Да наблюдаваш политическата кариера на Румен Радев си е истинско зрелище. От външен за партите военен той се превърна в комбинатор, проектиращ политическите процеси у нас. Кой може да си позволи едновременно да е мил на сърцата на левия електорат и уважаван от голяма част от жълтопаветния „умно-красивитет“? Кой е възхваляван от русофилите, докато отсъпва българския суверенитет на американския посланик? Кой може да похвали Корнелия Нинова, че управлява демократично БСП, а задкулисно да насъсква и поощрява опозицията в БСП, виеща до смърт срещу „авторитаризма“ на Нинова? Кой има чутовен рейтинг, кой събори непоклатимия 12 години Борисов? Това е американският агент Румен Радев.

Почти физически двойник на Тодор Живков, той бе вкаран в политиката от първостепенен политик като Корнелия Нинова и стана президент в двубой с третостепенен такъв като Цецка Цачева. Тогава изглеждаше, че му е отредена присъдружна партийна роля, подобно на Росен Плевнелиев. 5 години по-късно нещата са кардинално различни, а този лупинг е не по-малко вълнуващ от другия американски агент – „феномена Борисов“, подпечатал втората половина от прехода ни.

За Радев могат да се кажат много неща. Но важното днес е, че той е водещ инициатор на политическите процеси.

Устремен към нов мандат, президентът е катализатор на структурирането на ново властово статукво, което най-вероятно ще наследи Борисов – Пеевски.

А това е роля, не само неподозирана, че един ден ще се изпълнява от Радев. Това е и роля, далеч надхвърляща разписаните на хартия президентски правомощия. Еманципиран, Радев се превърна в двигател на властови преобразувания, съчетано с купените социологически агенции, които до една тръбят, че е много харесван от хората. Преди три дни другият излъчен от левицата държавен глава през прехода ни – Георги Първанов, очерта различия между него и Радев. Но историческите аналогии ги правят много близки.

За да се разбере защо е така, трябва внимателно да се проследи какво точно се случи през последните 5 години.
До началото на 2021 г. Румен Радев бе познат на българите като командир на ВВС. В същина се знаеше малко за него, но достатъчно при политическия прощъпалник – той е смел, безстрашен, лидер, ас и професионалист във възхитителна професия, признат и харесван в попрището си. Още с първите си интервюта той демонстрира откритост, честност.
Внушаваше класа, кардинално различна от родната политическа партизанщина.

Строен и физически здрав, той изглеждаше естествен човек, сам изградил себе си, в контраст с мутрата на СИК Борисов, куклата на конци Плевнелиев и другите партийни троглоиди. „Изнамерен“ от Корнелия Нинова, той печелеше симпатии отвъд БСП. И стана президент с решаващата подкрепа на САЩ.

През цялото време на мандата си Радев действаше така, сякаш не е президент на БСП, а на умнокрасивитета. Застъпи всичко от дневния им ред – от правосъдна реформа до свободно къмпингуване. Умнокрасивитетът му бе лепнал етикета „протеже на Решетников“, но в това нямаше нищо вярно. Очевидно е, че през първите няколко години от президентския си мандат Радев трябвашще да е в ролята на спяща агентурна клетка – американска.

А единствената проруска изява на Радев за 5-те години мандат останаха няколко думи срещу санкциите към Русия във връзка с Украйна.

Като междувременно и от задни позиции громеше това, което най-вече вълнува Москва – eнергийните й проекти. Русия дори намери начин да го нахока грубо, посредством патриарх Кирил. Лека-полека през мандата му никнеха свидетелства, че докато всички го смятат за креатура на Кремъл (какво по-хубаво, след като 90% от българите са русофили!), той всъщност е слуга на Америка. Специализирал в САЩ, 1:1 генерал на НАТО, имал вземане-даване с хора като Джеймс Пардю (стана ясно от скорошните откровения на Слави Трифонов в интервюто му пред „Панорама“), биографията на Радев е противоположна на митологиите за него, разпространявани най-вече от троловете и агитаторите на американските НПО у нас. Нищо случайно няма във включването му в политиката. На Нинова й е било подсказано, че ако иска да спечели изборите, трябва да получи одобрението на САЩ. А това означава да предложи кандидат-презиидент не близък до Русия, а до САЩ. А на Борисов пък американците наредиха да изправи срещу Радев неизбираем кандидат – Цецка Цачева.

С течение на времето, през мандата на Радев, премиерът Борисов съвсем се изхаби. Преяде с власт, омръзна на руснаци, американци и турци с непрекъснатите си опити да балансира между тях докато обслужва покровителите си от евро-мафията.
Смени се и по-широката конюнктура:
Изолационистът Тръмп падна, в Белия дом дойдоха демократите-неолиберали, които провеждат активна външна политика с цел грабеж.
Русия си има икономически проблеми, които я карат да бъде колеблива във външен план. Западната интеграция на Македония, чийто ключ държи България, пък и слабостите на Русия, мотивираха САЩ да се намесят още по-силно в България.

И след есента на 2020 г. стана пределно ясно, че филмът покрай Радев никога не е бил руски. Спящата американска клетка бе дъбудена от своите вашингтонски полит-инженери.

Стартиралият български конфликт между президент и премиер бе разсечен демонстративно в полза на Радев – лидерът на ГЕРБ бе директно политически убит със санкциите „Магнитски“, а посланик Мустафа чевръсто наобиколи назначените от Радев министри, за да покаже ясно с кого играе САЩ в момента. Всичко, което се случи после – Триморието, призивите на Радев за още по-тясно сътрудничество и синергия със САЩ, скорошната декларация срещу Русия покрай Крим и т.н.  – бяха открити действия на една проамериканска власт, чиято емблема е проамериканският български президент.
Но това не е всичко. Още по-интересно е случващото се във вътрешен план. Не знам дали българите си дават сметка за какво точно е голямата какафония около Кирил Петков в момента.

Тя е заради това, че Петков, Асен Василев, а и Николай Денков, който стана ясно наскоро, че има общи фирми, соросоидни НПО-та и други дейности с Петков, вървят в пакет по американска линия. Пробутвани са да управляват.

Вкарани бяха в служебния кабинет от Радев, Слави Трифонов смяташе да ги задържи, за да се хареса на американците, но след това менторите му Пеевски, Доган и Борисов го отказаха от това желание. А проамериканската „Демократична България“ чрез декларация опита да ги пробута пак. Не от днес на тримата американски министри на Радев активно пиар прави наша проамериканска медийно-корпоративна групировка – Капитал. На този синджир очевидно е и Румен Спецов, лично посетен от Херо Мустафа за снимка. И точно защото американците разпъват чадър, никакви разкрития за него, че е данъчен измамник не могат да разколебаят присъствието му в НАП. Радев също не се безпокои, щом големият вашингтонски брат му осигурява гърба. С проамериканските интереси е свързана евентуалната нова партия на Кирил Петков. Съвсем не е случайно, че точно ДПС атакува икономическият министър. Не бива да се забравя за кого играе геостратегически Движението за права и свободи, което създаде и бабува на ИТН на Слави Трифонов.
И за слепите е видно, след като през 2015 г. Доган се върна от пенсия и уволни Местан, който опитваше да извади ДПС от проруска орбита.

Накратко казано, Радев не просто е близък и покровителстван от американците в момента, но и чрез част от служебните министри асистира на вътрешен американски глобален проект у нас. Той реди пъзели. Не е дистанциран от партиите, не е равноотдалечен, дори безгласна буква не е. Той е активен и много силен играч. Прави го задкулисно. Ето тази игра превръща Радев в нов Първанов.

Единствено Първанов, на фона на читалищния Желев, въздухът под нялагане Стоянов и присъдружното на ГЕРБ абсолютно недоразумение Плевнелиев, редеше самостоятелно вътрешни пъзели.

Първанов градеше тройната коалиция, той опитваше влияние върху бизнеса. Радев прави днес нещо подобно, а това е много важно предвид конституционното ни устройство, отреждащо тесни функции на държавния глава. Важно е и, защото спуснатият с американски десант у нас парашутист Румен Радев наистина е вече център на власт. Фактът, че тази роля се изпълнява от чужд на партиите човек, военен, докато самият Първанов бе винаги партиец, е просто страничен нюанс. Странична подробност са и противоположните посоки на действие – Първанов работеше за „синергия“ с Русия, Радев ни обвързва все по-здраво със САЩ. Важното е, че техният пръстен целуват тия, които управляват.

Няма как да се предвиди как ще завърши всичко това. Вътрешните събития са непредвидими. Има податки, че за Македония американските желания не се изпълняват, любовта на големия брат е най-нетрайното нещо на света.  От много табуретки се пада най-лесно. Но Радев определено опитва да се задържи. Ето, сега връчи мандата на БСП. Насред лидерските скандали, които насъскваната от американското посолство вътрешна опозиция в БСП перманентно устройва на лидерката си Нинова, Радев каза, че под ръководството на Корнелия партията е демократична.

Макар правителство с мандат на БСП да е с нулева вероятност, постъпката му отвсякъде бе действие на вещ политически интригант.

Така той прави мили очи на Нинова, която е непредсказуем играч, а нейната подкрепа му е важна за президентските избори. Второ, отново поде флирт с електората на БСП след залитането си към десните жълтопаветници и САЩ. Трето, явно се е разбрал с Нинова за протакане, за да даде време на парламента за исканата от Радев и министрите му актуализация на бюджета.

Най-вероятно през ноември Радев ще бъде преизбран. И до 2026 г. в България ще има сигурен постоянен властови център, за разлика от несигурните и сменящите се парламентарни мнозинства. Това изцяло обслужва американските планове за стабилно колониално управление на територията България. Някогашният летец-генерал все повече се превръща в генерал-губернатор на една от многото западни колонии. Skandalno.net

Пею Благов, Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: