На фона на локалните войни в Украйна и ивицата Газа геополитическото противопоставяне между САЩ и Русия продължава да се ожесточава. Причините за това са няколко, но основната е стремежът на Русия да създаде еднаква система за сигурност със САЩ на глобално и на европейско ниво. Във военно отношение противопоставянето между тях е в две основни направления – в околоземното космическо пространство и в стратегическите нападателни оръжия. Противопоставянето в околоземното космическо пространство е по системите за ранно откриване на изстреляни ракети и по противокосмическото оръжие.

През февруари т.г. в САЩ започна информационна операция срещу Русия. На 14 февруари началото ѝ постави Майк Търнър, ръководител на Комитета по разузнаване към Камарата на представителите. Той заяви, че е информирал членовете на Конгреса за „сериозна опасност за националната сигурност“ и че е поискал от президента Джо Байдън да разсекрети наличната за това информация.

Същия ден помощникът на президента по национална сигурност Джейк Съливан назначава брифинг на т.н. „банда на осемте“ (група от осем членове на конгреса), които получават и анализират информация от разузнаването. На следващия ден координаторът по стратегически комуникации в Съвета по национална сигурност Джон Кърби съобщава, че Русия разработва противоспътниково оръжие. След него телевизионният канал ABC News е категоричен „Русия иска да изведе в космоса ядрено оръжие“, но „не да го насочи към земята, а по-скоро да го използва срещу други спътници“. Така се очерта причината за  информационната операция – Русия може да използва ядрено оръжие в космоса за неутрализиране на космическата групировка на САЩ.

САЩ, за да не допуснат това, се обръщат към Китай и Индия с искане да въздействат на Русия да не извежда ядрено оръжие в космоса. По време на Мюнхенската конференция по сигурност държавният секретар Антъни Блинкен обсъжда проблема с външните министри на двете страни. За тази опасност се уведомяват и съюзниците от НАТО, с което обвинението срещу Русия взема сериозен размах.

Тази информационна операция не е само пореден опит да се злепостави Русия пред световната общественост като потенциален нарушител на международните договори от 1963 г. за забрана на ядрените опити в космоса, атмосферата и под водата и от 1967 г., с който се забранява извеждане в космоса на оръжие за масово поразяване. Има най-малко и две други обяснения, като едно от тях е свързано с вътрешната предизборна борба в САЩ, а за второто може да се съди по следващите действия на Запада.

На 16 февруари става известно, че на срещата на ръководителите на европейските страни се е обсъждало изпращане на войски в Украйна, което според френския президент е напълно възможно. На 1 март той потвърди, че е „претеглил, обмислил и проверил всяка дума, когато е говорил за възможността за изпращане на западни войски в Украйна“. Ден по-късно министърът на отбраната на САЩ беше ясен „ако Украйна загуби войната с Русия, НАТО ще трябва да воюва с Руската федерация“.

Ако Русия е предполагала или е знаела какво ще се обсъжда на срещата на европейските лидери, тя още преди нея може да е подсказала някъде пред някого, че при война с НАТО ще използва в космоса противокосмическо оръжие. Евентуалното предупреждение би имало за цел да не допусне войски на НАТО в Украйна. Възможно е то да е и една от причините редица европейски страни да се разграничат от думите на Еманюел Макрон и на Лойд Остин.

Има ли смисъл използването на ядрен взрив, както твърди ABC News, като противокосмическо оръжие?

Ефективността му в космоса е изследвана още в края на 50-те години на ХХ век. Първият ядрен взрив САЩ извършват на 27 август 1958 г. на височина 170 км, а СССР на 27 октомври 1961 г. В началото на 60-те години САЩ разработват противокосмически комплекси „Най-Зевс“ и „Тор“, като през 1975 г. вторият е развърнат на атола Джонстън – ракетата му е с ядрена бойна глава за унищожаване бойните глави на съветските стратегически ракети и на спътниците на СССР. Най-мощният ядрен заряд от 1.44 Мт е взривен от САЩ на 9 юли 1962 г. на височина 400 км, като последствията са фиксирани от оборудвани за целта спътници.

Установява се, че от поразяващите фактори на ядрения взрив единствено генерираният електромагнитен импулс е способен да нанесе поражение. На 1500 км от епицентъра на взрива той поврежда уличното осветление на Хаваите и стотици телевизори и радиоприемници. За секунди са унищожени 30% от спътниците на ниска околоземна орбита, а възникналият радиационен пояс около планетата съществува през следващите пет години.

Установява се, че електромагнитният импулс унищожава електронната апаратура на спътниците, която по това време е с  електровакуумни прибори, а те са милион пъти по-устойчиви на неговото въздействие в сравнение с днешната електроника. Следователно взривяването на един или няколко ядрени заряда в околоземното космическо пространство ще унищожи всички или по-голямата част от космическите апарати, независимо от тяхната национална принадлежност.

Това означава, че след такъв удар САЩ ще останат без космическо разузнаване, свръзка, навигация, топогеодезично  и метеорологично осигуряване. Всички тяхни високоточни оръжия ще останат без възможност за насочване и управление, т.е. ще станат безполезни. Същевременно без космическа свръзка около 800-те бази на САЩ по планетата ще останат без управление, такова няма да имат и всички стратегически  командвания на Пентагона, т.е хаосът във въоръжените сили на САЩ ще бъде пълен.

Ще останат без космическите си апарати Русия, Китай, Индия и още десетки страни, но техните армии не са толкова зависими от орбиталните групировки. Например, руската е твърде малобройна в сравнение с тази на САЩ, а нейните високоточни оръжия нямат стопроцентова зависимост от космическите системи, както е при американските.

Убедили се, че ядреният взрив като противокосмическо оръжие унищожава както противниковите, така и своите спътници, САЩ започват използване на ракети за прехващане на обекти в космоса. Първият такъв те извършват през 1958 г., а на 3 септември 1975 г. унищожават първия си спътник с комплекс ASAT (Air-launched anti-satellite missiles). СССР постави на дежурство противоспътниковият комплекс „Изстребител на спътници“ в началото на 70-те и го поддържа до средата на 80-те години на ХХ век. През 2007 г. с противокосмически комплекс ”Dong Neng-1” Китай унищожи на височина 864 км метеоспътник „Feng Yun-1C”. Опитът е наречен от Пентагона ”космическо хулиганство”. Само няколко месеца по-късно, на 21 февруари 2008 г., с ракета SM-3 от система „Иджис“,  изстреляна от борда на крайцер ”Lake Erie”, САЩ унищожиха на  височина 247 км свой разузнавателен спътник. Индия направи подобен успешен опит през март 2019 г.,  а  Русия през ноември 2022 г.

Днес САЩ разполагат с над 80 крайцера и разрушителя, на борда на които има съответно по 122 и 96 вертикални пускови установки. От тях поне 30-40 % са заредени с ракети SM-3. Освен това като противоспътниково оръжие те могат да се използват противоракетите GBI (Ground-Based Interceptor), базирани в Аляска и на авиобазата „Ванденберг“, както и мобилната зенитно-ракетна система THAAD (Terminal High Altitude Area Defense).

Разработените противокосмически оръжия се използват по принципа „един удар-един спътник“. До края на ХХ век противодействието беше възможно, защото броят на спътниците беше малък. Неутрализирането обаче на свързочните и навигационни спътници с него е невъзможно – тяхните орбити съответно са на височина 35 810 и около 20 000 км. На голяма височина са и орбитите на спътниците от системите за ранно  откриване на изстреляни стратегически балистични ракети.

През последните десетилетия в съвременните армии масово навлизат крилати ракети, чиито полет не се открива със досегашните системи. Проблемът става твърде сериозен с навлизане във войските на хиперзвукови крилати ракети, борбата с които изисква откриването им още на старта. Това обаче може да стане само с голям брой космически апарати, които трябва непрекъснато да наблюдават обширни райони от планетата.

Само два примера. В 2019 г. започна изграждане на частната глобална спътникова система Starlink, предназначена за осигуряване на високоскоростен интернет. 270-килограмовите ѝ спътници се извеждат на височина около 500-600 км в групи по 60 и към средата на 2023 г. на орбита вече са около 4000, като системата ще бъде с 12 000.

От 2022 г. Starlink, чрез около 12 000 преносими терминала, твърде активно се използва от украинската армия за свръзка между отделните армейски звена и за насочване на ракетните комплекси, артилерията и БЛА. С тях, а също така и с предаваната  информация от космическото разузнаване на Пентагона, към средата на 2022 г. тя постигна сериозно предимство. Впрочем след година това предимство вече почти е неутрализирано.

През 2023 г. САЩ започнаха да извеждат в космоса нови спътници за откриване, проследяване и определяне траекторията на балистични и хиперзвукови ракети от момента на старта до края на полета.  След 2026 г. с тях в космоса трябва да бъде изградена система поне от хиляда такива спътници, данните от които ще позволят на противоракетната отбрана да се подготви за прехващане на изстреляните ракети. Така се постига  предимство, което до голяма степен намалява ефективността на стратегическите нападателни оръжия на Русия.

Очевидно е, че такава опасност може да не се допусне само чрез използване на противоспътниково оръжие, способно едновременно да неутрализира голям брой спътници. Едно от средствата за това е именно електромагнитният импулс, на основата на който се създава т.н. микровълново оръжие. Днес то съществува като отделни образци в САЩ и Русия, но има само тактическо значение за сухопътните войски. Увеличаване на обхвата му и евентуалното му извеждане в космоса, което не е забранено от посочените договори, коренно ще промени бъдещата война – при нея количеството оръжия и числеността на войските няма да имат решаващо значение.

Известно е, че руската ядрена технология е една от най-напредналите в света, включително и във военната техника. Достатъчно е да се посочи, че още през 2017 г. Русия експериментира ядрена енергоустановка за крилата ракета „Буревестник“ и за ядрения безпилотен подводен апарат „Посейдон“ и двете с неограничен обхват и непредсказуема траектория. Експериментира се и с ядрен транспортно-енергетичен модул (ядрен космически буксир „Зевс“), който при успех ще революционизира междупланетните полети.

Привеждам тези примери, защото те са доказателство за нивото на руската ядрена наука, способна да създаде друг вид устройство за генериране на електромагнитен импулс, захранвано с енергия от ядрен източник, т.е. да създаде космическо микровълново оръжие. Това обаче няма нищо общо с класическия ядрен взрив. Затова твърдението на САЩ , че Русия ще използва ядрен взрив в космоса като противокосмическо оръжие не  отговаря на действителността.

Микровълновото оръжие, изведено в космоса, може да поразява както единични, така и всички обекти в определен сектор, т.е. има избирателна способност. Това оръжие има важно значение за Русия, защото ще уравновеси противокосмическото оръжие на САЩ, ще създаде заплаха за орбиталната им групировка и, при необходимост, с него ще може значително да се намали ударната мощ на въоръжените сили им сили. Освен това то би било добра основа за преговори. Например, може да не бъде извеждано в космоса, ако САЩ се откажат от  изграждане на замислената система за ранно откриване на изстреляни ракети.

В противопоставянето по стратегическите нападателни оръжия Русия има съществени предимства. Тя вече комплектува втори ракетен полк, въоръжен със стратегически ракети, носители на по един хиперзвуков боен блок „Авангард“. Наскоро руският президент посочи, че завършват полетните изпитания на „Буревестник“ и „Посейдон“, а в скоро време се очаква поставяне на бойно дежурство и на стратегическата РС-28 „Сармат“, чиято бойна глава е с три блока „Авангард“.

Днес във военно-политическо отношение пред Запада стои дилемата – да се допусне ли победа на Русия в Украйна или той да се намеси с войски, т.е. да започне трета световна война. За да не допусне това, в посланието си до Федералното събрание от 29 февруари 2024 г., руският президент мимоходом отбеляза, че ракетните войски със стратегическо предназначение са в бойна готовност. За да я докаже, след седмица стратегическата РС-24М „Ярс-М“ с три бойни блока „порази“ определените им цели на Камчатка. Това беше извършено на фона на аварията на английската „Трайдънт-2“ през януари т.г. – 60-тонната ракета едва не падна върху подводницата, от която стартира и в която се намираше английският министър на отбраната. Впрочем при предпоследното изстрелване аварира и американската „Минитмън-3“.

Създава се обстановка, която е съзвучна с извода на германския канцлер Ото фон Бисмарк „Аз зная много начини да изкарам руската мечка от бърлогата, но не зная нито един да я върна обратно“. Е, с много усилия самозабравилият се Зарад я изкара, но не я ясно как сега ще я върне обратно. Може би чрез трета световна? Тогава какъв ще бъде смисъла от нея, ако се превърне в ядрена?

САЩ вече имат достатъчно основания и поискаха от Русия  нови преговори по стратегическата стабилност. Руският отговор е положителен, но само ако те са по целия комплекс от въпроси, включвайки Украйна, стратегическите нападателни оръжия и космическите военни системи.

Известно е, че преговори по отделни въпроси, както беше при М. Горбачов и Б. Елцин, завършваха с предимство за САЩ. При днешния руски президент това едва ли ще стане. При комплексно договаряне полза ще имат и двете страни и най-вече Европа, защото без сигурност за Русия на континента мир няма да има. Ако това желаят европейските страни, те могат да продължат да разпалват войната в Украйна. По-добре е обаче да се замислят до какви последици би довела такава политика за планетата и най-вече за тях.

Автор: полк. Гергин Гергинов

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: