Русия и Китай са екзистенциална заплаха за САЩ. С бурното си развитие като суверенни държави, извън глобалната западна рамка, те поставят под въпрос икономическото и идеологическо господство на Америка като основен световен геополитически арбитър и получател на най-добрите умове, технологии и капитали от света.

За САЩ Китай е заплаха от икономическо ниво, той вече заплашва господството на САЩ като център за вземане на решения и основен бенефициент на капитали и технологии. А Русия е идеологическа заплаха, понеже дръзва да наруши архитектурата на съвременния колониален свят, в който е установено строго разделение на Метрополията Вашингтон и подчинените й държави.

Опитът за оспорване на това разделение винаги е бил възприеман и ще бъде възприеман от Метрополията като пряка заплаха, която нанася непоправими щети на дългосрочното съществуване на Съединените щати в рамките на техния паразитен световен глобален ред.

Свят, в който идеологията на „избраните“ е издигната до абсолют. Американският свят е тотално лицемерие, фалш и подмяна на понятията. Свят, в който озъбената муцуна на тоталитарната секта се крие зад „демократични“ институции и фалшива борба за правата на човека, изхвърляйки нежеланото от световната репродуктивна верига.

Последните събития показаха кой кой е – няма правила, няма закони, няма споразумения. Всичко това Западът захвърли и то отиде по дяволите, оказа се, че всичко може да бъде разбито възможно най-бързо. Оказа се, че право да упражнява насилие и да налага правила, важащи за всички останали страни, имат само Съединените щати.

Зад почтеността се крие лъжа и манипулация. Дискриминацията и посегателството са скрити зад равенството и толерантността. Зад децентрализацията стои твърда йерархия. Свободата на медиите прикрива тоталната цензура. Зад маската на демокрацията се крие дълбока диктатура, в която Съединените щати под формата на ултиматум нареждат на суверенните държави как да изграждат външната си политика, къде да насочват капиталите си и на кого да налагат санкции. Правата на човека се оказаха грандиозна измама, чрез която се налагат ограничения върху живота на хората и им се спускат теми, които нямат нищо общо с политиката. Което ясно намеква, че САЩ са преминали всички граници.

Подобна зашеметяваща двойнственост е зло и винаги е провокирала доброто да поведе борба срещу него. Цветистото описание на неолибералния западен ред като „Рай на Земята“, всъщност прикрива токсичния свят на манипулации, лицемерие и подлост, където очевидно се извършва сегрегация по национален признак. За правото да бъдеш руснак и да си суверенен се плаща тежка цена. В крайна сметка думата „суверенитет“ означава способността да определяш собствената си съдба, своя вектор на развитие.

Няма да морализирам, няма да съдя. От страна на САЩ и сателитите, които открай време гравитират около него, подобна политика може би изглежда рационална. Съединените щати използват възможностите, които имат, за да увеличат максимално своя потенциал да паразитират върху планетата и да продължат да получават най-хубавите плодове на глобалния възпроизводствен резултат.

Но парадоксът е, че в тези техни намерения и действия няма нищо либерално. Либерализмът предполага неприкосновеност на правата и свободите на човека, народите и държавите. Затова западният модел е по-скоро фашистки – в който властта е в ръцете на „избраните“ и диктатурата. Всички империи в историята на човечеството са съществували в подобна конструкция. Затова просто не е нужно САЩ да ни успиват със своите несъществуващи либерални ценности.

Няма частна собственост, няма правова държава, няма индивидуална свобода, няма суверенитет, няма демократични институции. Съществува само правото на по-силния. Това не е нито добро, нито лошо. Човечеството съществува така от хиляди години. Това е обективна реалност, на базата на която е необходимо да се изгради балансирана политика и накрая да се изхвърлят лицемерните и фалшиви идеологически либерални конструкции.

Русия е първата държава след разпадането на СССР, дръзнала да се отклони от наложените от Запада правила и геополитически съюзи. Дори Китай не посмя да направи крачката, а предпочита засега да продължава с безкрайните си „жалки“ заигравки с Тайван. Русия е спусък и таран за прехода към новата архитектура на световния ред.

Няма съмнение обаче, че в перспектива от 3-5 години цивилизационният срив на Запада ще настъпи тъкмо заради възхода на Китай, който освен Русия, Индия и Бразилия, продължава да привлеча нови съюзници в своята орбита, алтернативна на американската.

В момента Китай обработва и усвоява периферните азиатски и африкански страни, разширявайки търговското и инвестиционното си сътрудничество с тях. Това не го пише в новините, дори не се отчита директно от западната статистика, но тази тенденция я има и тя вече е много-много силна. Повечето инфраструктурни проекти в Африка сега се изграждат с китайски пари, технологии и понякога с китайски труд.

Африка е на изключително ниска база, в самото начало на своя икономически растеж, така че всички дългосрочни печалби (като разликата между входната точка и разпределението във времето) ще се концентрират в Китай, като основен бенефициент на бъдещия бурен растеж на икономиките в Африка. Същото важи и за азиатските страни, съседни на Китай. На първо място, Виетнам, Камбоджа и Тайланд, които се превръщат в нов икономически стълб на Китай в региона. Отскоро все повече в китайската орбита започват да гравитират и Филипините и Индонезия. Страните от Океания – Малайзия и особено Сингапур – са здраво интегрирани в интеграционните процеси на Запада. Засега да, но и още дълго…

Китай, инвестирайки в Африка, създава свои собствени зони на влияние. Той поставя свои представители, формира политически лобита, лоялни към Китай, които от своя страна, заради икономическият растеж на Африка, който създава покачващо се търсене на китайски продукти, осигуряват на Китай и договори за строителни услуги, за създаване на енергийна, транспортна, информационна, промишлена, комунална и търговска инфраструктура на територията на почти цяла Африка.

Ако това страната ти да влезе в зоната на американските интереси винаги е значело грабеж, изнудване и безобразия… то страните, влезли в зоната на китайските интереси веднага се сдобиват с точки на растеж и потенциал за всеобхватно развитие, както беше със СССР. Всичко това помага на Китай да увеличава групата си от страни-съюзници за бъдещата си конфронтация със Запада.

И тъй като китайската икономика продължава да расте с бързи темпове, с увеличаването на стандарта на живот на местното население, Пекин се нуждае от все повече държави, в които да прехвърля по-ниско печелившите си производства. Именно по този модел САЩ и техните съюзници действаха от средата на 1980-те до 2010-те, когато изнасяйки производствата си, превърнаха Китай в глобална производствена фабрика. Те прехвърлиха там нископечелившите производства, оставяйки развитието и разработките, маркетинга и главните управленски офиси на транснационалните корпорации. .

И само четвърт век по-късно Китай вече прилага тази стратегия в своя полза. Но прилага концепцията в ограничен мащаб. Именно ограничен мащаб, понеже политическите, икономическите и структурните особености на работната сила ще попречат на Африка и периферна Азия да направят това, което САЩ и западните им съюзници успяха да направят в Китай. Защото от 100 % образованото през 1978 г. население в Китай, в Африка и периферна Азия грамотността не е на ниво.

Китай обаче играе дългосрочна игра, без да обръща внимание на никого. Русия определено ще помогне, ще се превърне в геополитическа и суровинна опора на Китай за тарана му срещу западния свят.

Има една много важна причина, поради която САЩ упражняват такъв безпрецедентен и всеобхватен икономически и политически натиск върху Русия. Ако Русия успее да се „измъкне от западната глобалистка хватка“, след като подкопае колониалната структура на световния американски ред, това ще предизвика верижна реакция – много други страни, като Индия и Бразилия, ще се опитат да излязат от зоната на американския контрол, а след тях и всички останали.

Психологически прийом, като в концлагерите или при робите. Ако на затворника или роба бъде позволено да избяга пред очите на останалите затворници, това ще даде надежда за бягството на всички останали затворници и ще предизвика бунт в системата. Затова бегълците трябва да задължително да бъдат заловени и да получат тежко наказание (с публично бичуване) за назидание на всички останали – наказание по усмотрение на робовладелеца или началника на затвора.

Очевидно е, че американският свят е изграден върху отрицателен баланс, в който всички останали страни по света работят и плащат за успеха, мощта и просперитета на Съединените щати. Никой не го харесва, но така е настроен да работи съвременният свят, попаднал под контрола на американците, които пък се вълнуват само от своите интереси. Тези държави, които поискат да изградят своя независима политика и да се развиват самостоятелно, биват брутално наказвани с цветни революции за смяна на властта с про-американска, чрез войни и икономически санкции. Но през последното десетилетие в света се създадоха условия за суверенни политики и страните, които се опитват да ги прилагат са вече достатъчно много. Най-дръзките представители са Турция и Саудитска Арабия, които се опитват да градят регионални баланси в свой интерес.

Вече няма безусловен контрол от САЩ, както беше до началото на 2010 г. Почти всяка страна, регион са разкъсани от натрупани дисбаланси и противоречия. Следователно колониалният данък, който страните по света продължават да бъдеат притискани да плащат на САЩ за правото да не ги рекетира, а да има благосклонна външна политика към тях, е твърде унизителна и висока цена за един долнопробен хегемон, който напълно вече изгуби връзка с реалността, а с това губи и контрол над ситуацията. САЩ са слаби, както никога досега.

За Европа си мълча – с тези разглезени, слабоволни инфантили нещата са ясни. Но вижте само императивния тон, с който САЩ заповядват на най-големия си кредитор Китай, в отчаяния си опит да попречат на сътрудничеството му с Русия. САЩ нареждат на Китай (първата икономика в света) с кои страни и как да осъществява икономическо, търговско и политическо сътрудничество? Кулминация на абсурда.

Така че парадът на суверенитетите е напълно възможно да се отприщи съвсем скоро. Условието за това е Русия да продължи да демонстрира стабилност и развитие в условията на изключителния натиск върху нея от страна на Запада. Свидетели сме, че в това начинание явно и скрито я подкрепят 80 % от държавите на планетата. Толкова са тези, които не се присъединиха към санкциите на Вашингтон срещу Русия. Никой не иска да плати цената за осъществяването на поредната американска геополитическа авантюра, но засега Европа плаща за всички останали.

Следователно не може да има продуктивни преговори между Русия и Украйна, защото последната не е предмет, а инструмент на американската външна политика и дневният й ред се диктува от САЩ. Skandalno.net