Най-важния процес за последните години е коренната промяна на съдържанието на глобалната геополитика, дължаща се на появата на новите руски хиперзвукови оръжия. Това засегна пряко и Европа, и нейната източна част, която и към момента класическата англосаксонско-ционистка геополитическа наука определя като „буфер, периферия, вътрешен полумесец“ около „центъра на земята“, т.е. Евразия.

Днес, както и в миналото, Източна Европа отново се използва срещу Русия, под претекста за „руската заплаха“. Глупости! Няма никаква „руска заплаха“ и най-малко Русия ще се втурне да ни „завладява, освобождава, окупира“ и прочее съчинения на нашите политизтърсаци.

Защо? За съжаление България и цяла Източна Европа вече не е никакъв реален геополитически фактор за Русия и Евразия. Досега беше някакъв „геополитически буфер“ или „периферия“, което можеше да се използва поне като търговска позиция за получаване на едни или други изгоди от Русия, или от Запада.

Това обаче вече не важи. България не присъства на геополитическата карта заради унищожената държавност, мафията, демографската катастрофа и икономическия срив.

По всички основни геополитически показатели България вече не съществува.

И никаква Русия не е виновна за това, а само собствената ни глупост, продажност и неадекватност. За никой не сме интересни, никой няма да ни даде и едно евро инвестиция, освен ако не става въпрос за спекулативни или мръсни пари, никой няма да дойде да работи за родната гербаджийска мафия, издънка 10-то поколение на европейската и американска такива. И никакви евреи не готвят у нас резервна площадка след предстоящото елиминиране на Израел, като държавно образувание в Близкия изток, каквито тези се въртят дори в сериозните анилитични среди по света. Познавам стотици различни евреи по целия свят и /отдавна обяснявам, че има разлика между евреи и ционисти/ и не съм виждал евреин да работи в свинеферма, нощен пазач, миньор или строител. А кой ще им работи, ако се пренесат в България? Пенсионерите и циганите ли?

Нещата са много по-сложни в световната геополитика и все още не са осъзнати с новата роля на Русия, Китай и Индия, т.е. на Евразия.

Що се отнася до Русия, исторически има два вектора на противостоенето срещу нея:

или обединена Европа срещу Русия – това е първата степен на заплахи;
или обединен /но не много/ Близък Изток срещу интересите на Русия около Черно море – това е заплахата от втора степен.

Никакви други, освен тези две направления, срещу Русия не е имало от векове. Само тези. Не само България, но и почти всички други европейски държави са били и са функция на тези два вектора. Това означава, че на тези направления исторически са се формирали народи и държави, като „бойно поле“, т.е. буфер, между крупните противници. Така ги разглеждаше и класическата англосаксонска геополитика – като буферно пространство, периферия, вътрешен полумесец около Евразия и т.н.

Това вече не става.

По времето, когато се формираха тези посоки на буферизирането, нямаше други технологии за нападение срещу Русия и срещу Евразия в геополитическата битка Запад – Изток. Нападението срещу Русия можеше да стане или по Черно и Балтийско море, или по сушата през Украйна, Беларус, или по Кавказкия хребет.

Заради това буферизирането именно по тези направления беше необходимост и за Русия, и за Западна Европа. И тези буферни държави, в това число и България, толкова свикнаха със своята роля, че през ХХІ век започнаха открито да се продават и търгуват със своето буферизиране, този път със САЩ и НАТО. Но вече са ненужни заради новите технологии на противостоенето, неговите различни вектори и напълно новото оръжие – хиперзвуковото.

Характерно е, че в досегашните буферни територии климатичните условия и агрокултурите бяха по-плодовити, отколкото на територията на Русия и ставаха нейни житници.

Но и този фактор вече не действа. Русия премина към продоволствена самодостатъчност и няма нужда от чужди житници. Засега не е ясно как ще действат промените на климата, но според прогнозите Евразия ще бъде най-малко засегната в сравнение с Европа, Америка и Азия.

Друг фактор е ресурсно-транзитният.

В ХХ век се установи практиката на сухопътния тръбопроводен транзит на въглеводородите от Русия на Запад, през Украйна, Беларус и Полша. Съответно, в буферните държави се появи трета привилегия – на страна-транзитьор, с която те – преди всичко Украйна и България, започнаха да търгуват и шантажират. Докато се самозакопаха.

Вече не са нужни на Русия, като транзитни страни. Не са нужни и на Запада, тъй като бяха ограбени набързо от него и изчерпани като пазари и демография.

Освен това, ако има атака на Запада срещу Русия, тя ще бъде унищожена с Искандерите или с Бастионите в Черно море за 5 минути.

А и Русия вече няма интерес да се разширява към буферните държави или към Западна Европа. Нейните геополитически рубежи се изнесоха на Тихия океан и Арктика. В Средиземно море, потушиха антируския проект на САЩ, Англия и Израел в Сирия.

За усмирение на новите безобразия Русия започна да произвежда хиперзвукови оръжия, нови подводници, комплексите Калибър и Искандер, радиолокационни средства, покриващи цели региони. Отработена беше методиката за разгъване на среден контингент, който може да спечели за няколко дни война със средна интензивност или вдигане по тревога и предислоциране на цяла армия през половината Русия. Появи се и арктическият спецназ и т.н.

Въглеводородите вече се транспортират не по сушата, а по дъното на морето или като втечнен газ.

Освен това се появи и новият най-голям клиент на руските енергоресурси – Китай, с който бързо изградиха и военен съюз. И другите съюзници са различни. Турция и Сирия – за контрола на Дарданелите и Средиземно море, Иран и отново Сирия – за контрола на предна Азия, Китай, с Монголия, Узбекистан, Казахстан – като колеги в Евразия, Южна Корея и Германия – като партньори на технологиите.

За съжаление в този списък няма нито една страна досегашен буфер в т.ч. и България. Ходът сега е прост – „ако искате да работите с Русия – заповядайте, ако не искате – ваша работа“.

Трябва да се прибави и още един важен фактор на Запад. Войната с Путин е продължение на 150-годишната война на двата световни проекта – Западният и Източният.

Източният се олицетворява от Путин все повече. Това е така нареченият консервативен проект – традиционни религии, традиционни морални ценности, семейство, деца, любов към родината и т.н.

Западният проект е така нареченият либерализъм под едно глобално правителство, с единен финансов център, човешки мравуняк с разделение на функционални касти чрез генното модифициране на човека.Над 200 години западният проект е движен през еврейските или по-точно ционистките мрежови структури, контролираните медии, лумпенизирането на елитите, хомосексуализма, педофилията, модифицирането на ДНК. Технологиите са известни.

На това се противопоставя традиционният евразиатски консервативен проект, който в момента се олицетворява от Русия на Путин. Другите засега се страхуват. Но този проект има много силен тил. Това са генетично зададените програми за поведение на човека, благодарение на които той е оцелял в течение на хиляди години в един свят, който все още е лош но хубавото е че даже в него вече не важи максимата „парите винаги печелят“. Геополитиката е по-важна. Skandalno.net

Красимир Иванджийски, Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: