Ако се вгледаме внимателно в принципите и технологията на вземане на държавни решения в Русия през 20-те години управление на президента Владимир Путин, можем да различим два основни компонента:

Всички решения на Кремъл винаги се подчиняват на строга логика, дългосрочна верига от цели, които решават набелязаните задачи веднъж и завинаги. А те обобщено са величието на Русия и защита на интересите на нейните граждани. Няма случайни или абсурдни решения като „зелени сделки“ и „политики на идентичностите“;

Цялата работа по постигане на руските държавни цели се извършва с най-голямо внимание, като същевременно се запазва максимално възможната за маневриране стратегия, упорито и неизбежно.

Нека се опитаме, опирайки се на тези два крайъгълни камъка в стратегията и принципите на работа на руския президент, да погледнем какво се крие зад видимите за всички днешни геополитически събития: защото почти всяко от тях има второ дъно.

Да започнем с най-забележителното световно събитие от началото на 21 век – Специалната военна операция на Русия в Украйна. Мнозина обвиняват властите ни в патриотична лудост: „Операцията зацикли, защото протакаме“! Но какви са фактите: Втората най-голяма и силна европейска армия (украинската) на практика е разбита (първа сред европейските сили по боеспособност е армията на Турция). С всичките си складове, боеприпаси и кадрови потенциал украинската армия отдавна се е разпаднала и в момента е на командно дишане, осигурено й от Запада.

Днес Украйна вече воюва единствено с натовски оръжия, с пари на НАТО и с ресурси на НАТО. А Русия е преминала към втория етап от своята СВО: Тя мели ресурсите на НАТО. Нещо повече, Генералният щаб на руската армия е създал уникална и гениална схема на военна операция, която принуждава нашите западни противници сами доставят своите човешки и материални ресурси за унищожение на определено от нас място – в Донбас.

Ние не преследваме тяхната армия из цяла Украйна – ние ги чакаме в определена от нас точка и там ги унищожаваме. В тази точка целият им ресурс бива унищожаван методично и те нищо друго не могат да ни противопоставят! Ето защо нашата руска армия категорично отказва да унищожи транспортната инфраструктура на Украйна и най-вече мостовете над Днепър – арсеналите на западните страни трябва редовно и в колкото се може по-големи обеми да се доставят до мястото на тяхното унищожаване – в Донбас. Това е руската стратегия.

И цялото НАТО прилежно изпраща всякакви военни доставки до една и съща точка – те се стоварват там, заедно с украинските. Сигурен съм, че паническите викове на натовските генерали, които в последно време стигат до крясъци, са напълно искрени – военните им складове са празни! И ако в един момент стане напечено и в техните страни – те с какво ще се бият с Русия?!

Докато все още не сме „сериозно започнали в Украйна“ (според скорошно изказване на Путин) – в момента все още използваме стари запаси, освобождавайки нашите военни складове от боклуци с изтичащ срок на годност. Вижте: Забелязвате ли, че на полето на украинския военен театър Русия почти не използва най-новите си оръжия, тя само ги ТЕСТВА. Тоест нашата военна индустрия в момента пълни складовете си 24/7 с най-новите, ултрамодерни оръжия.

Ето как изглежда нашата СВО от гледна точка на аналитичните отдели в генералните щабове на най-силните армии в света. А това е много извън пропагандните интерпретации на западните медии.

И основният урок за НАТО в нашия СВО: те виждат в какво се превръщат градовете на Украйна, те видяха Мариупол със собствените си очи.

В генералните щабове на НАТО няма глупаци – те прекрасно разбират в какво ще се превърнат градовете им; те вече прекрасно си дават сметка, че такива себеотрицателни войници като в Украйна в техните армии няма – защото са руснаци. И руснаците няма да се церемонят с войниците им – както и с градовете им. Натовските генерали не могат да си позволят такава Специална военна операция на територията на Европейския съюз.

Със скромните за руския мащаб сили, предвидени да осъществят СВО (само 150 хиляди бойци) и практически без да използва най-новите си оръжия, Русия показа на целия свят мощта на своята армия, показа на англосаксонците, че ще е напълно безполезно да атакуват военно нашата страна. Да, и те няма да имат с какво да се бият с нас – в момента в рамките на СВО в Украйна ние унищожаваме и техните запаси. Затова не бързаме – няма за къде да бързаме, всичко върви по НАШИЯ план.

Показателен пример: британските въоръжени сили в момента разполагат с 200 танка, от които 50 боеспособни и нито един модерен. Положението с оръжията в Германия е още по-трагично. А до момента за 6-те месеца в Украйна руските въоръжени сили са унищожили 4136 танка.

В икономическата сфера нещата са още по-благоприятни за нас. Англосаксонците изглежда не са отчели простичкият факт, че всичките им продукти, всичките им технологии, целият живот на съвременния човек се крепи на това да консумира преработена енергия. Това са нефтът, газът, ядрената и водната енергия.

Те нямат нито една от тези енергии в нужните им количества и след появата на хиперзвуковите ни оръжия, вече нямат и възможността силово да ни отнемат тези енергии – показахме им го ясно в Сирия и Украйна. Следователно всичките им санкции са банална истерия на застаряваща кокона, която за първи път е била пренебрегната от кавалер, а зад ъгъла я дебне старостта. Нищо: дамата ще трябва да приеме новия си статут, ще трябва да приеме, че около нея вече е пълно с по-млади красавици, ще се успокои и ще промени поведението си – ще стане по-скромна в желанията си.

Резултатът от „санкциите“ вече е очевиден дори за ръководството на Европейския съюз: валутните приходи на Русия през първата половина на 2022 г. са се увеличили с повече от три (!) пъти в сравнение със същия период на 2021 г.; а още на втория месец от операцията Русия успя да си върне онези 300 милиарда долара в западните банки които Западът ни открадна. За тези 6 месеца СВО златните и валутните резерви на Русия не само се върнаха към предишните си стойности, но и нараснаха значително.

Русия преживя глобалната атака на „целия цивилизован свят“ срещу нейната икономика с усмивка, а целият „техен свят“ вече започна да се досеща, че в резултат на необмислената му атака срещу Русия, още тази зима ще потъне в студ и глад, а фабриките му ще спрат. Впрочем фалитите на производства в Европа вече започнаха.

Стратегическото решение на Русия да продава своите енергийни ресурси срещу рубли все още не е напълно осъзнато от западните правителства, тяхната икономика все още не се е сринала под тежестта на това решение, но рецесията вече е налице. Тя вече засегна и САЩ. И тези процеси – стагнация, рецесия, инфлация – тепърва започват да се развиват.

Освен това ключовите икономики на страните от „нецивилизования свят“ – китайската, саудитската, индийската, индонезийската, бразилската – са силно заинтересовани да диверсифицират своите валутни сметки, своите валутни спестявания.

Днес светът усилено се освобождава от доларите и еврото и търси в каква валута и в коя държава, в трезора на коя банка да съхранява своите златни и валутни резерви. Този пагубен за Запада процес започна и всеки опит на англосаксонците да го спрат ще бъде възприет от държавите именно като опит на Запада да „замрази“ валутния и златен резерв на съответната държава. Тоест – да го открадне, както постъпи с Русия

Банките на „цивилизования свят“ напълно загубиха своя имидж, своята надеждност и привлекателност за останалите страни и е напълно невъзможно вече да се съхранява злато там: САЩ не са върнали нито един грам злато, оставен за съхранение в техни банки, на нито една (!) страна в света.

Разбираш ли, драги читателю, защо напоследък толкова нарасна авторитетът на БРИКС, защо расте опашката от държави, желаещи да се присъединят към него? Защото съвсем скоро в БРИКС ще е възможно да се изхвърлят токсичните валути, да се създадат нови системи за сетълмент и нова икономическа платформа, обща за всички членове на БРИКС при равни условия за всички страни-членки, без да се налага да са обвързани с кухите паразитни икономики на Съединените щати и Европейския съюз.

Някой може би ще възразят: Саддам Хюсеин и Кадафи вече се опитаха да направят нещо подобно, но „целият цивилизован свят“ реагира крайно ожесточено и ги унищожи. Да, опитаха… Но златният динар на Кадафи не беше защитен от руски хиперзвукови ракети и неограничените човешки ресурси на Китайската народна армия.

Неусетно, малко по малко, започна да се оформя друго икономическо пространство: китайската автомобилна индустрия зае първо място по продажби в Русия, южнокорейската беше втора, а в Германия се виждат цели полета с десетки хиляди непродадени и ненужни Mercedes-и, Audi-та и BMW-та – това е тъй като не могат да ги вкарат в Русия заради санкциите, а за останалите пазари са прекалено скъпи или неконкурентноспособни по други причини.

Индия и Китай твърдо заеха първото място сред вносителите на руски петрол – в същото време, в Германия и Италия заводите започнаха да спират поради липса на енергийни ресурси от Русия. Подобна е тенденцията във всички области на някогашните ни отношения с „цивилизованите“. Те вече го виждат, но все още не схващат същността – бесни са, търсят нови, алтернативни начини за доставка на енергийни ресурси – неруски. А такива няма – нито сега, нито след време.

Сега, скъпи читателю, предлагам да разгледаме по-отблизо нашето нарастващо приятелство с Иран – там също не всичко е по мед и масло, но интересите ни сега и през следващите десетилетия забележително съвпадат. Та… достатъчно е да погледнете картата на Иран – Персийския залив и Ормузкия проток. Този тесен проток е единственият морски път за износ на нефт и природен газ от района на Персийския залив за световния пазар: всяко най-малко вълнение край тези брегове на Иран напълно ще парализира доставката на саудитски и всякакъв друг арабски петрол от района на Персийския залив, така че „целия цивилизован свят“ ще остане без енергоресурси.

И ако внезапно някой овехтял кораб потъне „от старост“ в плавателния коридор на Ормузкия пролив, широк едва 2.5 км. – тогава загасете светлините, англосаксонски другари. А от другата страна на Арабския полуостров – на брега на Червено море са Йемен, Еритрея и Джибути – това са все страни, които не са сред най-стабилните и никак не се славят като англо-саксонски приятели…

Но и това не е най-големия проблем за Запада. Ето кой е: За да се снабди Европа с втечнен газ, който да компенсира обемите на руския тръбопроводен газ, в своите корабостроителници тя ще трябва да построи едни нови 180 хиляди (!) танкера, за да транспортира този втечнен газ. А отделно трябва да построи на своя територия и хиляди заводи за връщането на този газ от течно в газообразно състояние. Между другото, въпреки напрегнатата ситуация, ЕС все още не е започнал строежа на нито един такъв завод.

Неусетно, постепенно, англосаксонците започват да се огъват в прегръдката на Москва – ние се опитваме да сме внимателни, да не провокираме ядрена истерия на оттичащите се в канала на историята западни господари: „това определено не ни трябва“.

Ако нямаме друг избор, разбира се ще им отговорим с нашата ядрена триада; ние сме по-силни. Но това определено не ни трябва. За нас е много по-изгодно бившите господари да продължат да съществуват, разчитайки на нашите ресурси – но вече при нашите условия.

Днес Русия променя стария свят. За първи път в световната история Русия носи нова световна идеология – именно с тази, нова световна идеология ние днес преформатираме целия свят. Начинът, по който мислим, е правилен, честен и съобразен с интересите както на Русия, така и с тези на 90 % от населението на света, което сега пъшка под западен неолиберален диктат.

Нека обясня: Кръстоносният поход през 1096 г. става първата външнополитическа стъпка на току-що родената Европа и нейните наскоро формирали се държави. Предложената идеология, която да консолидира тези ЕврАзийски държави като единна общност, наречена „Европа“, е защитата на Божи гроб. Лъжи и пак лъжи, защото това не е нищо друго, освен нагъл претекст за ограбване на богатите мюсюлмански държави от Близкия изток: мюсюлманите никога не са заплашвали християнските светини нито с поругаване, нито с унищожение.

Ключовете за църквата на Божи гроб вече повече от 1000 години се пазят от един и същи мюсюлмански род – семейство Джауд ал-Гадия. Правото да отключва и заключва вратата пък има друго мюсюлманско семейство – Нусайба. Оттогава до днес.

Малко по-късно англосаксонците предложиха и оплетоха целия свят с идеологията на робството, след това се роди идеологията им на колониалните завоевания, после се появи Ницше, а след него и ученика му Хитлер, за да оспори правото на Англия, Франция, Испания, Холандия да властват над света в полза на германците. След което европейците отново се сприятелиха. И сега, продължавайки да експлоатират света под чадъра на отрочето си САЩ, те силово налагат на същия този свят идеология, включваща еднополюсен свят, основан на правила, неофашистка псевдо-толерантност, содомия, педофилия и други дяволии.

Останалият свят – а той е около десет пъти по-голям от „цивилизования свят на англосаксонците“ – започна да се чувства зле от бръмбарите в главите на европейците.

Русия първа каза: „Стига!“ и предложи нова идеология на световния ред – многополюсен свят, основан на справедливо отчитане на взаимните интереси и традиционни ценности на държавите – религиозни, морални, етични. Образно и накратко казано: от всекиго според способностите и всекиму според труда. И никакви сексуални извращения!

Тази идеология е основното и най-мощно средство, с което Русия излиза пред света днес.

Е, и с хиперзвуковите ракети, разбира се … Защото същите англосаксонци са казали:

„Една добра дума, придружена от изваден и насочен „Колт“ върши много повече работа от просто една добра дума.“

Русия предлага на света пълен комплект: идеология, военна защита и сигурност, икономика и финанси, енергетика и производство. Нито една държава в света няма такъв пълен комплект, нашето стратегическо предимство започна постепенно да огъва онези 10 % наглеци, които продължават да се самназовават като „целия цивилизован свят“.

Затова и не бързаме. Даваме им възможност да осъзнаят новия свят, в който те веча са наравно с всички останали народи поо планетата.

Подозирам, че точно това „на равни начала с всички останали“ ще им е най-трудно да приемат. Но така или иначе – разбиването вече започна.

Олег Алихин, анализатор

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: