Операцията за денацификация и демилитаризация на Украйна се оказа едно от онези значими събития , които разделят историята на планетата на „преди“ и „след“. Така на 24 февруари се събудихме в новия свят, в който живеем от месец.

Нека си припомним с какво се сбогуваме.

Бомбардировките над Югославия станаха първият знак за това, че западните либерални политолози, вещаещи „края на историята“, силно грешат. Войната срещу Югославия се оказа и последната операция на НАТО, в която Алиансът успя да постигне целите си, колкото и канибалски да бяха те.

След това дойде 2001 г. и войната в Афганистан, където Вашингтон се закани да смаже талибаните. Но… 20 години по-късно САЩ избягаха позорно от там, а талибаните живи и здрави отново взеха властта в свои ръце.

В края на същата 2001 г. САЩ стартираха операцията си под фалшив предлог в Ирак за търсене на оръжия за масово унищожение. Разбира се, не откриха такова, но пък на място техни агенти и инструктори създадоха страховита мрежа от арабски терористични организации, които по-късно по американска поръчка основаха “Ислямска държава”.

В началото на миналото десетилетие „Арабската пролет“ в Северна Африка, която САЩ и Европа организираха и финансираха, в Либия и Сирия доведе до кървави граждански войни. Като в Сирия включиха и отгледаните си бойците за проекта „Ислямска държава“.

Този еднополярен Вашингтонски свят сега е към своя край. И се строи нов. При който е невъзможно безнаказано да се обстрелват Южна Осетия и Абхазия с ракети. В който е невъзможно, зад лицемерното обяснение, че ще изграждаш демокрация, да се колиш хора с ръцете на ислямисти. В който не можеш да изгаряш хора в Дома на профсъюзите в Одеса, не можеш да пренебрегваш войната, водена от част от твоя народ в продължение на осем години в Донбас. Последното, между другото, се отнася както за руснаците, така и за украинците.

И какво ще е възможно в този нов свят? Какъв ще бъде той? Какво ни очаква? Всички нас, независимо в коя държава и в кой ъгъл на света живеем.

Днес бъдещето на новия свят е в ръцете на руските войници – те се борят за него на територията на Украйна. Кардиналните различия в действията на Русия и САЩ в подобни военни операции са очевидни дори и за най-запалените противници на Кремъл. Нашите самолети не извършват килимени бомбардировки над градовете, както направиха американците в Югославия, Афганистан и Ирак. В същото време нашата армия има способността да унищожи всеки обект в Украйна – последните удари с „Кинжал“ демонстрираха това нагледно. Но Русия действа различно и се стреми да сведе жертвите сред цивилното население до минимум. Точно по тая причина нашите войски са принудени да влизат в градовете и да се бият там, където снайперист може да ги убие, скрит зад всеки прозорец. Затова всеки войник, дал живота си там, го е направил, наред с останалото, и за да спаси живота на мирните украинци.

Ето защо операцията на Русия в Украйна не се ангажира със срокове и ще продължи толкова време, колкото е необходимо за изпълнението на задачите. Тук определено няма нужда да се бърза.

А когато приключи, ще говорят дипломатите. Те ще определят архитектурата за сигурност на новия свят, ще разработят механизми, които ще са по-съвършени от тези, които действаха преди. Някои от тях ще бъдат преосмислени, а други, като например Договорът за ликвидиране на ядрените ракети със среден обсег, ще трябва да бъдат възродени. Изключително важна дискусия ще се проведе около разширяването на договора СТАРТ-3. Отделен предмет на дискусия ще са хиперзвуковите оръжия, в които Русия значително изпреварва останалите държави. Но сега аналозите на тези споразумения няма да бъдат двустранни договори между Москва и Вашингтон. Те ще бъдат внимателно прочетени и подписани и от Пекин, Делхи, Берлин, Париж, Техеран, Рияд – от столицата на всяка страна, която може да поеме отговорност за проектирането на планетарно бъдеще, в което няма да има място за грешките на отишлия си вече еднополюсен свят. И сега в Кремъл и в МВнР следят внимателно позициите и поведението на онези, които смятаме за съюзници и онези, които смятаме за васали на Вашингтон.

И ако в споменатите по-горе аспекти решаваща роля изигра решимостта на Русия, то опитващият се все още да спаси своя еднополюсен икономически ред Запад вече се провали на два пъти. Съединените щати и техните съюзници счупиха ключовия принцип на капитализма – неприкосновеността на частната собственост. Да, това не вълнува обикновените руснаци, които не ги е еня особено като четат как страдат руските милиардери заради конфискациите на яхтите им и банковите им сметки и как нямали с какво да платят на прислугата. Но тия конфискации на имуществото и парите на богати хора се следят с внимание от страните по света от Индия, през Бразилия до Саудитска Арабия, чийто елити също държат част от парите си в западни банки. И явно не им харесва начина, по който Вашингтон, Лондон и Брюксел действат сега.

Още преди седмица и половина американските медии писаха, че Саудитска Арабия и Китай са се договорили петролните сделки между двете страни да се извършват вече в юани. А завчера Русия обяви, че европейските страни вече ще могат купуват руския газ единствено за рубли. Дедоларизацията на световната икономика доскоро изглеждаше като неясна перспектива, но след началото на руската специална операция в Украйна, изхвърлянето на долара и еврото, а с тях и на западното влияние върху световната икономика вече придобива доста ясни очертания.

Особено интересен въпрос е какво ще е бъдещето на западните ни съседи от ЕС. Ще стане ли Европа наистина независима, или ще продължи сляпо да следва инструкциите на САЩ? Дали обикновените германци и французи осъзнават, че борбата на САЩ за спасяването на украинските нацистки батальони се води за тяхна сметка? САЩ са си измили ръцете и спестяват от финансирането на подобни терористични проекти, антгажирайки съюзниците си в Европа – правят го чрез документа за колективната отговорност. Добре, за руснаците това вече не е новина, но сега и обикновените европейци плащат за санкциите на Вашингтон срещу Москва – на тях развихрилата се инфлация им се отразява не по-малко негативно, отколкото на нас.

В същото време е очевидно, че европейската част на НАТО в никакъв случай не е единодушна в подкрепата си за Украйна. Разбира се, има отделни проамерикански ястреби, но болшинството не са очаровани от перспективата за горещ военен сблъсък с Русия, която е готова не само да декларира своите интереси, но и да ги защити реално. За съжаление Западът не си даде сметка какво ще последва от това, че най-безотговорно игнорира аргументите, които Владимир Путин изрече преди 15 години в Мюнхен.

Самата Русия също я очакват колосални промени: очевидно е, че решаването на дългогодишните икономически проблеми вече не може да се отлага. Но какъв изход можем да намерим от тази ситуация?

Тепърва ще открием отговорите на тези и много други въпроси, но те определено ще станат част от човешката история. А в каква посока ще отиде тя зависи от всеки един от нас. В крайна сметка новият свят е свързан с отговорности. За себе си, за близките ни, за страните ни и за целия свят.

Автор: Давид Нармания

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: