Председателят на парламентарната група на ДПС Делян Пеевски подал сигнал до МВР и ДАНС за пребивавал у нас екип на забранената в ЕС телевизия “Россия 1”. И каква нечувана ерес – това е станало с виза от българското външно министерство! Според подателя на сигнала деянието на Консулската служба на МВнР е лош сигнал към евроатлантическите ни партньори, застрашаващ сигурността и суверенитета на България…

На по-големия католик от Папата трябва да му припомним, че забраната за излъчване на руски телевизии в евроефира не включва забрана за работа на руски журналисти в ЕС. Освен това дипломатическите отношения между България и Русия не са прекъснати и двете страни не са във война, за да се прилагат исканите от Пеевски рестриктивни мерки към чужда медия.

Да, Русия наистина обяви България за неприятелска държава. Но това бе в отговор на наложените от българското правителство антируски санкции. Москва изгони кореспондента на БНР, но това бе реципрочен отговор на изгонването на руски кореспондент в София, при това без никакви доказателства за извършван от него шпионаж. Апропо, без такива доказателства бе прогонен и предстоятелят на руския храм в българската столица.   

Евроатлантическата логика на Пеевски сериозно издиша, погледнем ли отношението на щатските власти към  руските медии на американска земя. До момента няма забрана за работа на руски новинарски екипи в централата на ООН в Ню Йорк или в столицата Вашингтон.

Всъщност Пеевски иска от МВР и ДАНС да потърсят строга отговорност от дипломати в българското МВнР за дадената от тях виза на руския тв екип, сиреч да се забрани влизането на руски медии в България.

Корпулентният депесар все повече влиза в инквизиторската роля на американския сенатор Джоузеф Маккарти, който през 50-те години на XX век сложи началото на мащабна кампания за разкриване на шпиони, комунисти и техни симпатизанти, известна като „ерата Маккарти“. 

Настървението му срещу нашето МВнР е идентично на произнесената на 9 февруари 1950 г. реч на Маккарти пред Републиканския женски клуб в Западна Вирджиния. Тогава той показва списък на служители в Държавния департамент и заканително обявява: „Аз държа в ръката си списък с имената на 205 американски дипломати, за които външният министър е уведомен, че са комунисти и които въпреки всичко продължават да работят и да формират политиката на Държавния департамент…“

Набедените от американския сенатор дипломати са или светкавично уволнени, или понижени в длъжност, а много са извикани и на разпит в ръководената от Маккарти комисия, изживяващата се като Светата инквизиция. Тогава терминът „лов на вещици“ придобива най-зловещото си съдържание на американска земя.

През 1958-а, една година след смъртта на Маккарти, е изчислено, че един на петима държавни служители е бил подложен на унизителна проверка за лоялност и патриотизъм. Веднъж загубил работата си след отрицателна оценка за лоялността си, служителят не успявал да си намери друга работа заради публичното му анатемосване като държавен враг.

Неофициалният лидер на ДПС стартира българския „лов на вещици“ с искането БНР да не излъчва интервюто на Петър Волгин с руския посланик. Радиото начаса козирува, интервюто отиде в архива и сега на мушката е неудобният на Сглобката радиоводещ. А в общественото по статут радио има силно лоби на властта (на всяка власт!), готово да изпълни всякаква мръсна поръчка, както това направи Програмният съвет със свалянето на еретичното интервю.

И каква жестока ирония! Официално разследван по американския антикорупционен закон  „Магнитски“ не само ни чете лекции по морал и етика. Той вече публично нахъсва МВР и ДАНС срещу държавните неприятели, които трябва да се профилактират по стандартите на затвора в щатската база в Гуантанамо. Но нека уточним – този затвор е лагер за извънсъдебно задържане и в него се лежи без присъда и без срок на ареста. 

Преди години Соколът раздаваше порциите на властта без видима власт, днес дясната му ръка ни раздава правосъдие без съд. Неясно защо Пеевски не е сезирал и Прокуратурата за съмнителните български дипломати, издали визи на руския телевизионен екип. Но бъдете сигурни – от днес главният прокурор чете и препрочита обвинителните тезиси на клиента на „Магнитски“ и си прави съответните изводи в духа на новото време.

Времето на българския Джоузеф Маккарти. Времето на българския маккартизъм, сервиран ни от партия с подкупващото име Движение за права и свободи.

Велизар Енчев

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: