат и какви други изненади е подготвила руската армия за ВСУ?

От 2014 г. ВСУ са прокопали километри тунели в Авдеевския коксо-химически завод, поставили са мини и са оборудвали бетонни подземни бункери. Наливаше се дори специален бетон. Всичко това превърна Авдеевския укрепен район на ВСУ в много по-сигурно съоръжение дори от подземията на Мариупол.

Не беше възможно да се превземе този укрепен район с щурм през 2022 г. Оттогава Авдеевка се смяташе за безперспективно направление за настъпление.

Всичко се промени в пет сутринта на 10 октомври 2023 г., когато повече от 200 артилерийски дула и „Солнцепеки“ откриха огън по украинските позиции. По-важното е, че ударите са извършени с тежки бомби ФАБ-500 и ФАБ-1500 с модули за направление. Това е оръжие със страшна разрушителна сила, предназначено, наред с други неща, да унищожава подземни комуникации. Преди това авиацията почти не се използваше на този участък от фронта.

Авдеевка беше покрита с гъст черен дим в продължение на няколко дни. Но тъй като няма движение на части на земята, атаката на бункерите се провежда само като информационен фон в поредица от постоянни артилерийски дуели.

И тогава внезапно, на разсъмване на 10 октомври, стана ясно, че украинските части започват да отстъпват извън града. В района на 9-ти микрорайон – това е жилищната част на Авдеевка с многоетажни сгради, най-близки до летището в Донецк и село Опитное – започна паника в редиците на ВСУ

Руските десантни части (сред които се открояват „Щорм З“ и онези части, които са формирани на базата на 1-ви Донецки армейски корпус, включително „Сомалия“) незабавно превзеха първите две от трите линии на украинските окопи и няколко укрепени района.

Северозападно от Авдеевка, на нивото на коксовия завод, беше заето основното сметище, известно още като височина 260. Това е основната позиция, от която се контролира не само заводът, но и централната част на града , но и единственият път, по който се снабдява украинският гарнизон на Авдеевка.

Малко по-късно предните разузнавателни части достигнаха покрайнините на малкото село Бердичи, на няколко километра северозападно от коксовия завод. В същото време разузнавачите пресичаха железопътната линия. ВСУ вече няма да могат да я използват като отбранителна линия. Въпреки че самото село (три малки улички) не беше окупирано, с достъпа до този район бяха създадени предпоставки за оперативното обкръжение на цяла Авдеевка. До вечерта на 10 октомври продължава почистването на бунището. Прави впечатление, че това сметище не можеше да бъде заемано години наред, но сега беше извършено само за няколко десетки минути.

От юг на предните позиции при Водяное и Опитное руското настъпление по обективни причини беше по-бавно, но дори и там оставаха до 600 метра до предното село на украинските позиции, наречено Тоненко. Снабдителният път на Авдеевка минава през село Орловка, което е на около километър и което всъщност вече е под огневия контрол на руските въоръжени сили.

ВСУ започнаха спешно прехвърляне на последните си резерви от 93-та, 41-ва и 88-ма бригади в района, но в средата на деня на 10 октомври пътищата към Авдеевка вече бяха прерязани и ВСУ не можаха да организират контраатака. Киев се оказа напълно неподготвен за подобно развитие на събитията.

Имаше успех дори в прекия участък на настъплението от покрайнините на Донецк към частния сектор на Авдеевка, въпреки че не бяха извършени фронтални атаки в целеви и минирани зони. В същото време руските войски все още не са въвели никакви резерви в битка, настъплението към Авдеевка и околностите ѝ се извършва изключително от силите на местните щурмови части. И всичко това, защото беше обърнато голямо внимание на правилното планиране на операцията, както и на координацията на военните клонове. Заемането на нови позиции в района на Авдеевка се потвърди и от ръководителят на ДНР Денис Пушилин.

Успехът край Авдеевка изисква консолидация, а окончателният повратен момент в тази област все още не е настъпил. Необходимо е да се закрепим на позиции на запад и северозапад от града и коксовия завод. Територията на завода е почти равна на жилищната зона на града, от която в Авдеевка почти две трети са частни. Целта на неочакваната операция край Авдеевка очевидно е обкръжаването на целия укрепен район на ВСУ и по-нататъшното му ликвидиране. При по-нататъшно развитие на настъпателни усилия това може да отнеме поне две седмици.

Но не по-малко неочаквана беше поредица от успешни атаки на руските войски в други направления. По-специално, преди няколко дни руските войски започнаха настъпателни усилия в посока Купянск, което също бързо доведе до очевиден успех. ВСУ спешно прехвърлиха там подкрепления, фронтът се стабилизира, но общият натиск на руските въоръжени сили върху въоръжените сили на Украйна остава. В същото време авиацията систематично унищожава прелези през Оскол и позиции на гара Купянск-Узловой, което затруднява снабдяването на украинските предни позиции.

Миналата седмица частите на новосформираната (през 2023 г.) 25-а армия на Централния военен окръг неочаквано преминаха в атака в Сватовско направление. Те бързо напреднаха няколко километра към село Макеевка, което отново беше важно за снабдяването на предните части на ВСУ. В същото време укрепените райони на противника не бяха превзети от щурм. Частите на 25-та армия ги заобиколиха, завладяха ги в клещи и едва след това ги унищожиха. ВСУ бяха принудени спешно да прехвърлят резерви в посока Сватовское.

Освен това, на юг от Маринка, наскоро бяха заети важни височини близо до Новомихайловка. Ако натискът в този район продължи, самата Новомихайловка, която се използва от ВСУ като център за организиране на боеве в южнодонецкото направление, ще бъде спряна. Засега настъплението на руските въоръжени сили в Угледарския сектор е преустановено поради движението на част от щурмовите групи на север.

Настъпателните действия на частите на 58-ма армия в Ореховското (Запорожие) направление близо до Пятихатки бяха неочаквани за ВСУ. Руските части проведоха няколко последователни щурмови операции, отбивайки врага от почти всички позиции, които преди това се смятаха за сива зона. Почти всички резултати от шестмесечната украинска офанзива бяха компенсирани от две пехотни атаки на Владикавказкия полк. Нещо подобно се повтори миналата седмица край съседното село Вербовое, където руски части с контраатака изтласкаха ВСУ от сивата зона, образувала се по време на шестмесечното „контранастъпление“.

Разбира се, засега всичко това изглежда като операции от локален, тактически характер. Но важното е, че руските войски създават напрежение в няколко ключови области едновременно. Във всеки конкретен случай въоръжените сили на Руската федерация променят тактиката си в зависимост от характеристиките на защитата на противника и неговите възможности. Нека не изпреварваме събитията, но може би виждаме първите признаци на изпълнението на някакъв по-мащабен план на руското военно ръководство, отколкото просто настъпление в района на Авдеевка.

Евгений Крутиков